№ 6760
гр. София, 13.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110133199 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.248 ГПК
Постъпило е искане с вх. № 13661/16.01.2024 г. от *************, с
което се иска изменение на Решение от 20372 от 10.12.2023 г. по гр. д. №
33199/2023 г. по описа на СРС, в частта за разноските.
В молбата се поддържа, че определеното от съда и присъдено в полза на
ищеца адвокатско възнаграждение е в прекомерен размер, с оглед на което се
прави искане да бъде намалено. Твърди се, че адвокатът на ищеца е оказал
правна помощ и съдействие по реда на чл. 38 ЗА, с оглед на което помощта е
безплатна и не представлява разход, който страната е заплатила. Твърди се, че
в процесния случай ищецът и неговият адвокат са уговорили конкретен
размер на адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ и
съдействие, поради което и уговореното за предоставяне на правна помощ
няма характер на безплатна по смисъла на чл. 38 ЗА и разноските не е
следвало да се присъждат в полза на страната, доколкото такива не са били
заплатени от последната. Навежда се довод, че производството не съставлява
такова с фактическа и правна сложност, така и с оглед обстоятелството, че
исковете произтичат от едно облигационно правоотношение по договор за
заем, предявени са срещу един ответник и за защита на един интерес, не
следва да се присъжда възнаграждение по всеки от предявените искове.
Твърди се, че определеният от съда размер на адвокатско възнаграждение
надвишава двойно размера на материални интерес по делото. Излага доводи,
1
че по всеки иск не следва да се присъда отделно възнаграждение, а общо за
всички тях.
Ответникът А. М. Ч. подава становище за неоснователност на молбата
като излага подробни правни съображения, че върху всеки иск се дължи
възнаграждение.
По делото е постъпило писмо с вх. № 41615/08.02.2024 г. от Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, с което се иска да се измени цитираното по-
горе решение в частта за разноските. В молбата са изложени съображения,
че претендира ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по
делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното от фактическа и
правна страна:
По молба от ответника ************
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са
изпълнени следните предпоставки:
Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. Д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на
решението в частта за трябва да е представила списък най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.
В процесния случай последната процесуална възможност на ответника
за представяне на списък по чл.80 ГПК е преди приключване на делото. По
делото е налице списък на ответника, който е представен към молба с вх. №
276811/05.10.2023 г., поради което искането е допустимо (л.63 от делото).
Второ, в срока за обжалване следва да бъде пусната молба по чл.248
ГПК. Решението е връчено на ответника на 02.01.2024 г. (л. 93 от делото),
поради което срокът за обжалване и за молба по чл.248 ГПК изтича на
16.01.2024 г. Молбата по чл.248 ГПК е постъпила в съда на 16.01.2023 г.
Същата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Ищецът е претендирал разноски съгласно представения списък по чл.80
2
ГПК (л.63 от делото), за сумата от 100.80 лева- държавна такса (л.12 от
делото), и за адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в претендиран размер от
480 лева по първия иск и в размер от 480 лева по втория иск.
Съдът с решението е приел, че по предявените два иска- установителен
иск за сумата от 630.48 лева и осъдителен иск за сумата от 185.52 лева, се
дължи възнаграждение в размер на 400.00 лева по всеки от иск, съгласно чл.7,
ал.2, т.1 Наредба за минимален размер на адвокатски възнаграждения
(НМРАВ), с оглед на което и на основание чл.78, ал.1 ГПК е присъдил в полза
на ищеца сума в размер на 100.80 лева, представляващи разноски - държавна
такса в производството, както и на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.78, ал.1
ГПК е присъдил в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат
********** сумите от: 400.00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за отрицателен установителен иск, и 400.00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение по частичния осъдителен иск.
Разгледано по същество искането е основателно.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 на СЕС, съгласно
т.2-3 от диспозитива НМРАВ не следва да се прилага. Следователно от
25.01.2024 г. нормативно определеният размер на адвокатските
възнаграждения е отменено, поради нарушение на чл.101-102 ДФЕС.
Доколкото размерът на възнаграждението се детерминира от броя на
исковете, то от 25.01.2024 г. не се прилага и правилото на чл.2, ал.2 от
цитираната Наредба. Следователно съдът не е обвързан от начина на
определяне на възнаграждението – брой искове и размера на сумата.
С оглед осъщественото процесуално представителство, написаната
искова молба, която е бланкетна и неясна, делото е протекло в едно съдебно
заседание, богатата на съдебна практиката по този вид дела, съдът приема, че
възнаграждението на адвоката на ищеца по реда на чл.38 ЗА възлиза на 400.00
лева за всички искове.
При тези съображения съдът приема, че искането за изменение на
решението в частта за разноски е основателно.
С оглед изложеното съдът следва да уважи молба с вх. №
13661/16.01.2024 г., като измени решение № 20372/10.12.2023 г. в частта за
разноските и вместо
3
„ОСЪЖДА ************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
****************, да заплати на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“,
Булстат ********** сумите от: 400.00 лева (четиристотин лева), представляващи
адвокатско възнаграждение за отрицателен установителен иск; 400.00 лева
(четиристотин лева), представляващи адвокатско възнаграждение по частичен
осъдителен иск; на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.78, ал.1 ГПК.“ да се чете „ОСЪЖДА
************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****************, да
заплати на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“, Булстат **********
сумате от: 400.00 лева (четиристотин лева), представляващи адвокатско
възнаграждение по настоящото дело; на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.78, ал.1 ГПК.“,
на основание чл.248 ГПК.
По молба на ищеца А. М. Ч.
Ищецът е представил списък с разноски (л.63 от делото), преди
приключване на съдебното дирене.
Решението е връчено на ищеца 09.01.2024 г., поради което срокът за
обжалване и за молба по чл.248 ГПК изтича на 23.01.2024 г. Молбата за
изменение на решението в частта за разноски, подадена от ищеца е от
08.02.2024 г. Същата е извън срока и следва да бъде оставена без разграждане.
Ето защо съдът не следва да увеличи възнаграждението на адвоката с
претендираното от него ДДС.
Сумата, която присъжда настоящият състав с определението по чл.248
ГПК също следва да бъде без ДДС, тъй като молбата на ищеца по чл.248 ГПК
е извън срока и не може да се вземе предвид. Второ, при първоначалното
присъждане на сумата, съдът не е взел предвид ДДС върху възнаграждението
по чл.38 ЗА, поради което не следва и сега да се взима, след като няма годна
молба по чл.248 ГПК.
По разноските
В това производство разноски не се дължат
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение от 20372 от 10.12.2023 г. по гр. д. № 33199/2023 г.
по описа на СРС, в частта за разноските, по молба с вх. № 13661/16.01.2024
г., като вместо
4
„ОСЪЖДА ************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
****************, да заплати на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“,
Булстат ********** сумите от: 400.00 лева (четиристотин лева), представляващи
адвокатско възнаграждение за отрицателен установителен иск; 400.00 лева
(четиристотин лева), представляващи адвокатско възнаграждение по частичен
осъдителен иск; на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.78, ал.1 ГПК.“
да се чете
„ОСЪЖДА ************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
****************, да заплати на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“,
Булстат ********** сумата от: 400.00 лева (четиристотин лева), представляващи адвокатско
възнаграждение по настоящото дело; на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.78, ал.1 ГПК.“,
на основание чл.248 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 41615/08.02.2024 г.,
подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с която се иска
изменение на Решение от 20372 от 10.12.2023 г. по гр. д. № 33199/2023 г. по
описа на СРС, в частта за разноските, като подадена извън срока по чл.248
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му, на основание чл.248, ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните по делото
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на
срокове и при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5