Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр. Русе, 07.03.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд, търговска колегия, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря Т.Н. като разгледа докладваното от
съдията ТАРАЛАНСКА търг. дело № 210 по описа за 2015 год. за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД гр.София, ЕИК ***
представлявана от изпълнителните директори В. М. С. и Д.Н.Н.,
действащи чрез пълномощника си Л.И.И. против Д. Д.Б.И.
И. и В.Е.И.,***, с която са предявени
искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК – за съществуване на вземане,
оспорено по реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК.
Вземането е основано на извлечение от счетоводните книги на банката изх.
№ 05-11-4508/29.09.2011 г. за сметка № 14879991 по отпуснат Договор за ипотечен
банков кредит № 6323 от 27.11.2007 г. и анексите към него, кредитополучател по
който е първият ответник Д. Д.Б.И. И. и Допълнително споразумение към него от 01.02.2011
г., по силата на което вторият ответник В.Е.И. е поръчител.
Ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае съществуването на вземането му по отношение на двамата
ответници, произтичащо от процесния договор за кредит и анекси и споразумения към
него, както следва: - вземане за просрочена главница по кредита в размер на 72 437,30
лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.09.2011 г. до
изплащане на вземането; вземане за просрочена редовна лихва, начислена за
периода от 31.05.2011 г. до 28.09.2011 г. в размер на 13 768,41 лева,
както и направените в производството разноски 1 724,11 лв и юрисконсулско
възнаграждение в размер на 1 312,00
лв. Твърди, че поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и
допусната забава в плащанията над 90
дни, на основание т.20.2, раздел VII
„Отговорност и санкции“ от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити, кредитът е станал автоматично изискуем, като непогасения остатък се е
отнесъл в просрочие и за банката е възникнало правото
по чл. 60 от Закона за кредитните институции да поиска издаването на Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на заповедното производство,
каквото е сторено. Доколкото ответните страни са подали възражение, банката
инициира настоящото производство.
Постановено е връчване на препис от
исковата молба с приложените към нея писмени
доказателства на двамата ответници, с указание да подадат писмен отговор в
двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му. В срока по чл.367, ал.1 ГПК са постъпили такива, в който са
развити доводи за неоснователност на ищцовата
претенция. Оспорва се размера на претендираната с исковата молба неиздължена сума по
кредита. В подкрепа на изложеното представят вносни бележки като доказателства
за погасяване на част от кредита в размер на 33 000 лв
в периода от месец декември 2011 г. до месец февруари 2014 г., като считат, че с тези суми следва да бъде
намалено задължението им. Освен това развиват доводи и в насока за това, че
банката не е съобразила и отразила настъпилото през процесния период намаление
на лихвите, поради което оспорват и размера на претендираната
лихва, както и обстоятелството, че втората ответница В.Е.И. е поръчител
единствено само по задължението, уговорени със сключеното на 01.02.2011 г.
споразумение, отнасящо се до разсрочване
на задължението за лихви за 18 месечен период и не е поръчител по задължението
по Договора за кредит № 6323 от 27.11.2007 г. и анексите към него.
Препис отговорите, ведно с доказателствата
към тях, е връчен на ищеца с указание, че в двуседмичен срок може да подаде
допълнителна искова молба, с която да допълни и поясни първоначалната, както и
за останалите възможности по чл.372 ГПК. В предвидения двуседмичен срок не е
депозирано допълнителна искова молба.
С оглед на редовно разменените книжа и
направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с
определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
След преценка на събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна.
Съдът
определя правната
квалификация на предявените искове като такива – чл. 422, ал.1 ГПК – иск за
съществуване на вземане, оспорено по реда на чл. 414 и
чл. 415 ГПК.
Вземането е основано
на Договор за банков кредит,
който е абсолютна търговска сделка – чл. 1, ал.1, т. ТЗ. Цената на иска е над 25 000 лв. Искът е подсъден на
окръжен съд и редът за разглеждане е особеното производство по търговски
спорове по глава ХХХІІ ГПК.
Видно от представения по делото Договор за банков кредит № 6323 от 27.11.2007 г., кредитополучател по който
е първата ответница Д. Д.Б.И. И., банката й е предоставила кредит в размер на
75 000 лева за срок от 240 месеца,
считано от датата на неговото усвояване при базов лихвен процент 4,19 % и
стандартна надбавка в размер на 6,80 пункта, което формира лихвен процент общо
по кредита в размер на 10,99 %. Представен е погасителен план за издължаването
му до 30.11.2027 г.
Поради настъпило просрочие
в обслужването на кредита със съгласието на банката е дадена възможност на
кредитополучателя за оздравяване на кредитната
експозиция. За остатъка от дълга към 01.02.2011 г., който към този момент е
установен в общ размер на 79 024,84 лв, от които
72 783,14 лв главница и 5 589,51 лв дължима редовна лихва и 652,19 лв
такси за закъснение е подписано допълнително споразумение към договора. По силата на същото страните приемат, че към
този момент лихвата по кредита, формирана при условията на Договора за кредит
от 27.11.2007 г. е в размер общо на 12,49 %, като се запазва срока на договора
от 240 месеца, съгласно първоначално подписаните клаузи и се запазва приетото
по договора обезпечение чрез ипотека върху конкретно описан недвижим имот, находящ се в гр. Русе. Със Споразумението от 01.02.2011 г.
се уговаря нов индивидуален погасителен план с три шестмесечни гратисни периода, като непогасената част от начислената
лихва се капитализира към остатъка от главницата по кредита, а при настъпване
на предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния
период, капитализация на лихвата не се извършва. През
тези гратисни периоди кредитополучателката
дължи само вноски за договорна лихва, но
не дължи главница. Освен това страните приемат, че в случай, че ако след
изтичане на гратисния период кредитът стане
предсрочно изискуем поради настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в
Общите условия, отпада капитализацията на лихвата, считано от датата на
предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима
лихва. При тези нови условия втората ответница В.Е.И. се е задължила като поръчител по
непогасената част от задължението.
Доколкото в Общите условия на банката за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити е уговорено настъпване на автоматична предсрочна изискуемост
при забава в плащанията над 90 дни, на основание т.20.2, раздел VII
„Отговорности и санкции“, на 31.05.2011 г. банката е счела същият за предсрочно
изискуем поради неплащането на 4 погасителни вноски, както следва: 25.02.2011
г. – 18,78 лв; 25.03.2011 г. – 447,35 лв; 25.04.2011 г. – 447,35 лв и
25.05.2011 г. – 447,35 лв. и
непогасеният остатък е отнесен в просрочие. За
банката е възникнало правото по чл. 60, ал.2 ЗКИ да поиска издаването на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК. До
предявяването на молбата за събиране на кредита по съдебен ред, остатъкът по
кредита е олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка в размер на 10 процентни пункта съгласно т.20.2, раздел VII „Отговорности и
санкции“ от Общите условия.
По делото е представена Заповед № 5594/04.10.2011 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
8193/2011 г. по описа на РРС срещу Д. Д.Б.И. И. и В.Е.И.,***
и изпълнителен лист, за дължимост на сумата от 83 844,30 лв,
в т.ч. главница – 72 437,30 лв; законна лихва –
1 602,59 лв; лихва за просрочие
– 8 592,41 лв; разноски 1 212 лв.
По делото са представени и три бр.
подписани само от страните – кредитор и длъжник извънсъдебни споразумения в израз на водените от тях преговори за
доброволно плащане на задължението по процесния кредит.
Със споразумение от 16.12.2011 г. ищецът „Банка ВСК“ в качеството на
кредитор и първата ответница Д. Д.Б.И. И., в качеството й на длъжник се
съгласяват, че към този момент съществува непогасено изискуемо
задължение в размер на 83 844,30 лв, в
т.ч. главница – 72 437,30 лв; дължима лихва –
1 602,59 лв; лихва за просрочие
– 8 592,41 лв; разноски 1 212 лв,
като непогасеният остатък от отпуснатия
кредит да се погасява чрез месечни вноски в размер на 1 000 лв на всяко 28-мо число на месеца, като първата вноска от 7
000 лв е внесена на 07.12.2011 г. Така формираната
месечна вноска ще се отнася за погасяване на кредита, а именно – съдебни
разноски, договорна лихва, законна лихва и главница.
Със споразумение от 25.02.2013г. ищецът
„Банка ВСК“ в качеството на кредитор и първата ответница Д. Д.Б.И. И., в
качеството й на длъжник се съгласяват, че остатъкът от дълга, възлизащ на 79 830,80
лв, за която сума банката се е снабдила с
изпълнителен лист, ще бъде погасявано доброволно чрез месечни постъпления от
1 000 лв, считано от 01.03.2013 г. на всяко 1-во
число в рамките на текущия месец за срок от една година, след който срок на
длъжника ще се предложи преструктуриране на задължението.
Със споразумение от 23.04.2014 г.
ищецът „Банка ВСК“ в качеството на кредитор и първата ответница Д. Д.Б.И.
И., в качеството й на длъжник се съгласяват, че към датата на неговото подписване – 23.04.2014 г. вкл., остатъчният
размер на задълженията на длъжника възлиза на 74 369,73 лв, от които 72 437,30 лв –
главница; 720,00 лв – договорна лихва и 1 212 лв – присъдени съдебни разноски. Отново се договаря
погасяване на задължението чрез месечни вноски в размер на 1 000 лв, вносими до 25-то число на всеки месец, като
направените извънредни погашения не освобождават длъжника от внасянето на
уговорените ежемесечни суми. Споразумението е сключено за срок от три месеца –
до 25.07.2014 г., като ако задължението не бъде предложено за преструктуриране
чрез рефинансиране, за цялостното уреждане на дълга, кредиторът ще има право да
образува изпълнително дело.
По делото са представени писмени доказателства – вносни бележки за извършени
плащания за погасяване на задължението в периода м. декември 2011 г. – месец
февруари 2014 г. в общ размер от 33 000 лв.
За установяване движението на паричните
средства по сметките, ищецът представя
извлечения от разплащателна сметка № /02/ 0000000014878254 с титуляр длъжникът по
отпуснатия кредит Д. Д.Б.И. И., както и извлечение от сметка № /17/
0000000014879991 на същия титуляр, по която се извършва погасяването на
кредитното задължение.
За установяване промяната в лихвените
проценти по отпуснатите жилищни и ипотечни кредите са представени Протокол № 13
от 20.03.2008 г. и Протокол № 46 от 16.10.2008 г. на Комитета по управление на
активите и пасивите на „Банка ДСК“, ведно с извлечение от промяна на лихвените нива към 02.04.2008 г. и към 21.10.2008 г.
За изясняване на спорните въпроси по
делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, по която в срок е
депозирано заключение.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Искът
по чл. 422
от ГПК е
установителен и има за предмет установяване
по отношение на ответника съществуването
на вземания на ищеца, които са предмет на издадена заповед
за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК в хипотезата на постъпило възражение на длъжника срещу заповедта.
Интересът
от търсената с иска защита е от категорията
на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването на
правото на иск, която изрично е предвидена за установителните искове в чл. 124,
ал. 1 ГПК. Съществуването на интерес от положителен установителен иск е свързано с оспорването на претендирано от ищеца
право. В случая с оглед твърдението на ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит не
е изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от установяване
на вземанията.
Същественият
материално правен въпрос, от отговора на който зависи правилното решение на
делото, се свежда до това дали е
настъпила твърдяната в заявлението и исковата молба предсрочна изискуемост на
претендираното вземане към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
Ищецът „Банка ДСК“ АД гр.София е въвел в
процеса фактически твърдения за настъпила автоматична
предсрочна изискуемост на кредиторовото вземане, на
основание т.20.2, раздел VII „Отговорности и санкции“ от ОУ на банката за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити поради неплащане в срок на четири падежирали вноски, както следва: 25.02.2011 г. – 18,78 лв;
25.03.2011 г. – 447,35 лв; 25.04.2011 г. – 447,35 лв и 25.05.2011 г. – 447,35 лв. и е отнесъл целия непогасен остатък в просрочие, като е предприел и действия
по събиране на цялото вземане с подаване на заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС на РБ, за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника и вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Обявяването на предсрочната изискуемост се
осъществява, чрез уведомяването на длъжника за нейното настъпване, като това уведомяване
следва да се извърши преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и същата има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са се проявили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Съобразно дадените указания, в случаите
когато заповедния съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, констатира че
банката – кредитор не е обявила на длъжника това свое намерение да отнесе
кредита за предсрочно изискуем, то той следва да отхвърли заявлението. В
настоящият случай пред заповедния съд не са представени доказателства за
уведомяването на длъжника. За първи път пред настоящата съдебна инстанция се
твърди, че такова уведомяване е извършено по отношение на кредитополучателя Д. Д.Б.И.
И. чрез известие за доставяне от 29.07.2011 г. Действително по делото на л. 30
е приложена обратна разписка за доставено писмо от „Банка ДСК“ АД на Д. Д.Б.И. И.,
но в същото липсва означение за това за какво се отнася и как би могло да бъде отнесено към спора по
делото. Още повече, че по делото няма представени доказателства за наличие изобщо на действия на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди подаването на заявлението до
Русенския районен съд. Обективното настъпване на условията за предсрочната
изискуемост и субективния момент - обявяването и, са от съществено значение,
тъй като определят момента от който цялото вземане е станало изискуемо, а от
там и началната дата от която банката има право да започне да начислява
наказателни лихви.
При така изложените обстоятелства
настоящият съдебен състав намира, че не може да се приеме, че дори при
уговорена предсрочна изискуемост на кредита, банката е упражнила това свое
право и я е обявила за настъпила, още повече, да е съобщена на длъжника и
поръчителя с изрично волеизявление.
В този смисъл следва да бъде съобразена
т.18 на ТР №4/2013 г., в която се приема, че „в хипотезата на предявен иск по
чл.422,ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем.Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60,ал.2 от
ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита”.
Запознавайки се с приложените по делото
писмени доказателства съдът намира, че претенцията на ищеца в така заявения
размер е неоснователна, доколкото същия
не установи, че към момента на сезиране на съда – 29.09.2011 г. е настъпила
предсрочна изискуемост на задължението произтичащо от договора за ипотечен
кредит № 6323 от 27.11.2007 г. по смисъла на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС на РБ и длъжникът е уведомен за това по надлежния ред, на каквито
основания се позовава в исковата си молба.
Видно от заключението на вещото лице,
което съдът кредитира изцяло, както и дадените от него отговори
на поставените му въпроси в
съдебно заседание, към датата на
заявлението от 29.09.2011 г. непогасените
задължения на Д. Д.Б.И. И. по договора за ипотечен кредит в условията на
ненастъпила автоматична предсрочна изискуемост са в общ размер на 3 521,93
лв и представляват падежирали
просрочени вноски за договорна лихва върху редовна главница за периода от 25.02.2011
г. до 25.09.2011 г. /т.7 от допълнителната експертиза/. Към 29.09.2011 г. редовната главница по
кредита е в размер на 78 025,07 лв, но същата не
е изискуема, както и начислената, но недължима договорна лихва в размер на
2 546,38 лв.
С отговора на исковата молба ответниците правят и възражение относно размера на начислените лихви, както по размер, така и като лихвен
процент. Считат, че в периода на кредита са настъпили изменения в посока на намаление на стойностите на EURIBOR и
другите посочени в ОУ компоненти, но
това не се е отразило в посока на намаление на
начислените лихви. В съдебно заседание и в писмените бележи са развити доводи
за наличие на неравноправни клаузи в тази насока – т.7 от Договор №
6323/27.11.2007 г. и т.20.2 и т. 25.3 от ОУ.
Настоящият съдебен състав намира така
направеното възражение за основателно.
Съгласно т.25.3 от Общите условия към договора за
кредит банката има право едностранно да
променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя
по подходящ начин, като усволията за промяна са изрично упомената в седем
пункта. В отговора на исковата молба
ответникът навежда възражения за неравноправност на цитираната клауза от
договора. Според чл. 143, т. 10 от ЗПП неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание. Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
от своя страна предвижда, че неравноправните клаузи са нищожни. В конкретния
случай от приетото експертно заключение се установява, че от сключването на
договора за кредит лихвеният процент по него е променян в посока увеличение,
макар да липсват данни ответникът да е получавала уведомления за промяната. Във
връзка с изпълнение на поставените му задачи вещото лице е изследвало въроса
относно изменение на лихвения процент по кредита и е констатирано това
повишение по решение на Комитета по управление на активите и
пасивите на „Банка ДСК“. Установено е, че повод за изменение на лихвения
процент в посока на увеличение е промяната в БЛП и обвързаните с това стойности
на LEONIA и EURIBOR, както
и индекса на потребителските цени, но без да има договореност както в ОУ, така
и в договора за кредит за размера на
промяната. В изготвеното заключение, вещото лице изрично е записало в
експертизата, което поддържа и в съдебно заседание, че няма съответствие и
съпоставимост между основанието за увеличението на лихвата и нейния увеличен
размер, т.е, че липсва регламентиран механизъм относно размера, при който при промяна на сочените по-горе показатели се
променя и лихвения процент по отпуснатите кредити.
Съобразно дефиницията в чл. 143 от ЗЗП
следва да се приеме, че в случая е налице неравноправност на клаузите, тъй като
е налице дисбаланс между правата и
задълженията на страните по договора. Налице е уговорка във вреда на
потребителя по смисъла на текста. В този смисъл е и Решение на Съда на
Европейските общности от 26.04.2012 г. по дело C‑ 472/10 по тълкуването
на член 3, пар.1 и 3 и член 6, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
С оглед на гореизложеното
нерегламентираното увеличение на лихвения процент и изчислените, въз основа на
това лихви, включително наказателни, в случая е пряко е повлияло на размера на
дълга. От двете експертизи на вещото лице се установява, че многократно лихвата
е била капитализирана, с което се е увеличавала главницата по кредита. В срока
на капитализацията изтеклата лихва се е прибавяла към главницата за да формира
нова главница, по която също са начислявани лихви. Действително при този
казус така определения лихвен
процент и начислената въз основа на него сума попада в хипотезата на
неравноправна клауза, след първото увеличение от 02.04.2008г. и всички начислени
лихви с процент над първоначално договорения са нищожни, както и изчислените на
това основание главници формирани с лихвите изчислени въз основа на тази
клауза, но доколкото предмет на спора по настоящото дело е само съществуването на вземането на кредитора
за неплатените падежирали вноски към момента на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК пред РРС, начислените въз основа на тази
неравноправна клауза суми за главница, при наличие на Споразумение от
01.02.2011 г., с което се уговаря гратисен период за плащането й, я прави недължима към
момента на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК пред РРС и би могла да бъде предмет на друг спор.
Втората ответница В.Е.И. не е страна по договора за кредит и не е
подписала нито едно от сключените допълнителни споразумения. Нейно изявление
е е налице
единствено в Допълнителното споразумение от 01.02.2011 г., където с уговарянето
на индивидуален погасителен план с три
6-месечни гратисни периоди, същата се задължава в
качеството си на поръчител. С това
Допълнително споразумение, с което се договаря нов погасителен план, не се
променя падежната дата и крайния срок за погасяване на кредита – 27.11.2027 г..
Допълнителното споразумение предвижда, че лихвата е в размер на 12.49% с три
6-месечни гратисни периода, в които се заплаща само
лихва по кредита. За първия период от 6 месеца вноска в размер на 447.35лева,
за втория период от 6 месеца – вноска в
размер на 633.20лева и за третия 6-месечен период в размер на 791.50лева.
Именно за неплащането в срок на тези първи вноски по кредита : на 25.02.2011 г.
– 18,78 лв; на 25.03.2011 г. – 447,35 лв; на 25.04.2011 г.
– 447,35 лв и на 25.05.2011 г. – 447,35 лв., банката
е счела кредита за автоматично изискуем. Уведомяване за това не е изпратено и до поръчителя.
Останалите допълнителни споразумения -
от 16.12.2011 г.; от 25.02.2013
г. и от 23.04.2014 г. касаят отношения между
ищеца и първата ответница в период след този на издаването на заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК и предвид вече
изложеното се явяват ирелевантни за спора и не могат да доведат до различен
правен извод.
Представените вносни бележки за извършени
плащания в общ размер на 33 000 лв също не могат
да бъдат отнесени като погасяване на падежиралите вноски, предмет на заповедното производство,
доколкото в същите изрично е изписано, че се отнасят към изпълнение на поети
задължение по подписаните впоследствие
извънсъдебни споразумения.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав счита иска за основателен и доказан в
това производство само до размер на сумата от 3 521,93 лв
съгласно допълнителното заключение на
вещото лице, която сума представляват падежиралите
просрочени вноски за договорна лихва върху редовна главница за периода от
25.02.2011 г. до 25.09.2011 г., дължими от двете ответници в условията на
солидарност.
С оглед изхода на спора в тежест на двете страни са направените
разноски пропорционално на уважената част от претенциите им.
Мотивиран така и на основание чл. 422, ал.1 ГПК Русенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА съществуването на вземането
на „Банка
ДСК“ ЕАД гр.София,
ЕИК *** гр.София, представлявана от изпълнителните директори В. М. С. и Д.Н.Н., по отношение на Д.
Д.Б.И. И. и В.Е.И.,***, произтичащо от Договор за ипотечен банков кредит № 6323
от 27.11.2007 г. и анексите към него, кредитополучател по който е първият
ответник Д. Д.Б.И. И. и Допълнително споразумение към него от 01.02.2011 г., по
силата на което вторият ответник В.Е.И. е поръчител, в размер на 3 521,93
лв,
представляваща падежиралите просрочени вноски
за договорна лихва върху редовна главница за периода от 25.02.2011 г. до
25.09.2011 г., дължими от двете ответници в условията на солидарност.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД гр.София, ЕИК ***
гр.София, представлявана от изпълнителните директори В. М. С. и Д.Н.Н. да заплати на
Д. Д.Б.И. И., ЕГН: ********** и В.Е.И., ЕГН: **********,*** сумата от 1 966,00 лв - направени по делото съдебни разноски по компенсация съобразно
изхода на делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: