Решение по дело №1052/2022 на Районен съд - Враца

М О Т И В И :
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА
ЯЗОВИРИ“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Средец, ул.„Княз Александър I“ №12 представлявано от инж. Цако Бънчев -
Изпълнителен директор е обжалвало НП №НЯСС – 203 от 03.09.2021г., издадено от
председателя на ДАМТН - София, с което за извършено нарушение на чл.190 а, ал.1
т.3 от ЗВ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 1000/хиляда/лева, на основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ. С
жалбата чрез процесуален представител юрисконсулт Веселин Василев се иска отмяна
на НП, като неправилно и незаконосъобразно като се твърди, нарушение на чл.34, ал.1
от ЗАНН. че атакуваното наказателно постановление и АКТ са съставени при
допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила и при
неизясняване на действителната фактическа обстановка.
Ответникът по делото АНО – ДАМТН - София чрез юрисконсулт Елена
Златева изразява съображения за оставяне без уважение на жалбата и за потвърждаване
на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН и във връзка със
Закон за водите.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Язовир „Косталево“, е недвижим поземлен имот с кадастрален идентификатор
38875.93.284, в землището на с. Костелево, община Враца, област Враца, като същият,
съгласно /АПДС/ Акт за публична държавна собственост № 3748 от 16.12.2019г. е с
предоставени права за управление на /ДПУСЯ/ ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ
„УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“.
Със Заповед № РД-18-К-20 от 21.06.2021г. на Областния управител на област
Враца била назначена междуведомствена комисията, която да извърши проверка на
състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и
съоръженията към нея на язовир „Косталево“. След извършване на проверката
свързана с безопасната експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към нея
комисията в Протокол № ОВР-36/20.07.2021 г. от оглед на язовирна стена и
съоръженията към нея, дала задължителното предписание на собственика на язовира, а
именно „Да се възстановят бързотока и енергогасителя на преливника“, със срок
за изпълнение 31.12.2021 г.

На 26.01.2022г. служителите на ГД”НЯСС” в ДАМТН свидетелите **********
и ********** в присъствието на ********** - представител на собственика,
извършили нова проверка на язовир „Косталево (Костелево-284)“.
За резултатите от проверката бил съставен КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ
№03-01-6/27.01.2022г. в който било отразено, че: че бързотока и енергогасителя след
преливника са в неизправно техническо и експлоатационно състояние и същите са разрушени,
поради възникнали ерозионни процеси в тялото на бързотока и енергогасителя с което е
нарушена конструктивната им цялост, устойчивост и конструктивната им сигурност,
вследствие на което са нарушени функциите им като облекчителни съоръжения към язовирната
стена. Не са извършени ремонтно-възстановителни работи по бързотока и енергогасителя,
като не са възстановени напречните им профили в ерозиралите участъци и възстановяване на
проводимостта и устойчивостта на съоръженията.“ Този КП бил подписан от
1

присъстващите на проверката, като екземпляр от същия бил предоставен и връчен на
представителя на ДПУСЯ. С този КП било установено, че Държавното предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“, в качеството си на собственик на язовир
„Косталево“ макар и да е било надлежно уведомено за направените констатации и
дадените предписания с Протокол на междуведомствена комисията № ОВР-
36/20.07.2021 г. то в указания срок за изпълнение 31.12.2021 г. - не е изпълнило
даденото предписанието -„Да се възстановят бързотока и енергогасителя на
преливника“.
Във връзка с констатациите от проверката от 26.01.2022г., в гр.Враца
********** на длъжност „инспектор” в РО”НЯСС”- Северозападна България в ГД
„НЯСС” при ДАМТН, в присъствието на св. ********** на длъжност главен инспектор
на РО”НЯСС”, /свидетел при съставяне на Акта/ и в присъствието на ********** -
представител на собственика съставила Акт за установяване на адм. нарушение
/АУАН/ № 03-004 от 28.03.2022г. за нарушение по чл.190”а” ал.2 от Закона за
водите, а именно – затова, че:
„на 01.01.2022 г., Държавното предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“, в качеството си на собственик на язовир Косталево (Костелево - 284), не е
изпълнило даденото на основание чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите предписание
в Протокол № ОВР-36/20.07.2021 г., а именно: “Да се възстанови бързотока и
енергогасителя на преливника“ със срок на изпълнение 31.12.2021 г.,
АУАН бил съставен и връчен на същата дата - 28.03.2022г. на ********** -
представител на собственика. В срока по чл.44 от ЗАНН постъпило Възражение от
01.04.2022г. до ДАМТН, което било прието от Наказващият орган за неоснователно.
Последвало издаването на обжалваното НП №НЯСС – 140 от 27.09.2022г.,
издадено от председателя на ДАМТН/Държавна Агенция за метрологичен и
технически надзор/ - София, с което на основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 от
ЗВ, била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на собственика на
язовира - ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ
НА ЯЗОВИРИ. НП било връчено на 23.09.2021год., видно от приложеното известие за
доставяне. Жалбата срещу НП е заведена с вх.номер от 19.10.2022год. Констатациите в
изготвените документи – КП и АУАН изцяло се потвърждават от показанията на
разпитаните свидетели, които са и очевидците на извършените проверки поради което
и няма причини да не бъдат кредитирани, като логични и верни на обективната истина.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
**********, ********** както и от АУАН, НП, КП, известия за доставяне, Протокол
на междуведомствена комисията № ОВР-36/20.07.2021г., Акт за публична държавна
собственост/АПДС №3748/16.12.2019г., скица, Договор №Д-Д-5 от 13.09.2019г., както
и от останалите приложени по делото и ведно с административнонаказателната
преписка доказателства.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, като
предявена от надлежно легитимирано лице, имащо интерес от обжалване, разгледана
по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните
съображения:
Актът за установяване на административно нарушение и НП са съставени видно
от приложените по делото заповеди от компетентни лица – в кръга на техните
2

