Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 23.08.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на деветнадесети юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1712/2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод подадена искова молба от Е.Т.С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за установяване неравното третиране на ищеца и заплащане на обезщетение за това.

            Ищецът твърди, че търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч. За периода 16.06.2020 г. до 27.08.2020 г. работил на длъжност „чистач” в корпус при затвора, при 6-дневна работна седмица. Със заповед на началника на Затвора Ловеч от 16.09.2020 г. се твърди, че му е наложено дисциплинарно наказание за това, че почива по време на работа и е освободен от длъжност. На негово място е назначен друг лишен от свобода – Р. Г. З., който е изпълнявал същата трудова функция при по-благоприятни условия на работно време от 6,00 до 12,30 ч. и от 16,00 до 18,00 часа. Ищецът твърди, че неравното му третиране с друг лишен от свобода, работил на същата длъжност /несигурената му възможност да ползва обедна почивка и не му е заплатен извънреден труд/ му е създало чувство за малоценност, незащитеност, почувствал се е унизен, като е търпял немуществени вреди за периода 16.06.2020 г. до 27.08.2020 г., за които търси заплащането на обезщетение в размер на 2 000,00 лв.

            Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено, че за периода 16.06.2020 г. до 27.08.2020 г. е третиран по-неблагоприятно отколкото други лица лишени от свобода при сходни обстоятелства и осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 2 000,00 лв., ведно със законната лихва.

            В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че ищецът търпи наказание „лишаване от свобода” в Затвора Ловеч, като за процесният период е бил назначен на длъжност „чистач” в корпуса на затвора. Твърди се, че ищецът е освободен от заеманата от него длъжност със заповед на началника на Затвора Ловеч, на 27.08.2020 г. Работата на лицата в корпуса се казва, че се извършва по график, с продължителност на работния ден от 8-часа, при 6-дневна работна седмица. Обедната почивка за длъжността „чистач” е два часа – от 11,00 до 13,00 часа. В декларация от 15.06.2020 г. ищецът е заявил готовност да работи при 6-дневна работна седмица. Твърди се, че отработените от него часове в рамките на 139 дни са му признати, като със 70 дни е намалено наложеното му наказание лишаване от свобода.

Ответникът не оспорва, че след освобождаването на ищеца от длъжността чистач, със заповед на началника на затвора на същата е назначен друг лишен от свобода – Р. Г. З.. Той също работи на 8-часове работен ден, с 6-седмична работна седмица, като ползва два часа обедна почивка /до 18.09.2020 г. обедната почивка е регламентирана в периода 11,00 до 13,00 часа, а след това от 10,30 до 12,30 часа/.

            В хода на производството ищецът, призован при условията на чл. 41 ГПК, не участва лично или чрез свой представител и не изразява становище по същество.

            Ответникът не участва в хода на производството чрез свой представител, а в молба от 05.07.2021 г. излага становище за неоснователност на заявените искове.

След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

            Не е спорно между страните, че в рамките на процесния период ищецът е работил на длъжност „чистач” в корпуса на затвора Ловеч, при 6-дневна работна седмица.

            В декларации до началника на Затвора Ловеч С. е декларирал, че е съгласен да полага доброволен труд в кухнята на Затвора Ловеч и да работи на 6-дневена работна седмица /л. 42 -43 от делото/. Върху бланки с функционални задължения на длъжностите в комунално-битовата дейност, изпълнявани от лишени от свобода в Затвора Ловеч, той е удостоверил, че е запознат със задълженията си /40-41 от делото/.

            Със Заповед от 18.06.2020 г. на началника на Затвора Ловеч С. е назначен на длъжност „Чистач корпус“, считано от 19.06.2020 г. на изпитателен срок от три месеца. Върху заповедта е удостоверено от ищеца, че е встъпил в длъжност на 18.06.2020 г. /л. 44 от делото/.

Съгласно график на работещите в корпуса на затвора, утвърден на 13.03.2019 г., работещите на длъжност „чистач корпус“ работят при следния график: от понеделник по петък от 7,00 до 11,00 часа и от 13,00 до 17,00 часа, с почивен ден събота и в неделя от 5,30 до 8,30 ч. от 11,00 до 13,00 часа и от 17,00 до 20,00 ч. /л. 49/ Съгласно график, утвърден на 18.09.2020 г., работещите в корпуса на затвора на длъжност „Чистач корпус“ са със следния график: от понеделник до петък от 06,30 до 9,30 часа от 10,30 до 12,30 часа и от 16,00 до 19,00 часа, с почивен ден събота и в неделя от 4,30 до 7,30часа, 10,00 до 13,00 часа и от 18,00 до 20,00 часа /л. 50 от делото/.

            В заявление, заведено в администрацията на Затвора Ловеч на 28.07.2020 г. ищецът е поискал от началника на затвора да бъде преназначен от длъжност „чистач на корпус“ в кухненски работник, тъй като не се справя с работата си на 100 % / л. 38 от делото/.

С. В.– ИСДСР X група на Затвора Ловеч, е направила предложение, заведено на 27.08.2020 г., до началника на Затвора Ловеч, лишеният от свода С., назначен от 18.06.2020 г. на длъжност „чистач корпус“ да бъде освободен поради системно нарушение на трудовата дисциплина. В предложението се посочва, че на 21.08.2020 г. С. се е отклонил от работното място, а на 26.08.2020 г. е намерен да спи в хлебопекарното /л. 237 от делото/.

Със Заповед на началника на Затвора Ловеч от 27.08.2020 г. С. е освободен от длъжността „Чистач корпус“. Запознаването на адресата със заповедта е удостоверение с подписа му върху нея на 27.08.2020 г. / л. 45 от делото/.

Съгласно издадено на името на ищеца удостоверение от началника на Затвора Ловеч той е изтърпял определеното му с определение на РС Габрово наказание от една година с начална датата на изтърпяване 20.01.2020 г., като е освободен от на 10.11.2020 г. От общо определеното му наказание той е изтърпял фактически 9 месеца и 20 дни, а 70 работни дни са му зачетени за 139.

            Не е спорно, че след освобождаването от дължност на ищеца функциите му са възложени на друг лишен от свобода Р. Г. З..

            В заявление от 27.08.2020 г. до началника на затвора Ловеч Златев е заявил желание да бъде назначен на длъжност „чистач корпус“ /л. 52 от делото/. Предложение за назначаването му на длъжността е направено то С. В.– ИСДВР на II група на Затвора Ловеч /л. 51 от делото/.

Със заповед на началника на Затвора Ловеч от 27.08.2020 г. Златев е назначен на длъжност „Чистач корпус“, считано от 28.08.2020 г., като му е връчен препис на бланка с функционални задължения за длъжността /л. 53 от делото/.

            В ангажирана по делото справка началника на Затвора Ловеч е удостоверели, че не е издавана заповед за полагане на извънреден труд от Е.Т.С. и от Р. Г. З.. В Затвора Ловеч е утвърден график за работното време на лишените от свобода, работещи в корпуса на затвора, с продължителност на работния ден от осем часа, при 6-дневна работна седмица с предвидена почивка, като съгласно чл. 79, ал. 3 ЗИНС труда при 6-дневна работна седмица не е отчитан като извънреден /л. 36 от делото/.

С оглед на така очертаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове за установяване нарушение правното на равно третиране, с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр и за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с нарушение на правото на равно третиране, правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.

В производството по иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр на установяване подлежи наличието на действия или бездействия от страна на ответника, съставляващи дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 или 3 във вр. с чл. 4, ал. 1 от същия закон. Разпоредбата на ЗЗДискр установява изрични правила за разпределение на доказателствената тежест, съгласно които ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е бил дискриминиран, като едва тогава ответникът следва да установи по пътя на пълното и главно доказване, че правото на равно третиране на ищеца не е нарушено.

По време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа /чл. 77, ал. 1 ЗИНСЗС/. По възможност предпочитанието на лишения от свобода към конкретен вид работа се удовлетворява /чл. 77, ал. 2 ЗИНСЗС/. Продължителността на работния ден на лишените от свобода се определя съобразно разпоредбите на трудовото законодателство. Полагането на извънреден труд се разрешава със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" до размера, установен в трудовото законодателство. Със съгласието на лишените от свобода главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може да разреши отделни групи лишени от свобода да работят на 6-дневна работна седмица. В тези случаи работата през 6-ия работен ден не се смята за извънреден труд /чл. 79, ал. 1 -3 ЗИНСЗС/.

За периода 20.01.2020 г. до 10.11.2020 г. ищецът е търпял наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Ловеч.

Във връзка с подадена от него молба е назначен на длъжност „чистач корпус“, като в декларация е заявил, че желае да полага труд при 6-дневна работна седмица. Работата е осъществял по график, при 8-часов работен ден, с два часа почивка в рамките на работната седмица и две почивки от 2,5 часа и 3 часа в рамките на неделния ден. Поради несправяне с работата, което той е признал в ангажирана по делото молба до началника на затвора Ловеч, С. е освободен от заеманата от него длъжност.

След освобождаването му на същата длъжност е назначен друг лишен от свобода. За периода 27.08.2020 г. до 18.02020 г. той е работил при същия график, по които е работил ищеца /осем часа с два часа почивка в рамките на работната седмица/. След тази датата е утвърден нов график, като е установил ново начало и край на работния ден – 6,30 часа - 19,00 часа и ново разпределение на работното време с две почивки от 1 час между 9,30 и 10,30 часа и 2,5 часа между 12,30 и 16,00 часа.

Ангажираните по делото доказателства не дават основани за формиране на извод, че ищецът е третиран по-неблагоприятно в сравнение с друг лишен от свобода, работил на същата длъжност като него.

Ищецът и лишения от свобода Златев са полагали труд при 8-часово работен ден. В рамките на работния ден на двамата е осигурена възможност да ползват почивка. В периода 27.08.2020 г. до 18.09.2020 г. Златев е работил по графика, при който е работил и С.. След тази датата е утвърден нов график за работа, който е предвидил ново разпределение на работното време. С оглед променяната на общата продължителност на роботния ден /по-ранно начало на дена и по-късен негов край/ са предвидени две функционални почивки с обща продължителност от 3,5 часа. Те не са повлияли на общата продължителност на работното време, с оглед което не може да се приеме, че С. е третиран по-неблагоприятно в сравнение с Лазаров.

За периода, в който С. и Лазаров са работила на длъжност „чистач корпус“ не се установи да е издавана заповед за полагане на извънреден труд, а положения да се отчита като извънреден. С. е работил на 6-вдневена работна седмица, но полагания от него труд при тези условия не се смята за извънреден съгласно чл. 79, ал. 3 ЗИНСЗС.

По изложените съображения, съдът намира, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр, поради което предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора по главния иск като неоснователен следва да се отхвърли и иска за присъждане на обезщетение в размер на 2 000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането му.

Ищецът не е заявил искане за разноски, на което съдът да отговори с решение.

С отговора ответникът е заявил искане за разноски. По делото той е представляван от юрисконсулт, за което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя възнаграждение в размер на 100,00 лв. /възнаграждението е при минимума при отчитане проявената процесуална активност – ангажиране на отговор и устие в едно открито съдебно заседание/. Доказателства за други разноски не са ангажирани по делото.

Водим от горно, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Т.С., с ЕГН **********, с адрес: *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: *********искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр за признаване за установено, че за периода 16.06.2020 г. до 27.08.2020 г. е третиран по-неблагоприятно отколкото други лица, лишени от свобода, при сходни обстоятелства и се осъди ответника против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 2 000,00 лв., ведно със законната лихва от 22.10.2020 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.Т.С., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: *********сумата от 100,00 лв. /сто лева/ - разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: