№ 50
гр. Стара Загора, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. С.ова
Красимира Дончева С.ова
при участието на секретаря Росица П. Радева
като разгледа докладваното от Красимира Дончева С.ова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20215500602774 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 260090 от 16.09.2021 г., постановена по НЧХД №
1459/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимата Т.Х.И. е
била призната за невинна в това, че на 21.12.2019 г., в гр. Стара Загора,
причинила на М.Н.Г., ЕГН **********, оток на окосмената част на главата,
оток и нараняване по горната устна на устата, съставляващи лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето и е
оправдана по обвинението по чл.130, ал.2 от НК.
Със същата присъда е отхвърлен предявеният граждански иск от
частния тъжител М.Н.Г., ЕГН ********** против подсъдимата Т.Х.И., ЕГН
**********, в размер на сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени й с деянието, описано в
тъжбата, като неоснователен и недоказан.
С присъдата частният тъжител М.Н.Г. е осъдена да заплати на
подсъдимата Т.Х.И. направените от нея разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 1100 лв.
1
Частният тъжител М.Н.Г. е осъдена да заплати в полза на съдебната
власт, по бюджетната сметка на Районен съд – Стара Загора сумата в размер
на 100 лева, представляваща направените по делото разноски и сумата в
размер на 200 лева, представляваща държавна такса за разглеждането на
гражданския иск за неимуществени вреди, съобразно неуважения му размер.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от
частният тъжител М.Н.Г. чрез повереника й – адв. С.П..
Във въззивната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност
и неправилност на постановената присъда.
Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване
на нова присъда, с която подсъдимата И. да бъде призната за виновна и
осъдена с предвиденото в закона наказание
Становището на подсъдимата И. и на защитника й – адв. К.Н. е, че не
са налице основания за отмяна на обжалваната присъда, поради което същата
следва да бъде потвърдена.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите във
въззивната жалба основания, прие следното:
Производството пред Районен съд – Стара Загора по чл.247, ал.1, т.2
от НПК е образувано въз основа на тъжба от М.Н.Г. срещу подсъдимата
Т.Х.И., за това, че на 21.12.2019 г., в гр. Стара Загора, причинила на М.Н.Г.,
ЕГН **********, оток на окосмената част на главата, оток и нараняване по
горната устна на устата, съставляващи лека телесна повреда, изразяваща се в
болка и страдание без разстройство на здравето и е оправдана по обвинението
по чл.130, ал.2 от НК.
Приет е за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя М.Г.
срещу подсъдимата Т.И. за сумата от 5000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени с деянието, описано в тъжбата.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Свидетелят С.Г.Г. е съпруг на тъжителката М.Н.Г., свидетелят
А.З.К. - неин брат, а свидетелят С.И.К. - неин втори братовчед.
Подсъдимата и съпругът й живеят в гр. Стара Загора, ***, а
2
тъжителката и съпругът й в съседният апартамент 5 на същия етаж и
административен адрес.
Отношенията между двете семейства - на подсъдимата и
тъжителката, били влошени, като се обтегнали още повече, след като
тъжителката и съпругът й монтирали шкаф на стълбищната площадка на
етажа, на който живеели.
Тъжителката твърди в тъжбата си, че на 21.12.2019 г. около 11:00
часа на входната врата на жилището, в което живеела със съпруга си,
започнало да се удря и блъска. Тя отишла до вратата, отворила я и видяла
подсъдимата, която в този момент замахнала с камък в ръка и й нанесла удар
в окосмената част на главата, след което й нанесла втори удар в горната устна
на устата и я ритнала по левия крак. Тъжителката не успяла да затвори
вратата, тъй като подсъдимата не й позволявала, но се намесил съпругът й и
преустановил нападението на подсъдимата. В подкрепа на твърденията на
тъжителката са показанията на свидетелите Г., К. и К., като и тримата
твърдят, че са били очевидци на случилото се, а според заключението на
изготвената и приета в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 122/2021 г. установените при прегледа на
тъжителката от съдебен лекар на 23.12.2019 г, т.е. два дни след
инкриминираната дата, телесни увреждания - оток по окосмената част на
главата, оток и нараняване по горната устна на устата, са й причинили болка
и биха могли да бъдат получени по времето и начина, посочени в тъжбата,
съответно в показанията на свидетелите Г., К. и К..
Подсъдимата И. в дадените от нея обяснения отрича да е удряла
тъжителката по принцип, както и на инкриминираната дата. В показанията си
свидетелите И. и М. излагат данни за събития, случили се на
инкриминираната дата и на следващия ден, смесвайки събитията от двата
дни, но и двамата не излагат данни подсъдимата да е удряла тъжителката в
който и да е от тези дни, а и изобщо някога. Твърденията на подсъдимата, на
нейните съпруг и син, за инцидент и в денят следващ инкриминираната дата
се потвърждават от показанията на полицейските служители, посетили на
22.12.2019 г. адреса им по сигнал, подаден на тел.112 - свидетелите С.С.С.,
И.Т.Т. и Д.Е.П.. От показанията и на тримата свидетели – полицейски
служители се установява, че никой от посрещналите ги на място не е имал
3
оплаквания за наранявания, било в същия, било в предния ден, нито е имал
видими наранявания по себе си.
Свидетелката Д.К.Д. - съседка на страните, заявява, че не е виждала
никоя от тях да удря другата и не е присъствала на скандал помежду им или
на спорове между семействата им, т.е. показанията й не съдържат факти,
които да подкрепят версията на тъжителката или тази на подсъдимата.
В хода на първоинстанционното съдебно следствие е изискана и
приложена преписка № 151/2020 г. по описа на Второ РУ - Стара Загора,
видно от материалите по която, същата е образувана по жалби на
подсъдимата Т.И. и съпруга й С. И. от 02.01.2020г. с оплаквания за случилото
се на 22 декември 2019 г. като е представено и СМУ на живо лице от
22.12.2019г. за причинените й телесни увреждания. По случая са снети
писмени обяснения от тъжителката М.Г. и съпруга й С. Г.. Към преписката са
приложени и заверени копия на сигнал от 03.01.2020г. подаден от тях срещу
подсъдимата Т.И., С. И. и сина им Х. И., и СМУ на М.Г. от 23.12.2019г. .
Писмените обяснения по тази преписка доколкото имат характер на
свидетелски показания, дадени не при условията и по реда на НПК, не могат
да се ползват като доказателство в настоящото производство и в тази връзка
неправилно е позоваването от районния съд на съдържимото по тях.
Останалите материали по преписката имат характер на писмени
доказателства и могат да се ползват. От тях се установява, че първи са се
оплакали от противоправното поведение на съседите си подсъдимата и
съпруга й за извършеното на 22.12.2019г. деяние, като са представили и СМУ
на Т.И., като тъжителката М.Г. и съпруга й С. Г. при снемане на писмените
им обяснения по случая са представили по – късно депозираният от тях
сигнал срещу първите, с представяне на СМУ на М.Г. от 23.12.2019г.. От
писмените доказателства по същата преписка е видно, че Г. се е оплакала, че
на 21.12.2019 г. е била нападната от подсъдимата в жилището си с твърд
предмет, която я е удряла с него и я е ритала, като твърди, че на този
инцидент не е присъствал свидетеля Г., а свидетеля И. – съпруга на
подсъдимата, който се е намесил на нейна страна, като според изложеното
инцидентът се е развил само между тримата - подсъдимата, съпруга й и
тъжителката.
Както правилно е приел районният съд, не само, че на
4
инкриминираната дата 21.12.2019г. не е присъствал свидетеля Г., но не са
присъствали и свидетелите К. – брат на тъжителката и К., неин втори
братовчед. Въззивният съд след самостоятелна проверка на достоверността на
показанията на свидетелите Г., К. и К., намира, че същите не са били
очевидци на инкриминираното в тъжбата деяние, а с оглед близките им
родствени отношения с тъжителката показанията им са заинтересовани –
дадени в нейна полза, поради което не ги възприема. В тази връзка от първият
съд е извършен подробен анализ на показанията на тези свидетели и са
изложени съображения защо не се възприемат с доверие, които се споделят от
въззивния съд и не следва да се преповтарят. Следва само да се допълни, че
самата тъжителка в тъжбата не сочи да е имало очевидци на
инкриминираното деяние.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните от районният съд доказателства по делото. Първата
инстанция не е допуснала процесуални нарушения при събирането,
проверката и анализа на събраните по делото доказателства и направените
фактически и правни изводи кореспондират на доказателствената съвкупност.
Тоест постановената присъда е обоснована и неоснователни са оплакванията
на жалбоподателката чрез повереника й в обратния смисъл.
Първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото
доказателства е приел, че не е доказано по несъмнен начин, че с поведението
си подсъдимата Т. И. е осъществила състава на престъплението, в което е
обвинена с тъжбата, подадена срещу нея от М.Г..
Въззивният съд изцяло споделя този извод на първата инстанция.
Изготвените към присъдата мотиви не страдат от твърдяните от повереника
адв. П. недостатъци, тъй като от тях ясно личи волята на първостепенния съд
за постановената от него оправдателна присъда. В тази връзка въззивният съд
намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба за постановяване
на присъдата при липса на мотиви.
По делото не са събрани доказателства, установяващи по несъмнен
начин, че на 21.12.2019 г., в гр. Стара Загора, подсъдимата Т.И. е причинила
на тъжителката М.Г. лека телесна повреда , изразяваща се в болка и
страдание, без разстройство на здравето и така да е извършила престъпление
по чл.130, ал.2 от НК. Действително, налице е заключение на съдебно-
5
медицинската експертиза по писмени данни, съобразно което, телесните
увреждания на тъжителката биха могли да бъдат причинени по времето и
начина, посочени от нея в тъжбата, но то не съставлява доказателство за
авторството на деянието.
Тук следва да се обърне внимание, че дори механизма на
причиняване на телесните увреждания не е посочен еднозначно в тъжбата от
тъжителката . Първоначално се твърди, че това е сторено от подсъдимата
Т.И. с носен от нея камък, а впоследствие – при това на две места в тъжбата
се твърди, че телесните увреждания на тъжителката са причинени от удари с
юмрук, нанесени й от подсъдимата.
Липсват обективни доказателства установяващи подсъдимата да е
автор на тези увреждания, поради което обосновано първоинстанционният
съд е приел, че авторството не е доказано. Правилни са изводите на този съд и
по отношение на това, че за констатираните в СМУ на живо лице и в
заключението на СМЕ телесни увреждания на М.Г. не може да бъде
изключена възможността за причиняването им по сходен начин по
приблизително същото време, но от лице, различно от подсъдимата, поради
което и тъй като съгласно чл. 303 от НПК осъдителната присъда не може да
почива на предположения законосъобразно на основание чл.304 от НПК е
признал подсъдимата И. за невиновна и я е оправдал по повдигнатото й с
тъжбата обвинение по чл.130, ал.2 от НК.
Законосъобразно е отхвърлен и приетия за съвместно разглеждане
граждански иск за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. като
неоснователен и недоказан, поради липсата на деликт.
Законосъобразна е обжалваната присъда и в частта на разноските,
които са възложени на тъжителката, с оглед на постановения по делото
резултат.
На основание чл.190, ал.1 от НПК в тежест на частния тъжител
следва да бъдат възложени направените от подсъдимата разноски пред
въззивния съд в размер на 700 лв. – възнаграждение за адвокат.
Предвид гореизложените съображения, след като намери
оплакванията във въззивната жалба за неоснователни, и тъй като при
извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или
6
изменението му, на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК Окръжен съд –
Стара Загора прие, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260090 от 16.09.2021. по НЧХД №
1459/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА М.Н.Г., с ЕГН ********** от гр. Стара Загора, *** да
заплати на Т.Х.И., с ЕГН ********** от гр. Стара Загора, *** направените от
нея разноски пред въззивната инстанция в размер на 700 /седемстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7