правомощия. В хода на административнонаказателното производство, настоящата
инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
препятстващи адекватно упражняване на правото на защита на наказаното лице,
спрямо което е наложена имуществената санкция. Съставеният АУАН и издаденото
НП притежават изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и
законовите разпоредби, които са били нарушени са посочени пълно и ясно. Отдавна в
теорията и съдебната практика е утвърдено разбирането, че наказаният субект се
защитава срещу фактите описани в АУАН и НП. А фактите в АУАН и НП ясно
посочват каква е волята на АНО и за какво нарушение е санкциониран жалбоподателя.
Настоящата съдебна инстанция не споделя и доводите на жалбоподателя, че
АУАН е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, което да е
довело до съществено процесуално нарушение. В разглеждания случай са спазени
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, както за издаване на АУАН № 03-004 от
28.03.2022г., така и по отношение на НП №НЯСС – 140 от 27.09.2022г. Нарушението
и неговия извършител са били установени с проверката извършена на 26.01.2022г., и
това е датата, когато е бил открит нарушителя и самото нарушение. АУАН е съставен
на 28.03.2022г., тоест в рамките на тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро, предл.1-
во от ЗАНН с оглед, на което наведеното съображение в тази му част се явява
неоснователно. В практиката си Административен съд Враца приема, че след като
срока за изпълнение е бил 31.12.2021 г. то и от следващия ден 01.01.2022 г. ДПУСЯ е
било в нарушение, тъй като не е имало съмнение кой се явява нарушителя, и оттогава
започвал да тече 3 месечния срок за образуване на административно-наказателно
производство по чл.34, ал.1 изр. 2-ро пр.1-во от ЗАНН, но дори и така АУАН № 03-004
се явява издаден в три месечния срок от извършване на нарушението.
Безспорно датата на извършване на процесното нарушение е имено -01.01.2022 г.
така както и наказващият орган твърди в издадените АКТОВЕ.
Не е налице нарушение на чл.40 от ЗАНН, както се твърди в жалбата, което да е
рефлектирало пряко на правото на защита на наказания субект, тъй като АУАН е бил
съставен от актосъставителя ********** в присъствието на свидетел
**********/очевидец/ и на представител на нарушителя - инж.**********/присъствал
освен това и на всички проверки вкл. и при установяване на нарушението,/ и на които е
предявен и връчен акта, като срещу акта е подадено писмено възражение по чл. 44 от
ЗАНН. Следва да се посочи, че и ********** и ********** имат правомощия да
издават актове и двете са били при извършване на проверките в този смисъл
твърденията в жалбата са не състоятелни, тъй като меродавният момент е момента на
съставянето на АУАН. Тъй като той дава началото на АНП съгласно чл.36 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ “Собствениците на язовирни
стени и на съоръженията към тях са длъжни да изпълняват предписания по ал.1
т.3 и по чл.138а ал.3 т.5.“ за чието неизпълнение е предвидена наложената по чл.200,
ал.1, т.39 от същия закон имуществена санкция.
Субект на задължението да се почистват и поддържат язовирните стени и
съоръженията към тях е на собственика на язовирната стена, съгласно чл.141 от
Закона за водите, поради което и субект на предписанията по чл.190а ал.1, т.3 и
съответно на задължението за тяхното изпълнение, а оттук и
административнонаказателноотговорно лице по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е именно
собственикът.
Видно от Договор №Д-Д-5 от 13.09.2019г. Община Враца, представлявана от
3

кмета на Община Враца е дарила на Областния управител на Област Враца язовир
„Косталево“ находящ се в поземлен имот - общинска собственост с кадастрален
идентификатор 38875.93.284, находящ се в с.Костелево, община Враца, област Враца.
Съгласно Акт за публична държавна собственост АПДС №3748/16.12.2019г язовир
„Косталево“ е с предоставени права за управление на Държавно предприятие
"Управление и стопанисване на язовири", т. е. дружеството жалбоподател е
собственик на язовира.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т. 39 от Закона за водите, наказва се с
глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл. 138а,
ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 – от 1000 до 20 000 лв.
От обективна страна визираната в чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите
отговорност е налице, когато не е изпълнено задължително предписание по спазване
на законодателството, издадено от оправомощен за това орган.
Предмет на нарушението не са дадените задължителни указания, а тяхното
неизпълнение в срок, поради което настоящият състав не би могъл да се произнесе по
законосъобразността им. Няма данни това предписание, дадено в Протокол на
междуведомствена комисията № ОВР-36/20.07.2021г. от оглед на язовирна стена и
съоръженията към нея да е било оспорено, поради което от него е възникнало
задължението, което е негово съдържание. Неизпълнението на предписанието е
юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия
адресат.
Формата на изпълнителното деяние на процесното нарушение по чл. 190а,
ал.2, във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите е бездействие и се изразява в
това, че ДПУСЯ, не е изпълнила задължително предписание, дадено в Протокол на
междуведомствена комисията № ОВР-36/20.07.2021г., а именно: „Да се
възстановят бързотока и енергогасителя на преливника“, със срок за изпълнение
31.12.2021 г.
Безспорно в настоящия случай е, че протокол е бил получен от държавното
предприятие, както и че с посочения протокол са били дадени задължителни
предписания за изпълнение, като на ДПУСЯ е било вменено задължението да изпълни
предписанието т. е. ДПУСЯ се явява субект на нарушението, за което е било
санкционирано.
При така установеното съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз
основа на него НП - нарушение по чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от
Закона за водите за доказано. То е обосновано и не е постановено при непълнота на
доказателствата.
Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна. Тя е
проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО
правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се
установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед
липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи
обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната
действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по
делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на
обществена опасност. Следователно преценката дали едно административно
4

нарушение представлява маловажен случай не е субективна и абстрактна, а винаги
трябва да почива на конкретни факти, т. е. винаги трябва да бъде установено с какво
конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. В тази връзка следва да се посочи,
че липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието не е обстоятелство,
обосноваващо такъв по-нисък интензитет на обществената опасност. Това е така,
защото нарушението, за извършването на което е наказан жалбоподателят, е формално.
Законодателят е предвидил административнонаказателната отговорност в тези случаи
да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от
настъпване на някакъв допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира, че
обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на
процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид
разкриват същата степен на обществена опасност.
Нещо повече, съдът напълно споделя становището на процесуалния
представител на ДАМТН, че преките и непосредствени последици от техническото
състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот
и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Наказаният
субект е създаден по волята на Законодателя именно да изпълнява правата и
задълженията на собственик на язовирите представляващи публична държавна
собственост, от името и за сметка на държавата. Именно негово задължение, с оглед
обществения интерес, е да поддържа състоянието на язовирите, в частност на
конкретния язовир, така щото да се избегне всякаква възможност за небезопасна
техническа експлоатация на същия. По тези съображения настоящият съдебен състав
намира, че процесното нарушение не разкрива пониска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид и за това не
представлява маловажен случай.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно
разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е предвидена имуществена санкция в размер
от 1000 до 20000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е
отмерил имуществена санкция в размер на 1000 лева, който е и минималният
предвиден в закона. Съдът намира, че този размер съответства на конкретната степен
на обществена опасност на деянието и ще съдейства за постигането на
предупредителен ефект спрямо нарушителя.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че НП като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, както и изрично направеното искане от
процесуалния представител на санкциониращия орган, и на основание чл.63д, ал. 4 от
ЗАНН, следва в полза на ДАМТН да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен съгласно чл. 144 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37,
ал. 1 от ЗПрП, във вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.В случая,
производството по делото е продължило в едно съдебно заседание, в което
процесуален представител на ДАМТН не е участвал, а е депозирал писмено становище
по делото, поради което следва да му се присъди минималното възнаграждение в
размер на 80 лева.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ обжалваното НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №НЯСС – 140 от 27.09.2021г., издадено от председателя на
ДАМТН/Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор/ - София, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, съгласно чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН.
5

По горните съображения, съдът постанови решението си.

6

Номер на акта:	30
Дата:	18 януари 2023 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20221420201052
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 ноември 2022 г.

Решение по дело №1052/2022 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите