МОТИВИ НОХД
№90/2019г. на СсОС
Против подсъдимия Г.Р.М. е предявено
обвинение по чл.302, т.1 и т.2, вр.с чл.301, ал.1 НК за това, че на
28.11.2018г. в гр.Силистра, в сградата на Териториално поделение Държавно
горско стопанство-Силистра, находяща се на ул.“Добрич“ №55, ет.1, в качеството
си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение-директор на
Териториално поделение ДГС-Силистра, чрез изнудване, посредством злоупотреба
със служебното си положение е поискал дар-парична сума, в размер 4 500
лева и е приел такъв-парична сума, в размер 4 600 лева, който не му се
следва от лицето И.И.Д.-служител на търговско дружество „Таръма“ ЕООД-гр.Дулово
за да не извърши действие по служба, а именно: да не осъществи контрол свързан
с предмета на дейност на ДГС-Силистра съгласно Закона за горите, като разпореди
на своите подчинени горски служители да не осъществяват контрол, да не
извършват проверки, да не съставят Актове за установяване на административно
нарушение и да не спират дейност по дърводобив в землищата на с.Алеково и
гр.Алфатар, обл.Силистра по отношение на търговско дружество „Таръма“
ЕООД-гр.Дулово.
В хода на досъдебното производство,
подс.М. е изразил желание делото да се разгледа по реда на Глава двадесет и
седма от НПК. Впоследствие пред съда е депозирано писмено искане за това, а в
разпоредително заседание, процесуалният представител на подсъдимия, в
процедурата по чл.248, ал.1, т.4 НПК, потвърждава изразеното от подсъдимия
желание за приключване на делото по реда на съкратено съдебно следствие, и
по-специално в хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
В съдебното производство проведено в
условията на чл.252, ал.1 НПК, съдът разясни на подс.М., че при постановяване
на присъдата ще ползва направените от него самопризнания, без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед приетия от съда ред за
разглеждане на производството, подс.М. признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 НПК.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура-Силистра поддържа предявеното обвинение, като счита, че
делото е изяснено от фактическа и правна страна, и от събраните в хода на
досъдебното производство може да се приеме безспорно, че подсъдимият е
осъществил деянието от обективна и субективна страна. Предвид на това, прокурорът
пледира за налагане на наказание по вид лишаване от свобода, над предвидения от
закона минимум, след което наказанието да се редуцира на осн.чл.58а НК.
Прокурорът счита, също така, че са налице предпоставките за приложение на
чл.66, ал.1 НК и наказанието следва да се отложи в максимално предвидения от
закона срок.
Прокурорът иска също така да се
наложи кумулативно предвиденото наказание глоба, в размер съответстващ на
сумата, предмет на престъплението, както и да се наложи наказанието „лишаване
от права“, по смисъла на чл.37, ал.1, т.6 от НК, като се лиши подсъдимия от
правото да заема държавна или обществена длъжност.
Процесуалният представител на
подсъдимия, адв.Й. споделя изложеното от прокурора и счита, че делото е
изяснено от фактическа и правна страна. Адв.Й. пледира, при определяне на
наказанието да се подходи снизходително към подсъдимия, предвид неговото
процесуално поведение и изразеното съжаление за случилото се.
Подс.М. заявява, че осъзнава и
съжалява за грешката, която е направил, и моли съда за снизходителност.
Съдът като прецени по отделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приложени към ДП №167/2018г. по
описа на ОД МВР-Силистра и становището на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
С договор за управление №
ДУ-5/26.11.2014г., директора на „Северноцентрално държавно
предприятие“-Габрово, е възложил ръководството и представителството на
Териториално поделение Държавно горско стопанство-Силистра на подс.Г.Р.М..
Според подсъдимия, той е заемал тази длъжност в периода 2002г.-м.ноември 2018г.
с прекъсване в рамките на около три години. В това си качество той е
контактувал с представители на различни търговски дружества, извършващи основно
дърводобивна дейност на територията на ДГС-Силистра. Именно в тази връзка, от
около 4-5 години установил и поддържал служебни отношения и със св.Д., който
работил в „Таръма“ ЕООД-Дулово. Управител на това търговско дружество е била
св.В.-майка на св.Д., която упълномощила трети лица да представляват
дружеството, а именно: Х.Д., Р.М. и Н.Х. Последната живее на съпружески начала
със св.Д., който бил назначен за „банцигар“ в дружеството. Независимо от тази
си длъжност, именно св.Д. основно се занимавал с търговската дейност на
дружеството. Поради това, и при възникнали проблеми в процеса на работата,
служителите от дружеството и служебните лица от ДГС-Силистра са се обръщали
именно към него.
През м.ноември 2018г. дружество
„Таръма“ ЕООД-Дулово, като подизпълнител извършвало дърводобивна дейност в
сечища, попадащи в района на ДГС-Силистра, а именно в землищата на с.Алеково и
гр.Алфатар. През първата десетдневка на месеца, св.Д. бил уведомен от
работниците на терен, че според тях работата им е била обект на необичайно
засилено присъствие на служители на ДГС-Силистра. Св.Д. посетил обектите и също
преценил, че има засилено присъствие на служители на ДГС-Силистра. Проверките
били извършвани основно от свидетелите Ч., Ю., В., П. и А., в качеството им на
служители към ДГС-Силистра, което влизало в служебните им задължения. При тези
проверки служителите на ДГС-Силистра констатирали нарушения от страна на
работниците извършващи сеч, при което били съставени АУАН за сеч на немаркирана
дървесина на 55 куб/м. От св.Я., св.Д. разбрал, че проверки се извършват
редовно, което според него изнервяло работниците и нарушавало ритъма на работа.
При една среща на обекта, св.Д. поискал обяснение от св.Ч. защо действат по
този начин, при което последният му казал, че такива са указанията на подс.М..
Тогава св.Д. се свързал с подсъдимия и си насрочил среща с него. Тя се провела
на 16.11.2018г. в кабинета на подсъдимия, при която двамата са се уговорили,
подс.М. да въздейства на служителите на ДГС-Силистра да не осъществяват
стриктен контрол на работата на дружество „Таръма“ при дърводобивната дейност,
а в услуга на това св.Д. да заплаща на подсъдимия сумата от по 500 до 700 лева
на извозен камион дървесина.
За целта подсъдимия предоставил на
св.Д. нарочен мобилен номер, като му казал да го търси на него ако възникне
нужда от съдействие.
На 19.11.2018г. св.Д. сигнализирал
органите на МВР и при проведения разговор със св.М. обяснил, че с подсъдимия са
се разбрали, при излизане на прицеп с дърва да му се обажда и да го информира,
че изкарал „едно дърво“ или едно „дърво от оборка“, като по този начин се е
извършвали и отчетност между двамата.
Вследствие на сигнала, органите на
досъдебното производство предприели действия по разследване на престъплението,
включващи и експлоатирането на СРС.
Междувременно св.Д. съгласно
уговорката провел няколко телефонни разговора с подсъдимия, като го информирал
за извозената дървесина.
На 27.11.2018г. св.Д. сигнализирал
св.М., че на следващият ден щял да се срещне в кабинета на подсъдимия за да си
„оправят сметките до момента“. За целта се предприели оперативни мероприятия за
обезпечаване на тази среща. На 28.11.2018г. св.Д., в около 15.00ч посетил кабинета
на подсъдимия в сградата на ДГС-Силистра. При тази среща подсъдимия поискал за
извозените девет броя камиони с дървесина, да му бъде заплатено по 500 лева на
камион, или общо сумата от 4 500 лева, в банкноти от по 100 лева.
