№ 19226
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октоМ.и през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20241110176627 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът С. К. Ц. извежда субективните си права при твърдения, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 193/
04.12.1996г., по силата на който заемал длъжността „техник, механик/технически контрол на
МПС“ в 01 група „И.Т.К.“ на 04 сектор „П.П.П.“ към отдел „П.П.“ при С. прекратено със
заповед № 513з- 11440/ 25.10.2024г. на Директора на С. поради налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение".
Ищецът развива съображения, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като
работодателят е прекратил трудовото правоотношение докато същият е започнал ползването
на платен годишен отпуск. В исковата молба се навеждат доводи, че при налагане на
наказанието работодателят- ответник, не е спазил изискването да поиска от работника да
даде обяснения, като му предостави разумен срок за това преди да наложи дисциплинарното
наказание, както и че заповедта не е мотивирана. По същество ищецът счита, че не е
осъществен фактическия състав на уволнителното основание, регламентирано в
разпоредбата на чл. 187, т. 10 КТ- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закон, и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния
трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, извършено
в условията на системност. На следващо място в исковата молба се навеждат твърдения, че
наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушения.
Според ищеца, от незаконното уволнение за него настъпили вреди в размер на брутното
1
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец за период от шест месеца,
считано от 29.10.2024г., в размер на 21804 лева.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което
да признае за незаконно и да отмени уволнението, извършено със заповед № 513з[1]11440/
25.10.2024г. на Директора на С. да възстанови ищеца на заеманата от него преди
уволнението длъжност„техник, механик/технически контрол на МПС“ в 01 група „И.Т.К.“ на
04 сектор „П.П.П.“ към отдел „П.П.“ при С. както и да осъди ответника да плати сумата
21804 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното
уволнение за период от шест месеца, считано от 28.10.2024г.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
се изразява становище за неоснователност на предявените искове. В отговора са развити
съображения, че уволнението е законосъобразно. Ответникът излага съображения, че при
издаване на заповедта за уволнение е поискал от работника да даде обяснения, а издадената
заповед е мотивирана. Същият счита, че с поведението си ищецът е осъществил
фактическия състав на нормата на чл. 187, т. 10 КТ В обобщение ответникът счита
предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите
да бъдат отхвърлени.
С определение от 23.05.2025г. е допуснато изменение на предявения иск за обезщетение за
оставане без работа вследствие на незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, т. 3 КТ,
относно размера на същия, като същият се счита за предявен от сумата 8160 лева на сумата
21 804 лева, на основание чл. 214 ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от събраните писмени доказателства, че
между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 193/
04.12.1996 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „техник, механик/ технически
контрол на МПС“. С допълнително споразумение № 513р- 83692/ 19.08.2024г. към трудов
договор № 193/ 04.12.1996г. трудовият договор е изменен относно трудовото
възнаграждение, като е постигнато съгласие същото да бъде в размер 1192 лева, размерът на
добавката за работа в М.- 5 % от заплатата за длъжност. Договорено е допълнително
възнаграждение за прослужено време.
От представения болничен лист се установява, че на ищеца е разрешено ползването на
отпуск по болест в периода 14.10.2024г.- 12.11.2024г.
С покана от 14.10.2025г., връчена на 16.10.2025г., работодателят е отправил покана до
работника да даде обяснения за това, че на 09.09.2024г., 13.09.2024г. и 25.09.2024г. в
сградата на отдел “П.П.” е носил униформено облекло с надписи “Traffic police”, “Police” и
емблема с надпис “Охранителна полиция”.
В обясненията си работникът е посочил, че не разполага и не е носил униформено
облекло.
2
Със заповед № 513з- 11440/ 25.10.2024г., връчена на работника на 28.10.2024г., е
прекратен трудовият договор между страните чрез налагане на дисциплинарно наказания
“Уволнение”, поради неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и
други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определен при възникването на трудовото правоотношение, като нарушението е
извършено при условията на системност.
