РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. К., 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Г. Ст. Милушев
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20235100600048 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 78/15.11.2022 г., постановена по НЧХД № 506/2022 г., по
описа на К.йският районен съд, подсъдимият Р. Й. А. от с.Ш. п., общ.К., е
признат за виновен в това, че на 11.05.2022 г. в гр.К. казал нещо унизително
за честта и достойнството на Ф. И. М. от гр.К. в негово присъствие - отправил
към него думите „Ти си син на курва. Ще ти еба майката.“, поради което и на
основание чл.146, ал.1, във вр. с чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1 000 лв., като на основание чл.304 от НПК е признат за невинен и оправдан
по повдигнатото обвинение за това да е обидил Ф. И. М. с думите „Ти си
боклук“. Подсъдимият Р. Й. А. е осъден да заплати на тъжителя Ф. И. М.,
сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от извършено на 11.05.2022 г. в гр.К. престъпление по
чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от 11.05.2022 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен гражданския иск за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 3 000 лв., като
неоснователен и недоказан. Подсъдимият Р. А. е осъден също да заплати на
1
тъжителя Ф. И. М. сумата от 573.20 лв., представляваща направени разноски
по делото, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд- К. сумата от 50 лв., представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск.
Настоящото производство е образувано по повод въззивна жалба на
адв.И. Б. от АК - К., защитник на подс.Р. Й. А., против първоинстанционната
присъда, с твърдения, че същата е необоснована и като такава неправилна,
незаконосъобразна и постановена в нарушение както на материалния, така и
на процесуалния закон в частта, с която подсъдимият е признат за виновен.
Поради изложеното, моли да се отмени първоинстанционната присъда в
обжалваната й част и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият
да бъде признат за невиновен в извършването на престъплението, за което му
е повдигнато обвинение и е предаден на съд и да се отхвърли гражданският
иск, предявен срещу него в уважената му част и за сумата от 1200.00 лева.
Представени са и мотиви към въззивната жалба, в които са развити подробни
доводи за необоснованост на присъдата на районен съд – К..
В съдебно заседание жалбодателят не се явява, но чрез защитника си-
адв.Б., поддържа подадената жалба и мотивите към същата и моли жалбата да
бъде уважена.
Ответника по жалбата – тъжителят и граждански ищец Ф. И. М., лично
и чрез повереника си – адв.Г. Б. от АК - К., счита жалбата за неоснователна, а
присъдата на Районен съд- К. постановена в съответствие със събраните по
делото доказателства, като не били допуснати процесуални нарушения, както
и съдебна грешка. Моли да се постанови решение, с което да се остави в сила
присъдата на районен съд – К. и да се отхвърли въззивната жалба, като
неоснователна.
На основание чл.314 от НПК, след проверка изцяло правилността на
присъдата, по повод и във връзка с подадената жалба въззивния съд приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1
от НПК, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционният съд е изяснил подробно и в пълнота
2
обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимият Р. А. обвинение. Въз основа
на събраните доказателства по делото, се установява следната фактическа
обстановка, възприета и от районният съд:
Подсъдимият Р. Й. А. е роден на *.*.**** г. в с.Ш. п., общ.К., живущ в
с.Ш. п., общ.К., български гражданин, със средно образование, неосъждан,
работи като управител на фирма, с ЕГН **********. Ползва се с добри
характеристични данни по местоживеене.
На 11.05.2022 г. вечерта свидетелката Б. Д. се намирала в дома си в
гр.К., като по същото време там бил и бившият й съпруг - подсъдимият Р. А..
След около 23.00 часа тя излязла навън, за да се види и да разговаря с
тъжителя Ф. И. М.. Преди това свидетелката Д. споделила с подсъдимия, че
излиза само за кратко и щяла да се върне. Близо до дома на Б. Д. чакал
тъжителят с автомобила си марка „Форд“ рег.№ ****. Свидетелката отишла и
се качила в колата му, след което двамата се отправили в посока към кв.
„Байкал“ в гр.К.. Ф. М. паркирал управлявания от него автомобил „Форд“
пред хотел „Гарсон“, намиращ се в кв.„Байкал“. Няколко минути след това
свидетелката Б. Д. забелязала подсъдимия, който идвал с автомобила си марка
„Тойота“ рег.№ *****. Когато Р. А. приближил, настъпил лек сблъсък между
управлявания от него автомобил и този на тъжителя, но с незначителни щети.
Тогава от автомобилите слезли, както Ф. М. и Б. Д., така и подсъдимия А..
Между тъжителя и подсъдимия започнал словесен спор, имало и кратък
физически конфликт, изразяващ се във взаимно блъскане. По време на този
конфликт подсъдимият А. обиждал и псувал Ф. М.. Обръщал се към него с
изразите: „Ти си син на курва. Ще ти еба майката.“. Казал му също, че той
трябвало да е отвън и да е под гумите, а не колата да пострада. Подсъдимият
искал свидетелката Д. да се прибере вкъщи и я дръпнал за ръката, за да се
качи в колата му. След това обаче я пуснал и тя сама влязла в автомобила. Р.
А. също се качил в автомобила си марка „Тойота“ и двамата с Б. Д. тръгнали
от мястото на инцидента. Тъжителят от своя страна позвънил на ЕЕН 112 и
съобщил за настъпилото произшествие. По този повод там пристигнали
свидетелите Р. П. и И. Г.ев – служители на сектор ПП към ОД МВР-К.. Те
установили тъжителя Ф. М., който се оплакал, че малко по-рано водачът на
автомобил „Тойота“ с рег.№ ***** ударил неговия автомобил „Форд“ и
избягал. Тъжителят бил афектиран и със скъсана тениска, като съобщил, че е
3
имало и скандал и спречкване между него и другия водач, като бил
заплашван и обиждан. Поискано било съдействие от „Охранителна полиция“,
след което на място били изпратени двама служители на РУ-К., единият от
които свидетелката С. Р.. Тези служители също изслушали тъжителя и
извършили проверка, за която изготвили докладна записка.
На 12.05.2022 г. Ф. М. подал в РУ-К. и писмена жалба, в която съобщил
за инцидента от предната нощ.
На първоинстанционното съдебно следствие е била назначена и
изготвена съдебна психиатрично-психологична експертиза по отношение на
Ф. М.. От заключението на експертите се установява, че преживеният от
тъжителя инцидент на 11.05.2022 г. е довел до засягане на психичното му
състояние, до възникване на засилена тревожност, изпитване на страх и
напрежение, нарушаване на съня. Вследствие на ситуацията, при тъжителя
настъпило Фобийно тревожно разстройство, неуточнено, диагностицирано от
лекар-психиатър.
Описаната фактическа обстановка се установи и прие от въззивния съд
на база събраните по делото гласни доказателства – отчасти от обясненията
на подс. Р. А.; от свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели Б. Д., Р. П., Д. А., С. Р. и И. Г.ев, на които съдът изцяло дава вяра;
отчасти от показанията на свидетелите З. Д., Р. М. и А. К.; заключението по
изготвената съдебно психиатрично-психологична експертиза № 68/2022 г.;
както и от приложените към делото писмени доказателства – амбулаторен
лист № 527/12.05.2022 г.; преписка Вх. № 1554/2022 г. по описа на РП- К.,
ведно с преписка № 1947 ЗМ- 242/2022 г. по описа на РУ – К.; справка за
съдимост и характеристична справка на подсъдимият и др.
При обсъждане на доказателствата, обосновано, районният съд е дал
вяра на показанията на свидетелката Б. Д., като очевидец на деянието и тъй
като показанията й са логични и последователни и кореспондират с
показанията на полицейските служители, които са взели отношение по
случая, както и кореспондират с писмените доказателства приобщени по
делото – преписките образувани във връзка с въпросния случай. Всъщност, по
делото няма доказателства, които да внасят съмнение в достоверността на
показанията на св.Б. Д.. Нещо повече, самият подсъдим в дадените от него
обяснения, макар да не се признава за виновен и да отрича да е обиждал и
4
псувал тъжителя, той в същото време заявява: „На въпроса дали съм казал
думите „Син на курва“, заявявам, че те са взаимни, той ми казва същото и аз
му казвам същото. Горе-долу си отвръщаме същото“. Макар, сами по себе си
да са изпълнени с противоречия, то по същество обясненията на подсъдимият
съдържат и признание за изречените обиди. В тази връзка, настоящият състав
намира за неоснователен доводът, направен в допълнителните мотиви към
въззивната жалба и пледоарията на защитника на подсъдимият, че
показанията на свидетелката Д. следвало да се преценят изключително
внимателно, тъй като тя била в изключително конфликтни съпружески
отношения с подсъдимия и в същото време в изключително близки, любовни
отношения с тъжителят. Това обстоятелство само по себе си не може да бъде
основание нейните показания да не бъдат кредитирани, при положение, че тя
е единствения пряк очевидец на случилото се между подсъдимият и
тъжителят на процесната дата. Свидетелските показания следва да бъдат
прецени съобразно тяхната логичност, последователност и достоверност, като
се преценят както сами по себе си, така в съпоставка с другите събрани по
делото доказателства. Не без значение в случая са и показанията на
полицейските служители разпитани по делото – св.П., Г.ев и Р., които
установяват, че при пристигане на местопроизшествието тъжителят Ф. М. се
оплакал, че бил обиждан и му били отправени закани от водача на автомобил
„Тойота“ с рег. № *****, а именно подс.Р. А.. Аналогични и в унисон с
показанията на св.Д., П., Г.ев и Р., са и показанията на св.Д. А., който е
близък приятел на тъжителя и споделя, че още същата вечер Ф. М. му се е
обадил по телефона и му е разказал за случилото се, като е споделил, че е бил
псуван, обиждан и заплашван от подс.Р. А., като последния му е казал „Син
на курва“. Св.А. твърди също, че въпросната вечер Ф. М. е бил много
притеснен и изплашен, както и че след случая е посетил психолог.
