О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 1362 19.07.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско
отделение, V-ти въззивен състав
На деветнадесети юли две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 669
по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба,
подадена от М.Н.К.
чрез адв.Николай Стоянов против определение
№9 от 12.04.2019г., постановено от съдия по
вписванията при Районен съд гр.Бургас, с което е постановен отказ да се извърши
заличаване на възбрана, наложена с постановление на ЧСИ Делян Николов, вписана
по №14, т.6 на 15.12.2016г. в Службата по вписванията- гр.Бургас.
В жалбата са изложени оплаквания,
че при постановяване на отказа съдията по вписванията не е съобразил и не е
изследвал подборно описаните факти и обстоятелства с депозираното искане за
заличаване на процесната възбрана. Сочи, че е придобил собствеността върху
процесните шест гаража с постановление за възлагане, влязло в сила на
13.02.2017г. Върху тях била наложена възбрана в полза на „Банка ДСК“ ЕАД по
изп.д.№892/13г., вписана с акт №14, т.6, вх.№17989/15.12.2016г., която
жалбоподателят счита, че следва да бъде заличена, по следните съображения. На
28.08.13г. между „Таурус 2001“ ЕООД /заложен кредитор/ и „ЕФГ Билд груп“ ЕООД-
залогодател, бли сключен договор за особен залог, като в приложение №1 от същия
били описани недвижимите имоти, предмет на залога. В раздел IV- недвижими имоти, находящи се в
Бургас, точки 4.2.15; 4.2.16; 4.2.18; 4.2.19; 4.2.20; 4.2.21 били описани
шестте гаража, придобити от жалбоподателя чрез публична продан. Залогът бил
вписан в ТР на 11.09.2013г. по партидата на „ЕФГ Билд груп“ ЕООД, а в Служжбата
по вписванията при БРС- на 12.09.2013г. На 24.10.2013г. „Банка ДСК“ ЕАД вписала
в имотния регистър искова молба с правно основание чл.135 ЗЗД, против
ответниците „ЕФГ Билд груп“ ЕООД и „Сан Сити“ ООД. На 18.12.2015г. по искане на
ЧСИ Янко бъчваров била наложена възбрана върху шестте гаража, вписана под №76,
т.6, вх.р.№17433/18.12.2015г. в СВп при БРС. С решение №403/10.02.2015г. на БОС
били обявени за недействителни по отношение на БДСК извършените от „Сан Сити“
ООД апорти в капитала на „ЕФГ Билд груп“ ЕООД, касаещо и шестте гаража. Същото
било отбелязано в имотния регистър на 17.11.2016г.
На 165.12.2016г. била вписана
възбраната на гаражите, наложена от ЧСИ делян николов по
изп.д.№2013804040400892. На 27.02.2017г. в СВп било вписано постановлението за
възлагане по изп.д.№553/2015г. по описа на ЧСИ бъчваров, касаещо същите апартаменти.
С молба от 6.04.17г. по
изп.д.№892/13г. по описа на ЧСИ Делян Николов частният жалбоподател поискал от
ЧСИ Д.Николов вдигане на възбраната. С постановление от 2.05.2017г. ЧСИ Николов
отложил произнасянето по молбата до постановяване на ТР на ВКС по т.д.№1/2015г.
Последното било обжалвано от К., то с определение по гр.д.№1077/2017г. на БОС
тази жалба била оставена без разглеждане, а производството по нея било
прекратено, като този съдебен акт бил потвърден с определение по
гр.д.№317/2017г. на БАпС. Така жалбоподателят се оказал в правна невъзможност
да се снабди с писмено нареждане на органа, наложил възбраната, което било и
причината към молбата до службата по вписванията да не е представен акт на ЧСИ
за нейното вдигане.
ЧСИ Бъчваров издал удостоверение
по изп.д.№553/15г., което понастоящем било образувано под №15/2019г., по което
страни са „Таурус 2001“ ЕООД и „ЕФГ Билд
груп“ ЕООД . В него било удостоверено, че по молбите на „Банка ДСК“ ЕАД за
присъединяване към изп.д.№553/15г. на ЧСИ Бъчваров били постановени откази,
потвърдени от БОС с решение №709 от 12.07.2016г. по гр.д.№1106/16г. на БЖС.