В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че при извършена проверка на
записите на камери 70, 71, 75 и 76, монтирани в зоните за административно обслужване на
граждани на територията на отдел “П.П.”- С. се установява, че на 09.09.2024г., в 07,20 часа в
двора на отдел “П.П.” ищецът е бил облечен със синьо яке със светлоотразителни ленти на
ръкавите. В 07,23 часа в същия ден и на същото място, движейки се към залата за
подготовка на данни за първоначална ищецът бил облечен със синьо яке, с надпис Traffic
police. В 7,43,52 часа на същия ден ищецът разговарял с граждани в залата за подготовка на
данни за първоначална подготовка на данни за първоначална регистрация на превозни
средства облечен със синьо яке със светлоотразителни ленти на ръкавите и надпис Traffic
police. В 13,16 часа в залата за подготовка на данни за първоначална подготовка на данни за
първоначална регистрация на превозни средства облечен със синя тениска с надпис Police и
емблема на отдел “Охранителна полиция” на левия ръкав.
На 13.09.2024г. в 07,16 часа в двора на отдел “П.П.”- С. ищецът е облечен в синьо яке със
светлоотразителни ленти на ръкавите и надпис Traffic police. В 07,21 часа ищецът бил
облечен със синьо яке с надпис Traffic police. В периода 14,03 часа до 14,34 часа в залата за
подготовка на данни за първоначална регистрация на превозни средства ищецът е облечен с
тениска с надпис Police и емблема на отдел “Охранителна полиция” на левия ръкав.
На 25.09.2024г. в 07,30 часа в двора на отдел “П.П.” ищецът е облечен облечен със синьо
яке със светлоотразителни ленти на ръкавите и надпис Traffic police. В 07,30 часа в залата за
подготовка на данни за първоначална регистрация на превозни средства ищецът е облечен
със синьо яке със светлоотразителни ленти на ръкавите и надпис Traffic police. В периода
11,37 часа- 11,58 часа залата за подготовка на данни за първоначална регистрация на
превозни средства ищецът е облечен със синьо яке със светлоотразителни ленти на ръкавите
и надпис Traffic police.
От заключението на съдебно компютърно- техническата експертиза се установява, че от
представените видео- запис 09.09.2024г., 13.09.2024г. и 25.09.2024г. ищецът е облечен с яке и
тениска с надписи „Traffic police“, „Police“ и емблема на отдел „Охранителна полиция“ - С.
на левия ръкав.
От заключението на съдебната експертиза се установява, че на надписът Traffic police на
гърба на якето, носено от ищеца, съответства на изискванията за разположение, вид на
надписа и език на изписване , посочени в Наредбата за униформеното облекло за служебно
ползване в М.. Надписът “П.П.” съответства изискванията за разположение, вид на надписа
и език на изписване , посочени в Наредбата за униформеното облекло за служебно ползване
в М.. Светлоотразителните ленти съответстват на изискванията за специална униформа за
3
държавните служители от “П.П.”, посочени в Наредбата за униформено облекло за служебно
ползване в М.. Надписите “Police” не съответства на изискванията, посочени в Наредбата за
униформено облекло за служебно ползване в М..
От показанията на св. Ц. Ц. се установява, че свидетелят е работил с ищеца в отдел
“П.П.”, като към 2024г. свидетелят е работил ОДМ., в друга дирекция. Свидетелят разяснява,
че лицата, работещи по трудово правоотношение в отдел ‚П.П.“ на С. не носят специално
облекло. Тъй като те трябвало да се отличават от гражданите, те се обличали със сини якета,
наподобяващи полицейските якета, с надписи, със светлоотразителни ленти. Според
свидетеля, якетата на техническите лица на каналите не са идентични с униформеното
облекло. Всеки служител има бадж с името и длъжността, включително тези, работещи по
трудово правоотношение. Свидетелят сочи, че по нареждане на ръководството на отдел
“П.П.” разпоредил служителите, които не са с полицейски функции, вкл. тези, работещи по
трудово правоотношение, получили жилетки с надпис “П.П.”, за да се отличават от
обществото. Същият поддържа, че на ръководството на отдел “П.П.” било известно, че
лицата, работещи по трудово правоотношение носили дрехи с надпис и светлоотразителни
ленти. Свидетелят сочи, че ОДМ., където работи в настоящия момент, механиците, които
работят по трудово правоотношение, носят престилки и гащеризони.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По общите факти:
Не се спори по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства- трудов
договор № 193/ 04.12.1996 г., че между страните съществува трудово правоотношение,
възникнало въз основа на трудов договор, по силата на което ищецът е заемал длъжносттта
“„техник, механик/ технически контрол на МПС“”.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя да уволни работника/ служителя, а
ответникът– всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат
или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата
молба. Непосочени пороци на заповедта за уволнение не могат да се въвеждат в предмета на
спора от съда, тъй като по този начин ще се наруши принципът на диспозитивното начало в
гражданския процес и съдът ще се произнесе извън сезирането (в този смисъл – Решение №
92/14.04.2016 г. по гр. д. № 4515/2015 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 174/13.10. 2016 г. по гр
.д. № 659/2016 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на
ВКС, IV г. о.; Решение № 160/01.06.2016 по гр. д. № 222/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение №
37/ 29.01.2025г. на ВКС по гр. дело № 768/2024г., IV г.о.). Непредявените от ищеца
обстоятелства, които опорочават уволнителното волеизявление, се преклудират. Съдът не
може да обсъжда и разглежда твърдения за факти, осъществили се преди предявяване на
4
иска, които ищецът не е предявил по надлежния ред. Решението по иск за признаване на
уволнението за незаконно не може да се основе на факти, които опорочават или погасяват
спорното потестативно право, ако не са изрично посочени от ищеца като такива.
Пороците на уволнението, въведени от ищеца в настоящото производство, се отнасят до
две групи:
1). процедурни;
2). доводи по същество.
Съдът счита, че първо следва да бъдат разгледано оплакването за неспазване на
предварителната закрила на работника, регламентирана в разпоредбата на чл. 333 КТ.
Работодателят може да уволни дисциплинарно работник, който е започнал да ползва
разрешен отпуск след предварително разрешение на Инспекцията на труда. В хипотезата на
чл. 333, т. 4 КТ юридическият факт, който поражда предварителната закрила е ползването на
разрешен отпуск от работника.
Ищeцът е релевирал доводи за незаконосъобразност на заповедта за уволнение поради
неспазване на предварителната закрила, поради това, че към момента на прекратяване на
трудовия договор е започнал ползването на разрешен отпуск. Следователно релевантният
въпрос е започнал ли е ищецът ползването на разрешен отпуск, съответно преодоляна ли е
предварителната закрила, регламентирана в разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, чрез
разрешение от инспекцията по труда. Досежно установяване на това обстоятелство по
делото са събрани писмени доказателства. Конкретиката на случая сочи, че на ищецът е
разрешено ползването на отпуск по болест за периода 14.10.2024г.- 12.11.2024г.
Закрилата по чл. 333 КТ е израз на социалната защита на правото на труд. Нейното
предназначение е да се търси социална справедлИ.ст при уволнението. Работодателят може
да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда работник, който към
този момент е започнал ползването на разрешен му отпуск. Съгласно константната практика
на ВКС, обективирана в решение № 37 от 20.05.2022г. на ВКС по гр. дело № 1879/2021г., III
г. о., решение № 60092 от 7.06.2021г. на ВКС по гр. дело № 2605/ 2020г., IV г.о., решение №
93 от 31.05.2013г. по гр. дело № 519/ 2012г. на ВКС, IV г.о., решения № 208 от 02.05.2012г.
по гр. дело № 738/ 2011г., IV г.о.; решение № 559 от 09.07.2010г. по гр. дело № 650/2009г., IV
г.о.; решение № 608 от 12.10.2010г. по гр. дело № 1139/ 2009г., IV г.о. и решение № 615 от
02.11.2010г. по гр. дело № 852/ 2009г. на, IV г.о., релевантният момент, към който следва да
са налице предпоставките на предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 КТ е прекратяване на
трудовото правоотношение. Това е правнорелевантният момент, към който следва да се
преценява законността на изявлението- моментът, към който следва да се извършва
преценката съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то,
включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ. Систематичното тълкуване
на нормата във връзка с разпоредбите на чл. 335 КТ сочи на извод за определяне на
правнорелевантния момент, към който следва да бъдат налице предпоставките на чл. 333, ал.
1 КТ, с оглед момента на упражняване на правото на работодателя за едностранно
5
прекратяване на трудовия договор. В чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ е определен моментът, в който
настъпват последиците от упражненото вече от работодателя негово право да прекрати
трудовия договор без предизвестие- получаването на писменото изявление за
прекратяването на договора. Следователно, правнорелевантния момент, към който следва да
се към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на
изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, е датата на връчване на
заповедта за прекратяване на трудовия договор. Това е моментът, към който следва да се
извърши преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то.