Показанията на коментираните до тук свидетели се подкрепят и от събраните
по делото писмени доказателства, както и от заключението по изготвената
съдебна психиатрично-психологична експертиза.
Показанията на соченият от страна на подсъдимият за очевидец
свидетел, а именно А. К., който твърди, че случайно бил на 20-30 метра от
мястото на инцидента и чул, че подсъдимият и тъжителят се карат, но не чул
някой да обижда или да псува, не могат да внесат съмнение или да
опровергаят показанията на св.Б. Д., тъй като свидетелят не е бил на
5
достатъчно близко разстояние, което да му позволи да вижда и чува всичко
случило се между подсъдимият и тъжителят. Не могат да се приемат за
такива, които да опровергават или дори да внесат съмнение в достоверността
на показанията на св.Б. Д. и показанията на нейната майка и нейния вуйчо, а
именно - св.З. Д. и Р. А., които твърдят, че са слушали по телефона на
подсъдимият, който се бил обадил на св.З. Д., когато тръгнал въпросната
вечер след бившата си съпруга, при което те го включили на високоговорител
и чули всичко случващо се. На първо не може да се приеме, че свидетелите са
чули по телефона всичко, което е било казано между подсъдимият и
тъжителят и на второ място същите са били против връзката на Б. Д. с
тъжителят Ф. М., съответно на страната на бившия съпруг на Б. Д., а именно
подс.А., поради което показанията им следва да се примат, като на лица
заинтересовани от изхода на делото и целящи оневиняването на подсъдимият
и като такива не се кредитират от съда.
В заключение следва още веднъж да се посочи, че не може да се
приеме, че показанията на св. З. Д., Р. А. и А. К. опровергават твърденията на
св. Б. Д. за случилото се между тъжителят и подсъдимият въпросната вечер и
отправените от последния към Ф. М. думи „Ти си син на курва. Ще ти еба
майката“, които показания както вече бе посочено, се подкрепят и от
показанията на полицейските служители взели отношение по случая, на които
тъжителят споделил, че е бил заплашван и обиждан от подсъдимия. В тази
връзка съдът съобрази и обстоятелството, че след инцидента и преди
пристигане на полицейските служители, които са били повикани по повод
възникнало ПТП, св.Б. Д. си е тръгнала заедно с подсъдимия, с неговия
автомобил, от което следва извода, че не е нямало възможност между нея и
тъжителят да се правят каквито и да било договорки относно поведението и
казаното от подсъдимия към тъжителя и съответно споделеното от последния
на полицейските служители. Описаното е още едно основание показанията на
св.Б. Д. да се приемат за достоверни и отразяващи обективната истина за
случилото се през процесната вечер.
Настоящият съдебен състав споделя напълно извода на районният съд,
че не следва да се дава вяра на обясненията на подсъдимият, в които отрича
да е отправял псувни и обидни изрази към тъжителят, тъй като същите са в
противоречие с останалите събрани и кредитирани от съда доказателства, а и
6
както бе посочено и по-горе в решението, обясненията на подсъдимия сами
по себе си са противоречиви.
С оглед изложеното относно събраните и обсъдени гласни и писмени
доказателства, следва да се направи извода, че частното обвинение е доказано
по безспорен и несъмнен начин.
Във връзка с анализа на събраните по делото доказателства, настоящия
съдебен състав намира, че извършения такъв от първоинстанционния съд е
правилен и обоснован. Съдът детайлно е анализирал събраните доказателства
по отделно и в тяхна съвкупност и взаимовръзка, поради което се явяват
неоснователни доводите изложени във въззивната жалба на подсъдимият, че
извършения от районният съд анализ на доказателствата е неправилен и
необоснован.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Р.
Й. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.146, ал.1 от НК, по който текст е признат за виновен от
първоинстанционния съд, а именно, за това, че на 11.05.2022 г. в гр.К. казал
нещо унизително за честта и достойнството на Ф. И. М. от гр.К. в негово
присъствие – отправил към него думите „Ти си син на курва. Ще ти еба
майката“.
Относно оправдателната част на присъдата и признаване на подсъдимият
за невиновен по обвинението да е обидил тъжителят Ф. М. и с думите „Ти си
боклук“, то същата не е обжалвана в тази й част, поради което и не следва да
се коментира от въззивната инстанция.
Напълно се споделя от въззивната инстанция изложеното от районния
съд относно обективните и субективните признаци на престъплението и не е
необходимо да се преповтарят. Следва само да се посочи, че от обективна
страна е безспорно установено, че подсъдимият е казал на тъжителят в
негово присъствие, нещо унизително за честта и достойнството му, нарекъл
го „Ти си син на курва. Ще ти еба майката“, като безспорно употребените
изрази от гледна точка на установения морал са унизителни и обидни.
Изпълнителното деяние е осъществено в присъствието на тъжителя Ф. М. и е
възприето, както от него, така и от присъстващата свидетелка очевидец – Б.
Д..
7
От субективна страна- деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че изречените думи - ти си син на
курва и ще ти еба майката, са обидни и унизителни за честта и достойнството
на тъжителя и е целял да бъдат чути от него, т.е. от адресата към когото са
отправени.
При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимият
престъпление по чл.146, ал.1 от НК, първоинстанционният съд правилно е
посочил, че са налице законовите предпоставки за приложението на чл.78а от
НК. Съдът е определил административното наказание в минималния законов
размер от 1000 лева, с оглед наличието единствено на смекчаващи
отговорността на подсъдимият обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.
Така определеното от решаващия съд по размер наказание напълно
съответства на тежестта на извършеното от Р. А. деяние и с него ще се
постигнат целите преследвани с налагането му.
Предвид описаната по-горе фактическа обстановка и безспорно
установеното, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.146, ал.1 НК, и
приетия за разглеждане в наказателното производство граждански иск,
правилно решаващия съд е приел, че са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно
противоправно поведение, настъпила вреда и причинна връзка между тях.
Пострадалият Ф. М. е претърпял неимуществени вреди от наненесаните му
обиди, за които вреди обезщетението се определя според критерия за
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Безспорно е също, че пострадалият е
преживял унижение и накърняване на честта и достойнството му вследствие
на отправените му обиди. При определяне размера на обезщетението за
причинените неимуществени вреди, решаващия съд е съобразил и
настъпилото при тъжителят в следствие на инцидента фобийно тревожно
разстройство, установено от заключението по изготвената СППЕ, и е приел,
че сумата от 1200 лева се явява едно справедливо обезщетение, отчитайки
характера на употребените изрази, възприемането им от тъжителя,
негативното въздействие върху емоционалното състояние на пострадалия,
както и всички други последици за него вследствие на деянието. Настоящият
съдебен състав намира, че тази сума се явява справедлива и напълно
достатъчна, като парична компенсация за изживяното. Съответно правилно и
8
законосъобразно гражданският иск е отхвърлен за разликата до пълния му
предявен размер от 3000 лева, като неоснователен и недоказан.
Определената сума като парично обезщетение, както правилно е
определил районния съд се дължи от датата на увреждането, а именно от
11.05.2022г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на делото, подсъдимият Р. А. правилно също така, е
осъден да заплати на тъжителят и направените от него разноски по делото в
размер на 573.20 лв., както и по сметка на районен съд К. държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск - 50 лева, съобразно нормативно
установената дължима държавна такса – 4% върху уважения иск, но не по-
малко от 50 лева.
В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на
присъдата на К.йския районен съд не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да обосновават изменяването или
отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание.
Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което
обжалваната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Разноски във въззивното производство не са претендирани от никоя от
страните, поради което и съгласно чл.189, ал.3 от НПК, съдът не следва да се
произнася по такива.
Предвид изложеното и на основание чл.338, във вр. с чл.334 т. 6 от
НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 78/15.11.2022 г., постановена по НЧХД
№ 506/2022 г. по описа на К.йския районен съд.
Решението е окончателно и неподлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10