ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 09.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на тридесети
юни две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 239 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане са постъпили възражения срещу списък на неприетите вземания към
„“В.М.Б.“ ООД – в несъстоятелност, обявен в търговския регистър на 21.05.2021
г.
По
възражение вх. № 322033/28.05.2021 г.
Кредиторът
Г.Б.М. твърди, че вземането му произтича от сключен преди откриване на
производството договор за адвокатска защита и съдействие с договорени при
условията на чл. 36 от Закона за адвокатурата падеж и размер при ясно уговорен
падеж. Сочи, че в резултат на осъщественото процесуално представителство е
отменен отказ от НАП да зачете данъчен кредит и са възстановени големи суми.
Застъпва теза, че падежът е нестъпил след откриване на производството по
несъстоятелност.
В
съдебно заседание кредиторът, представляван от адв. Я., поддържа възражението.
Наведен е довод, че вземането е възникнало след датата на откриване на
производсвтото по несъстоятелност, защото е падежирало тогава – договореното
възнаграждение е свързано с постигнат резултат от предоставената защита,
настъпил с приключване на делото. По същество смята, че единствено кредитор
може да въвежда в производството развитите съображения от синдик М..
Длъжникът,
представляван от адв. Г., смята възражението за основателно. Застъпва теза, че вземането е определено по
основание и размер след датата на откриване на производството, когато е
настъпила и неговата изискуемост. Навежда довод, че преди определянето им по
основание и размер предявяването им е невъзможно. По същество поддържа
съображенията си.
Синдик
М. приема, че законът определя преклузивен срок за предявяване на всички
вземания, чийто правопораждащ факт е настъпил преди откриване на производството
без да държи сметка нито за условния му характер, на каквото смята да сочи
предявеното вземане, нито на момента на неговата изискуемост. Излага
съображения, че нови вземания по смисъла на чл. 688 ал. 3 ТЗ са произтичащите
от прадължаващата дейност на синдика. Евентуално сочи, че в счетоводството
липсват данни за подобни задължения като оспорва да е доказана и датата на
сключване на договора. Смята и че голямата част от паричната сума произтича от
отмяната на предходен ревизионен акт от 2018 г., а не на този, предмет на
съдебното производство, приключило след откриване на производството по
несъстоятелност. Сочи и че възнаграждението многократно превишава предвидения
минимум по Наредба № 1, обуславящо и увреждане на предприятието.
Съдът,
като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед на събраните при условията
на чл. 692 ал. 2 ГПК доказателства, намира следното:
След
изтичане на срока по чл. 688 ал. 1 ТЗ Г.Б.М. е предявил вземане в размер на
49 222,98 лв. по договор за правна защита и съдействие от 04.07.2019 г. и
42 336,09 г. по анекс от 04.01.2020 г. към договор от 04.07.2021 г.
От
представения договор за правна защита и съдействие с посочена дата 04.07.2019
г. се установява съгласие Г.М. да осъществи процесуално представителство и
защита пред органите на НАП, Административен съд – София, както и пред Върховен
административен съд при и по повод обжалването на Ревизионен акт №
Р-22220418003705-091-001 от 13.06.2019 г. на ТД на НАП – София, до
окончателното решаване на спора с влязло в сила съдебно решение. Договорено е,
че възнаграждението ще бъде в размер на 20 % от отменения размер на
задълженията по ревизионния акт в това число главницата и лихви към датата на
отмяната, постановено с влязло в сила решение на административен и/или съдебен
орган като е дължимо при условие, че в резултат на отмяната бъдат ефективно
възстановени и/или прихванати суми в полза на дружеството и ако са достатъчни,
за да бъде покрит размерът на дължимото възнаграждение. Посочена е дата на
сключване на договора 04.07.2019 г.
В
представения отчет се сочи Ревизионен акт № Р-22220418003705-091-001 от
13.06.2019 г. на ТД на НАП – София да е бил отменен от Директора на Дирекция
„ОДОП“ с решение № 160 от 28.01.2021 г. при общ размер на отменените задължения
от 211680,41 лв.
С
анекс към договор за правна защита и съдействие от 04.07.2019 г. с указана дата
на подписване – 04.01.2020 г. е изразено съгласие Г.М. да поеме защитата на
дружеството и в рамките на новоназначена данъчна ревизия съгласно (ЗВР) № Р –
22220419007600-020-001 от 27.01.2019 г. до окончателно приключване на
производството. Договорено е възнаграждението да бъде в размер на 20 % от отменения размер на задълженията, предмет
на евентуално издадения в резултат на ревизията ревизионен акт в това число
главница и лихви към датата на отмяната, постановена с влязло в сила решение на
административен орган и е платимо при условие, че в резултат на отмяната бъдат
ефективно възстановени суми в полза на дружеството суми, които са достатъчни,
за да бъде покрит размера на дължимото възнаграждение по договора от 04.07.21
г. и анекса.
