Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА,19.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 19 август.…………………………………………
през две хиляди и деветнадесета година…….……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.
Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 180 по описа за 2019г…………..……………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.479 по описа на БРС за 2018
година. Делото е образувано при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Ищците в производството “Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, гр. София твърдят, че на 30.01.2017 година
между тях и „Изи Асет Мениджмънт” АД, е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания и по силата
на приложение №1/01.04.2018 г. е
прехвърлено вземане на „Изи Асет Мениджмънт” АД към ответника. Вземането
произтича от договор за паричен заем № 2736067/27.01.2017 година, сключен между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД. Стойността на отпуснатия кредит е 800.00
лева, които ответникът следвало да върне за срок от 27 седмични вноски в размер
на 32.93 лева всяка. Ответникът е извършил плащания в общ размер на 438 лв.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му
задължения ищците предявили правата си в заповедно производство – 479/2018
година, където съдът издал заповед за изпълнение за 602.07 лева главница, ведно
със законната лихва, считано от 22.08.2018 година до окончателното й изплащане,
45.72 лева договорна лихва за периода 06.02.2017 г. – 07.08.2017 година, 60.76
лева законна лихва за периода 08.08.2017 г. – 16.06.2018 година и 360.24 лева неустойка. При условията на
чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови
решение, с което признае за установено по отношение на ответника вземането му в
посочените размери. Претендира осъждане и за направените в заповедното и
настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
Д.С.Г. не взема становище по
предявения иск.
Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч.гр.д.479/2018
година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в
производство по чл.410 ГПК. След преценка на представените доказателства, в т.ч.
и заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза, съдът за установено следното :
На 27.01.2017 година между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД е
сключен договор за паричен заем. С подписване на договора е погасено изцяло
задължение на ответника по предходен договор за заем в размер на 435.31 лева, а
остатъкът от сумата до 800.00 лева му е предадена. Била постигнала договорка
заетата сума да бъде върната на 27 равни седмични вноски, всяка от които по 32.93
лева или общият размер на всички плащания бил определен на 889.11 лева. В
договорът освен това била включена клауза, според която заемателят се задължава
в 3 дневен срок от подписване на договора да представи на заемателя обезпечение
– чрез банкова гаранция или поръчителството на две лица (чл.4 от договора).
Изискванията към двамата поръчители са : всяко от тях да работи на безсрочен
трудов договор и да представи служебна бележка от работодателя за размера на
трудовото възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е над 1000
лева; да не е заемател и поръчител по друг договор за паричен заем със същия
кредитор; да няма неплатени осигуровки през последните две години; да няма
задължения към други банкови и финансови институции и кредитната му история в
ЦКР към БНБ да е редовен. Ако заемателят не изпълни това задължение, то според
чл.4, ал.2 от договора се начислява неустойка в размер на 511.92 лева, която се
начислява към месечните вноски за погасяване на кредита.
Били вписани клаузи, предвиждащи обезщетение за забава; разноски за търсене
на заемателя по телефона и други.
Най – накрая заемателят удостоверил с подписа си, че е уведомен за
учредения върху вземането по договора особен залог, вписан в ЦРОЗ към МП и
декларира, че е запознат и съгласен и приема всички правни последици от залога
на вземането по предоставения му паричен заем.
На 30.01.2017 година между “Агенция за събиране на вземания” АД, град София и „Изи асет Мениджмънт” АД е сключен рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който и съгласно Приложение
1 от 01.04.2018 година е прехвърлено вземането към ответника. Няма данни за това
ответникът да е уведомен за извършената цесия съгласно изискването на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, но такова уведомление му е изпратено с връчването на препис от
исковата молба и доказателствата към нея. Практиката на ВКС е наложила
възприемането, че това уведомление е валидно. След цедиране на вземането и след
изтичане крайния срок на договора, Агенция за контрол на просрочени задължения
предявили правата си в заповедно производство – ч.гр.д.479/2018 година, където
съдът издал заповед за изпълнение за сумите по прехвърленото вземане, както
следва: 602.07 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2018
година до окончателното й изплащане, 45.72 лева договорна лихва за периода
06.02.2017 г. – 07.08.2017 година, 60.76 лева законна лихва за периода
08.08.2017 г. – 16.06.2018 година и
360.24 лева неустойка.
Според твърденията на ищеца, ответникът направил плащания в размер на
438 лева. Това се установява и от експертното заключение.
От представените по – горе писмени доказателства съдът обосновава
извод, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД на 27.01.2017 година е
възникнало облигационно отношение по повод предоставен потребителски кредит.
Отношенията между кредитора и ответника са подчинени на общите правила на
Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на специалните
разпоредби на Закона за потребителския кредит. Ищецът в производството пък
черпи правата си по силата на извършена цесия.
Съдът намира, че сключения на 27.01.2017 година договор за
потребителски кредит между и „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника в
производството е недействителен в частта за претендираната неустойка.
Законът за потребителския кредит съдържа изрични разпоредби, уреждащи
недействителността на договорите за потребителски кредит (чл.20 – 24). Нормата
на чл.24 препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 от Закона за защита на
потребителите.
Последният предвижда (чл.143, т.5 и т.9), че неравноправна в
отношенията с потребителя е всяка клауза, която го задължава при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка, както и когато налага приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае. Неравноправните
клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им са нищожни по силата на
чл.146, ал.1 във връзка с ал.2 от ЗЗП.
Неравноправният характер на клаузата на чл.4, ал.1 и 2
от договора произтича от несъответствието им с изискването за добросъвестност,
присъщо на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността между
търговеца и потребителя и води до значителното неравновесие между правата и
задълженията на страните по него, което е в ущърб на потребителя, като го
задължава при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока
неустойка.
В
настоящия случай се касае за договор за заем, по който потребителят е в
положение на по-слаба страна спрямо заемодателят- търговец по отношение както
на правото му да договаря, така и на степента му на информираност, като това
положение води до приемането от негова страна на установените предварително от
търговеца условия, без да може да влияе на съдържанието им.
Кредиторът
е предвидил неустойка, която е в размер малко над на 64% от размера на кредита.
Предвидил
е основание, при което клаузата за неустойка да влезе в действие, което по
разбиране на съда също е в ущърб на потребителя. Клаузата за неустойка влиза в
действие, респ.кредиторът изисква нейното плащане веднага още с първата
погасителна вноска.
По тези
съображения съдът намира предявения иск за частично основателен. При изготвяне
на заключението си вещото лице изрично е изработило вариант, при който е отчело
направените от ответника вноски, без с тях да се погасява задължение за
неустойка и е достигнало до извод за дължимост, както следва : 487.11 лева
неиздължена главница и 43.16 лева лихва за забава 08.08.2017 г. – 16.06.2018 година. Именно в такъв размер следва да бъде
уважен предявения иск. Ищецът има право и на разноски, направени в настоящото и
заповедното производство съразмерно на уважената част от иска.
По горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, представлявана от Тервел Янчев Кънчев СРЕЩУ Д.С.Г.,
с ЕГН **********,*** за сумата от 487.11 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2018 година до окончателното й изплащане, 43.16 лева законна лихва за периода 08.08.2017 г. – 16.06.2018 година, за които е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по
ч.гр.д. 479/2018 година.
ОСЪЖДА Д.С.Г., с ЕГН
**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Панайот
Волов № 29, ет. 3, представлявана от Тервел Янчев Кънчев сумата от 350.00 лв. направени разноски в настоящото и в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.479/2018 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :