Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,
9.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора
Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 7997 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 5.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 44206/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ГО, 42 състав, Т.К.В. /р. 06.04.1957
г./ е осъдена да заплати на етажните собственици в сградата на ул."******в
гр. София сумата 299.70 лева, представляваща такса за управление и поддържане
за периода м.12.2016 г.- м.06.2018 г., и сумата 165.18 лева, представляваща
неиздължен остатък от такса за фонд „ремонт и обновяване“ за периода м.05.2016
г.- м.06.2018 г.- за апартамент 21, и за периода м.05.2016 г., м.12.2016 г.-
м.06.2018 г.- за гараж 9, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска на 04.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, като искът за заплащането на сума за фонд „ремонт и обновяване“ е отхвърлен
за разликата над сумата 165.18 лв. до пълния предявен размер, поради направено
плащане в хода на производството. Със същото решение Л.И.В. /р. 05.06.1953 г./
е осъден да заплати на етажните собственици в сградата на ул."******в гр.
София сумата 299.70 лева, представляваща такса за управление и поддържане за
периода м.12.2016 г.- м.06.2018 г., и сумата 165.18 лв., представляваща
неиздължен остатък от такса за фонд „ремонт и обновяване“ за периода м.05.2016
г.- м.06.2018 г.- за апартамент 21, и за периода м.05.2016 г., м.12.2016 г.-
м.06.2018 г.- за гараж 9, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска на 04.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, като искът за заплащането на сума за фонд „ремонт и обновяване“ е
отхвърлен за разликата над сумата 165.18 лв. до пълния предявен размер, поради
направено в хода на производството плащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците Т.В. и Л.В. са осъдени да заплатят на етажните
собственици в сградата на ул."******в гр. София сумата 364.40 лева-
разноски по делото /вкл. заплатено адвокатско възнаграждение/.
Постъпила
е въззивна жалба от Т.К.В. и Л.И.В. /ответници по делото/, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в осъдителната му
част, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
отхвърляне на предявените от ЕС искове, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна Етажна
собственост /ЕС/ в сградата на ул. „******в гр. София /ищец по делото/- чрез адв.- пълномощник оспорва жалбата и моли постановеното от
СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като
претендира разноски за въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.48, ал.8 ЗУЕС и чл.50, ал.2 ЗУЕС.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС
решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му
съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от
Етажната собственост в сградата на ул.„******в гр. София срещу етажните
собственици Т.В. и Л.В. осъдителни искове по чл.48, ал.8 ЗУЕС и чл.50, ал.2 ЗУЕС, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Съгласно
приложимите разпоредби на Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/,
за текущото поддържане на общите части на етажната собственост собствениците и
обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер,
определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание-
чл.48, ал.8 ЗУЕС. Консумативните разходи и разходите за текущо поддържане за
общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците и обитателите- чл.51, ал.1 ЗУЕС.
Според
чл.50, ал.1 и ал.2 ЗУЕС, Общото събрание на собствениците или на сдружението
създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване“; средствата във фонда се
набират от: 1. ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение
на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите
части на етажната собственост, но не по- малко от един процент от минималната
работна заплата за страната; 2. други източници. Общото събрание на етажните
собственици определя размера на паричните вноски за фонд "Ремонт и обновяване"-
съгласно чл.11, ал.1, т.7 ЗУЕС, като това решение на ОС обвързва всички етажни
собственици, включително и тези, които не са гласували за него /арг. ал.4 на чл.11 ЗУЕС/.
Предвид
горното, за да бъдат уважени предявените по делото искове за горепосочените суми, претендирани
като сбор от дължими вноски за фонд
„Ремонт и обновяване“ на сградата, и сбор от дължими месечни вноски за
управление и поддържане на общите части в сградата, следва да бъде доказано по
делото, че Общото събрание на етажните собственици е взело решение за
определяне размера на тези вноски за всеки от собствениците, включително за ответниците Т.В. и Л.В..
Установява
се от представените от ищеца- Етажна собственост, Протоколи от проведени на 14.12.2015
г., 5.04.2016 г., 8.12.2016 г. и 29.11.2017 г. Общи събрания на етажната
собственост /л.8- л.49 от делото на СРС/, че ОС на ЕС е взело следните решения,
за които не са наведени доводи от Т. и Л. В., нито са представени доказателства
да не представляват стабилизирани актове на етажната собственост: решение за
определянето на месечни суми за управление и поддържане на общите части в
сградата, дължими от етажните собственици и ползвателите на обекти с нея, като
за процесния апартамент е определена месечна такса за
трима обитатели, посочена в приложенията към Протоколи от ОС на 8.12.2016 г. и
29.11.2017 г.; решение средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ да се набират
от вноски от собствениците- съобразно притежаваните от тях идеални части от общите
части на сградата /Протоколи от ОС на 14.12.2015 г., 5.04.2016 г., 8.12.2016 г.
и 29.11.2017 г./; решение за внасянето на еднократна допълнителна вноска към
фонд „ремонт и обновяване“, възлизаща на 34.26 лв.- за ап.21, и на 5.95 лв.- за
гараж 9; решение за извършването на цялостен ремонт на покрива на сградата- на
стойност 14 976 лева, с включен ДДС /Протокол от ОС на ЕС от 8.12.2016 г./;
решение за определяне размера на вноските за фонд „ремонт и обновяване“ за
периода 01.12.2017 г.- 30.11.2018 г. /1 година/, възлизащи на 327.55 лева- за
ап.21, и на 56.83 лв.- за гараж 9 /Протокол от ОС на 29.11.2017 г./.
За
атакуване решенията на ОС е предвиден специалният ред по чл.40, ал.1 ЗУЕС, уреждащ съдебния надзор
върху решенията на Общото събрание, които противоречат на закона. Искът по чл.40 ЗУЕС е конститутивен
и до влизане в сила на решение по него, с което атакуваното решение на ОС се
отменя, това решение се ползва със стабилитет и подлежи на изпълнение по реда
на чл.38 ЗУЕС. Тъй като в случая от страна
на ответниците Т. и Л. В. не са наведени доводи, нито
са представени доказателства цитираните по- горе решения на ОС на ЕС да са били
отменени по съдебен ред, задължителната им сила следва да бъде зачетена, като
бъдат приложени произтичащите от тях правни последици, обвързващи и ответниците- като етажни собственици и адресати на тези
решения, да изпълняват определените с тях към ЕС парични задължения.
По
делото не е спорно, че ответниците Т.В. и Л.В.
притежават два обекта в сградата на ул.“******в гр. София, а именно апартамент
№ 21 и гараж № 9, ведно с прилежащите им общо 3.8632 % идеални части от общите
части на сградата /за апартамента- 3.292 %, и за гаража- 0.5712 % ид. части/. Тези именно идеални части от общите части на
сградата са отразени във всички изходящи от етажната собственост- ищец по
делото документи, на които се основават претенциите за заплащане на дължими
суми за фонд "Ремонт и обновяване" на ЕС.
Според
посоченото по- горе средствата във фонд "Ремонт и обновяване" на ЕС
се набират от ежемесечни вноски на собствениците в размер, определен с решение
на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите
части на етажната собственост, но не по- малко от един процент от минималната
работна заплата за страната- чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС. Анализът на събраните по
делото доказателства налага извод, че дължимите от ответниците
В. месечни вноски и глобалната дължима за процесния
период сума са правилно определени от първоинстанционния
съд, като са съобразени взетите от ОС на ЕС съгласно дадената в ЗУЕС
регламентация решения, при зачитане на притежаваните от ответниците
общо 3.8632 % идеални части от общите части на сградата на ул.„******в гр.
София /за апартамента- 3.292 %, и за гаража- 0.5712 % ид.ч./.
Релевантно за уважаване на осъдителния иск по чл.50, ал.2 ЗУЕС е притежанието
на права върху самостоятелен обект в сградата- ЕС с прилежащи към него общи
части от ответниците, а не обитаването и ползването
на обектите от тях, като в случая правилно с обжалваното решение са уважени предявените
от ЕС на посоченото основание искове за присъждане на сумата 330.36 лв. /2 х
165.18 лв./- общо за двамата ответници.
Дължимите
за периода м.05.2016 г.- м.06.2018 г. вноски за фонд „Ремонт и обновяване“,
определени съобразно взетите от ОС на ЕС решения, цитирани по- горе, възлизат
на общо 945.36 лв., като при зачитане на извършеното в хода на делото плащане
на сумата 615 лв. /разписка по вносна бележка от 15.02.2019 г./, правилно е
присъдена с обжалваното решение останалата част от дължимата сума, възлизаща на
общо 330.36 лв., или по 165.18 лв.- за всеки от двамата ответници.
Тъй като не се установява въз основа на събраните в процеса доказателства ответниците В. да са заплатили посочената сума /остатък/ на
етажната собственост, същата правилно е присъдена на ищеца- ЕС на основание
чл.50, ал.2 ЗУЕС.