В
представения отчет се сочи и Ревизионен акт № Р-22220418003705-091-001 от
28.07.2020 г. на ТД на НАП – София да е бил отменен от Директора на Дирекция
„ОДОП“ с решение № 1938 от 21.12.2020 г. при общ размер на отменените
задължения от 252569,08 лв.
С
акт за прихващане или възстановяване № П-22220421022269-004-001/02.03.2021 г.
са определени като подлежащи на възстановяване общо сума в размер на 271700,55
лв. и 46438,33 лв. лихва. Актът е поправен с Решение от 11.03.2021 г. досежно
банковата сметка, по която се предвижда превеждане на подлежащата на
възстановяване сума.
Възражението
е неоснователно.
Съдът
споделя становището на синдик М., че Търговският закон разграничава вземанията
на възникнали до датата на откриване на производството и след този момент в
зависимост от правопораждащия ги юридически факт. Понеже производството по
несъстоятелност цели да идентифицира кръга от кредиторите, които очакват да
получат изпълнение на поети от длъжника ангажименти в рамките на
осъществяваната от него дейност, тези кредитори следва да предявят претенциите
си в сроковете по чл. 685 ал. 1 ТЗ и чл. 688 ал. 1 изр. първо ТЗ. Затова и чл.
688 ал. 1 изр. второ ТЗ изключва възможността да бъдат предявени възникнали до
датата на откриване на производството вземания след изтичане на
законоустановения срок. В случая срокът за предявяване на вземания, възникнали
преди датата на откриване на производството е изтекъл на 18.02.2021 г.
След
датата на откриване на производството по несъстоятелност дейността на длъжника
се осъществява под непосредствения надзор на синдика – чл. 635 ал. 1 ТЗ, а при
при прекратени правомощия на управителния орган пряко от синдика. Нормата на
чл. 639 ТЗ утвърждава специален ред за удовлетворяване на вземания, възникнали
след датата на откриване на производството по несъстоятелност – плащат се на
падежа, а когато това не е станало поради липса на парични средства, изключващо
облекчения ред по чл. 658 ал. 1 т. 9 ТЗ или пък не касаят управлението или
запазването на имуществото, тези вземания подлежат на удовлетворяване по реда
на чл. 722 ал. 1 ТЗ, средство за което е предявяването им по реда на чл. 688
ал. 3 ТЗ. Вземанията по чл. 688 ал. 3 ТЗ са и привилегировани спрямо
необезпечените вземания, възникнали преди датата на откриване на производството
по несъстоятелност. Макар и продължаваната дейност или съпътстващите
производството допълнителни разходи да обременяват имуществото на длъжника,
доколкото това е необходимо за постигане на целите на чл. 607 ТЗ, а с
преценката за целесъобразност пряко е ангажиран синдикът, привилегията е
призвана да стимулира встъпване в правоотношение с доказано финансово обременен
партньор или запазването му и в известна степен да гарантира кредитора, че дори
и да не бъде възмезден своевременно, той няма да се конкурира с необезпечените
кредитори. Следователно, разграничението на възникнали преди и след датата на
откриване на производството вземания гарантира яснота за обема на задълженията,
пряко произтичащи от търговската дейност на длъжника до 18.11.2020 г. и такива,
възникнали в резултат на контролирана от синдика дейност след тази дата. С
оглед изричното правило на чл. 688 ал. 1 изр. второ ТЗ не е допустимо
предявяване на вземания, произтичащи от възникнало правоотношение с длъжника
отпреди датата на откриване на производството по несъстоятелност.
В
случая кредиторът Г.М. се позовава на сключен договор с длъжника, който се
явява и правопораждащия факт на вземането – то произтича от съгласуваната воля,
елемент от която са и договорените условие и механизъм на определяне размера на
възнаграждението. Представени писмени доказателства в производството по приемане
на вземания подлежат на преценка от външна страна, поради което меродавна е
указаната в документа дата на съставяне. Както сочи кредиторът, а и от
съдържанието на самия договор се налага извод, че той е сключен преди датата на
откриване на производството.
Нормата
на чл. 644 ТЗ регламентира статута на заварено правоотношение от откриване на
производство по несъстоятелност, предпоставящо възникване на вземане срещу
длъжника в хода на производството. Изрично е придадено значение на изпълнението
по договора. Следователно, общият интерес на кредиторите обемът на задълженията
да бъде ограничен е предпочетен пред личния интерес на кредитор, неизпълнил
изцяло или частично престацията си по договора. По аргумент от противното
налага се извод, че изпълнението на насрещното задължение преди датата на
откриване на производството легитимира кредитора като такъв без оглед на обстоятелството
дали е определено по основание и размер. Кредитор, основаващ правата си на
сключен договор с несъстоятелен длъжник с очакване да получи изпълнение дължи
да огласи това си очакване в законоустановения 3-месечен срок.
Според
съгласуваната воля възникването на вземането е свързано с реално получена от
длъжника полза, което не е било сигурно към датата на сключване на договора. Същевременно
обаче очакването кредиторът да бъде възмезден за положения труд произтича от
съгласувана воля на кредитора с представител на длъжника преди откриване на
производството по несъстоятелност. Затова и правопораждащият вземането факт не
е сбъдването на договореното отлагателно условие, а сключеният договор.
Освен
това вземането за възнаграждение по договора за адвокатска защита и съдействие
възниква при изпълнение на насрещната престация. По делото не се установяват
отменителните решения, но доколкото и синдикът сочи да са му известни, съдът
приема, че са постановени на указаните в отчетите дати и са с твърдяното в тях
съдържание, изводимо и от представения акт за прихващане и възстановяване.
Адвокатската защита се осъществява посредством анализ на относимите към спора
факти и обстоятелства, определяне на реда за защита и съдействие при
формулиране на искането пред съответния орган. До датата на откриване на
производството по несъстоятелност законният представител е в правото си както
да избира процесуалният представител, така и да определя възнаграждението, с
което ангажира дружеството за предоставените правна защита и съдействие. След
откриване на производството по несъстоятелност обаче всички действия, относими
и към представителството на длъжника в процедури пред държавни органи следва да
се осъществяват под надзора на синдика – чл. 635 ТЗ. По тези съображения съдът
приема, че действия, евентуално осъществени от адв. М. след 18.11.2020 г. сами
по себе си не са в състояние да обосноват противопоставимо на останалите
кредитори нововъзникнало вземане. Ето защо съдът приема, че всички действия,
легитимиращи кредитора да изисква насрещно изпълнение по силата на договорите
за адвокатска защита и съдействие са осъществените преди 18.11.2020 г. Следователно,
в случая не само, че правопораждащият факт, но и изпълнението на престацията,
пораждаща правото на претендираните възнаграждения, са възникнали преди датата
на откриване на производството по несъстоятелност.
Без
значение остава обстоятелството, че по време на теклия срок за предявяване на
вземанията в случая не е било настъпило обстоятелството, от което страните са
обусловили вземането, съставляващо и елемент от договорения механизъм за
формиране на неговия размер. Изходът от съдебния процес се явява модалитет по
отношение на възмездителния характер на сделката, което придава условност на
произтичащото от договора вземане за възнаграждение. По силата на договореното
условие правоотношението придобива възмездност при сбъдване на договореното
условие. Нормата на чл. 725 ал. 1 ТЗ изрично регламентира статуса на вземане,
обусловено от отлагателно условие. Затова и не съществува пречка да бъде
предявено вземане, макар и възникването му да е под условие. Понеже в случая
условието е от значение и за определяне размера на вземането няма пречка
кредиторът да посочи очакваната от него сума дори и да не съответства на
дължимата му се. Сбъдването на условието към бъдещ момент утвърждава вземането
включително и по размер като кредиторът бива легитимиран да получи именно
установения според условието размер на вземането. Указаният механизъм позволява
на синдика да го определи при включване в сметка за разпределение, а евентуален
спор в тази насока е разрешим в производството по одобряване на сметката. Ето
защо бездействието на кредитора да заяви своевременно очакването си за плащане
на търсеното в случая вземане го лишава от възможност да стори това след
изтичане на допълнителния срок по чл. 688 ал. 1 ТЗ.
При
тези съображения съдът приема, че предявените вземания са възникнали преди
датата на откриване на производството по несъстоятелност.
При
достигнатия извод за ненадлежно предявено вземане възражението следва да бъде
оставено без уважение като безпредметно остава обсъждането на наведените от
синдика съображения за недостатъчна индивидуализация и липса на документална
обоснованост на вземанията в предявения размер.
По
възражение вх. № 322032/28.05.2021 г.
Кредиторът
А.А. възразява срещу отказа на синдик М. да приеме предявено от него вземане за
адвокатско възнаграждение, като го смята за възникнало след датата на откриване
на производството по несъстоятелност. Сочи, че договорът определя ясно и точно
падежа и настъпването на изискуемостта на вземанията му към длъжника,
произтичащо от правоотношение, възникнало много преди откриване на
производството по несъстоятелност. Оспорва и възможността синдикът да
въздейства върху размера на договореното възнаграждение, още повече, че в
резултат на предоставените услуги са възстановени суми при предходно отказан данъчен
кредит по редица търговски сделки.
В
становището си синдик М. намира и вземането на този кредитор за възникнало
преди датата на откриване на производството по несъстоятелност по посочените
вече съображения.
В
съдебно заседание кредиторът не се явява и не изпраща представител.
На
27.04.2021 г. А. Н. А. е постъпило по делото искане за приемане на вземане в
размер на 58205 лв. с указание, че произтича от договор за правна защита и
съдействие и касае отменен с влязло в сила решение ревизионен акт. Кредиторът
се позовава на Решение № 15555 от 15.12.2020 г. на ВАС, VIII отделение по адм. дело № 6916.
От
представения в два идентични екземпляра договор за правна защита и съдействие
се установява писмено съгласувана воля на 15.10.2018 г., че кредиторът А.А. ще
представлява „В.М.Б.“ ООД при осъществяване на процесуално представителство и
защита пред органите на НАП, Администативен съд – София, както и пред Върговен
административен съд при и по повод обжалването на Ревизионен акт №
Р-22220418000905-092-001 от 04.10.2018 г. на ТД на НАП гр. София до окончателно
решаване на спора с влязло в сила съдебно решение. Посочено е, че при отпадане
на задължението с повече от 90 % при отмяна на решението по административен или
съдебен ред с влязло в сила решение следва да бъде изплатено възнаграждение от
20 % от отменения размер, при отпадане на задължението с повече от 50 % - 10 %
от отменения размер, а в противен случай – 5 % от отменения размер на
задължението. Посочено е, че вземането се дължи след окончателното приключване
на спора въз основа на предоставен отчет за размера на отменените задължения от
страна на адвоката, но не по.късно от 3 месеца след влизане в сила на
окончателния съдебен акт.
По
изложените вече съображения и така предявеното вземане произтича от
правопораждащ факт – сключен договор със законния представител на
несъстоятелния търговец, преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност. Преди откриване на производството с влязло в сила на 19.12.2019
г. решение частично е отменен Ревизионен акт № Р-22220418000905-092-001 от
04.10.2018 г. на ТД на НАП гр. София за сумите: 128683,70 лв. – отказан данъчен
кредит, 15642,45 лв. – лихва за забава, 21370 лв. – увеличен финансов резултат
на дружеството за 2015 г. и начислените лихви върху тази сума, 51275 лв. –
допълнително определен корпоративен данък за 2016 г. и начислените върху тази
сума лихви. Следователно, визираното условие за изплащане на част от
договореното възнаграждение е настъпило на 19.02.2020 г. При тези обстоятелства
освен, че правопораждащият факт и изпълнението на насрещната престация,
обуславяща и очакването за заплащане на възнаграждението предхождат откриване
на производството, но вземането за възнаграждение е станало и изискуемо за редуцирания
размер на задълженията още на първата съдебна инстанция.
По
делото не се твърди адв. А. да е представлявал длъжника в производството пред
Върховен административен съд в заседанието, на което делото е обявено за
решаване (проведено след датата на откриване на производството по
несъстоятелност). Дори обаче да е така, това обстоятелство само по себе си не
обосновава нововъзникнало вземане по смисъла на чл. 688 ал. 3 ТЗ. Освен, че
очертаният обхват на насрещната престация по договора за правна защита и
съдействие е осъществен още при изготвяне на касационната жалба, защитата на
тезата в съдебно заседание не обосновава самостоятелно основание за
възнаграждение нито по силата на закона, нито по волята на страните. Липсва и санкцията
на синдика, която да легитимира обусловеното от подобно участие вземане по
смисъла на чл. 721 ал. 3 ТЗ. Затова и евентуално проявената инициатива от
страна на кредитора било то и довела до успешен резултат за дружеството длъжник,
не води до нововъзникнало вземане по смисъла на чл. 688 ал. 3 ТЗ.
Понеже
и предявеното от кредитора А. вземане не е нововъзникнало, неоснователно е и
неговото възражение като безпредметно остава обсъждането на доводите, относими
към документалната обоснованост на предявеното вземане.
Настоящият
състав приема, че на одобрение подлежи единствено списъкът на приети вземания,
доколкото той е от значение за легитимация на правоимащите в производството
кредитори. Същевременно обаче доколкото актът не подлежи на обжалване, поради
което и съобщение до страните не следва да се изпраща, средство за уведомяване
на всички заинтересовани се явява именно огласяването в търговския регистър. По
тези съображения настоящият състав приема за наложително корективно тълкуване
на нормата на чл. 694 ал. 5 ТЗ като под определение по ал. 4 следва да се
разбира както това за одобряване на списъка, така и определението, с което е
оставено без уважение възражение срещу отказ за включване на предявени вземания
в списъка на приетите вземания.
По
изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението на Г.Б.М. срещу списъка на неприети вземания, обявен в търговския
регистър на 21.05.2021 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението на А. Н.А.срещу списъка на неприети вземания, обявен в търговския
регистър на 21.05.2021 г.
Определението
не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
ПРЕПИС от определението да бъде
изпратен за обявяване и в търговския регистър.
СЪДИЯ: