№ 539
гр. Варна, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100500228 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 302531 от 19.11.2021 г., депозирана от ИВ.
В. Х., ЕГН: **********, чрез адв. Петър Недков срещу Решение № 262718 от 29.10.2021 г.,
постановено по гр. д. № 12651/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с
които е:
отхвърлен иска на жалбоподателя за осъждане на „Сен Гобен България“ ЕООД, /с
предишно наименование „Сен Гобен Констракшън Продъктс България“/, ЕИК:
***********, да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени физически болки и душевни страдания в резултат на
настъпилата трудова злополука на 4.06.2018 г. за разликата на присъдената сума от
20 000 лева до претендираните 80 000 лева, на основание чл. 201, ал. 2 КТ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на увреждането -
4.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и е
отхвърлен иска за осъждане на „Сен Гобен България“ ЕООД, ЕИК: ***********, да
заплати на жалбоподателя, обезщетение за причинените на ищеца имуществени
вреди вследствие на трудовата злополука, за разликата над присъдените 1 079,08
лева до претендираната сума от 5 313,91 лв., на основание чл. 201, ал. 2 КТ, като за
разликата от 1079,08 лева до 4 316,63 лева, от която разлика 457.44 лева са
обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 4.06.2018 г. - 3.01.2019 г.;
712.47 лева - обезщетение за безработица за периода 3.01.2019 г. - 2.09.2019 г. и 3
146,42 лева – брутно трудово възнаграждение за периода от 2.09.2019 г. до 19.01.2020
г., и като неоснователен за разликата /997,58 лв./ от 4 316,63 лева до 5 313,91 лв.,
претендирана като обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за
периода от 2.09.2019 г. до 19.01.2020 г.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна – „Сен Гобен България“ ЕООД, чрез адв. Д.С..
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от страна на третото лице - помагач „Дженерали Застраховане“ АД, чрез
1
гл. юрк. М.М..
Депозирана е и въззивна жалба с вх. № 302541 от 22.11.2021 г. от „Сен Гобен
България“ ЕООД, /с предишно наименование „Сен Гобен Констракшън Продъктс
България“/, ЕИК: ***********, чрез адв. Д.С. срещу Решение № 262718 от 29.10.2021 г.,
постановено по гр. д. № 12651/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с
които е:
осъдено дружеството да заплати на ИВ. В. Х. сумата от 20000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
физически болки и душевни страдания в резултат на настъпилата трудова злополука
на 4.06.2018 г., на основание чл. 200 КТ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на настъпване на увреждането - 4.06.2018 г., както и
осъдено дружеството да заплати на ИВ. В. Х. сумата от 1079,08 лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди вследствие на трудовата
злополука, формирано от сбора на 1./ разликите между брутното трудово
възнаграждение получавано от него преди злополуката и: обезщетението за временна
нетрудоспособност за периода 4.06.2018 г. - 3.01.2019 г. в размер на 114,36 лева;
получаваното парично обезщетение за безработица за периода 3.01.2019 г. - 2.09.2019
г. в размер на 178,12 лева и 2./ сумата от 786,61 лева – стойността на брутното му
трудово възнаграждение за периода от 2.09.2019 г. до 19.01.2020 г., в който е бил без
работа и не е получавал обезщетения и/или пенсия, на основание чл. 200 КТ, ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба – 8.10.2020 г.
до окончателното плащане.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна ИВ. В. Х., ЕГН: **********, чрез адв. Петър
Недков.
Депозирано е и становище по въззивната жалба на „Сен Гобен България“ ЕООД от
страна на третото лице - помагач „Дженерали Застраховане“ АД, чрез гл. юрк. М.М..
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения преклузивен срок. Същите са
редовни, съдържат изискуемите реквизити и приложения и са надлежно администрирани,
поради което са процесуално допустими.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
В депозираната въззивна жалба от страна на ИВ. В. Х., чрез адв. Петър Недков
се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части,
поради постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че не е допусната груба
небрежност от служителя, евентуално ако такава е налице, то присъденото обезщетение не
било съобразено със степента и начина на съпричиняването.
За неправилен намира извода на съда за нарушаване на разпоредбите на чл. 126, т. 5 и
т. 6 КТ, както и чл. 33 ЗЗБУТ, доколкото за да се приеме, че служителят е нарушил сочените
2
разпоредби е необходимо да се установи, че работодателят е изпълнил всички свои
задължения, като да е създал организация на работа и да е въвел мерки, осигуряващи
здравословни и безопасни условия на труд. Излага доводи, че работодател е допуснал лоша
организация на труда, довела до настъпването на инцидента. Сочи, че недобрата
организация е била констатирана и от Комисията, назначена със заповедта на ръководителя
на ТП на НОИ – Варна да разследва настъпилата трудова злополука, която е приела, че са
нарушени чл. 16, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗЗБУТ, чл. 165, ал. 3 и чл. 185 от Наредба № 7 от 23.09.1999
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване. Сочи, че работодателят не е взел
подходящи мерки за минимизиране на риска при работа с аспирационна машина, като не е
елиминирал достъпа до движещите се части на машина.
Излага доводи за неправилност на извод на първоинстанционния съд, че дори
работодателят да беше изпълнил всички свои задължения, с изключение на техническите
противопоказната нерегламентирана преработка на машината, то не би могъл да
предотврати вредоносния резултат при подобно небрежно действие на служителя. Сочи, че е
недоказано поставянето на ръката във вътрешността на машината. Намира за неправилен
извода на съда за липсата на нареждане на служителя за пускане на машината.
В продължение на горното, излага доводи за липсата на съпричиняване, евентуално за
неправилност на определения голям процента на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. Сочи, че на служителя не са провеждани инструктажи. Сочи, че към
датата на първоначалния инструктаж – 28.03.2016 г., служителят не е бил в трудово
правоотношение в работодателя, възникнало на 29.03.2016 г.
Твърди, че съдът не е взел предвид признанието на ответника, че стартирането е
предприето по нареждане на началник-смяната. Сочи, че не са обсъдени свидетелките
показания на свидетеля Дочев, че пострадалият не е бил инструктиран за работа с машината.
Твърди, че от представената инструкция за безопасност на труда не се установява наличието
на открити и лесно достъпни въртящи с части в ресорния клапан. Излага доводи, че не са
осигурени подходящи предпазни средства и средства за аварийно спиране. Сочи, че
съобразно Директива 2006/42/ЕО –движещите се части на машините следва да бъдат
проектирани така, че да се избегне опасността от контакт, който би могъл да доведе до
злополуки.
Позовавайки се на съдебна практика, намира за неправилен извода за наличие на
проявена груба небрежност от страна на служителя. Сочи, че не всяко нарушение на
правилата за безопасност на труда следва да мотивира приложение на чл. 201, ал. 2 КТ, а
само подчертаното субективно отношение на пострадалия, довело до осъществяване на
грубата небрежност от негова страна. Съобразно липсата на изградени технологични
правила и правила за безопасност в производствената база, с които да е запознат
пострадалият, счита, че не може да се приеме, че същият не е проявил елементарно
старание. Моли за уважаване на пълния размер на исковите претенции, евентуално ако са
налице предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ за определяне на процент на съпричиняване не
повече от 50 %. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на „Сен Гобен
България“ ЕООД, чрез адв. Д.С.. В същия се излагат доводи за неоснователността на
жалбата. Сочи, че от представените по делото доказателства се установява съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Позовавайки се на заключението по
съдебно-техническата експертиза, намира, че е налице 100 % съпричиняване от страна на
пострадалия. В допълнение сочи, че фабрично машината няма предпазна решетка, както и
че същата е била използвана съобразно препоръките на производителя. Излага доводи, че
травматичното увреждане не би настъпило ако служителят не бе пъхнал ръката си в
3
ротационния клапан. Счита, че от свидетелските показания на свидетеля Дочев се
установява, че служителят не е бил оправомощен, нито е имал задължението да пуска
машината, като запускането й е извършено самоволно без нареждане.
Твърди, че са провеждани инструктажи на служителя, които се доказвали, от
представените в производството книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа.
Позовавайки се на практика на касационната инстанция намира, че груба небрежност
по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е налице, когато трудовата злополука е настъпила поради
грубо пренебрегване и неспазване на правилата за безопасност на труда, за които
пострадалият е инструктиран, когато той не е положил и най-елементарното старание,
внимание и грижа за собствената си безопасност. Сочи, че в случая служителя без съответно
нареждане, в нарушение на изискванията за безопасност и охрана на труда е предприел
самоволно действие по проверка на състоянието на аспирационната система.
За правилен намира извода на първоинстанционния съд, че работодателят няма вина
за настъпване на инцидента, доколкото е провел инструктаж на служителя за безопасна
работа, обезопасил е машината и е поставил на видно на нея място инструкции за работа.
Моли за отхвърляне на жалбата, депозирана от страна на служителя. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор от страна на третото лице –
помагач на насрещната страна - „Дженерали Застраховане“ АД , чрез гл. юрк. М.М.. В
същия се навеждат доводи за неоснователността на въззивната жалба, по изложени доводи в
отговора на въззивната жалба, подадена от „Сен Гобен България“ ЕООД. Моли за оставяне
на жалбата без уважение.
В депозираната въззивна жалба от страна на „Сен Гобен България“ ЕООД, чрез
адв. Д.С., се излагат доводи за неправилността на решението в обжалваните осъдителни
части. Позовавайки се на съдебна практика намира за завишен размера на определеното от
страна на първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди.
От заключението по допусната съдебно-техническа експертиза и свидетелските
показания на свидетеля Дончев счита за установено, че ме налице 100 % съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. В допълнение сочи, че фабрично машината
няма предпазна решетка, че същата е била използвана съобразно препоръките на
производителя, както и че увреждането не би настъпило ако служителят не бе пъхнал ръката
си в ротационния клапан. Твърди, че от показанията на свидетеля Дончев, било видно, че
служителят не е бил оправомощен, нито е имал задължението да пуска машината, като
запускането й е извършено самоволно без нареждане. От изложеното от свидетелката
Иванова за оперирането на следващия ден след постъпването в болница, намира, че ако
интервенцията е била предприета по-рано, състоянието на пострадалия към днешна дата би
било различно. Позовавайки се на заключението по съдебно-психиатричната и
психологична експертиза, счита, че Х. вече няма депресивна симптоматика, като от
заключението по съдебно-медицинската експертиза се установява, че е в добро общо
състояние и може да функционира нормално. Счита, че искът е неоснователен поради 100 %
съпричиняване от страна на пострадалия, евентуално моли за намаляване на обезщетението
за неимуществени вреди на основание чл. 201, ал. 2 КТ, като се отчете съпричиняване
повече от 75 %.
По повод на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди излага доводи
за неоснователността на същия. Сочи, че ако упражняваше трудова дейност би получил по-
ниско възнаграждение от обезщетението, което му е изплатено от НОИ. За неоснователен
намира и иска за заплащане на имуществени вреди за периода от 2.09.2019 г. до 19.01.2020 г.
в размер на 4144 лева. Излага доводи, че служителят не е проявил активност във връзка с
подаването на заявление за получаване на пенсия за инвалидност.
4
Моли за отмяна на решението в осъдителните части, както и за отхвърляне на
исковете в тези части. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на въззвивната жалба от
насрещната страна – ИВ. В. Х., чрез адв. Петър Недков. В същия се излагат доводи за
неоснователността на въззивната жалба, депозирана от страна на работодателя. За правилен
и съобразен с практиката на касационната инстанция намира размера на определеното
обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лева от страна на първоинстанционния съд.
Позовава се подробно изложените в депозираната въззивна жалба от страната доводи
за определяне на по-нисък процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, както и за тези за липсата на технологични правила и правила за безопасност в
производствената база.
Счита, че от изложеното в о. с. з. от вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза се установява категорично, че дори да е била направена по-рано оперативната
интервенция, нивото на ампутация е щяло да бъде същото. От заключението на съдебно-
психиатричната и психологичната експертиза, намира, че истински депресивен тип няма, но
това не означава, че Х. е в изцяло пълноценни психологично здраве. От изложеното от
експертите в о. с. з. от 30.09.2021 г. счита, че е установено, че към момента няма критерии за
поставяне на диагноза депресивен епизод, какъвто е имало преди това. Съобразно
нарушената хватателна функция на дясната ръка, намира, че не би могло да се приеме, че
лицето е добро общо здраве.
Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части, евентуално ако са налице
предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ, за определяне на по-нисък процент на съпричиняване.
Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА.
Депозирано е и становище по въззивната жалба на „Сен Гобен България“ ЕООД от
страна на третото лице - помагач „Дженерали Застраховане“ АД, чрез гл. юрк. М.М.. В
същото се излагат доводи за основателността на въззивната жалба, депозирана от страна на
работодателя. Моли за уважаването й, за приемане на 100 % съпричиняване от страна на
пострадалия, както и за отмяна на решението в частите, с които частично са уважени
исковете.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред настоящата съдебна
инстанция.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 302531 от 19.11.2021 г. ,
депозирана от ИВ. В. Х., ЕГН: **********, чрез адв. Петър Недков срещу Решение №
262718 от 29.10.2021 г., постановено по гр. д. № 12651/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна, В ЧАСТИТЕ, с които е:
- отхвърлен иска на жалбоподателя за осъждане на „Сен Гобен България“
ЕООД, /с предишно наименование „Сен Гобен Констракшън Продъктс България“/, ЕИК:
***********, да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени физически болки и душевни страдания в резултат на настъпилата трудова
злополука на 4.06.2018 г. за разликата на присъдената сума от 20 000 лева до
претендираните 80 000 лева, на основание чл. 201, ал. 2 КТ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на настъпване на увреждането - 4.06.2018 г. до
окончателното изплащане, както и е
- отхвърлен иска за осъждане на „Сен Гобен България“ ЕООД, ЕИК:
5
***********, да заплати, обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди
вследствие на трудовата злополука, за разликата над присъдените 1079,08 лева до
претендираната сума от 5 313,91 лева, на основание чл. 201, ал. 2 КТ, като за разликата от
1 079,08 лева до 4 316,63 лева, от която разлика 457.44 лева са обезщетение за временна
нетрудоспособност за периода 4.06.2018 г. - 3.01.2019 г.; 712.47 лева - обезщетение за
безработица за периода 3.01.2019 г. - 2.09.2019 г. и 3 146,42 лева – брутно трудово
възнаграждение за периода от 2.09.2019 г. до 19.01.2020 г., и като неоснователен за
разликата /997,58 лв./ от 4 316,63 лева до 5 313,91 лв., претендирана като обезщетение в
размер на брутно трудово възнаграждение за периода от 2.09.2019 г. до 19.01.2020 г.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 302541 от 22.11.2021 г. от
„Сен Гобен България“ ЕООД, /с предишно наименование „Сен Гобен Констракшън
Продъктс България“/, ЕИК: ***********, чрез адв. Д.С. срещу Решение № 262718 от
29.10.2021 г., постановено по гр. д. № 12651/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, В
ЧАСТИТЕ, с които е:
- осъдено дружеството да заплати на ИВ. В. Х. сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени физически болки и душевни страдания в резултат на настъпилата трудова
злополука на 4.06.2018 г., на основание чл. 200 КТ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на настъпване на увреждането - 4.06.2018 г., както и
- осъдено дружеството да заплати на ИВ. В. Х. сумата от 1 079,08 лева,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди вследствие на
трудовата злополука, формирано от сбора на 1./ разликите между брутното трудово
възнаграждение получавано от него преди злополуката и: обезщетението за временна
нетрудоспособност за периода 4.06.2018 г. - 3.01.2019 г. в размер на 114,36 лева;
получаваното парично обезщетение за безработица за периода 3.01.2019 г. - 2.09.2019 г. в
размер на 178,12 лева и 2./ сумата от 786,61 лева – стойността на брутното му трудово
възнаграждение за периода от 2.09.2019 г. до 19.01.2020 г., в който е бил без работа и не е
получавал обезщетения и/или пенсия, на основание чл. 200 КТ, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на исковата молба – 8.10.2020 г. до окончателното
плащане.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 228/2022 г. на ОС-Варна за 23.02.2022 г.
от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6