Решение по дело №216/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 347
Дата: 15 юни 2020 г. (в сила от 2 юли 2020 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20205220200216
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

15,06,2020

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на десети юни две хиляди и двадесета  година, в състав:                                                                  

                                                                                              Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 216/20.  по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от "Х" АД ,ЕИК *****;гр.ВЕЛИНГРАД, ул. А.Ч**, представлявано от К.Х.Т. с ЕГН **********, Х.К.Т. с ЕГН **********, М.П.В. с ЕГН ********** против НП 468092- F501145/09,10,19 на директор офис /дирекция/ за обслужване Пазарджик към ТД НАП Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател  за нарушение на чл.3, ал.3, Т,1 от НАРЕДБА Н-8/29.12,2005 вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 КСО. 

С жалбата и становището по същество на процесуалния представител  се заявява незаконосъобразност в процесуално -правен, обоснована с погазване изискването на чл. 40, ал.2 от ЗАНН и такава, дължима на неспазване на срока за съставяне на акта по чл. 34 от ЗАНН. Иска се отмяна на НП.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, настоява да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. .

Съдът, след като се запозна с доказателствата  по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

Дружеството- жалбоподател има качеството на осигурител, доколкото е работодател на наети по трудови правоотношения лица. В това качество има задължение да подава за всеки месец декларации образец 6 „Данни за дължимите осигурителни вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ” и образец 1 „Данни за осигуреното лице“. За всеки календарен месец декларацията образец 1 или 6 следва да бъде подадена съгласно чл.3, ал.3, т.1 от НАРЕДБА Н-8/29.12,2005 вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО до 25-то число на следващия.

На 26.02.19г. по електронен път в НАП постъпил и бил входиран под № 05-00-104 от същата дата сигнал (л.86) с твърдения, че дружеството не е подало такива декларации за месеците декември 2018г. и януари 2019г.  Била извършена проверка, констатирала верността на твърденията в сигнала, за което и дружеството било уведомено с писмо изх.№ 5832-1/21,03,19г. (л.87).

На 19,04,19г. била изготвена от инспектор по приходите Щ.сл. бележка( л.88), адресирана до Дирекция „Контрол“ в ТД НАП Пловдив, съдържаща също констатации за неподадени от дружеството до момента декларация образец 1 и 6 за месеците декември 2019 и януари 2019г.

С резолюция за извършване на проверка от 16,05,19г. ( л. 78) е възложена извършване на такава по отношение спазване на данъчно-осигурителното  законодателство от дружеството- жалбоподател във връзка с горния сигнал . С резолюцията бил определен за отговорник по проверката св. К. .

 Още същия ден на 16,05,19г. той извършил проверка в електронния масив на НАП досежно подадените от дружеството декларации по образец 1 и 6 и установил, че такива не са подадени в срок за много месеци до май 2019г. .

         За месец август  2018 г. декларация образец 6 била подадена по електронен път на 03,12,18г. и приета с протокол от същата дата, генериран автоматично от ползвания софтуерен продукт.

На 22,07,19г., в отсъствие на представител на дружеството и без то да бъде уведомено съставил за съставяне на АУАН, св. К. съставил такъв за това, че за м. август 2018г. декларация обр.6  Данни за дължимите осигурителни вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ” не била подадена до 25,09,2018г.

Актът бил предявен на 26,07,19 на един от законовите представители М. В. и след като постъпилото възражение е прието като неоснователно- било издадено процесното НП.

Последното са атакува с резонни и основателни доводи за неговата незаконосъобразност.

На първо място - правилно се настоява, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя без да са били налице предвидените за това предпоставки по чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Напълно безспорно установено е ( виж вкл. показанията на актосъставителя), че дружеството- жалбоподател не е било поканено за съставяне на процесния акт, но въпреки това той е съставен на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН ( която норма предвижда възможност за съставяне на акта само в случаите, когато нарушителят е бил надлежно поканен, но не се е явил). Това несъмнено се явява процесуално нарушение, но въпросът е дали е съществено, тъй като критерий за тази „същественост“ (респ. за влиянието му върху съдбата на издаденото НП) е дали засяга по някакъв начин правото на защита. Само, ако допуснатото нарушение на процедурата е довело до ограничаване на това фундаментално право, то ще бъде съществено и ще води до отмяна на НП.

Гарантираната от ЗАНН възможност нарушителят задължително да бъде уведомен, че по отношение на него ще бъде съставен акт за установено административно нарушение създава фактическа възможност той да присъства на съставянето и да възприеме достоверността на отразената дата на съставяне и лицата, които ( евентуално) се сочат като съставител и свидетели на съставяне. По отношение на останалите обстоятелства, които се съдържат в този документ - описаните обстоятелства по извършване на нарушението - нарушителят може да упражни правото си на защита и след действието, следващо съставянето на акта -  неговото предявяване и връчване на екземпляр от него ( незабавно след предявяване и в тридневен срок след това) . Така, ако не присъства на съставяне на акта, но той впоследствие му бъде надлежно предявен и с връчен препис, за нарушителя е гарантирана възможността да се защити по фактите на обвинението, но не и по отразените данни за датата на съставяне, съставител  и свидетели на съставянето. Най- съществено отражение върху процесуалната годност на акта може да окаже недостоверната дата на съставяне, с оглед регламентираните срокове по чл. 34 от ЗАНН относно нея. Затова и в тази връзка основателно възникват съмнения дали актосъставителят е спазил срока по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта по чл. 40, ал.2 от ЗАНН, респ. дали не е посочил датата , така че си осигури спазването на този срок. В този смисъл задължителната покана до нарушителя гарантира неговото знание за съставяне на акта и от неговата воля зависи дали той щи присъства на това съставяне. Липсата на такава покана открива възможността за административен произвол - административният орган да постави дата на съставяне на така, така че да си гарантира срока по чл. 34 от ЗАНН.

 Като се имат предвид тези разсъждения и представени разпечатки от ел. регистър на АУАН в НАП, в процесния случай датата на съставяне е достоверна и липсата на покана до дружеството-жалбоподател за съставяне на процесния акт не е довело до злоупотреба с датата на съставяне на акта. Като такава е посочена 22,07,19г., а  предявяването му е само четири дни по-късно 26.07.19г. В НАП се поддържа регистър на  издаваните АУАН и номерата им се генерират автоматично от ползвания софтуерен продукт. Представената разпечатка установява, че процесният  акт е издаден на посочената в него дата. Затова и в настоящия случай, при който актът е и предявен четири дни по-късно, нерегламентираното отсъствие на дружеството, което не е канено за съставяне на акта, не е засегнало правото на защита. Не може да се приеме, че само формалното неизпълнение на изискванията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН обосновава незаконосъобразността на санкционния акт.

Другото, претендирано с жалбата и по същество, основание за неговата незаконосъобразност обаче е налице. То също касае акта, но от гледна точка на спазените срокове за неговото съставяне с оглед момента на установяване на нарушителя и нарушението. Според твърденията на актоставителя, които не са опровергани по никакъв начин, това е станало още на 16,05,19 г., още в деня, когато ме била връчена резолюцията за възлагане на проверката.    Това твърдения и в най-голяма степен съответства на интересите на жалбоподателя, тъй като още от деня на възлагане на проверката с резолюцията от 16,05,19 започва да тече тримесечния срок за съставяне на акта. Актосъставителят признава, че проверката се прави по електронно въведени в информационния масив на НАП данни конкретно за подадени декларации образец 1 и образец 6 и са налични всички данни до деня на проверката. Това директно означава, че при проверка по този показател ( справи декларации по образец 1 и /или 6) към деня на справката са очевидни всички подадени и неподадени декларации до момента.

А последното е съществено значение с оглед на коректно предоставените от процесуалния представител на НАП данни, съдържими в документите на л.86, 87 и 85. Става ясно от тях, че още на 26,02,19г. е бил подаден по електронен път сигнал относно неспазени от дружеството срокове за подаване на процесния вид декларации за месеците декември 2018 и януари 2019г.  На 21,03,19г. с писмо дружеството е било информирано от главен инспектор по приходите в НАП - Щерева, че е констатирано неподаване на декларации абр.1 и абр.6 за м.12/18г. и  за 01/19г. Така ясно е, че  най -късно до тази дата 21 март 2019г. дата компетентен орган е правил проверка в базата електронни данни за декларациите бр.1 и обр. 6 и при тази проверка за него са били налични и очевидни всички данни относно периодите преди декември 2018г. Тоест - към този момент 21,03,19г. компетентен административен орган, при всички положения, е добил сведения и е установил и данни относно декларации за месеците, предхождащи декември 2018 г. Да се приеме обратното - че са установени само данните за месеците  12/18 и 01/19- е житейски и логично абсурдно и е само стремеж да се осуети извода за неспазен срок по чл. 34 от ЗАНН относно всички съставени от св. К. актове ( виж жалбата за броя на НП) , респ. процесния .   Издаването на резолюцията от 16,05,19г.  ( л.78) е било само с цел да се осуети изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН, като в тази връзка следва да се има предвид, че и органът, издал тази резолюция и този, комуто тя е възложена и който е съставил всички актове, вкл. и процесния принадлежат към една и съща администрация - НАП - едната страна в административно-наказателното правоотношение. По тази причина са обединени и от един и същи интерес за обезпечаване сигурността на НП.

Към 21.03.19г е бил установен нарушителят ( дружеството-жалбоподател)  и нарушението (неподадена в срок декларация за месец август 2018г. ) и затова от 21 март 2018г. е започнал да тече срока за съставяне на акта за това нарушение. Той изчита на 21 юни 2019 г. ( чл. 34, изр.ІІ ЗАНН), и съставеният след това АУАН  на 22, 07, 19 г. не е съобразен с изискването на чл. 34, изр. ІІ, пр.І   от ЗАНН и неправилно с него е образувано настоящото административно-наказателно производство.

В случая не следва да се приема до-дългият шестмесечен или двугодишен  срок ( чл. 34, ал.2 от ЗАНН или чл. 34, ал.1, изрІІ, пр.ІІ ЗАНН  ), доколкото  КСО ( и посочения подзаконов нормативен акт) уреждат друг вид дейности и отношения, а именно тези, свързани с  държавното обществено осигуряване и  допълнителното ( задължително или доброволно) социално осигуряване.

Изложеното горе обоснова решението за отмяна на НП, което е издадено въз основа на ненадлежно съставен (извън сроковете по чл. 34 ЗАНН) АУАН .

Предвид чл. 63, ал.3 и 4 от ЗАНН и изхода на делото - НАП следва да се осъди да заплати на дружеството сторените от последното съдебно-деловодни разноски в размер на 100 ла. адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

                                             

                                               Р       Е       Ш     И:

 

ОТМЕНЯ НП 468092- F501145/09,10,19 на директор офис /дирекция/ за обслужване Пазарджик към ТД НАП Пловдив, с което на "Х" АД ,ЕИК ******, гр.Велинград, ул. А.Ч**, представлявано от К.Х.Т. с ЕГН **********, Х.К.Т. с ЕГН **********, М.П.В. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал.1 КСО. 

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите, ЕИК 1310631880039, да заплати на  "Х" АД ,ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул. „Ангел Чопев“ №12 сторените за адвокатско възнаграждение разноски в размер на 100 лева .

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.                                        

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: