№ 36
гр. Варна, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Ст. Д. Анд.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600006 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано
е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на
производството по НОХД №261/2021г. на Районен съд-Девня, отмяна на
постановеното на 02.05.2019г. по реда на по чл.384 ал.1 вр.чл.382 ал.7 НПК
определение, и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд. Като основания за искането се сочат съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, както и явна несправедливост на
наложеното наказание. Формулирано по този начин възражението на Главния
прокурор е относимо към основанието по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
поддържа изцяло направеното от Главния прокурор искане за възобновяване.
Осъденото лице К. намира искането за неоснователно и моли делото да
не се възобновява.
Процесуалният му представител – адв.Р. оспорва предложението.
Аргументира се, че срокът на лишаване от права е зависим в контекста на
1
казуса само от размера на наказанието лишаване от свобода само в случаите,
когато това наказание е ефективно. Изразява несъгласие и със сочената явна
несправедливост на наказанието, позовавайки се на липсата на опора в
доказателствената съвкупност, като счита, че в случая има наличие на
многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които определят наложеното наказание като справедливо.
Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните, в пределите на правомощията си
намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл.424 ал.1 вр. чл.419 ал.1 от НПК,
като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по
чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК. Същото е направено в срок, а разгледано по
същество, в контекста на очертаната в него аргументация, е основателно.
НОХД № 261/2021г. било образувано в Районен съд - Девня на
06.10.2021г. въз основа на внесено споразумение между представител на РП
Девня, адв.М.Р. и обв.Ж.К. за престъпление по чл.343а ал.1 б.“а“ вр. чл.343
ал.1 б.“б“ пр.1 от НК. Делото било насрочено и разгледано на 08.10.2021г. с
одобрение на споразумението, по силата на което К. се признава за виновен в
извършването на вмененото му във вина престъпление, за което му било
наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, което на основание
чл.66 от НК било отложено с изпитателен срок от три години, както и
лишаване от ПУМПС за срок от седем месеца. Били му възложени разноските
по делото, както последвало и разпореждане с веществените доказателства.
С одобряването на споразумението съдът постановил
незаконосъобразен съдебен акт, тъй като неправилно определил наказанието
лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК в размер по-малък от този на
лишаването от свобода. С този съдебен акт първостепенният съд е допуснал
нарушение на закона, защото е одобрил сключеното между държавното
обвинение и защитата на привлеченото към наказателна отговорност лице
споразумение, с което в нарушение на чл.49 ал. 2 НК е било определено
наказание "лишаване от право да се управлява МПС" за срок по-кратък от
срока на наложеното наказание "лишаване от свобода". В разпоредбата на
чл.49 ал.2 законодателят е регламентирал възможност наложеното
2
кумулативно предвидено по-леко наказание по чл.37 ал.1 т.7 от НК да
надвишава основното наказание с максимален три годишен срок. При
тълкуването на този текст, и в контекста на задължителна и константната
практика на съдилищата (Постановление №1 от 17.01.1983г. на Пленума на
ВС на РБ, ТР №61/1980г. на ОСНК, Решение № 94 от 26.02.2009г.,
постановено по н.д. №580/2008г. ВКС, НК, II н.о., Решение № 534 от
03.12.2008г., постановено по н.д. № 547/2008г. ВКС, НК, II н.о., Решение №4
от 30.01.2008г., постановено по н.д. № 696/2007г. ВКС, НК, II н.о., останалите
решения, цитирани в предложението на Главния прокурор, както и Решение
№ 61 от 27.04.2021г. на ВКС по н.д. № 268/2021 г., II н.о., НК, Решение № 183
от 17.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 833/2020 г., I н. о., НК, Решение № 60194
от 10.01.2022г. на ВКС по н.д. № 963/2021 г., II н.о., НК) следва извод, че
наказанието "лишаване от права" не може да бъде наложено за срок по-кратък
от предвиденото основно наказание "лишаване от свобода", независимо дали
се касае за ефективно или условно наказание. В последните две цитирани
решения на ВКС изрично е даден отговор, който оборва тезата на адв.Р., че
разпоредбата е обвързваща само с ефективно наложено наказание лишаване
от свобода. Според тях „ирелевантно е обстоятелството, че съдът е преценил,
че осъдения не следва да изтърпява ефективно това наказание.“, както и „При
изтърпяване на наказание лишаване от свобода законодателят е предвидил
правата, от които деецът се лишава, да не могат да се упражняват, като е без
значение дали наказанието се изтърпява ефективно или е приложен чл. 66, ал.
1 от НК, какъвто е настоящия казус.“. Следователно с одобряването по реда
на чл.382 ал.7 НПК на предложеното от страните споразумение съдът е
допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, което налага
възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първостепенният съд, като при новото
разглеждане на делото съдът трябва да съобрази изискванията на чл.49 ал.2 от
НК и да се възползва от правомощията си по чл.382 ал.5 НПК или да отчете
констатираното противоречие като го съобрази при постановяването на
определението си по чл.382 ал.7 НПК.
Съдът констатира основателност и на второто твърдяно в
предложението за възобновяване нарушение – явна несправедливост на
наложеното наказание. И по тази причина намира аргументацията на
процесуалния представител на осъдения К. за неоснователна. Действително
3
деянието е квалифицирано по чл.343а ал.1 б.“а“ вр. чл.343 ал.1 б.“б“ пр.1 от
НК, наказуемо с лишаване от свобода за срок до три години. Т.е. наказанието
е определено над, но към минимума на предвиденото. При налагане на
наказанието следва да бъдат съобразени както целите на чл.36 от НК, така и
разпоредбата на чл.54 от НК. Последната изисква внимателен анализ на
степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите
и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая според данните по
делото се касае за непредпазливо деяние, което с оглед своята наказуемост не
влиза в категорията по чл.93 т.7 от НК. В същото време обаче следва да се
отчетат нанесените телесни увреждания, подробно описани в СМЕ по делото
(л.33-43 от ДП, том 2), в която са описани пет отделни травми, като най-
тежката от тях определя постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота. В резултат на продължителната кома пострадалият е бил поставен
под пълно запрещение, което е мотивирало вещите лица да заключат, че се
касае и до продължително разстройство на съзнанието. В сходна насока е и
заключението на СМПЕ на пострадалия (л.51-74, том 2 от ДП), както и
заключението на ТЕЛК за 100% неработоспособност и нужда от придружител
– л.57, том 3 от ДП. Макар млад и неосъждан, К. има множество наложени
административни наказания по ЗДвП (л.112-114, том 3 от ДП), които
завишават обществената му опасност. Въз основа на изложеното се възприема
и явна несправедливост на наложеното наказание, като на същото основание
твърдението на адв.Р. за наличие на многобройни и изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а от там – и за справедливост на
наказанието, остава категорично несподеляемо.
Посочените нарушения на материалния и процесуалния закон, както и
несправедливо наложеното наказание представляват основание за
възобновяване на делото и отмяна на съдебния акт. След възобновяването му
и неговата отмяна делото следва да се върне на същия съд за ново
разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание, като при
решаване на делото следва да се вземе предвид настоящото изложение, и да
се отстранят подробно описаните горе нарушения.
Предвид изложеното и на основание чл.424 ал.1 НПК и чл.425 ал.1 т.1
НПК Варненският апелативен съд
РЕШИ:
4
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 261/2021г. на Районен съд –
Девня.
ОТМЕНЯ определението по чл.384 ал.1 вр.чл.382 ал.7 НПК, постановено с
протокол № 60 на 14.10.2021г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5