РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Сандански, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20251250100170 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. И. Н. с ЕГН-
**********, с адрес-с.С., ул.”К.О.”, № **, община С., п.к.****, срещу „Профи Кредит
България“-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.С., кв.”М.”,
бул.”Б.”, № **, бл.***, вх.*, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч., с която е предявен
иск за прогласяване нищожността на клаузата съдържаща се в VІ „Параметри“ от договор за
потребителски кредит от 10.01.2024г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1200лева, като противоречаща на
добрите нрави и на закона-ЗПК и като неравноправна.
Правно основание - чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143 от ЗЗП, чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
във вр. с чл.10а от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата сочи, че страните по делото са подписали договор за
потребителски кредит от 10.01.2024г. Твърди се, че съгласно раздел VІ от договора,
именуван „Параметри“, ищцата трябва да върне сумата по кредита в размер на 2880 на 24
вноски, както и да заплати възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 1200лева. Твърди се, че клаузата в договора, предвиждаща заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1200лева е нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, тъй като нарушава принципа за добросъвестност и
справедливост и води до значителна нееквивалентност на насрещните престации и до
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата; поради противоречието й с чл.10а
от ЗПК, която разпоредба не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита, а по своята същност
една част от допълнителните услуги представляват дейности по управление на кредита, а
друга част не представляват допълнителни услуги, тъй като липсва конкретно задължение за
кредитора или се изисква общо съгласие на страните, като заплащането на сумата от 1200лв.
води до заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК относно размера на ГПР, който
1
не следва да е по висок от пет пъти размера на законната лихва; като неравноправна по
смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като възнаграждението е необосновано високои поради това,
че се използват заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването на
действителния размер на ГПР. По изложените съображения ищцата предявява настоящия
иск, в подкрепа на който ангажира доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който признава иска по
основание и размер и моли да не му бъдат възлагани разноски, тъй като не е дал повод за
завеждане на делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 10.01.2024г. е сключен договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №
40022752418 между „Профи Кредит България“-ЕООД, с ЕИК:*********, като кредитор, и Н.
И. Н. с ЕГН-**********, като кредитополучател, със следните параметри: сума по кредита-
1000лв., срок на кредита-24месеца, размер на вноската по кредита-61,73лв., ГПР-48,92лв.,
ГЛП-41%, лихвен процент на ден-0,11% и дължима сума по кредита-1481,50лв. В договора
са уговорени допълнителни услуги, а именно: Фаст –предоставяне на право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и Флекси-предоставяне на право на
промяна на погасителния план на потребителския кредит. В договора е предвидено, че за
допълнителните услуги се заплаща възнаграждение в размер на 450лв. за услугата „Фаст” и
750лв. за услугата „Флекси”. Съгласно договора, възнагражденията за допълнителните
услуги „Фаст” и „Флекси” са разсрочени на равни месечни вноски и са добавени към
месечните вноски за погасяване на кредита и са дължими заедно последните. Съгласно
общите условия към договора, неразделна част от него, по допълнителната услуга „Фаст”
кредитополучателят получава „приоритетно разглеждане и становище на искането за
отпускане на потребителски кредит преди кредитополучателите, без закупена допълнителна
услуга „Фаст” и в рамките на един час, считано от постъпване на искането” /т.15.1 от ОУ/, а
по допълнителната услуга „Флекси” кредитополучателят получава право да променя
едностранно погасителния план като отлага погасителните вноски, като намалява размера на
погасителните вноски, а също и като променя датата на падежа като посочи желана от него
дата на падеж на оставащите погасителни вноски/т.15.2 от ОУ/. При така уговорените
допълнителни услуги общото задължение на кредитополучателя по договора възлиза на
2681,50лв., при общ размер на вноската-111,73лева.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че страните по
делото са страни по договор за кредит, който съдържа нищожна клауза.
Предявеният иск е основателен:
Ищцата твърди няколко основания за нищожност на клаузата от процесния договор за
кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги. Съдът е
длъжен да разгледа основанията за нищожност на договорната клауза не в поредността
заявена от ищцата, а според тежестта на сочения от ищцата порок в последователност от
най-тежкия към по-леките, както и според това дали наведените основания са специални
/предвидени в специален закон/ или общи /предвидените в чл.26 от ЗЗД/.
В закона за защита на потребителите /приложим в настоящия казус, тъй като ищцата
има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП/ е
предвидено специално основание за нищожност на договорни клаузи. Съгласно чл.146, ал.1
от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя
/чл.143, ал.1 от ЗЗП/.
Съдът счита, че описаната в договора и ОУ към него клауза за „услуга Фаст“ е
нищожна, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, защото от една страна така както е
2
уговорена тази клауза не позволява на потребителя да установи дали ще получи реално
„услугата“ (дали кредиторът ще спази реда за разглеждане на исканията), за да дължи
заплащането й, а от друга страна липсва еквивалентност на насрещните престации, тъй като
за приоритетното разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 1000лв. е
предвидено възнаграждение в размер на 450лева-почти наполовина от заемната сума и
почти колкото възнаградителната лихва по предоставения кредит, т.е. предвиденото
възнаграждение е изключително високо. Освен това, с предоставяне на услугата „Фаст”
кредиторът действа недобросъвестно, тъй като негово задължение е да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и не може да изисква заплащане на допълнително
възнаграждение за действия по разглеждане на искането /наред със заплащане на
възнаградителна лихва по кредита/, тъй като тези действия са част от дейността по
кредитиране на финансовата институция, поради което разходите за тях следва да са
включени в цената на услугата. Действайки по този начин, кредиторът нарушава принципа
за справедливост в гражданските и търговски взаимоотношения, което води до
неоснователното му обогатяване- осигурява си една допълнителна печалба.
Съдът счита, че описаната в договора и ОУ към него клауза за „услуга Флекси“ е
нищожна, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, защото описаните в т.15.2.1,
т.15.2.2 и т.15.2.3 от Общите условия „допълнителни услуги” по съществото си не са
допълнителни услуги по потребителския кредит, а представляват действия по управлението
на кредита, за които е недопустимо кредиторът да изисква заплащане на възнаграждение по
тях, отделно от уговорената възнаградителна лихва. Действайки по този начин, кредиторът
нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговски взаимоотношения, което
води до неоснователното му обогатяване- осигурява си една допълнителна печалба и то в
размер над самата възнаградителна лихва по кредита.
Ответникът не твърди, че процесните клаузи са индивидуално договорени.
Предвид на изложеното съдът намира, че процесните клаузи от договора са нищожни
като неравноправни, поради което следва да уважи предявения иск, без да разглежда
останалите наведени от ищцата основания за нищожността им, тъй като и при наличието им
евентуалните последици ще са идентични.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата направените по делото разноски. Ищцата е направила разноски за
платена държавна такса в размер на 50,80лв. По делото ищцата е представлявана от адвокат
М. В. М. от Пловдивска адвокатска колегия. Ищцата е сключила с адвокат М. договор за
правна защита и съдействие, като правната помощ е предоставена безплатно по реда на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Процесуалният представител на ищцата претендира разноски. Предвид
посоченото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът по делото следва да бъде осъден да
заплати на пълномощника на ищцата по делото адвокатско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 360лева с ДДС. Възражението на ответника по чл.78, ал.2 от ГПК е
неоснователно, тъй като за да се освободи от разноски по делото, ответникът не само следва
да е признал иска, но и да не е дал повод за завеждане на делото, а същият е дал такъв повод,
сключвайки договор за потребителски кредит, който съдържа нищожни клаузи.
Водим от горното и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143 от ЗЗП, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, като неравноправна, клаузата съдържаща се в част
VІ „Параметри“ от договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40022752418
от 10.01.2024г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги в
размер общо на 1200лева-450лв. за услугата „Фаст” и 750лв. за услугата „Флекси”.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
3
на управление-гр.София, кв.”М.”, бул.”*.”, № **, бл.**, вх.*, представлявано от С.Н.Н.,
Ц.Г.С. и Я.К.Ч., ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Н., с ЕГН-**********, с адрес-с.С., община С.,
п.к.****, ул.”К.О.”, № **, сумата от 50,80 лева /петдесет лева и осемдесет стотинки/ за
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление-гр.С., кв.”М.”, бул.”*.”, № **, бл.***, вх.*, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С. и
Я.К.Ч., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М. от Пловдивска адвокатска колегия, с адрес на
кантората-гр.П., ул.”П. О. и К.”, № **, ет.*, ап.**, сумата от 360 лева (триста и шестдесет
лв.), съставляваща възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие на ищцата
по делото Н. И. Н..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4