До прекратяване на трудовия договор предварителното разрешение трябва да бъде получено
от работодателя. В настоящият случай между страните не е спорно и се установява от
представения болничен лист, че работникът е започнал ползването на разрешен отпуск към
момента, в който е връчена заповедта за уволнение. Следователно същият се ползва с
предварителна защита по чл. 333, т. 4 КТ.
Изложеното обуславя извод, че към момента на прекратяване на трудовия договор не е
преодоляна предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ не е преодоляна.
В светлината на изложеното, дисциплинарното производство не е проведено
законосъобразно от работодателя и уволнението на работника е незаконосъобразно само на
посоченото формално основание и спорът не следва да бъде разгледан по същество.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е конститутивен и правната промяна при
уважаването му настъпва от датата на влизане в сила на решението по него. В конкретния
случай уволнението е незаконосъобразно, като трудовото правоотношение между страните е
възникнало като безсрочно, което обуславя извод, че са налице предпоставките на
фактическия състав на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и основателността на
предявения иск.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
По иска по чл. 225, ал. 1 КТ ищецът твърди да е останал без работа в резултат от
незаконното уволнение за процесния период, като в негова тежест е да докаже изгодния за
него факт- че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна
връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
Незаконосъобразността на уволнението обуславя наличието на първата от предпоставките
на фактическия състав, регламентиращ обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.
По делото се установява, че след уволнението му ищецът не е работил по трудово
правоотношение. Следователно ответникът дължи обезщетение за времето през което е
останал без работа в резултат на уволнението, но за не повече от 6 месеца, т.е. за периода
28.10.2024г.- 28.04.2025г.
Обезщетението за вредите от незаконно уволнение, по чл. 225, ал. 1 КТ, се определя на
база последното получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение. В
6
настоящия случай не съществува спор между страните относно последното получено от
ищеца брутно трудово възнаграждение.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск за претърпените вреди
вследствие на незаконното уволнение и неговото уважаване, като на ищеца се присъди
обезщетение за периода 28.10.2024г.- 28.04.2025г. в размер на 21 804 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решение, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за
работа. Нормата е императивна, с оглед социалния характер на присъдените обезщетения и
съдът е длъжен да допусне предварително изпълнение на решението в посочените случаи ex
legе. Изложеното обуславя извод, че следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
постановеното решение, досежно частта, в която е присъдено обезщетение за претърпените
от ищеца вреди вследствие незаконното уволнение, с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. Отговорността на
страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради
това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и
по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция. В конкретния случай ищецът е поискал да бъдат присъдени направените
разноски до приключване на устните състезания, като е представил доказателства за
извършването им. Следователно, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски, които се присъждат в полза на съда.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса върху уважената част от исковете в размер на сумата 952,16
лева и разноски за изготвяне на експертизи в размер на сумата 956,20 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ уволнението на С. К. Ц., с ЕГН **********, извършено със заповед № 513з-
11440/ 25.10.2024г., издадена от директора на С., като незаконосъобразно, на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ.
7
ВЪЗСТАНОВЯВА С. К. Ц., с ЕГН **********, на длъжността техник, механик/
технически контрол на МПС“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА С., с адрес: гр. София ул. “***********, да заплати на С. К. Ц., с ЕГН
**********, сумата 21804 лева, представляваща обезщетение за претърпените вреди,
вследствие незаконното уволнение, за периода 28.10.2024г.- 28.04.2025г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 23.12.2024г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 344, т. 3 КТ и сумата 1200 лева, представляваща
направени в първоинстанционното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С., с адрес: гр. София ул. “***********, да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата 952,16 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове и
сумата 956,20 лева, представляваща разноски за възнаграждение за изготвяне на експертиза,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, в която е в полза на С. К.
Ц., с ЕГН ********** е присъдено обезщетение за претърпените вреди вследствие
незаконното му уволнение, на основание чл. 225, ал. 1 КТ, на основание чл. 242 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, който
на основание чл. 315, ал. 2 ГПК започва да тече от 24.10.2025г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8