Подс.М. взел сумата и я поставил в
преграда на бюрото си. След излизане на св.Д., в кабинета влезли служители на
МВР, които запазили местопроизшествието до пристигане на ОДГ за извършване на
процесуалните действия. При извършения оглед са открити и иззети 46 броя
банкноти с номинал от 100 лева /при отброяването им св.Д. по погрешка дал с
една банкнота по-вече от уговореното/ и редица други веществени доказателства.
Било извършено и освидетелстване на
подс.М., при което се установило, че при осветяване с ултравиолетова светлина в
областта на дланите и пръстите на подсъдимия, е наличие на характерно
осветяване с жълто-зелен цвят.
С оглед събраната докзателствена
съвкупност, включваща обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите,
писмени доказателствени средства и писмени доказателства: протокол за обиск и
изземване, протокол за доброволно предаване, фотоалбум, ВДС придобити чрез СРС,
справки от различни институции, свидетелство за съдимост, данни за личността на
подсъдимия, съдът прие, че от обективна страна подс.М. е осъществил от
обективна страна престъпния състав на чл.302, т.1, вр.с чл.301, ал.1 НК за
това, че на 28.11.2018г. в гр.Силистра, в сградата на Териториално поделение
Държавно горско стопанство-Силистра, находяща се на ул.“Добрич“ №55, ет.1, в
качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение-директор
на Териториално поделение ДГС-Силистра, е поискал дар-парична сума, в размер
4 500 лева и е приел такъв-парична сума, в размер 4 600 лева, който
не му се следва, от лицето И.И.Д.-служител на търговско дружество „Таръма“
ЕООД-гр.Дулово за да не извърши действие по служба, а именно: да не осъществи
контрол свързан с предмета на дейност на ДГС-Силистра съгласно Закона за
горите, като разпореди на своите подчинени горски служители да не осъществяват
контрол, да не извършват проверки, да не съставят Актове за установяване на
административно нарушение и да не спират дейност по дърводобив в землищата на
с.Алеково и гр.Алфатар, обл.Силистра по отношение на търговско дружество
„Таръма“ ЕООД-гр.Дулово.
По делото е несъмнено установено, че
на инкриминираната дата, подс.М. е поискал сумата от 4500 лева и е приел такава
в размер на 4600 лева, като при предаването, св.Д. по погрешка е отброил една
банкнота от 100 лева по-вече, откъдето идва и разликата от поисканата и
получената сума. Тази сума представлява дар, който не се следва на подсъдимия,
тъй като за получаването му липсва правно основание. Установено е и
предназначението на дара, а именно: подсъдимия да не извърши действия по
служба-възползвайки се от правомощията си произтичащи от служебното му
положение-Директор на ТП ДГС-Силистра да окаже въздействие на подчинените му
горски служители, да не осъществяват контрол по отношение дейността на
търговско дружество „Таръма“ ЕООД гр.Дулово, контрол свързан с предмета на
дейност на ДГС-Силистра, и който следва да се осъществява във връзка с
дърводобивната дейност извършвана от дружество „Таръма“ в района на действие на
ДГС-Силистра.
Субект на това престъпление е
длъжностно лице с определени правомощия, в чийто обем и обхват попада
съответното служебно действие или бездействие, срещу което той приема дара. В
случая е безспорно, че подсъдимия заемайки посочената длъжност се явява субект
на престъплението, тъй като в неговите правомощия е да оказва въздействие върху
подчинените му горски служители относно обхвата, интензитета и съдържанието на
осъществявания от тях контрол, по отношение на дърводобивните дружества,
съобразно предмета на дейност на ДГС, произтичащ от Закона за горите.
По време на извършване на
инкриминираното деяние, с оглед правата и задълженията, които са му били
възложени, подс.М. е действал в качеството на „длъжностно лице“ по смисъла на
чл.93, т.1, б.“б“ от НК, тъй като ръководството и представителството на ТП
ДГС-Силистра, са му били възложени съгласно договор за управление №
ДУ-5/26.11.2014г. от Директора на Северноцентрално държавно
предприятие-Габрово. Съгласно чл.12 от Договора за управление на подсъдимия е
възложено да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на
поделението, да стопанисва имуществото на поделението с грижата на добър
стопанин при спазване на действащото законодателство и решенията на
управителните органи на държавното предприятие, сключва договори свързани с
дейността на поделението, в рамките на предоставени му от закона, вкл. сключва
и прекратява трудови договори с работници и служители на поделението и др.
Съгласно издаденото от Директора на
Северноцентрално държавно предприятие-Габрово пълномощно в полза на подсъдимия,
последният е бил упълномощен да представлява предприятието при изпълнение на
правомощията и задълженията на упълномощителя съгласно ЗГ, устойствения
правилник на Северноцентрално държавно предприятие-Габрово и да го представлява
пред ДФ „Земеделие“, РА и др..
С оглед предоставените на подс.М.
правомощия, и характерът на извършваната от него работа, включваща широк
спектър от организационни, ръководни и представителни функции по отношение на
оперативното изпълнение на държавната политика, свързана с опазване,
стопанисване и ползване на горските територии в Р България, подсъдимия към
инкриминираната дата е заемал отговорно служебно положение, т.е. налице са
квалифициращите елементи по чл.302, т.1 НК.
По делото категорично се установява
връзката между поискания и получен от подсъдимия дар, който не му се следва и
неговата служебна дейност-поетия ангажимент да въздейства на подчинените му
горски служители да не извършват необходимия контрол, върху представляваното от
св.Димитров дружество „Таръма“, във връзка с извършваното от него дърводобивна
дейност.
В случая е налице обективната
съставомерност на деянието, тъй като са налице несъмнени данни, че предмета на
престъплението /сумата от 4600 лева/ е напуснал патримониума на св.Д. и е
преминал в този на подс.М., като той е упражнил непосредствена фактическа власт
върху паричните копюри. Преминаването е обиктивирано с приемането лично от
подс.М. на дадената от св.Димитров сума, и поставянето й в преграда на бюрото
му, където е открита и иззета.
Според съда, в случая не е налице
другия предявен в обвинението квалифициращ елемент на деянието, а именно: че то
е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение.
На първо място, за наличието на този
квалифициращ елемент липсват категорични доказателства.
Всички служители на ДГС, разпитани
като свидетели в наказателното производство заявяват категорично, че подсъдимия
не им е нареждал да извършват проверки или проявяват по-специално поведение към
дружество „Таръма“, надхвърлящи вменените им от длъжностните характеристики
задължения. Свидетелите Ч., В., Ю. П. и А. заявяват, че извършените от тях
проверки на дейността на дружество „Таръма“, влиза в служебните им задължения и
това не се дължи на оказано върху тях въздействие от страна на подсъдимия, в
качеството му на техен ръководител.
Единствено св.Чаков сочи, че
подсъдимия е поискал да обърне по-голямо внимание на това дружество, понеже
работят отскоро с него и не познават работата му. Св.Ч. обаче подчертава, че
това е част от задълженията му и не е нещо необичайно. При една проверка от
негова страна на работата на дружеството, се е срещнал на место със св.Д.,
който му вдигнал скандал именно с обвинението, че единствено те са обект на
проверка. Именно тогава св.Чаков му е казал, че това е задължението му и това
се изисква от директора /подсъдимия/, и като иска, св.Д. да отиде да говори с
него.
Проверките на служителите на
ДГС-Силистра не са самоцелни, тъй като при тях са констатирани нарушения
извършвани от работниците на дружеството, въз основа на което са съставяни
констативни протоколи и АУАН. Тези актове са за сеч на немаркирана дървесина,
като общото количество е за 55 куб/м, което не е пренебрежително малко. Именно
след съставянето на тези актове, св.Д. е потърсил контакт с подсъдимия, и такъв
е осъществен на 16.11.2018г. На тази среща двамата са постигнали предварителна
уговорка относно ангажиментите, които всеки един от тях поема, във връзка с
извършвания от дружество „Таръма“ дърводобив.
Посочените обстоятелства, изключват
наличието на квалифициращият елемент по чл.302, т.2 НК, тъй като от страна на
подсъдимия не са налице действия, с които да е поставил св.Д. при условия,
които са го принудили да даде неследващият се дар, за да предотврати такива
действия или бездействия по служба, които биха накърнили неговите права и
законни интереси. Както бе посочено, подсъдимия не е въздействал на служителите
на ДГС-Силистра да оказват по-специално отношение на дружество „Таръма“, и
техните действия изцяло са в съответствие с техните служебни задължения и
отговорности. И това се е материализирало под формата на констатираните
нарушения и съставените АУАН. Това обаче не може да се вмени като вина на
подсъдимия, и то специално, като злоупотреба със служебно положение. Дори той
да е давал подобни указания /което е в неговата длъжностна компетентност/, те
са вменени като служебни правомощия на служителите на ДГС-Силистра, поради
което и се изключва наличието на този квалифициращ елемент. В тази връзка,
звучат неубедително уверенията на св.Д., че поведението му е продиктувано
единствено от желанието му представляваното от него дружество /доколко това е
законово обосновано е друг въпрос/ да работи съгласно законите на страната,
след като е приел законосъобразните действия на служителите на ДГС, като лично
неправомерно отношение към дружеството. Именно по този повод той е потърсил
среща с подсъдимия, при която последният се е възползвал от създалата се
ситуация, и е предприел действия, с цел
неправомерното си облагодетелстване.
На второ място, предвид конкретното
обвинение на подсъдимия, този квалифициращ елемент е обективно несъставомерен.
Обвинението е, че на 28.11.2018г. в сградата на ТП ДГС-Силистра подсъдимият е
осъществил деянието чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно
положение. Доказателства в тази насока липсват. На тази дата и на това место,
подсъдимият е поискал и получил конкретно определената от него сума, в замяна
на поетия ангажимент, да не осъществява необходимата контролираща активност по
отношение дейността на горските служители, досежно техните правомощия
произтичащи от длъжностните им характеристики във връзка с дърводобивната
дейност на дружество „Таръма“, т.е. тогава се е обиктивирала т.нар. двустранна
нищожна сделка /такава е поради сключването й в противоречие със закона/, между
св.Д. и подсъдимия. При тази среща липсват данни, че подсъдимият е отправял
заплахи към св.Д., че посредством служебни действия, ще накърни негови права и
законни интереси. Това е видно и от изготвените ВДС, придобити посредством
използването на СРС. Предвид на това, съдът оправда подсъдимия в тази част на
обвинението, а именно: да е извършил деянието чрез изнудване посредством
злоупотреба със служебно положение.
От субективна страна, деянието е
извършено от подс.М. при форма на вината пряк умисъл, като той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и неговите последици, и е целял
настъпването им. Подс.М. е бил наясно, че поисканата и приета от него сума, не
му се следва, тъй като получаването й не е правно обосновано, а срещу нея той
се ангажира да прояви пасивност при осъществяване на служебните си задължения,
свързани с предмета на дейност на ДГС-Силистра.
При определяне вида и размера на наказанието
на подс.М., съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства, чистото му
съдебно минало, направените самопризнания, изразеното съжаление, положителните
характеристични данни, напредналата възраст. Като отегчаващо съдът прие,
високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед неговите специфични
характеристики на извършването му и неговият резултат, засягащ общественото
доверие и компрометиращ законосъобразното функциониране на държавните органи.
Предвид тези обстоятелства, съдът
индивидуализира наказанието при предпоставките на чл.54 НК в размер малко над
минимално предвидения за конкретния престъпен състав, а именно: три години и
шест месеца лишаване от свобода. Предвид характера на производството /съкратено
съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 НПК/, съдът редуцира така
определеното наказание при предпоставките по чл.58а, ал.1 НК с една трета, и
определи същото в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Отчитайки установените смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на подсъдимия,
съдът наложи и предвиденото кумулативно наказание „глоба“ в размер на
5 000 /пет хиляди/ лева.
С оглед реализиране целите на
наказанието предвидени в чл.36 НК, и след преценка на относимите за това
обстоятелства, включително данните за личността на подсъдимия, дава основание
да се приеме, че за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо
изолирането му от обществото, а с оглед наличието на формалните предпоставки по
чл.66, ал.1 НК, на подс.М. следва да бъде дадена възможност в един отлагателен
период от пет години да демонстрира, че наказанието му е въздействало
предупредително, възпиращо и поправително.
На основание чл.49, ал.2, вр.с чл.37,
т.6 от НК, съдът лиши подс.М. от правото да заема ръководна длъжност в
структурите на „Северноцентрално държавно предприятие“-Габрово за срок от три
години. Това наказание не е формално, и с него се преследват същите цели, които
обосновават и основното наказание. Това налага преценката на всички обстоятелства,
които определят неговата ефективност и въздействие върху подсъдимия. По делото
е установено, че от 2002г. до инкриминирания момент, подсъдимият основно е
изпълнявал длъжността директор на ТП ДГС-Силистра, което е ведомство в
структурите на „Северноцентрално държавно предприятие“-Габрово. Той е с
постоянен адрес ***, като по делото липсват данни, че той е променял
местоживеенето си, още по-малко по повод осигуряване на работа в друг район.
Освен това, подсъдимият е в пред
пенсионна възраст /остава му по-малко от една година до пенсиониране/, което
ограничава допълнително възможността, той да постъпи на работа, в която и да е
държавна структура. Наред с това, ограничение за постъпване на работа,
произтича и от основното му осъждане, досежно вида и размера на наказанието,
предвид изискването за сключване на трудови правоотношения с лица с чисто
съдебно минало. Тези обстоятелства силно ограничават възможността, подс.М. да
започне работа не само в държавно предприятие, а изобщо каквато и да е работа,
което до голяма степен намалява ефективността на това наказание и го определя
като безцелно. Решение №100 от 28.12.1987г. по н.д. №92/87г, ОСНК постановява,
че „Когато съдът прилага чл.37, т.6 и 7 НК, трябва да конкретизира правата от
упражняването на които лишава подсъдимия, защото без това присъдата не може да
бъде изпълнена“, т.е. съдът не може просто да преповтори в акта си нормите на
чл.37, т.6 и 7 НК, тъй като тези разпоредби изискват подсъдимия да бъде лишен
не въобще от възможността да заема държавна или обществена длъжност, а само от
определена длъжност, която е несъвместима с характера на извършеното
престъпление, предвид изискванията на чл.50, ал.1 НК. Предвид на посочените
предпоставки, наред с процесуалното поведение на подсъдимия и демонстрираната
от него критичност към постъпката си, съдът опреди това наказание в този му вид
и размер.
На основание чл.112 НПК съдът
постанови веществените доказателства, собственост на св.Димитров и подс.М. да
им се върнат, а останалите да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
ВДС придобити чрез СРС остават към
материалите по делото.
На основание чл.309, ал.4 НПК, съдът
измени взетата по отношение на подс.М. мярка за неотклонение „Парична гаранция“
в размер на 10 000 лева, в „Подписка“.
На основание чл.68, ал.7, вр.с ал.6
от НПК съдът отмени наложената на подс.М. мярка „Забрана за напускане пределите
на Р България“.
Съдът счита, че наложеното на подс.М.
наказание в този си вид и размер, ще изиграе своята превантивна, възпитателна,
поправителна и възпираща роля.
Водим от тези си съображения съдът
постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: