Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 1942 / 03.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четвърти ноември, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар И. Г., изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1923/2021г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63,
ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Т.Н.Г., ЕГН
********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Т.А.Д. е оспорил
решение №260047/22.06.2021г., постановено по АНД № 260/2020г. по описа на
Районен съд Карнобат, с което потвърдено наказателно постановление №20-0454-000366/30.09.2020г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ Сунгурларе. С
наказателното постановление на касатора е наложена глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание
чл.179, ал.2, предложение 1 от ЗДвП.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е становище от
процесуалния представител на касатора, в което излага съображения по същество
на спора.
Ответникът по
касация, редовно призован, не се представлява и не изразява становище.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Т.Н.Г. е наказан за
това, че на 04.09.2020г. около 09.45 часа в община Сунгурларе на път ІІ-73 при
км.57.500, управлява собствения си лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с
рег. № РР 71 85 АН в посока на движение от гр.Шумен към гр.Карнобат, с
несъобразена скорост, при лоши метереологични условия, навлиза в насрещното
платно и се блъска с товарен автомобил, причинява ПТП. Административнонаказващият
орган е приел, че е нарушена нормата чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Съгласно чл.179, ал.2, предложение 1
от ЗДвП който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление.
Районният съд, след като обсъдил
всички доказателства, приел, че не са налице съществени нарушения на
процедурата при установяване на административното нарушение и при налагане на
наказанието и потвърдил наказателното постановление.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
В касационната жалба
се твърди, че от назначената по делото пред районния съд автотехническа
експертиза се установява извършването на други нарушения на ЗДвП, довели до
ПТП, но не и нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Г.. Това твърдение не е основателно що се касае до нарушението
на чл.20, ал.2 от ЗДвП. При разпита на вещото лице Едрева в съдебно заседание
на 29.04.2021г. тя е посочила, че ПТП-то е настъпило по вина на водача на лекия
автомобил, който се е движел с несъобразена скорост, която без да е превишена,
не е съобразена с конкретната пътна обстановка и освен това е управлявал
автомобила с технически неизправна ходова част – задните гуми са били износени
(под минимално допустимата дълбочина на грайфера) и размерът им е различен, а
на една и съща ос гумите следва да са с еднакъв размер.
От това изявление на
вещото лице ясно се вижда, че причините за настъпилото ПТП са няколко – всяка
от тях е свързана с извършване на различно административно нарушение на ЗДвП,
между тези причини е и избирането на скорост, която не е съобразена с
атмосферните условия.
Тук е мястото да се
посочи, че доказателственото средство съдебна експертиза е съвкупност от
писмено заключение изготвено от компетентно вещо лице по възлагане от съда и
устното изявление на вещото лице в съдебно заседание, направено преди приемане
на заключението като доказателство по делото. За това в конкретния случай не
може да се твърди обосновано, че с автотехническата експертиза са направени
изводи за причините за ПТП, които изключват несъобразената скорост по чл.20,
ал.2 от ЗДвП.
По делото не е
спорно, че Г. е управлявал автомобила със скорост по-ниска от ограничената в
участъка с пътен знак В26 скорост от 40 км/ч. Несъобразената скорост по смисъла
на чл.20, ал.2 от ЗДвП обаче е различна от превишената. Законовата разпоредба
вменява задължение на водачите да управляват автомобила с такава скорост, която
би им позволила да спрат пред всяко предвидимо препятствие, те са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. За това следва да съобразяват скоростта не само с
пътните знаци, но и с други фактори като визираните в чл.20, ал.2 от ЗДвП - атмосферните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство,
превозвания товар, характера и интензивността на движението, конкретните
условия на видимост, защото всички те допълнително биха оказали влияние върху
възможността да се спре пред всяко предвидимо препятствие и сами по себе си
изискват допълнително съобразяване на скоростта на автомобила извън
регулираната с пътен знак.
Няма спор и относно конкретните
атмосферни условия – силен дъжд, мокър асфалт. Всички доказателства събрани в
хода на административно-наказателното производство пред органа и в хода на
съдебното производство пред Районен съд Карнобат в своята съвкупност водят до
извода за механизма на катастрофата такъв, какъвто го е описало вещото лице. От
заключението се установява още, че при скоростите, с които са се движели двете
превозни средства не е съществувала обективна възможност те да спрат преди
мястото на сблъсъка. Това несъмнено води до извода, че ако Г. е управлявал
автомобила с по-ниска от 37 км/ч, той би имал тази обективна възможност да
избегне сблъсъка.
Следва да се отбележи, че единствено
свидетелката П.Г.(л.93 от АНД №260/20 на РС-Карнобат) твърди друга фактическа
обстановка, но нейните показания са в противовес с всички други доказателства,
не намират опора в тях и могат да бъдат обяснени с емоционалното състояние на
свидетелката по време и малко след ПТП. Напр. твърдението й, че водачът на
товарния автомобил го преместил след произшествието за да застане само в
неговата лента се опровергава от установения факт, че щетите върху товарния
автомобил не са позволявали извършването на твърдяната от свидетелката маневра.
А твърдението, че някакъв човек веднага след произшествието ритнал падналия
спойлер на лекия автомобил в лентата, по която се движел товарния е в
противоречие със снимка на л.305 от АНД №260/20 на РС-Карнобат, където се
виждат множество останки от счупени части от автомобилите – всички в лентата на
товарния автомобил, т.е. на терена не е само падналия спойлер, в тази лента са
останали всички счупени остатъци, защото там се е случило произшествието.
По изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с
чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260047 от 22.06.2021г.
постановено по АНД № 260/2020г. на Районен съд – Карнобат.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: