Р Е Ш Е Н И Е
№ 260492
04.11.2022г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на единадесети
юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Свобода
Александрова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13498 по описа за
2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна
квалификация чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗС.
Ищец М.П.С. чрез адв. Ант. Ш. иска
да се признае за установено, че притежава правото на собственост върху имот с
идентификатор ******* по действащата КК и КР на гр. К., одобрени със Заповед №
РД-18-867/13.12.2019г., находящ се в землището на гр. К., местност „К.“ с площ
от 2 597 кв.м с предназначение на имота – нива, девета категория при
съседи имоти с идентификатори № ******,
№ ******, № ******, № ******, № ******, № ******, № ******по отношение на
ответниците Т.Г.В., Н.Г.В. Ф., М.Г.В., М.А.Д., Й.В.Б., Р.В.Т., К.П.М., Д.Г.В.
всичките наследници на А.С.М. починал през 1950г. въз основа на придобивно
10-годишно давностно владение.
Поддържа се в исковата молба, че
ищцата е започнала от 2000г. да владее необезпокоявано, явно и непрекъснато
процесния имот, като го ползвала и обработвала, засадила го с плодни дръвчета,
беряла шипки и къпини от страната на пътя, който свързва гр. К. и с. Р.,
полагала камъни в основата на процесния имот, за да спре свличането на почвата
от имота към пътя като по този начин ищцата свояла част от бивш имот с № ****по
КВС за землището на с. К., която част била с площ от около 3 дка и е била
заключена от запад – имот № ****, от север – скат, от югозапад – черен път, от
изток – асфалтов път, който свързва К. със с. Р. като така описаната владяна
част била обособена в процесния ПИ с идентификатор *******. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Ответници Й.В.Б., М.А.Д., К.П.М., Д.Г.В.,
Т.Г.В., Р.В.Т. оспорват предявения иск. Имот № ****в землището на гр. К. е
придобит от наследниците на А.С.М. на 06.08.2010г. въз основа на решение по чл.
27а от ППЗСПЗЗ за обезщетяване придружено със скица въз основа на решение по
чл. 19, ал. 17, т.1 ППЗСПЗЗ, № ****/06.08.2010г. издадено от ОСЗГ като
впоследствие този имот е бил разделен на четири други имота поради Заповед №
652/27.12.2010г. за отчуждаване за общински нужди по ЗОС, които имоти са били
предмет на доброволни делби между наследниците като един от тези имоти – имот №
****е продаден на С. С.К., която е м. на ищцата и която дарява имота на
последната; Оспорва се ищцата да е владеела част от бивш имот с № ****по КВС за
землището на с. К., който понастоящем представлява ПИ с идентификатор *******.
Оспорва се имотът да е бил своен, респ. това своенето да е станало достояние на
ответниците, като се поддържа че ищцата и М. й са търсили контакт с ответниците
да закупят част от посочения имот. Заявява се че дори и да е имало упражняване
на фактическа власт то за никой от ответниците не е било известно, че ищцата
възприема имота като свои собствен. Иска се отхвърлянето на предявения
иск.Ангажират се доказателства. Претендират се разноски;
Ответник Н.В.-Ф. чрез адв. Г.П. –
особен представител назначен по реда на чл. 47, ал.5 ГПК оспорва предявения
иск;
Ответник М.Г.В. чрез адв. А.Б. –
особен представител назначен по реда на чл. 47, ал.5 ГПК оспорва предявения
иск;
Съдът след като се запозна със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с
изложените от страните становища и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК
намира за установено следното от фактическа страна.
Видно от приетото по делото Решение
№ *** от 06.08.2010г. на ОСЗ – Пловдив наследниците на А.С.М. са обезщетени с
имот № ****с площ от 20.127 дка в местността „К.“ в землището на гр.К. – скица
№ ** към заключението на в. л. В.К. на л. 231 от делото, който имот е
представлявал пасище с храсти, 9-та категория като имотът е бил разделен на
други четири имота съгласно Заповед на К. на Община К. № *** от 27.12.2010г. за
отчуждаване на общински нужди като един от тези имоти № ****е разделен на други
три имота, един от които имот № ****, който представлява Нива с площ от 4.998
кв.м като в резултат на извършена делба са образувани имоти с № ****, № ****и №
****като имот № ****е бил обединен с имот № ****от което е възникнал имот № ****,
който пък впоследствие е бил разделен на имот № ****и имот № ****с площ от
2.597 дка., който и имот се явява процесния с идентификатор № ******* по
действащата КК и КР на гр. К. и който имот съгласно заключението на вещото лице
е част от бивш имот № ****/ колорираната в зелено част от Скица № 1 към
заключението на вещото лице/
Относно формирането на процесния
имот и фактът че същият е част от бивш имот № **** страните не спорят, а и
горните обстоятелства се потвърждават от събраните по делото писмени
доказателства: Решение № ****/06.08.2010г. на ОСЗ Пловдив извлечения от
Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ при Землище на гр. К., Заповед на
К. на Община К. № ***/27.12.2010г., договор за замяна на недвижим имот оформен
в нот.акт № ****, доброволна делба на недвижим имот оформена в нот.акт № ****.
Ищцата М.С. се явява собственик на
дворно място, което представлява понастоящем имот с № *** ведно с построената в
него двуетажна жилищна сграда по силата на дарение оформено в нот.акт № **** от
нейната м. С. К., която пък го е придобила през 1987г. чрез покупко-продажба
оформена в нот. акт № *** на Н. при ПРС. Ищцата се явява и собственик на съседния
имот № ****, който също й е бил дарен от м. К., която пък го е придобила чрез
покупко-продажба от част от ответниците М.Д., Й.Б., Р.Т., Г.М., Й.В. и А. Т..
Видно от показанията на св. Ю. П. –
д. на ищцата последната възприема процесния имот като място от 3 дка, което се
обработват от М. й която обитава къщата, има спусната тел, имало заравняване,
направени били бетонни колове през последните 10-15 години от М. й, имало
каменна зидария с цел укрепване. В къщата живеели постоянно б.та на
свидетелката, в. й и л. й. В колорираната в зелено част от Скица № 1 към
заключението на вещото лице К., която е предявена свидетелят посочва, че има
череши, кайсии, орех, бадем, мушмули като имотът го помни от дете още когато
праб. й и прад. й го обработвали, а след 2010г. и М. й, която всяка събота и
неделя активно е била на място. Свидетелят си спомня, че винаги е имало
пътека от къщата до дворното място
колорирано в зелено, нямало ограда, нито врата от северната страна като имот с
номер *** се ползвал от ищцата и б. й, която го закупила защото се оказало, че
къщата няма дворно място. Свидетелят не си спомня в процесния имот да е срещала
някой, който да пита какво правят в него и защо го правят. Подробно дава
показания затова какви насаждения имало – източната част била с къпини и шипки,
имало заравнен участък в средата на имота, който се обработвал, имало череши,
които са засадени от ищцата, поставен бил каменен насип, земята била
обработвана с мотика.
Свидетелят Г. Х. – б. на ищцата знае
процесния имот от 6-годишен като си спомня, че земята винаги се е обработвала,
засаждали се картофи, бил е поддържан като имот за изхранване, след 2000г. само
ищцата го ползвала като най-вече през последните 10 години. В колорираната в
зелено част от Скица № 1 към заключението на вещото лице К., която е предявена
свидетелят посочва, че до оцветения участък се стига по пътека отгоре, имало
овощни дървета, бадеми за които се грижи ищцата, укрепила имота, по задната и
южната част на имота имало шипкови храсти, били използвани камъни, за да се
укрепят границите на имота откъм пътя, по горната част също били извършвани
укрепвания, тъй като земята се свличала. Имотът откъм пътя бил ограден с
бетонови колове, д.то на ищца започнал заравняване на имота, което било
довършено от С., имотът откъм пътя бил ограден с бетонни колове и тел като заравняването
било с цел отглеждането на култури – картофи и нахут. Никой не бил идвал в
имота да пита какво се прави в него или да спира ищцата.
По делото е разпитан св. М. Д. –
наемател на част от имотите на ответниците който знае процесния имот като на
свидетелят също е предявена Скица № 1 към заключението на вещото лице К..
Свидетелят посочва, че по-голямата част от имота е необработваема и е пущинак,
една част от имота била оградена, но свидетелят не смятал оградата за реална,
имало храсти, които пълзят и превземат това което е обработваемо, имало
хаотично разположени дървета, нямало млади насаждения, имало ограда, която
разделя имота на обработваема и необработваема част, която се е превърнала в
пущинак. Свидетелят посетил имота на 08.03.2021г. с К. М., в този момент
работели М.та и дъщерята като свидетелят ги попитал какво правят, бил проведен
разговор с М.та на ищцата от ответник М., която я питала какво прави. Имотът
бил труднопроходим, имало ограда покрай пътя, мястото било стръмно, било
изравнено и терасирано, всичко било заличено от храсти.
Свидетелят В. Б. – с. на ответник Й.Б.
и родственик на останалите ответници посочва, че има б.та и д., които имат къща
в близост до процесния имот и свидетелят често ходел до там. Свидетелят няколко
пъти минавал преди 10-15 години като виждал С. и ищцата да режат клони, правил
забележка да не режат клони, а първо да питат собствениците, минавал и наскоро
и също виждал в имота ищцата и М. й – С. К. за която си спомня, че дошла при М.
му през 2012г. във връзка със земя, която била възстановена като от Общината й казали,
че къщата е незаконна и трябвало да бъде съборена. М.та на свидетеля поела
ангажимент да говори с всички останали съсобственици на имота, за да се уреди
въпроса, била осъществена сделка през 2012-2013г., след сделката бил проведен
разговор с ищцата и М. й, от една страна, и от друга, М.та на свидетеля и
останалите наследници на А.М. относно ползването на имота като свидетелят си
спомня, че ги били уведомили, че отглеждат дървета като всички решили
единодушно, че ще им се разреши да гледат имота срещу наемна цена. С. К. и
ищцата предложили да плащат наемна цена затова че ползват имота, предложили пари,
но според свидетеля те казали, че пари не искат, защото са много собственици и
накрая никой нищо няма да вземе. След това предложили да дават продукция –
орехи и други неща като всички се съгласили. Било обрасло с храсти, имотът
запустявал, дърветата съхнели, имало бетонни колове и на места имало бодлива
тел, която е почти била паднала, частта в близост до къщата на ищцата била
проходима. С. К. веднъж била донесла шише ракия и някаква торба с нещо, грозде
или орехи затова че земята била ползвана.
В съдебно заседание на 24.02.2022г.
ищцата се явява лично и дава обяснения по реда на чл. 176 ГПК като посочва
процесния имот защрихован в зелено на Скица № 1 към заключението на вещото лице
К. като го описва с границите му – от запад имот № ****, от север скат, от
югозапад черен път насипан с чакъл, и от изток – асфалтов път, защрихованото в
зелено се посочва, че е владяно от б.та
и д.то на ищцата, а сега и от нея, след 2000г. започнала облагородяването му,
системно, до преди пандемията, имало плодни насаждения около 35 на брой,
повечето череши, слива ренглота, ябълка, няколко кайсии, орехи, бадеми, мушмул.
Имотът бил изравняван от б.та на ищцата, впоследствие се надграждал от нея и се
почиствал от камъни, отглеждани били картофи,зеле, лук, ищцата укрепвала имота
с камъни, като частта към черния път е с храсти, шипки и къпини, които оформяла,
без да изкоренява. Ищцата била виждала два пъти ответник Б., един път през
2012г., за да й покаже скица, и втори път в кантората на Н. К., когато
придружавала М. си на сделка, като сверявали банкови сметки дали са правилно
написани, не е имало уговорки за заплащане на рента или каквото и да е било
друго, ответниците никога, по никакъв повод не са проявявали интерес към тази
земя, уведомила Б., че от много години мястото се ползва от нея и го възприемат
за тяхно, никой не е идвал на място и не е проявявал интерес, нито са правени
забележки на нея или М. й, земята била пустееща допреди да започне ищцата и М.
й да се грижат за нея;
В съдебно заседание на 24.02.2022г.
ответник Б. се явява лично и дава подробни обяснения по реда на чл. 176 ГПК
като заявява, че има къща в гр. К., в близост до къщата на ищцата и ходят
предимно лятото там като след сделката през 2013г. С. К. донесла една бутилка
алкохол и една торба с разни неща вътре в двора като казала, че това е рента за
ползването на земята, след сделката било направено предложение от адв. Ш. от
името на С. К. и М. дали е възможно да се продължи ползването на земята, която
си оставала тяхна, извън тази, която купуват, срещу рента, било материално - пари
или от продукция. Ответниците започнали да коментират какво ще искат и накрая
се разбрали, че като минават ще си откъсват по нещо като компенсация.
В съдебно заседание на 24.02.2022г.
ответник М. заявява, че е разговаряла с М.та на М.С. на 08.03.2021г. видяла
„чоплене на имота“, питала „какво правите в нашето место“, при което й било
отговорено от ищцата: „Това место ние го ползваме от 15 години, аз съм искала
разрешение, ти не си идвала на сделките, съпруга ми вършеше нещата и ние тогава
след сделката съм искала разрешение от Д. Б., дъщерята на бай В..“ Ответник М.
още посочва, че е възприела как М.та на ищцата била заявила, че са искали
разрешение за ползване на мястото. Ответник М. посочва, че има 10 дка черешова
градина, която е на 50 метра от това место, от 2010г. до 2020г. всяка седмица
била минавала от там, не била правила постъпки за ограждане и за заключване на
имота.
По делото е приета
съдебно-агротехническа експертиза вх. № 265558/18.04.2022г. с вещо лице Ч.П.,
който е извършил оглед на място в процесния имот на 03.04.2022г. и на
13.04.2022г. и установил изградена подпорна масивна стена – частично/ от дялани
бели камъни – суха зидария от източната страна на имота – откъм асвалтовия път
за с. Р., която играела роля на почво-укрепително съоражение, не била
преместваем обект, засадени били множество трайни култивирани дървета на
възраст от 5 до 10 години от различни видове: орех, бадем, череша, ябълка,
слива, кайсия, смокиня като плодовете от тези дървета са брани. Имотът е
поддържан с нормални агротехнически практики – подръчни инструменти чрез
засаждане на селскостопански дървесни видове, теренът е окопан около 110 кв.м в
източната му част, където е ситуирана по-голяма тераса, тъй като е с
денивелация в посока изток, извън тази площ теренът се коси и поддържа, от къщата която се намира в
северната страна на имота имало пътека, която водела до центъра на първата
тераса на имота. Теренът се ползвал за селскостопански практики - отглеждане на
плодове, зеленчуци, цветя, като обработваемата му площ е от около 1276 кв.м и
представлявала частта, която е от границата от север в посока на юг, където е
нанесена оградата, изградена от бетонни колове, с бодлива тел, каквато ограда
имало и от изток покрай пътя. Необработената площ била залесена с широколистна издънкова
растителност като вещото лице уточнява при разпита си, че е констатирало
действия по нейното почистване и изрязване. Нямало друга растителност, която е
паразитна от предходен период, ако такава растителност не е била отсечена
миналата или по-миналата година вещото лице е щяло да я констатира на място. Вещото
лице е категорично, че всички описани от него и констатирани агротехнически практики
са извършени от стопанисващите имота.
По делото е приета жалба вх. №
3621/22 от 01.04.2022г. до РП – Пловдив подадена от ответник Й.Б. затова че
неизвестни лица секат дървета и храсти в процесния имот.
При така установената фактология
съдът намира от правна страна следното.
Съгласно тълкувателно решение №
4/2012 г. от 17 декември 2012 г. на ОСГК на ВКС придобивната давност е способ
за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ,
чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона
срок от време. Нормативната й уредба е в глава VІІІ ЗС, наименована
„придобиване и изгубване на вещни права” в разпоредбите на чл.79-86 ЗС. Нормата
на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в
закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на
чл.79, ал.1 ЗС. Правната последица – придобиване на вещното право – е
нормативно свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен
път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи.
Обективният елемент
на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при
държането и представлява обозрима
величина.
Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имота като своене като чл.69 ЗС предполага
наличието на намерението да се свои вещта,
когато тя е завладяна. Намерението за
своене се извлича чрез тълкуване на множество доказателства в тяхната взаимна
връзка. Съдът следва да обсъди детайлно
всички доказателства както и косвените такива в тяхната взаимна връзка, като преценява значението
на отделните факти по отношение на субективната страна на осъществяваната
фактическа власт.
Фактическата власт върху процесния имот е била
установена първоначално от ищцата през 2000г. и нейната М. като впоследствие от
2010г. владението е продължило да бъде осъществявано еднолично от М.С. като в
тази насока се кредитират показанията на св. П. и св. Х., както и обясненията
на ищцата като логични, последователни и съответстващи на останалия
доказателствен материал, респ. тези показания кореспондират и на показанията на
св. Б. – частично относно факта че свидетелят е виждал ищцата в имота да реже
клони, съвпадат частично и с обясненията на ответник М. затова че като
собственик на черешовата градина на 50 метра от процесния имот е виждала ищцата
и М. й, показанията на св. Д. – частично затова че е видял ищцата на място в
имота. Видно от скицата на л. 231 на вещото лице К. имот **** на който ищцата е
собственик и имот *** са гранични като по делото не е установено да е била
материализирана на място ограда по северната имотната граница, която да отделя
фактически тези имоти един от друг, поради което и обективно ищцата е имала
свободен достъп към процесния имот с идентификатор № ******* в която насока е
констатираната от вещото лице П. оформена пътека за преминаване и достъп от
север на юг. Границите на процесния имот са оформени след разделянето на имот №
**** през 2013г. като за периода от 2013г. до датата на приключването на
съдебното дирене в настоящата инстанция никой от ответниците нито твърди, нито
представя доказателства затова че на място е материализирал ограда по имотните
му граници, нито твърди, нито представя доказателство затова че е във владение
на имота и по някакъв начин се грижи за него или го стопанисва. В обясненията
си ответник М. поддържа, че не е правила постъпки за ограждане и заключване на
имота. Тези обяснения съпоставени с приетата агротехническа експертиза водят до
извода че имотът се стопанисва, поддържа, облагородява и укрепва, има бетонни
колове с ограда все фактическа деятелност извършвана от ищцата, а не от
ответниците. По делото отсъства какъвто и да е факт упражнявали ли са
ответниците някаква фактическа власт за периода от възстановяването на бивш
имот с № ****по КВС за землището на гр. К. част от който е процесния до
настоящия момент. А именно отсъствието на упражняването на характерните за
собственика правомощия на владение и ползване е индиция за дезинтересираността
на собственика от вещта на което противостои интересът на владелеца поради
което и законът придава и легитимиращ ефект на давностното владение като способ
за придобиване на собствеността.
Стопанисването на процесния имот чрез съотвените
агротехнически практики е установено категорично от агротехническата експертиза
и подкрепено от събраните гласни доказателства на разпитаните свидетели П. и Х.,
които са преки очевидци на извършваните дейности като констатациите на вещото
лице подробно описват осъществените в имота дейности и опровергават показанията
на св. М. Д. затова че имотът е пустеещ. Укрепването, ограждането на имота,
засаждането на трайни култивирани дървета, окопаването и подравняването му
представляват упражняване на трайна фактическа власт, която е била явна за
ответниците и необезпокоена от тяхна страна. Видно от показанията на св. В. Б.,
обясненията на неговата М. – ответника Б., д.то и б.та на свидетеля имат къща с
дворно място в близост до процесния имот като са го посещавали предимно лятото,
виждали са ищцата, нейната М. в имота, правели забележки, а ответник М., която
има 10 дка черешова градина, която е на 50 метра и минавала всеки ден, разговаряла с ищцата и М. й при което за
настоящата инстанция не остава съмнение че ответниците, които имат общ
родоначалник и родствена връзка помежду си са знаели какво се случва в имота
им, знаели са че ищцата е извършвала действия по стопанисването му и
обработката му респ. законовата презумпция на чл. 69 ЗС не се счита оборена
поради недоказаност на законовото изискване владението да е явно.
Владението на ищцата е манифестирано и потвърдено пред
ответниците и през 2013г. при осъществена от тях сделка с М.та на ищцата на
съседния имот при което фактическата власт нито е била прекъсната, нито е била
смутена, а напротив ответник Б. щяла като минава да си откъсва по нещо от
дърветата отглеждани от ищцата като компенсация, защото собствениците не можели
да се разберат за рента. Ответниците през 2013г. не само, че не отблъсват владението на ищцата
за което знаят че е осъществявано, а дори се съгласяват с него, като
първоначално са искали наем, после да им бъде заплащана натура, а накрая отв. Б.
да си откъсва по нещо, но по делото остава недоказано да е изменено основанието
на ищцата от владение в държане, т.е недоказано е ответниците да са възвърнали
владението си и да са го упражнявали чрез ищцата или пък да са претендирали
обезщетение в натура или пари. Дори да се приемат за достоверни показанията на
св. Б. и обясненията на ответника Б., че е предлагано заплащането на рента или
предлагането на продукция в натура, то промяната в намерението да се свои вещта
не може да се установи само от тези откъслечни факти, защото не е ясно имало ли
периодично престиране на продукция, имало ли е промяна в отношението на
ответниците към ищцата, респ. възприемали ли са същата като лице чрез което те
вече владеят имота и не е ясно как са се развили отношенията след 2013г. по
повод на такива уговорки до настоящия момент т.е съдът не може да установи с
категоричност наличието на възникнало правно основание което да трансформира
владението в държане и да прекъсне давностното владение за ищцата. Нелогично е
ответниците веднъж да считат, че им се дължи рента за ползването в пари, а
после в натура и за период от повече от 8 години да не повдигнат този въпрос за
това ползване пред ищцата. В тази връзка не владелецът, а собственикът има
правен интерес от изменяне основанието на упражняването на фактическата власт
от владението в държане като при наличие на съгласие затова у владелеца това
съгласие следва да рефлектира обективно в действителността като по делото не се
събраха доказателства за наличието на такава промяна.
