№ 32651
гр. София, 12.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110109975 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. №
176618/30.05.2024 г., подадена от „////////////“ ЕООД, чрез адв. Х., с която се
иска съдът да измени постановеното по делото решение от 25.04.2024 г. в
частта за разноските, с искане да бъде намалено под минималния размер,
определен по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, адвокатското възнаграждение на адв. С., предоставила
безплатна правна помощ на ответника, като й се присъди възнаграждение в
размер на 200 лв. за исковото производство и 100 лв. за заповедното
производство. Позовава се на определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, I
Т.О., постановено по т.д. № 1908/2022 г.
Ответната страна по молбата Д. И. Б., чрез адв. Л. Р. С., намира
молбата за неоснователна и счита, че съдът правилно е определил разноските
по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира
следното.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с
правен интерес, както и при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но
неоснователна.
С решение № 7634 от 25.04.2024 г., съдът е признал за установено
вземането на „////////////“ ЕООД срещу Д. И. Б. за суми в размер на 4 865.58 лв.
/четири хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и петдесет и осем ст./,
представляваща част от главница в пълен размер от 383 988,97 лв., дължима
по сключения между "///////" АД и длъжника договор за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №HL 57594 от 31.07.2012 г.,
вземанията по който са прехвърлени последователно с договор за прехвърляне
на вземания от 27.02.2020г. и договор за цесия от 11.12.2020г. в полза на
"////////" АД и заявителя "////////////" ЕООД, ведно със законната лихва за период
от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил иска до пълния
предявен размер от 20 000 лв., за сумата 5 000,00 лева (пет хиляди лева),
1
представляваща част от договорна лихва в пълен размер на 46483,86 лв. за
период от 10.02.2019 г. до 15.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 3352 от 31.01.2022 г., постановена по
реда на чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 72259/2021 г., 90 с-в, по описа на
Софийски районен съд. По отношение на разноските на ответника съдът е
намерил, че с оглед този изход на делото разноски се следват и на
процесуалния представител на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съразмерно на отхвърлената част от исковете, представляващи
възнаграждение за безплатна правна помощ в минимален размер на 1 762.10
лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Този извод на съда не се оборва и в хода на
настоящото разглеждане на молбата по чл. 248 от ГПК по следните
съображения.
В молбата си ищецът излага съображения, че в случая възнаграждението
на процесуалния представител на ответника следва да бъде определено под
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Съдът намира, че в случая не е налице дело с ниска
фактическа и правна сложност, което да наложи определяне на
възнаграждение под минимума по цитираната Наредба, като в тази насока
съдът съобразява множеството спорни въпроси по делото, възражения,
събраните по делото доказателства и броя на проведените съдебни заседания.
В тази връзка следва да се има предвид, че съдът споделя постановката,
приета с определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, I Т.О., постановено по
т.д. № 1908/2022 г., основано и на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22, че не е обвързан с минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но в същото решение
е прието и че тези размери са ориентировъчни за съда, което означава, че
намаляването на възнаграждението под минимума следва да обосновано с
фактическата и правна сложност на делото. Затова и доколкото съдът не
намира, че делото не представлява спор с ниска фактическа и правна
сложност, възнаграждението на процесуалния представител не следва да бъде
намалявано под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за
неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 176618/30.05.2024 г., подадена
от „////////////“ ЕООД, чрез адв. Х., с която се иска съдът да измени
постановеното по делото решение от 25.04.2024 г. в частта за разноските, с
искане да бъде намалено под минималния размер, определен по Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
2
адвокатското възнаграждение на адв. С., предоставила безплатна правна
помощ на ответника.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски ГС.
След влизане на определението в сила делото да се изпрати на СГС по
подадените въззивни жалби.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3