Решение по дело №545/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е

гр. Кюстендил, 09.12.2019 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Кюстендилският окръжен съд, в закрито съдебно заседание,

на девети декември

през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                             

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                              Евгения Стамова

 

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 545

по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

            Образувано е по жалба вх.№ 446/31.10.2019 г. подадена от Т.С.А., ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие и съдебен адресат: адв. В.П.от АК – Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 35 насочена против постановление от 16.10.2019 г., издадено от ДСИ при КнРС по изп. дело № 77/2019 г. по описа на СИС при КнРС.

С обжалвания акт, съдебният изпълнител на основание чл.26 от Кодекса за международно частно право /КМЧП/ и гл. 57, 58 и 58 „а“ от ГПК е прекратил производството по ИД №77/2019 г. по описа на СИС при КнРС поради липса на годен правен субект – длъжник, съгласно изискванията на ГПК, доколкото по производството е установено, че същият няма постоянен или настоящ адрес на територията на Р. България, както и единен граждански номер /ЕГН/, респ. личен номер на чужденец ЛНЧ/.

Обжалваното разпореждане се приема за неправилно, като незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят сочи, че действително длъжника в производството по принудително изпълнение, няма постоянен и настоящ адрес на територията на Р. България, но приема, че в тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл.430 ГПК, на същият следва да бъде назначен особен представител, а не да се прекрати производството. Изложени са твърдения, че посочената от ДСИ при КнРС разпоредба на чл.26 от Кодекса на международното частно право /КМЧП/ е неотносима към случая, тъй като тя предвижда изключителна компетентност на българските изпълнителни органи, когато длъжникът има обичайно местопребиваване в Р. България. Приема, че цитираната разпоредба не изключва компетентността на българските изпълнителни органи, когато длъжника няма обичайно местопребиваване в Р. България.  По същество се иска отмяна на обжалваното постановление и връщане делото на ДСИ при КнРС за продължаване на действията по принудително изпълнение.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК не  е постъпило възражение по жалбата от страна на длъжника.

ДСИ при КнРС по реда на чл.436, ал.3 ГПК е изложил мотиви по обжалваното действие, като приема, че жалбата е процесуално недопустима, поради просрочието й.

Кюстендилският окръжен съд във връзка с подадената жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е изпратена по пощата с дата на пощенското клеймо – 29.10.2019 г., т.е. в законоустановеният едноседмичен срок за обжалване, който в случая за взискателя започва да тече от датата на получаване на съобщението за издаденото постановление, която е 22.10.2019 г., при което крайният срок за обжалване е до 29.10.2019 г. включително. Същата е депозирана от взискател в производството и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка акт на съдебния изпълнител, с оглед разпоредбата на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК. Предмета на производството изключва заплащането на държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Изпълнително дело № 77/2019 г. по описа на СИС при РС - Кюстендил е образувано на 26.08.2019 г. въз основа на молба на взискателя Т.С.А. и представен изпълнителен лист от 19.10.2018 г., издаден по гр.д.№171/2018 г. по описа на КнРС, по силата на който ответникът Умер Хамид е осъден да заплаща на ищцата Т.А., като майка и законен представител на малолетното дете Б.У.Х.с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на ** лева, считано от 18.01.2018 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска.

Видно от връчената до длъжника  Покана за доброволно изпълнение е, че по данни на съсед лицето не живее на посочения адрес.

Съдебният изпълнител е разпоредил да се направи справка по Наредба №14/18.11.09 г., от която не се установява лицето да има постоянен или настоящ адрес на територията на Р. България.

При тези данни, съдебният изпълнител е издал обжалваното в настоящото производство постановление, по силата на което е прекратил изпълнително дело № 77/2019 г. по описа на СИС при РС – Кюстендил, приемайки че липсва годен правен субект – длъжник, съгласно изискванията на ГПК.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното: 

В правната теория и съдебната практика се приема, че процесуалната правоспособност на дадено физическо лице представлява признатата от закона възможност това лице да бъде субект на процесуални правоотношения като страна. За липса на процесуална правоспособност, респ. липса на годен правен субект, може да се говори при липса на правен субект въобще. В настоящия случай е установено, че не става въпрос за липса на правен субект, доколкото по делото няма събрани данни в тази насока. В производството е установено, че длъжника няма постоянен или настоящ адрес на територията на Р. България, което обстоятелство обаче не води до липса на правосубектност, както е приел съдебният изпълнител. Липсата на обичайно местопребиваване на територията на Р. България не е предпоставка за прекратяване на изпълнителните действия спрямо длъжника в производството. Разпоредбата на чл.26 от КМЧП нормира, че българските изпълнителни органи са изключително компетентни за извършване на действия по принудително изпълнение, когато задължението - предмет на тези действия, трябва да се изпълни от лице с обичайно местопребиваване в Република България или обектът на тези действия се намира в Република България. Тази разпоредба обаче не дерогира компетентността на българският съдебен изпълнител в хипотезата, когато е установено, че принудителните действия трябва да се насочат към лице, което няма обичайно местопребиваване на територията на Р. България. В тази хипотеза приложение намира разпоредбата на чл.430 ГПК, която предвижда, че съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника в случаите по чл. 47, ал. 6, от ГПК, както и когато при пристъпването към изпълнение констатира, че последният няма регистриран постоянен или настоящ адрес. ДСИ при КнРС, несъобразявайки нормираното от законодателя, е постановил един

 

                                                                          

                                                          - 2 -

 

незаконосъобразен акт, с който е прекратил производството по ИД №77/2019 г. по описа на СИС при КнРС поради липса на годен правен субект – длъжник, съгласно изискванията на ГПК.

Така постановеният акт, като неправилен, следва да бъде отменен и делото върнато на съдения изпълнител за продължаване на действията по принудително изпълнение, с указания по прилагане разпоредбата на чл.430 ГПК. 

Воден от горното и на осн. чл. 437 от ГПК, Кюстендилският окръжен съд,

                                                               Р  Е   Ш   И:

           

           ОТМЕНЯ постановление от 16.10.2019 г., издадено от ДСИ при КнРС по изп. дело № 77/2019 г. по описа на СИС при КнРС.

ВРЪЩА делото на ДСИ при КнРС за продължаване на действията по принудително изпълнение, като съобрази разпоредбата на чл.430 ГПК. 

Решението на основание чл.437, ал.4 от ГПК  не подлежи на обжалване.

                                                           

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: