Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. София, 12.11.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Райна Стефанова
Членове: Анна Ненова
Александър Ангелов
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. № 12092 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 2816/24.09.2020г.
на З.А.Д. „Б.В.И.Г.“, длъжник по изпълнително дело № 20208590400303 по описа на ЧСИ С.С., рег. № 859 на
КЧСИ, срещу постановление от 16.09.2020г. на частния
съдебен изпълнител за отказ да се намалят приетите разноски на взискателя С.К.К.за
адвокат до размер от 200 лева, съгласно възражение с вх. № 2542/02.09.2020г. на жалбоподателя,
при пълни приети за дължими 350 лева от разноските.
Оплакванията на З.А.Д. „Б.В.И.Г.“ са, че платеното от
взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно и не съответства на
фактическата и правна сложност на делото.
Единствените извършени действия са подаване на молба за образуване на
изпълнително дело с посочване в нея на способа за изпълнение. Така е дължимо възнаграждение единствено по
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът следва да се
съобрази и с Решение от 23.11.2017г. на
съда на ЕС, постановено по съединени дела С-427/16 и С-428/2016г. Съгласно решението, националната правна
уредба, според която адвокатът и неговият клиент не могат под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката да договорят възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, определен
с Наредбата, и, от друга страна, съгласно която съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да
ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на § 101, § 1 от
ДФЕС, като задача на националните съдилища е да проверят дали с оглед на
конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря
на легитимните цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това,
което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.
Жалбоподателят иска да
бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя до посочения размер, с
присъждане на направените по делото разноски - 25 лева платена държавна такса,
48 лева такси в изпълнителното производство и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Взискателят оспорва
жалбата като неоснователна поради правилното определяне на разноските.
Конкретно се излага, че още преди образуване на изпълнителното дело
застрахователят е бил поканен да плати дължимите суми, разноските за адвокат на
взискателя са под минимума по Наредба № 1 от 2004г., както и при уговарянето на
възнаграждението не е било ясно какви действия по водене на делото ще се налага
да бъдат извършени.
Частният съдебен изпълнител в изложените
мотиви също намира жалбата
неоснователна. Съображенията са сходни с тези на взискателя.
Потвърждават се присъдените разноски за адвокат в изпълнителното производство
като минимални.
По постъпилата жалба
Изпълнителното
производство по изпълнително дело 20208590400303 по описа на ЧСИ С.С., рег. № 859 на КЧСИ, е
било образувано по молба вх. № 2466/27.08.2020г. на адвокат С.К.К., като пълномощник, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
18.08.2020г. от Районен съд – гр. Бургас,
по гражданско дело № 40/2018г. Съгласно изпълнителния лист Д.то –
жалбоподател е било осъдено да заплати на адвоката суми от 900. 30 лева и 900
адвокатски възнаграждения на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществено
представителство в първоинстанционното и въззивното производство.
С молбата от 27.08.2020г.
е било поискано още изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника,
както и налагане на запор върху банковите му сметки. Допълнително, при
условията на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител е било
възложено да определи начин на изпълнение. Поискано е и присъждане на
разноските по изпълнението, включително 350 лева адвокатско
възнаграждение.
Към молбата за образуване
на изпълнително дело е бил приложен, освен другото, договор за правна защита и
съдействие от 22.08.2020г., сключен между
Х.И.Н.и адвокат С.К.К.за завеждане и защита по изпълнително дело срещу
жалбоподателя, при възнаграждение от 350 лева, за които е било удостоверено, че
са платени.
Разноските за адвокат са
били приети от частния съдебен изпълнител като дължими и са били посочени в
изготвената покана за доброволно изпълнение изх. № 4594/27.08.2020г., изпратена
до длъжника, при посочен взискател адвокат С.К., пълномощник на Х.И.Н..
Поканата е била получена
от застрахователното Д. на 27.08.2020г. и на 02.09.2020г. е било подадено възражение
срещу претендираните разноски за адвокат, които да се считат в размер на 200
лева, по съображения, идентични с тези по жалбата по делото, както и по сметка
на частния съдебен изпълнител са били преведени дължимите суми по изпълнението,
включително за разноските.
Въз основа на възражението
частният съдебен изпълнител е постановил оспореното постановление.
При така установените
обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по
чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
По същество, и при
съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните
доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа
страна по-горе, съдът намира жалбата на З.А.Д.
„Б.В.И.Г.“
основателна.
Жалбоподателят не се позовава на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. по размер, а възразява, че такова не може да бъде изобщо дължимо.
Възражението е основателно.
Съгласно изложеното от фактическа страна е имало образуване на изпълнително производство, но не и водене на такова. За събиране на дължимите суми в изпълнителното производство единствено е била подадена молба за образуването му с посочен начин на изпълнение, част от молбата за образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК).
Отделно от
това не се установяват и разноски на взискателя за адвокат. Изпълнителният
лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното дело, е бил с
посочен кредитор адвокат
С.К.К.- за вземания по чл. 38, ал. 2 от
ЗА, при което той е взискателят в производството. Това е възприел и частният
съдебен изпълнител. Поради това представеният договор за правна защита и
съдействие с представляваното в исковото производство физическо лице Х.И.Н.и
адвокат К.е без значение – не Х.И.Н.е взискател в производството.
Жалбата по делото обаче е
единствено за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до
минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. - 200 лева, при което така следва да се произнесе и съдът – с
уважаването й до този размер.
Също при признатото в жалбата от жалбоподателя, че на взискателя
са дължими разноски от 200 лева за образуване на изпълнителното производство,
които са минималните по Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, съдът не следва да се произнася по приложението на посоченото
от жалбоподателя решение на СЕС.
Възражението на жалбоподателя във връзка с решението е в смисъл, че може да се присъжда сума за адвокатско възнаграждение и под минимума, тъй като възнагражденията по Наредба № 1 от 2004г. ограничават конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на § 101, § 1 от ДФЕС, каквато преценка трябва да направи националният съд, съгласно решението на СЕС, но самият жалбоподател поддържа намаляване на адвокатското възнаграждение по определено перо – чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г., до предвидения в наредбата минимум, при което няма основание настоящият съдебен състав да се произнася по това дали присъждането на взискателя на минималното възнаграждение в случая е в съответствие с решението на СЕС.
По разноските
С оглед изхода на делото
(уважаване на подадената жалба)
на жалбоподателя са дължими разноски от 123
лева - за юрисконсултско възнаграждение
от 50 лева, 25 лева разноски за държавна
такса и 48 лева разноски по ТТРЗЧСИ, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ,
вр. чл. 81 от ГПК.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба вх. №
2816/24.09.2020г. на З.А.Д. „Б.В.И.Г.“, с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление ***, пл. „*********постановление от 16.09.2020г. на ЧСИ С.С.,
рег. № 859 на КЧСИ по изпълнително дело
№ 20208590400303, с което е отказано да се намалят приетите разноски на
взискателя С.К.К.за адвокат до размер от 200 лева (двеста лева) - за образуване на изпълнителното
производство, при пълни приети като дължими 350 лева.
ОСЪЖДА С.К.К.с посочен адрес гр. Бургас, ул.“*********да заплати на З.А.Д.
„Б.В.И.Г.“, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление ***, пл. „*********сумата от 123 лева (сто
двадесет и три лева) разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредба за
заплащането на правната помощ, вр. чл. 81 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.