№ 15717
гр. София, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20201110122733 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „АФ” ООД срещу М. А. Д., с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр, чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 17.07.2014 г. между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и
ответника е сключен договор за издаване и ползване на международна кредитна карта
.... Твърди се, че след сключване на договора ответникът е преустановил обслужването
на задълженията по договора за издаване и ползване на международна кредитна карта,
като първото допуснато просрочие е от 04.05.2015 г. Срокът на договора е три години,
като след изтичането му не е бил подновяван, съответно процесната кредитна карта не
е преиздавана. Поддържа се, че с рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 30.01.2019 г. и конкретен договор за цесия от 01.08.2019 г.,
сключени между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и „АФ” ООД, кредиторът е
прехвърлил вземанията си по процесния договор на ищеца, за което длъжникът е
надлежно уведомен.
Съобразно изложеното е направено искане съдът да осъди ответника да плати на
ищеца главница по договора за издаване и ползване на кредитна карта в размер на 500
лв., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното погасяване на вземането, и договорна лихва в размер на 193,33 лв.,
начислена за периода 15.06.2017 г. – 31.07.2019 г., на основание чл. 33 и чл. 34 от
процесния договор. Претендират се и разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника.
В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено
на 21.09.2023 г., ответникът не се е явил, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като с разпореждането по реда чл. 131 ГПК за връчване на
1
препис от исковата молба /л. 32 от делото/ и с определение № 26229/26.07.2023 г. /л.
42 и сл. от делото/ е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.
С молба от 02.08.2023 г. от ищеца е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение, в случай че са налице предвидените в закона основания.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
като съображенията за това са следните:
По аргумент от разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, каквато е
процесната хипотеза, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание,
което също се установява да е сторено, и искът е вероятно основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и
от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане
делото да се разгледа в негово отсъствие, е обективирано в постановените по делото
разпореждане по реда на чл. 131 ГПК и определение № 26229/26.07.2023 г. за
насрочване на делото, които са редовно връчени на длъжника по данни от
приложените по делото разписки от 27.07.2020 г. и 14.09.2023, находящи се на л. 33 и
на л. 60 от делото. Вероятната основателност на иска следва от приложените по делото
писмени доказателства – договор за издаване и ползване на международна кредитна
карта Visa Classic/MasterCard Standard/Visa Gold/MasterCard Gold/Billa-Visa от
17.07.2014 г., сключен между ответника иа „Райфайзенбанк България” ЕАД, рамков
договор за цесия от 30.01.2019 г., сключен между „Райфайзенбанк България” ЕАД и
ищеца и приложенията към него.
В обобщение, налице е кумулативното наличие на предвидените в чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, което обуславя възможността за постановяването
на неприсъствено решение срещу ответника. Предвид изложеното и с оглед изрично
направеното искане от ищеца в тази насока, следва да бъде постановено решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е претендирал такива в размер на 100 лв. – държавна такса,
плащането на която е установено по делото. Предвид изложеното, ответникът следва
да бъде осъден да плати на ответника разноски в претендирания размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ГР. С-ИЯ, Ж.К. Д., БЛ. ..., ЕТ. ..,
АП. ..., да заплати на „АФ” ООД, ЕИК: ...., със седалище в град София и адрес на
2
управление: район „П.”, ул. „Р-СКА № ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр, чл. 99 ЗЗД, следните суми: 500 лв. – неплатена главница по
договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa
Classic/MasterCard Standard/Visa Gold/MasterCard Gold/Billa-Visa № ..... г., сключен
между ответника иа „Райфайзенбанк България” ЕАД, вземането, по който е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 01.08.2019 г., ведно със законна лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на вземането, и
договорна лихва в размер на 193,33 лв., начислена за периода 15.06.2017 г. –
31.07.2019 г. върху претендираната главница, на основание чл. 33 и чл. 34 от
процесния договор.
ОСЪЖДА М. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ГР. С-ИЯ, Ж.К. Д., БЛ. ..., ЕТ.
..., АП. ..., АП. ..., да заплати на „АФ” ООД, ЕИК: ...., със седалище в град София и
адрес на управление: район „П.”, ул. „Р-СКА № ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сума в размер на 100 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3