Поради това в полза на „Банка ДСК“ ЕАД не били разпределени суми, получени от
публичната продажба на гаражите.
Акцентира, че особеният залог бил
вписан преди исковата молба по чл.135 ЗЗД, а от друга страна, че е придобил
имотите въз основа на публична продан, поради което намира, че правото му на
собственост е противопоставимо на правата на банката. Изтъква, че влязлото в
сила постановление за възлагане е титул за собственост, може да бъде оспорвано
само по исков ред при наличието на предпоставките по чл.496, ал.3 ГПК, поради
което купувачът придобивал всички права на длъжника върху имота. В този смисъл
били изводите на съда по идентичен случай, като е цитираната съдебна практика.
„Банка ДСК“ ЕАД имала възможност да се присъедини към изп.д.№553/15г. на ЧСИ
Бъчваров, но не успяла да реализира това си право, както и правото да участва в
разпределението на сумите от публичната продажба на гаражите. Недопустимо било
извършването на нова публична продан на придобитите от частния жалбоподател
гаражи, чиито права били противопоставими на всяка претенция на банката за
извършване на принудително изпълнение върху същите имоти.
Позовава се в мотивите на ТР
№1/2015г. на ОСГТК на ВКС, в които било прието, че след влизане в сила на
постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността
купувач може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не
му е противопоставима и не брани права. Изтъква, че възбраната е изпълнила
защитната си функция да запази имота в патримониума на длъжника до момента на
публичната продан, като е цитирано определение по ч.гр.д.№3974/15г. на ВКС,
второ гр.отд. Цитирана е и съдебна практика на окръжни съдилища, с които са
отменени отказите на съдията по вписванията да заличи наложена възбрана.
Моли обжалвания отказ да бъде
отменен и да се постанови определение, с което се заличи възбраната върху
шестте гаража, придобити от М.Н.К. с постановление за възлагане на недвижими
имоти от 24.01.2017г. по изпълнително дело №20157090400553 на ЧСИ Янко
Бъчваров, подробно описани в жалбата. Представя доказателства и съдебна
практика.
Жалбата е с правно основание чл.577,
ал.1 ГПК.
Съдията по вписванията е
представил писмено становище /л.79/, с което е изложил допълнителни мотиви във
връзка с постановения отказ за заличаване на възбраната поради непредставяне на
акт на ЧСИ за нейното вдигане. Приложил е и съдебна практика в подкрепа на
застъпената от него теза, че съдията по вписванията заличава вписаната възбрана
само въз основа на волеизявлението на компетентния орган /ЧСИ/, обективирано в
писмена форма /чл.31, ал.1 ПВ/ и по закон не му е вменено да изследва какви са
причините, които биха довели до вдигане на възбраната и да взема решения дали
дадена възбрана да бъде вдигната или не.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
становището на жалбоподателите и събраните по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Съдията по вписванията при Бургаския районен съд е бил сезиран с молба
от М.Н.К., представляван от пълномощника му адв.Н.С., за заличаване на
възбраната, наложена от ЧСИ Делян Николов по изп.д.№892/2013г. в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД, вписана с акт №14, т.6, вх.рег.№17989/15.12.2016г.,
дв.вх.рег.№17964/15.12.2016г. на Службата по вписванията- Бургас. Същата касае
6 недвижими имота- подземни гаражи, находящи се в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“,
бл.178, ет.1, с идентификатори както
следва: 07079.602.483.1.27; 07079.602.483.1.28;
07079.602.483.1.30; 07079.602.483.1.31; 07079.602.483.1.32; 07079.602.483.1.33.
Изложени са фактическите обстоятелства, които са възпроизведени и във
въззивната жалба, като се сочи, че спрямо него, като купувач на имотите от
публична продан банката, в чиято полза е вписана възбраната няма
противопоставими права, поради което възбраната следва да бъде заличена.
Към молбата са приложени постановление за възлагане; договор за особен
залог; извлечение от ТР за вписан залог; удостоверение изх.№119/2.04.2019г. по
изп.д.№20157090400553, издадено от ЧСИ Янко Бъчваров; решение по
гр.д.№1106/16г. на ОС- Бургас; договор за правна защита и вносна бележка за
платена държавна такса.
Със свое определение №9, постановено на 12.04.2019г., съдията по
вписванията е отказал да заличи възбраната, поради това, че възбраната е била
вписана с постановление от 2016г. на ЧСИ Делян Николов по изп.д.№892/2013г.,
поради което следва да бъде вдигната с акт на същия орган, а такъв не е
представен по преписката. Посочил е в мотивите си, че съдията по вписванията не
е компетентен /не са му вменени по закон правомощия/, той да преценява и да
взема решения дали дадена възбрана да бъде вдигната или не, а само от външна
страна /формално/ дали е налице искане за вдигане на възбраната от съответния
компетентен орган, който я е наложил.
Съобщението за отказа е връчено на жалбоподателя на 17.04.2019г., чрез
колега на пълномощника му.
По допустимостта на производството:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения
срок (на 23.04.2019г.), от надлежно упълномощен адвокат на лице, което има
правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С т.3 от ТР №1/2015 от 10.07.2018г. по тълк.д.№1 по описа за 2015г. на
ОСГТК на ВКС бе дадено задължително за съдилищата разрешение по въпроса след
извършване на публична продан на недвижим имот, подлежат ли на заличаване
възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан, а именно:
Вписаните възбрани по реда на чл.397, ал.1, т.1 ГПК или наложени в
производството по индивидуално принудително изпълнение по чл.451 ГПК и чл.452,
ал.2 ГПК не се заличават след провеждането на публична продан на възбранения
недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези.
Съгласно чл.31 от ПВп възбраната върху недвижим имот може да бъде
заличена с писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е
наложило възбраната или пред което представена гаранцията или обезпечението или
по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение
от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи. И в двете хипотези-
когато искането за заличаване по инициатива на органа, наложил възбраната или
по инициатива на заинтересованото лице, за да бъде заличена възбраната е
необходим акт /писмено нареждане или удостоверение от учреждение/, че
вписването може да се заличи. Ето защо настоящият съдебен състав намира за правилно
становището на съдията по вписванията, че при липсата на такъв акт същият не
разполага с правомощие да преценя дали са налице предпоставките за заличаване
на възбраната единствено въз основа на твърденията на заявителя и други,
приложени от него доказателства.
В случая възбраната /вписана на 15.12.2016г./, чието заличаване се иска
е наложена от ЧСИ Делян Николов по изпълнително дело №892/2013г., по което
взискател е „Банка ДСК“ ЕАД, а длъжник е „Сан сити“ ООД. Тя не е наложена по
изпълнително дело № 553/2015г. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, по което е
извършена публичната продан, в резултат на която на жалбоподателя са възложени
процесните 6 броя недвижими имоти /постановление от 24.01.2017г.- л.10/. Безспорно
е също, че към искането за заличаване на възбраната, което изхожда от
заинтересовано лице- купувача на имотите, не е приложен акт на ЧСИ Делян
Николов за вдигане на възбраната. Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че е лишен от възможността да се
снабди с „писмено нареждане на органа, който е наложил възбраната“. Видно е от
приложените писмени доказателства, че по неговото искане до ЧСИ Делян Николов
/л.18 от настоящото дело/ е било постановено отлагане на произнасянето до
приключване на тълкувателно дело №1/2015г. на ОСГТК на ВКС /л.19-20/, жалбата
срещу което /л.21/ е била оставена без разглеждане от БОС /определение от
20.07.2017г. по гр.д.№1077/17г. на БОС- л.22-23/, който акт е бил потвърден от
БАС /определение №355 по гр.д.№317/2017г. на БАС- л.24-25/. От това следва, че произнасяне
на ЧСИ Делян Николов по искането за вдигане на възбраната няма. Нещо повече,
дори да беше постановен отказ той няма сила на пресъдено нещо. Т.е.
понастоящем, година след постановяване
на решението по тълкувателно дело №1/2015г. на ОСГТК на ВКС, липсва пречка
жалбоподателят да отправи ново искане до ЧСИ Делян Николов за заличаване на
възбраната, наложена от него по изп.д.№892/13г. Така и взискателят /в случая
„Банка ДСК“ ЕАД/, чиито права брани тази възбрана би имал възможност да вземе
становище по основателността на искането.
Приложеното удостоверение изх.№119/2.04.2019г. по изп.д.№15/2019г. на
ЧСИ Янко Бъчваров /л.26/, също не представлява акт от вида на посочените в
чл.31 ПВп. От него е видно, че това ИД представлява продължение на изпълнително
дело № 553/2015г. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, по което е издадено
постановлението за възлагане на жалбоподателя. ИД №553/15г. на ЧСИ Янко
Бъчваров е било образувано по изпълнителен лист в полза на взискателя „Таурус
2001“ ЕООД срещу длъжника „ЕФГ БИЛД ГРУП“ ЕООД, между които на 28.08.2013г. бил
сключен договор за особен залог, в предмета на който са включени процесните 6 гаража.
Залогът бил вписан в ТР на 11.09.2013г., а в Службата по вписванията на
12.09.2013г. На 18.12.2015г. по искане на ЧСИ Янко Бъчваров върху шестте гаража
била наложена възбрана. От приложените писмени доказателства е видно, че още на
24.10.2013г., преди образуването на изп.д.№553/15г. на ЧСИ Бъчваров е била
вписана искова молба на „Банка ДСК“ ЕАД против „Сан Сити“ ООД и „ЕФГ БИЛД ГРУП“
ЕООД, с правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване относителната
недействителност спрямо банката на извършените от „Сан Сити“ ООД апорти на процесните 6 гаража в капитала на „ЕФГ БИЛД ГРУП“ ЕООД. Безспорно
е, че този иск е бил уважен, както и че решението е отбелязано в имотния
регистър на 17.11.2016г. /месец преди вписването на възбраната, чието
заличаване се иска/. Въпреки исканията на банката да бъде присъединена като
взискател по изп.д.№553/15г. на ЧСИ Бъчваров, по тях са били постановени откази,
които впоследствие били потвърдени с решение по гр.д.№1106/2016г. на БОС.
Съгласно удостоверението, приложено от ЧСИ Бъчваров, при извършеното по
изп.д.№553/2015г. разпределение не са били разпределени суми в полза на „Банка
ДСК“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно становището на
жалбоподателя, че банката, в чиято полза е наложена възбраната, чието
заличаване се иска, няма противопоставими на неговите права. След извършена
служебна справка съдът констатира, че решението по т.д.№444/13г. по описа на
БОС, потвърдено с решение по т.д.№122/15г. на БАС, недопуснато до касационно
обжалване с определение по т.д.№53467/15г. на ВКС, с което е уважен иска по
чл.135 ЗЗД, е влязло в сила на 20.10.2016г. Предвид разпоредбата на чл.115,
ал.2 от ЗС вписването на исковата молба, която освен оповестително действие,
има и защитно такова, е запазило действието си, тъй като решението е било
вписано в законния 6-месечен срок от влизането му в сила. По силата на това
решение и на основание наложената месец по-късно възбрана от ЧСИ Делян Николов,
банката има правото да се удовлетвори от стойността на процесните имоти, които
по отношение на нея са собственост на „Сан сити“ ООД. Този извод следва от
обстоятелството, че публичната продан не е оригинерен, а деривативен способ за
придобиване на вещни права, поради което жалбоподателят като приобретател на
имота не може да разполага с повече от права от праводателя си. Без значение в
случая е, че особеният залог в полза на взискателя по изп.д.№533/15г. на ЧСИ
Бъчваров е бил вписан преди исковата молба по чл.135 ЗЗД в полза на „Банка ДСК“
ЕАД.
Не следва да се обсъждат приложените решения на други съдилища,
формиращи според жалбоподателя съдебна практика в подкрепа на неговата теза, които
очевидно са постановени при коренно различна фактическа обстановка.
При тези данни настоящият състав на Бургаския окръжен съд приема, че не
са налице предпоставките на чл.31 от Правилника за вписванията за заличаване на
възбраната върху процесните гаражи, поради което постановеният от съдията по
вписванията отказ е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Ето защо частната жалба следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частната жалба, подадена от М.Н.К. чрез адв.Н.С. против определение №9 от
12.04.2019г., постановено от съдията по вписванията при
Районен съд гр.Бургас, с което е постановен отказ да се извърши заличаване на
възбрана, наложена с постановление на ЧСИ Делян Николов, вписана по №14, т.6 на
15.12.2016г. в Службата по вписванията- гр.Бургас.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок, който
започва да тече от датата на връчване на съобщението до жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.