Относно
таксите за управление и поддържане на общите части няма спор по делото, че през
процесния период от 19 месеца, включени в периода м. декември
2016 г.- м. юни 2018 г., процесното жилище е било обитавано
и ползвано от ответниците Т. и Л. В.. Дължимите от тях
като етажни собственици месечни вноски за поддържане и управление на общи части
възлизат сумарно на 599.40 лв. /или по 299.70 лв. за всеки от двамата/, за която
сума няма безспорни данни и доказателства по делото да е била заплатена от ответниците.
Доводът,
че процесното жилище било обитавано от двама, а не от
трима обитатели през процесния период, е въведен за
първи път с въззивната жалба, поради което и липсва
основание за намаляване размера на дължимите за поддържане и управление на общите
части режийни разноски. Независимо, че се касае за преклудирано
възражение на ответниците, следва да се отбележи, че
от една страна намаляването на броя на обитателите в жилището следва да бъде
доведено до знанието на управляващите етажната собственост, за каквото в случая
твърдения и доказателства липсват, и от друга страна- доколкото в Книгата на
собствениците и ползвателите в процесната сграда
/л.64- л.66 от делото на СРС/ за процесния апартамент
са вписани трима обитатели- двамата ответници- етажни
собственици и трето лице- член на домакинството им, преустановяването на
обитаването от последното подлежи на доказване в съдебното производство, за
каквото в случая процесуални усилия от страна на ответниците
също не са направени.
Правилно
не са зачетени от първоинстанционния съд представените
от ответниците платежни документи за извършени към
етажната собственост плащания на суми за управление и поддържане на общите
части на сградата, тъй като част от вносните бележки /всички- съдържащи изрични
отбелязвания за кой период се отнасят/ касаят период, предхождащ процесния, а останалата част- период, следващ процесния, поради което и са ирелевантни
за приемане на изводите по съществото на спора.
При
тези съображения, тъй като с подадената от ответниците
Т. и Л. В. въззивна жалба не може да се постигне като
резултат както пълна, така и частична отмяна на обжалваното решение на
посочените по- горе основания, същото- като валидно и допустимо /в обжалваната
част/, а по същество- правилно в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за въззивното производство има въззиваемата
страна- етажна собственост, но доказателства от същата да са сторени разноски за
настоящото производство не са представени, поради което и такива с въззивното решение не следва да й бъдат присъдени. Част от посочените
в списъка по чл.80 ГПК разноски не представляват сторени във въззивното производство разноски, а разноските за
адвокатско възнаграждение не са надлежно документирани /арг.
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/ 2012 г на ВКС, ОСГТК- т.1/. Не са представени доказателства между въззиваемата страна и процесуалния й представител- адв. А. Д., да е било договорено плащането на адвокатско
възнаграждение в претендирания размер за
производството пред СГС, както и такова възнаграждение да е било заплатено на
адвоката. Липсват договор за правна защита и съдействие, сключен между страните
по мандатното правоотношение, касаещ
представителството на страната пред въззивния съд,
както и доказателства за извършено плащане съобразно договора.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 5.04.2019
г., постановено по гр. дело № 44206/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 42
състав, в обжалваната част, а
именно:
-
в частта, в която Т.К.В. /р.
06.04.1957 г./ е осъдена да заплати на етажните собственици в сградата на
ул."******в гр. София сумата 299.70 лева, представляваща такса за
управление и поддържане на ЕС за периода м.12.2016 г.- м.06.2018 г., и сумата
165.18 лева, представляваща неиздължен остатък от такса за фонд „ремонт и
обновяване“ на ЕС за периода м.05.2016 г.- м.06.2018 г.- за апартамент № 21, и
за периода м.05.2016 г., м.12.2016 г.- м.06.2018 г.- за гараж № 9, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 4.07.2018 г. до окончателното й
изплащане;
-
в частта, в която Л.И.В. /р.
05.06.1953 г./ е осъден да заплати на етажните собственици в сградата на
ул."******в гр. София сумата 299.70 лева, представляваща такса за управление
и поддържане на ЕС за периода м.12.2016 г.- м.06.2018 г., и сумата 165.18 лева,
представляваща неиздължен остатък от такса за фонд „ремонт и обновяване“ на ЕС за
периода м.05.2016 г.- м.06.2018 г.- за апартамент № 21, и за периода м.05.2016
г., м.12.2016 г.- м.06.2018 г.- за гараж № 9, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 4.07.2018 г. до окончателното й изплащане; и
-
в частта, в която на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответниците Т.В. и Л. В. са осъдени
да заплатят на етажните собственици в сградата на ул."******в гр. София
сумата 364.40 лева- разноски по делото /вкл. за платено адвокатско
възнаграждение/.
Решението
по гр.д.№ 44206/ 2018 г. на СРС, І ГО, 42 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му /отхвърлителна/ част.
Настоящото
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.