Р Е Ш Е Н И Е
№ /26.02.2018г.; гр.Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Провадия,
III-ти състав, на тринадесети февруари две
хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Пламен Танев
при секретаря И. В., като разгледа
докладваното от съдията Танев гражданско дело № 924 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 49 СК.
Образувано е по искова
молба от А.В.А., ЕГН **********, срещу Ю.Ю.А., ЕГН **********,
с искане да бъде постановено решение, с което бракът между страните да бъде
прекратен, с произнасяне по въпроса за вината, а именно, че такава носи
ответницата. Направено е и искане от ищеца да му бъдат предоставени
родителските права върху родените от брака деца А. А. В., ЕГН ********** и В. А.
В., ЕГН **********, както и искане ответницата да бъде осъдена да заплаща
месечна издръжка на децата в размер на 150.00 лв. за детето А. и в размер на
130,00 лв. за детето В., считано от месец февруари 2017г., до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска. В исковата молба е направено и искане да бъде
постановено решение, с което фамилното име на ищцата след прекратяване на брака
да бъде предишното й – Б.. Исканият режим на лични отношения между ответницата
и децата е в следния смисъл: всяка първа и трета събота от месеца от 09:00 до
17:00 ч., двадесет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск,
по два дни за Коледните, Новогодишните и Великденските празници.
В исковата молба се излага, че ищецът
и ответницата са сключили граждански брак на 10.01.2013г. Релевира
се, че от него имат родени две деца – В. и А.. Навежда се, че ответницата е
показвала несериозно отношения спрямо децата си, като постоянно не е полагала
необходимите грижи за тях. Сочи се, че съпрузите решили да се преместят в
Германия, за да работят, като в един момент Ю.А. е напуснала обитаваното жилище
и към настоящия момент е с неизвестно пребиваване. Поддържа се, че с оглед на
изложеното, ищецът се прибрал в гр. Провадия, за да се грижи, заедно с
родителите си, за своите две деца. Излага се, че работи и осигурява доходи на
семейството си, както и добри условия за живот. С оглед на гореизложеното са
направени и исканията към съда. Моли се молбата да бъде уважена.
В срока по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответницата е депозирал писмен отговор, в който
изразява становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва всички
твърдения в исковата молба. В условията на евентуалност, в случай че
родителските права се предоставят на ищеца, твърди, че е в интерес на децата
определянето на по-разширен режим, а именно: всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца с преспиване в дома на ответницата от 10:00 в събота до 19:00
ч. в неделя, един месец през лятото, когато бащата е в платен годишен отпуск,
от 10:00 ч. до 20:00 ч. на 19.12 – рождения ден на ответницата, от 10:00 ч. до
14:00 ч. на рождените дни на всяко от децата през всяка четна година и от 14:00
ч. до 20:00 ч. на посочените дати през всяка нечетна година, първата половина
от почивните дни за всички официални празници през всяка нечетна година и
втората половина от същите през всяка четна година. По отношение на размера на
месечната издръжка на децата оспорва същия, като заявява, че той трябва да бъде
съобразен с възможностите на ответницата.
В открито съдебно заседание ищецът А.А., редовно уведомен, се явява лично и с адв. Д. И., като поддържа изцяло исковата молба и моли за
решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
В открито съдебно заседание
ответницата Ю.Ю.А., редовно уведомена, не се явява,
като за нея се явява назначения особен представител адв.
Г.Г., която поддържа подадения отговор.
Дирекция „Социално подпомагане“,
редовно призовани, не изпращат представител.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е между страните, а и от представеното
удостоверение за сключен граждански брак се установява, че А.В.А. и Ю.Ю. Б. (А.) са сключили граждански брак на 10.01.2013г. в
гр. Провадия.
От удостоверение за раждане на А. А. В.
и В. А. В. се установява, че родителите им са Ю.Ю.А.
и А.В.А..
Видно от служебна бележка, издадена
от ДГ „Снежанка“ – гр. ********, децата В. и А. са приети в първа група „Рунтавелка“ и в трета подготвителна „Слънчице“ в същата
градина.
От представената декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние се установява, че доходите,
които ищецът получава на месец, са в размер на 800,00 лв.
Видно от представения по делото
социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Провадия, за
децата се полагат необходимите грижи. В. и А. са спокойни, общителни и
усмихнати. Задоволени са всичките им потребности, като за тях е създадена
благоприятна среда за живот. Установява се, че А. притежава необходимия
родителски капацитет за отглеждането, израстването и възпитанието на двете
деца. Установява се още, че към момента майката на децата е с неизвестно
местонахождение.
От свидетелските показания на св. З.
С. и В. А. се установява, че ответницата неколкократно
е напускала семейното жилище, без да се интересува какво се случва с децата й.
Излага се, че към момента няма информация къде пребивава ответницата.
По
иска с правно основание чл. 49 СК:
В българската съдебна практика е
застъпено, че бракът не може да играе роля на наказание. Поради това, когато
той е дълбоко и непоправимо разстроен, следва да бъде прекратен. Основания на
бракоразводния иск са фактите от живота на съпрузите, които причиняват
дълбокото разстройство на брака им. Няма съмнение, че причините, които се сочат
от страните, че са предизвикали дълбокото и непоправимо разстройство в брака,
трябва да са сериозни. Съдът се ръководи не от значимостта на причината, а само
от това какво отражение е дала тя върху състоянието на съпружеските отношения и
дали е довела брака до дълбоко и непоправимо разстройство.
С оглед на установеното по делото,
причината, довела до желанието на ищеца бракът му с ответницата да бъде
прекратен, е обстоятелството, че последната е напуснала съпруга си и двете им
деца и към момента е с неустановено местоживеене, като не се интересува от
развитието на децата си и не полага каквито и да било грижи за запазване на
основата на семейството. Този факт е създал физическа дистанция между страните,
която с времето се е проявила и на психическо и емоционално ниво, с оглед
отчуждаването на съпрузите един от друг. Безспорно е, че бракът следва да бъде
еквивалент на емоционална привързаност, а когато такава липсва, то същият е
изчерпан от съдържание и съществуването му в пространството би било безсмислено
и дори вредно за обществените интереси и разбирания. С оглед на това,
предявеният иск по чл. 49 СК следва да бъде уважен, като съдът намира, че вина
за прекратяването на брака носи именно ответницата, която със своите действия е
причинила отчуждаването на съпрузите един от друг.
По иска с правно основание чл. 59 СК:
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2
СК изключва възможността
родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата
родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. В
настоящия случай не е представено споразумение, поради което съдът следва да се
произнесе служебно по въпроса за родителските права. По делото безспорно се
установи, че към настоящия момент ответницата и майка на децата Анжела и В. е с
неизяснено местожителство. Освен това тя не полага каквито и да било грижи за
своите деца и не поддържа връзка с тях от разстояние. За съда не остават
съмнение, че към настоящия момент, независимо от възрастта на децата, а и с
оглед на изготвения социален доклад, приложен по делото, ищецът и баща А.А. следва да упражнява родителските права върху децата си,
като му се предоставят, а местожителството на децата да бъде на адрес *******
С оглед на обстоятелството, че
ответницата е с неустановено местожителство, съдът намира, че режимът на лични
отношения с децата и майката, следва да бъде без преспиване, поне докато Ю.А.
не покаже с поведението си, че е готова да бъде отговорен родител и може да
осигури безопасното нощуване на децата си в дом, който е известен на другия
родител. Предвид изложеното режимът на лични отношения между ответницата и
двете й деца се определя в следния смисъл: всяка първа и трета събота от месеца
от 09:00 до 17:00 ч., двадесет дни през лятото, когато бащата не е в платен
годишен отпуск, по два дни за Коледните, Новогодишните и Великденските
празници.
По
иска с правно основание чл. 143 СК:
В чл. 143 СК е уредено, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето,
като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. В своята константна практика Върховният касационен съд приема, че
нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния
случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. В настоящия случай се иска издръжка за две малолетни деца.Съдът намира,
че предявените искове следва да бъдат изцяло уважени. Действителността е
такава, че бащата се грижи сам децата си, като освен осигуряване на доходи за
издръжка и покриване на ежедневни нужди, той отделя и внимание на всяко едно
дете. Всяко едно от тези действия е свързано с допълнителни разходи, поради
което в помощ е необходимо да се включи и другият родител. Последния обаче, от
данните по делото, а и от процесуалното му поведение, се установи, че не полага
каквато и да било грижа относно отглеждането на децата. С това си поведение той
още повече затруднява бащата в грижите за своите деца, поради което търсените
суми за издръжка се явяват единствен еквивалент на помощ.
По иска с правно основание чл. 149 СК:
Чл. 149 СК урежда, че издръжка за
минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на
иска. Именно такова е и сезиралото съда искане, тъй като се претендира издръжка
от месец февруари 2017г., а исковата молба е предявена на 02.08.2017г. Т.е.
искът включва период от шест месеца. Предвид това предявеният иск следва да
бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 53 СК:
Предвид допускането на развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, съдът намира, че следва да уважи искането
ответницата да носи предбрачното си име Б. след
прекратяването на брака.
По разноските:
Като взе предвид изхода на спора, съдът намира, че ответницата
Ю.Ю.А. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Районен съд – Провадия държавна такса в размер на общо 470,40 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК. Ищецът не е претендирал разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА
развод и ПРЕКРАТЯВА поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, сключения в гр. Провадия на 10.01.2013г. граждански брак
между А.В.А., ЕГН: ********** и Ю.Ю.А., ЕГН: **********, като приема, че вината
за прекратяването на брака носи Ю.Ю.А., ЕГН: **********.
ПРЕДОСТАВЯ
родителските права
върху децата А. А. В., ЕГН **********, и В. А. В., ЕГН **********, на бащата А.В.А.,
ЕГН: ********** и ОПРЕДЕЛЯ
местожителството на децата на адрес *********.
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между
децата А. А. В., ЕГН **********, и В. А. В., ЕГН **********, и майката Ю.Ю.А., ЕГН: **********, в следния смисъл: всяка
първа и трета събота от месеца от 09:00 до 17:00 ч., двадесет дни през лятото,
когато бащата не е в платен годишен отпуск, по два дни за Коледните,
Новогодишните и Великденските празници.
ОСЪЖДА Ю.Ю.А.,
ЕГН: **********, да заплаща на А. А. В., ЕГН **********, чрез нейния баща и
законен представител А.В.А., ЕГН: **********, сумата от
150,00 лв. на месец, представляваща дължима издръжка, с падеж 20-то число на
съответния месец, считано от датата на предявяване на иска – 01.08.2017г.,
ведно със законната лихва за всеки ден от просрочието, до навършване на пълнолетие или изменение на
обстоятелствата, на осн. чл. 143 СК.
ОСЪЖДА Ю.Ю.А.,
ЕГН: **********, да заплаща на В. А. В., ЕГН **********, чрез нейния баща и
законен представител А.В.А., ЕГН: **********, сумата от
130,00 лв. на месец, представляваща дължима издръжка, с падеж 20-то число на
съответния месец, считано от датата на предявяване на иска – 01.08.2017г.,
ведно със законната лихва за всеки ден от просрочието,
до навършване на пълнолетие или изменение на обстоятелствата, на осн. чл. 143 СК.
ОСЪЖДА Ю.Ю.А.,
ЕГН: **********, да заплати на А. А. В., ЕГН **********, чрез нейния баща и
законен представител А.В.А., ЕГН: **********, сумата от
900,00 лв., представляваща дължима издръжка за минало време, а именно за
периода от 01.02.2017г. до 01.08.2017г., на осн. чл.
149 СК.
ОСЪЖДА Ю.Ю.А.,
ЕГН: **********, да заплати на В. А. В., ЕГН **********, чрез нейния баща и
законен представител А.В.А., ЕГН: **********, сумата от
780,00 лв., представляваща дължима издръжка за минало време, а именно за
периода от 01.02.2017г. до 01.08.2017г., на осн. чл.
149 СК.
ВЪЗСТАНОВЯВА
предбрачното фамилно име
на Ю.Ю.А., ЕГН: **********, която след
прекратяване на брака да носи фамилията Б..
ОСЪЖДА Ю.Ю.А.,
ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд – Провадия дължимата
държавна такса в размер на 470,40 лв., на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК.
На назначения особен представител да се изплати внесеният
депозит за възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от получаването
му пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................