Следователно, налице е верига от косвени
доказателствени източници от които се прави несъмнен извод затова че ищцата е
дала явно и недвусмислено външен израз на намерението си за своене на имота,
което е било възприето от ответниците без противопоставяне от тяхна страна,
като ищцата е демонстрирала фактически собственическото си отношение към имота
за период от повече от 10 години считано от 2010г.
Не се споделят доводите на адв. Б. затова че имотът до
2010г. е бил общинска собственост и не е имало необезпокоявано владение тъй
като по делото няма данни ищцата да е губила фактическата власт върху имота за
повече от 6 месеца, а и искът за давностното владение като процесуален способ
на защита на правото на собственост не е насочен против Общината поради което и
ответниците не могат да се бранят с правоизключващи възражения от свое име за
чужда смета.
Фактът че границите на процесния имот възникват през
2013г. не водят до спиране или прекъсване на давността – така Решение от
14.01.2022г. по гр.д. № 123/2021г. по описа на ВКС съгласно което урегулирането
на имот с ПУП след като е установено владение върху реална част от този имот не
променя установената фактическа власт;
Правенето на забележки, подаването на жалби до
Прокуратурата за рязане на клони, храсти и дървета за което по делото са
налични гласни и писмени доказателства не е от естество да прекъсне давността –
така Решение № 83/09.10.2020г. по гр.д. № 3878/2019г. по описа на ВКС, Решение
№ 262/13.07.2012г. по гр.д. № 944/2011г. по описа на ВКС;
Относно твърденията затова че не е установено колко
дървета са засадени в период от 10 години, вещото лице П. посочва, че е
установило дървета на възраст от 5 до 30 години като конкретно кои дървета са
засадени в 10-годишния период не рефлектира върху фактическата власт упражнявана
от ищцата тъй като се установи, че той е заравняван и обработван за отглеждане
на други селскостопански култури като дори да се приеме, че не всичко
констатирано от вещото лице е било извършено от ищцата, а е било заварено отпреди
то това не променя извода затова че завареното е своено като собствено.
Предвид на гореизложеното предявения иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен
На основание чл. 78, ал.1 ГПК с
оглед изхода на спора по делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
сторените от ищцата разноски в размер на сумата от 3082,50 лева съгласно
представения по делото списък.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗС по
отношение на Т.Г.В. с ЕГН ********** с адрес: *** . № ***, Н.Г.В. Ф. с ЕГН **********
с адрес: ***, М.Г.В. с ЕГН ********** с адрес: ***, М.А.Д. с ЕГН ********** с
адрес: ***, Й.В.Б. с ЕГН ********** с адрес: ***, Р.В.Т. с ЕГН ********** с
адрес: ***, К.П.М. с ЕГН ********** с адрес: ***, Д.Г.В. с ЕГН ********** с
адрес: ***, че М.П.С. с ЕГН ********** с адрес: *** е придобила въз основа на
10-годишно давностно владение правото на собственост върху имот с идентификатор
******* по действащата КК и КР на гр. К., одобрени със Заповед №
РД-18-867/13.12.2019г., находящ се в землището на гр. К., местност „К.“ с площ
от 2 597 кв.м с предназначение на имота – нива, девета категория при
съседи имоти с идентификатори № ******,
№ ******, № ******, № ******, № ******, № ******, № *****;
ОСЪЖДА
Т.Г.В. с ЕГН ********** с адрес: *** . № ****, Н.Г.В. Ф. с ЕГН ********** с
адрес: ***, М.Г.В. с ЕГН ********** с адрес: ***, М.А.Д. с ЕГН ********** с
адрес: ***, Й.В.Б. с ЕГН ********** с адрес: ***, Р.В.Т. с ЕГН ********** с
адрес: ***, К.П.М. с ЕГН ********** с адрес: ***, Д.Г.В. с ЕГН ********** с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на М.П.С.
с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от ОБЩО
3082,50 лева разноски за настоящата инстанция по гр.д. № 13498/2020г. по описа
на РС – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
РЦ