РЕШЕНИЕ
№ 1747
гр. Варна, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Лазар К. Василев
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Гражданско дело №
20213110107314 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. ПЛ. АЛ. с
ЕГН **********, с адрес: град ***, срещу ЗД „***" АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: град ***, иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата
от 7 601,86 лева (увеличен размер на исковата претенция в съдебно заседание
по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща неизплатено обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак,
облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла, маска предна решетка -
декоративна, калник преден ляв, подкалник ПВЦ преден ляв, водач преден
ляв, облицовка задна броня, ляв фар, десен фар, рамка радиатор, водач под
ляв фар, основа предна броня долна, абсорбер, основа предна броня, основна
кутия въздушен филтър, въздуховод преден, радиатор интеркулер, тръба
интеркулер, маркуч воден радиатор, лява панта преден капак, дясна панта
преден капак и среден водач задна броня, причинени в резултат на
настъпило на 04.09.2020 г., в град *** застрахователно събитие на
собствения на ищцата лек автомобил марка и модел „*** рег. № ***
вследствие на ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „***", рег. №
***, застрахован по застраховка „***" при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска -
25.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че на 04.09.2020 г., около 12:50 часа, в град ***, неин
1
приятел управлявал собствения лек автомобил марка и модел „***", рег. №
*** като движейки се по ул. „***" в посока ЗПЗ, бил блъснат отзад от лек
автомобил марка „***", рег. № ***управляван от Д.Д.. Сочи, че последният
нарушил правилото на чл. 23 ЗДвП, неспазвайки дистанцията с намиращия се
пред него автомобил на ищцата, който от своя страна блъснал движещия се
пред него лек автомобил с рег. № *** Заявява, че за процесното ПТП бил
съставен Протокол № *** с посочен в същия като виновен водача на лек
автомобил марка „***", рег. № ***. Ищцата твърди, че последният бил
застрахован по застраховка „***" при ответното дружество със срок на
действие от 14.10.2019 г. до 13.10.2020 г. Сочи, че на същата дата
застрахователят бил уведомен за процесното ПТП, като служители на същия
извършили оглед на автомобила, изготвили снимков материал и съставили
Опис - заключение по щета № *** г., включващ увредените детайли. Заявява
се, че след извършен втори оглед били установени допълнителни щети по
автомобила, като с Писмо изх. № *** г. ищцата била уведомена от
застрахователя, че ликвидационната преписка била приключила с решение за
изплащане на обезщетение, но такова до момента не било получено. Ищцата
твърди, че с оглед на последното извършила проучване в различни сервизи и
установила, че необходимата за възстановяване на автомобила и пускането му
в движение сума е в размер на 8 811,47 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен
отговор, с който навежда доводи за неоснователност на исковата претенция.
Излагат се съображения за липса на осъществен деликт, като се оспорват
механизмът на процесното ПТП, наличието на противоправност и вина у
водача на лек автомобил марка „***", рег. № ***, както и обстоятелството, че
преди процесното ПТП увреденият автомобил е бил без щети. Направено е
възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка и
модел „***", рег. № ***. Оспорва се размерът на исковата претенция и се
твърди, че е налице тотална щета на автомобила, като от стойността на
дължимото обезщетение следва да бъде приспадната стойността на
запазените части.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния
си представител, поддържа исковата молба, като моли искът да бъде уважен и
претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител адвокат ***,
поддържа отговора на искова молба, като намира, че исковите претенции са
останали недоказани. Претендира присъждане на сторените разноски, като
релевира и възражение за прекомерност на претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
„***“. В случая е прието за безспорно по делото, че ищцата е уведомила
застрахователя за настъпилито застрахователно събитие, за което е
образувана преписка по щета № ***. При това положение, след като
специалното рекламационно производство е инициирано, а страните не
твърдят да е извършено плащане по щетата, съдът намира, че са налице
кумулативно необходимите условия въведени с чл. 498, ал. 3, предл. последно
от КЗ, респективно предявената по съдебен ред претенция се явява
допустима.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на 1) валидно сключен договор за
застраховка "***" между увредилото го лице и ответника, 2) настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на
застрахования, 3) причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и 4) вида и размера на претърпените вреди.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице сключена застраховка
„***” за лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, обективирана в
полица № ***, валидна към датата на настъпване на застрахователното
събитие – 04.09.2020г., както и че ищецът е уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие и че при ответника е образувана
преписка по щета № ***
Като доказателство по делото e приетo свидетелство за регистрация на
МПС І част (л. 8), от което се установява, че ищцата В. ПЛ. АЛ. е собственик
на л.а. „***“ с ДК № ***
По делото (л. 9) е представен протокол за ПТП № *** от ***г., съставен
от служител на отдел ПП при ОД на МВР *** От същия се установява, че на
04.09.2020 г. в гр. *** е настъпило ПТП, между управлявания от П. Д. Д. л.а.
„***“ с ДК № *** и л.а. „***с водач Д.Д.. В частта за обстоятелства и
причини за настъпване на процесното ПТП е посочено, че участник 1 (водач
на БМВ 525), поради неспазване на необходимата дистанция с оглед
3
движещото се МПС на участник 2, го блъска в задна част, който впоследствие
блъска участник 3.
Така посочената последователност на настъпилите удари между
участвалите в ПТП превозни средства, описваща механизма на настъпване на
процесните щети, се установява и от разпитаните по делото свидетели, както
и от приетото заключение на вещото лице.
Предвид въведеното от ответното дружество възражение срещу
маханизма на настъпване на процесното ПТП, ответникът е следвало да
проведе насрещно доказване на данните от протокола. Такова доказване не е
проведено, поради което същите следва да се възприемат изцяло като
достоверни.
Видно от заключението по изготвената САТЕ, което съдът приема като
обективно, мотивирано и компетентно дадено, се установява, че съпоставяйки
установените увреждания по лек автомобил „***“ и уврежданията по „***“,
вещото лице е достигнало до извода, че реалният механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е пряк удар между двете превозни средства,
движещи се в една и съща посока, като задното превозно средство застига и
удря движещото се пред него превозно средство, което се измества напред и
се удря в трето превозно средство, движещо се пред тях.
Същото се установява и от показанията на свидетеля Д.Д., който е
управлявал автомобил „*** при процесното ПТП. Същият сочи, че докато е
карал, човекът пред него е спрял, той не го видял и се ударил отзад в неговия
автомобил. След този удар, МПС в което свидетелят се ударил, ударило
друго МПС пред него. Свидетелят твърди, че не е имало спор по отношение
на вината с другите водачи на участвали в ПТП превозни средства, като
служителите на Пътна полиция са дошли и са му съставили акт за
произшествието. Свидетелят не е обжалвал съставеното му наказателно
постановление, а е заплатил наложената му глоба.
Предвид горното съдът намира за неоснователни възраженията на
ответното дружество, че по делото е останал недоказан механизмът на
настъпване на процесното ПТП, респективно че не е доказана вината на
водача на МПС „***“, както и наличието на причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и процесните щети.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване на вредите от страна
4
на водача на МПС „***, който според ответника не е спазил дистанция с
движещото се пред него МПС. От изготвеното по делото заключение по
допусната САТЕ се установява, че поради настъпилия удар между „****,
последният удря намиращото се пред него МПС. Без да е налице първият
удар, осъществен по вина на водача на МПС „***“, не би се стигнало и до
последвалия удар между „***“ и „***“. За да е налице съпричиняване, следва
по делото да се установи виновно поведение от страна на водача на
автомобила на ищцата, което да е довело до настъпилите вреди, тоест да е
налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
водача и настъпилите вреди. По делото не са ангажирани доказателства в тази
насока, а напротив, установи се, че „***“ е бил ударен отзад, което е довело
до удрянето му в движещото се пред него МПС. Този механизъм на ПТП
изключва противоправността в поведението на водача на автомобила на
ищцата - „***, респективно прекъсва гореспоменатата причинно-следствена
връзка.
Наред с горното, по делото са събрани достатъчно доказателства
сочещи, че с извънпроцесуалното си поведение в хода на рекламационното
производство по чл. 380, ал.1 от КЗ застрахователят е признал с конклудентни
действия всички материални предпоставки, обуславящи предявяването на
спорното материално право, включително механизма на настъпване на ПТП.
В тази връзка процесните щети са били констатирани от застрахователя с
изготвения от негови служители опис на щети (л. 10 и л. 12). Последвало е и
изявление на ответника до ищцата в писмо от 26.02.2021 г. (л. 11), с което
застрахователят изразява становище, че всички документи по претенцията са
представени и ликвидационната преписка е приключена с решение за
изплащане на застрахователно обезщетение. В тази връзка се установява и че
застрахователят е изчислил стойността на щетите в общ размер на 2 099,18
лв., видно от Калкулация на щета № ***(лист 33).
От горепосочената Калкулация на щета се установява, че ответното
дружество е приело за настъпили увреждания именно на посочените в
исковата молба детайли от процесното превозно средство. Уврежданията,
така както са описани в исковата молба, са установени и по изготвената по
делото САТЕ, в т. 2 от същата.
С оглед на посоченото по-горе съдът намира, че по делото е безспорно
5
установено наличието на правопораждащите факти по първите три условно
обособени по-горе пункта от фактическия състав на претенцията по чл. 432,
ал.1 от КЗ, респективно искът се явява доказан по основание.
По размера на застрахователното обезщетение:
Налице е спор между страните относно стойността на щетите, нанесени
на процесното МПС, като по възражение на ответника спорно е и дали по
отношение на процесния автомобил е налице тотална щета по смисъла на чл.
390, ал.2 от КЗ, респективно дали отремонтирането на автомобила е
икономически неизгодно съобразно твърденията на ответника, както и дали
обезщетението следва да се определи по средни пазарни цени или по
методиката на Наредба № *** г. на КФН, с оглед възражението на ответника,
че ищецът не е представил фактури за ремонта.
На основание чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на МПС е увреждане,
при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 %
от действителната му стойност. Нормата на чл. 390 от КЗ намира приложение
както в имущественото застраховане, така и при задължителната застраховка
„****”. Поради това и въпросът дали е налице тотална щета на увреденото
МПС може да бъде разглеждан и в производството по предявения пряк иск на
увредения по реда на чл. 432 от КЗ срещу застрахователя по застраховка
„***” на виновния за ПТП водач.
По отношение на стойността на дейностите по отстраняване на вредите
съдът намира, че следва да се придържа към константната съдебна практика,
според която стойността на ремонта, представляваща разходи за материали и
труд, следва да бъде възможно най-близка до пазарните условия. В този
смисъл са Решение № 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС,
Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Предвид горното, в настоящия случай за действителен следва да се
приеме размер на вредите от 7 601,81 лв., посочен от вещото лице в т.2 от
неоспореното заключение по приетата САТЕ, което съдът кредитира изцяло
като обективно и компетентно дадено. Стойността на вредите, изчислена от
вещото лице не надхвърля 70 % от застрахователната сума на увредения лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с регистрационен № В3173ВВ, която според
заключението е 14 400 лв. Респективно неоснователно се явява възражението
на ответника, че възстановяването на процесния автомобил е нерентабилно.
Съдът не споделя и възражението на ответника, че при изчисляване
стойността на щетите приложение следва да намери методиката на
6
изчисление, посочена в Наредба № 24/08.03.2006 г. Тя представлява
единствено указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в
случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не
са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена
претенцията обаче, за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, съобразно императивната разпоредба на чл. 386, ал. 2 от КЗ, но без
да е обвързан да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г., след като същите не
предполагат възстановяването на имуществото до състояние, в което е било
преди увредата. Същевременно исковата претенция в размер на 7 601,81 лв.
представлява даденият от вещото лице вариант за възстановяване на
автомобила по средни пазарни цени на труда и на резервни части, като
частите са изчислени средно аритметично между стойността на оригинални и
алтернативни части. Така изчислената сума от експерта не е калкулирана само
с оригинални части, поради което съдът счита, че в пълен обем отразява
действителния размер на претърпяната от ищцата имуществена вреда по
смисъла на чл. 499, ал .2 от КЗ.
С оглед на горното и на обстоятелството, че ответникът не доказа
въведените от него възражения, съдът намира предявения иск за основателен
именно в предявения размер (увеличен по реда на чл. 214 от ГПК), поради
което същият следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените
от ищцата разноски следва да бъдат възложени изцяло в тежест на ответника.
Съобразно своевременно депозирания списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
ищцата е сторила следните разноски: 304.07 лв. за държавна такса, 60 лв. за
депозит за призоваване на свидетели, 150 лв. депозит за възнаграждение на
вещо лице, както и 710 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, съобразно Договор за правна помощ и съдействие от
28.10.2021г.
Ответникът своевременно е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Както беше посочено по-горе, видно от приложения от
ищцата списък на разноските по чл. 80 от ГПК, същата претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 710 лв. Така
7
посоченият хонорар е съобразен с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като предвид
цената на иска – 7 601,81 лв., е изчислен в минимален размер.
Виден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, да заплати на В. ПЛ. АЛ. с ЕГН **********, с адрес:
град ***, сумата 7 601,81 лв. (седем хиляди шестстотин и един лева и
осемдесет и една стотинки), представляваща неизплатено обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден
капак, облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла, маска предна
решетка - декоративна, калник преден ляв, подкалник ПВЦ преден ляв, водач
преден ляв, облицовка задна броня, ляв фар, десен фар, рамка радиатор, водач
под ляв фар, основа предна броня долна, абсорбер, основа предна броня,
основна кутия въздушен филтър, въздуховод преден, радиатор интеркулер,
тръба интеркулер, маркуч воден радиатор, лява панта преден капак, дясна
панта преден капак и среден водач задна броня, причинени на собствения на
ищцата лек автомобил марка и модел „***", рег. № *** , в резултат на
настъпило на 04.09.2020 г., в град ***, застрахователно събитие на
собствения, вследствие на ПТП по вина на водача на лек автомобил марка
„***", рег. № ***, застрахован по застраховка „***" при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска - 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, да заплати на В. ПЛ. АЛ. с ЕГН **********, с адрес:
град *** сумата от 1 224,07 лв. (хиляда двеста двадесет и четири лева и
седем стотинки), представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, от които 304.07 лв. за държавна такса, 60 лв. за
депозит за призоваване на свидетели, 150 лв. депозит за възнаграждение на
вещо лице, както и 710 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8