№ 625
гр. София, 01.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501686 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с въззивни жалби, подадени от всяка от страните по гр.д.
13 763/15 г. по описа на СГС. С решение № 261227/17.11.20 г. съдът, като не е зачел
направеното от ответника възражение за съпричиняване, е присъдил в полза на ищеца
А.М. обезщетение на основание чл. 226 КЗ отм. в размер на 30 000 лв. и е отхвърлил
претенцията му за разликата до заявените 50 000 лв. Правилността на решението се
оспорва от двете страни.
Ответникът твърди, че неправилно съдът е приел, че няма съпричиняване на
вредоносния резултат. Въпреки че ищецът се е движел в направление с предимство,
той не е бил правоспособен, а последното не може да не се отрази върху опитността за
избягване на удара. Неправилен е и паричният еквивалент на присъденото
обезщетение. Ищецът е имал травма на гръдния кош със счупване на едно ребро,
вероятно разместено, защото е имало и пневмоторакс във върховата част на дроба.
Настъпило е пълно възстановяване, без усложнения. Затова над сумата 1000 лв. искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
С насрещна въззивна жалба ищецът оспорва правилността на отхвърлителния
диспозитив. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд не е зачел свидетелските
показания на разпитания свидетел. Същият е родственик на ищеца, но не е част от
тясното му семейство и не може да се приеме, че има интерес от изхода на спора. Иска
се отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на претенцията в пълния й
размер.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби, с които
се атакува валидно и допустимо съдебно решение.
В производството пред въззивния състав не са събирани нови доказателства.
Дължи се произнасяне според доводите за неправилност, съдържащи се в двете
1
въззивни жалби на база доказателствата, приобщени в първоинстанционното
производство.
Въз основа твърденията на страните според очертания предмет на
проверка, на база доказателствата, приобщени в първоинстанционното
производство, САС прави следните изводи:
Тъй като за сумата 1000 лв. решението е влязло в сила, не подлежат на анализ
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя. Установено е
наличието на виновно поведение на водача на застрахованото МПС, осъществен
деликт при управление на валидно застраховано ППС, настъпила за ищеца вреда и
причинна връзка между нея и катастрофата. За да има съпричиняване на вредоносния
резултат не е задължимо да се установи противоправно действие, осъществено от
търпящия вредите, но следва да има причинна връзка между неговото поведение и
настъпилия вредоносен резултат. Видно от заключението на в.л. М. (л. 111) за водача
на автомобил „Рено Меган“ (ищецът) ударът е бил неизбежен. Вещото лице заявява и,
че травмата – счупване на ребро би могла да настъпи при същия механизъм и при
правилно поставен предпазен колан, тъй като инерционните сили се съсредоточалат по
линията на колана. С оглед на това направеното от въззивника-ответник възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат не е доказано и установените вреди, понесени
от ищеца следва да се възмездят в пълнота.
При определяне размера на обезщетението САС се ръководи от двете приети по
делото медицински експертизи. Съобразно тях в плевралното пространство е имало
навлизане на въздух, който е отведен посредством поставен под локална анестезия
дрен. Към момента на изписване на пациента дробът е възстановил функционалната си
активност. При контролен преглед се установява, че се забелязва формирана фиброзна
тъкан и сраствания, които не се отразяват на капацитета на дроба (установен с
измервания). Вещото лице Д. (л. 191) заявява, че такива промени биха могли да
настъпят и вследствие прекарана туберкулоза (установено по делото е, че ищецът е
боледувал от такава) и няма критерий за установяване давността на измененията.
Поради липса на създадена медицинска документация, вещите лица не могат да
дадат отговор за колко време се е възстановил ищецът. Последното зависи от общото
здравословно състояние и начина на спазване на предписания възстановителен режим.
Поставени са рамки от 3 м. за нормално протекъл оздравителен процес, като по-
интензивните болки са през първия месец след травмирането.
Разпитаният в о.с.з от 04.07.17 г. свидетел С. С. (л. 91) заявява, че при първото
му посещение в болницата ищецът бил в безсъзнание. След това той се оплаквал от
болки в главата. Тъй като нито е регистрирана черепна травма, нито има претенция за
такава, настоящият състав приема, че не може да основе решението си на твърденията
на свидетеля С., които са дадени или при грешка или са неверни. Затова същите не са
ориентир за начина и времето за възстановяване на ищеца.
Настоящият състав като отчита, че последиците от травматичното увреждане са
отзвучали безостатъчно за относително кратко време (между 1 и 3 месеца), като
ищецът е бил хоспитализиран за 7 дни, през което време е претърпял лека хирургична
интервенция (поставяне на торакален дрен), осъществена под локална анестезия,
приема, че СГС е присъдил завишено обезщетение. Сумата от 22 000 лв. е справедлив
паричен еквивалент на претърпените от ищеца вреди.
За разликата до присъдените 30 000 лв. решението следва да се отмени.
С оглед извода за частична основателност на жалбата на ответника, жалбата на
ищеца е неоснователна.
На основание чл. 78 ГПК при зачитане на направеното от СГС редуциране на
2
адвокатския хонорар по възражение, основано на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, в
полза на въззивника ответник се дължи хонорар в размер на 1370 лв. или ищецът
следва да доплати още 122 лв. В полза на повереника на ищеца, осъществил защита
при условията на чл. 38 ЗА се дължи хонорар в размер на 1190 лв. За въззивното
производство в полза на въззивника ответник следва да се присъдят разноски в размер
на 712 лв. (държавна такса и минимален адвокатски хонорар), а в полза на повереника
на въззивника ищец, на основание чл. 38 ЗА се дължи хонорар в размер на 1190 лв.
Присъдената в полза на СГС държавна такса следва да се намали до сумата 880
лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261227/17.11.20 г., постановено по гр.д. 13 763/15 г. по
описа на СГС в частта, с която на основание чл. 226 КЗ в полза на А. И. М. е
присъдено обезщетение над сумата 22 000 лв. до 30 000 лв. и съразмерни на главница
от 8 000 лв. законни лихви от 29.05.15 г., по сметката на СГС е присъдена дължима от
ЗД Бул Инс АД държавна такса над сумата от 880 лв., в полза на адв. П. К. е присъдено
на основание чл. 38 ЗА възнаграждение над сумата 1190 лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226 КЗ, предявен от А. И. М. срещу ЗД
Бул Инс АД за разликата между 22 000 лв. и 30 000 лв. и съразмерните на главница от
8 000 лв. законни лихви от 29.05.15 г.
Потвърждава решението в останалата му отхвърлителна част до сумата 50 000
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК А. И. М. да заплати на ЗД Бул Инс АД
разноски за първоинстанционното производство в размер на още 122 лв., а за
въззивното – да заплати разноски в размер на 712 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА ЗД Бул Инс АД да заплати на адв. П. К.
хонорар за въззивното производство в размер на 1190 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните в съответствие с разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3