Определение по дело №757/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262101
Дата: 22 ноември 2023 г. (в сила от 16 декември 2023 г.)
Съдия: Райна Георгиева Стефанова
Дело: 20211100900757
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 22.11.2023 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                    СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА

 

като разгледа т. дело № 757 по описа за 2021 година, взе предвид следното:

Производство е образувано по искова молба на „О.9.“ АД, ЕИК ********, с адрес: ***, представлявано от изпълнителния директор Б.Т., чрез адв.В.Ч. ***, с адрес на кантората: гр.Враца, ул. „********, ет.5, офис 502, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.Р., с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 63 427,14 лева, представляваща главница по договор за СМР от 2017 година и анекс от 22.12.2017 година за обект „Бетонова настилка на хале“,  ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане, както и иск по чл.92 ЗЗД за сумата от 16 666,23 лева, неустойка за забава по чл.6, ал.2 от договора за СМР, изчислена върху непогасения остатък от падежа на плащането до датата на извършването му - 26.04.2021 година по следните платени със забава, частично или изцяло неплатени фактури с № 3434/18.01.2018 година на стойност 6673,37 лева, № 3435/19.02.2018 година на стойност 6 673,37 лева, № 3436/19.03.2018 година на стойност 6673,37 лева, № 3437/19.04.2018 година на стойност 6673,37 лева, № 3438/21.05.2018 година на стойност 6673,37 лева, № 3440/19.06.2018 година на стойност 6673,37 лева, № 3441/19.07.2018 година на стойност 33366,85 лева и № 4427/16.11.2020 година на стойност 60 060,29 лева.

От извършена служебна справка по партидата на ответното дружество в Търговския регистър се установява, че на 08.04.2022 г. по т.д. № 1767 за 2021 г. на СГС е постановено решение на основание чл. 632, ал 1 ТЗ, с което е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество, като същевременно „Ф.Г.“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, а производството е спряно.

Във връзка с посоченото обстоятелство, с Определение № 261225/29.04.2022 г. производството по т. дело № 757/2021 година по описа на СГС, ТО, VІ-19 състав е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК, във връзка с чл. 637, ал. 1 от ТЗ.

В едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ производството по т.д. № 1767/2021 г. по описа на СГС, VI-18 състав е възобновено с решение от 14.03.2023 г., вписано в ТРРЮЛНЦ на 15.03.2023 година. От датата на вписването на съдебния акт са започнали да текат и сроковете за предявяване на вземанията, предвидени в чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, тъй като до този момент (в рамките на спряно производство на основание чл.632, ал. 1 ТЗ), това не е било възможно.

Съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 2 ТЗ спряното на основание ал. 1 на същия член производство се прекратява, ако вземането бъде прието от синдика и включено в одобрения от съда списък на приети вземания. Когато вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или ако е включено в същия списък, но срещу него е направено възражение, спряното производството се възобновява (чл.637, ал.3 ТЗ).

Следователно, производството по чл. 637, ал. 1 ТЗ се прекратява, когато вземането, предмет на същото, е предявено по делото за несъстоятелност и е включено в одобрения с определение на съда списък на синдика с приетите вземания или когато вземането не е предявено от кредитора в производството по несъстоятелност в законоустановения преклузивен срок. Когато вземането изобщо не е било предявено в производството по несъстоятелност, искът е недопустим (Определение № 413 от 15.07.2009 г. по ч. т. д. № 382/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС).

От служебно извършена справка по т.д. № 1767/2021 г. по описа на СГС, VI-18 състав се установява, че ищецът е предявил следните вземания в производство по несъстоятелност на ответника: 63 427,14 лева - главница по договор за СМР от 2017 година и издадени 8 броя фактури и 13 169,75 лева - договорна неустойка за забава до 26.04.2021 година. Предявеното вземане на „О.9.“ АД е включено в публикувания в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество списък на приетите от синдика предявени вземания на кредиторите на „Ф.Г.“ЕООД. С Определение № 3363 от 09.10.2023 г. по т.д. № 1767/2021 г. на СГС, VI-18 състав на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ списъкът на приетите от синдика вземания е одобрен от съда по несъстоятелността, като няма данни срещу вземанията на „О.9.“ АД да са постъпили възражения. Доколкото главницата и част от неустойката за забава, включени в одобрения от съда списък на приетите от синдика вземания съвпадат с процесните суми, настоящото производство подлежи на прекратяване на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ, тъй като вземането на кредитора е безспорно установено по смисъла на чл. 693 ТЗ за нуждите на производството по несъстоятелност и развитието на делото по чл. 637, ал. 1 ТЗ е безпредметно.

Следва да се посочи, че преди решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника да е стабилизирано, е налице интерес от запазване висящността на образуваното търговско дело, тъй като до този момент правната възможност на кредитора да получи удовлетворяване чрез предвидените в производството по несъстоятелност способи е несигурна, ако решението за откриването на производство по несъстоятелност бъде отменено. Видно от изискана служебно от настоящия състав справка по т.д. № 1767/2021 г. по описа на СГС, VI-18, с решение от 23.01.2023 г. по в.т.д. № 654/2022 г. на Апелативен съд – София е потвърдено решението от 08.04.2022 г. по т.д. № 1767/2021 г. и същото е влязло в сила в частта, в която е обявена неплатежоспособността на „Ф.г.“ ЕООД (н.) и е открито производството по несъстоятелност на дружеството.

Претендираната по делото неустойка възлиза на 16 666,23 лева. Тази сума надвишава с 3496,48 лева предявеното и прието в производството по настоятелност на „Ф.г.“ ЕООД вземане за неустойка от 13 169,75 лева. Не са налице данни по делото за несъстоятелност на ответника да е предявена неустойка за пълния претендиран от ищеца размер от 16 666,23 лева. Този извод се потвърждава и от изложените обстоятелства в депозираната по настоящото дело молба с вх. № 288523/23.10.2023 г. от „О.-**“ АД, с която на основание чл. 233 ГПК същият прави отказ от иска за сумата от 3496,48 лева, представляваща непредявената в производството по несъстоятелност на ответника част от неустойката за забава. Съдът намира, че срокът за предявяване на вземанията, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност на ответното дружество, каквито са и процесните вземания на ищеца, е изтекъл на 15.06.2023 година (арг. от чл. 688 ТЗ). Съгласно разпоредбата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, поради което иск за тяхната защита е недопустим. Следователно, в частта относно вземането за неустойка за разликата от 13 169,75 лева до 16 666,23 лева производството би било недопустимо и следва да бъде прекратено на това основание.

При така установеното се налага изводът, че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ за вземанията от 63 427,14 лева – главница и 13 169,75 лева - договорна неустойка за забава до 26.04.2021 година и на основание чл. 130 ГПК за вземането за неустойка за разликата от 13 169,75 лева до 16 666,23 лева.

Ищецът е направил искане с молба вх.№288523/23.10.2023 година за прекратяване на делото и отмяна на определение № 262459 от 29.04.2021 година, с което е допуснато обезпечение на предявените искове и за връщане на внесената гаранция.

Съдът като съобрази по реда на чл.402 ГПК, че молбата за отмяна на обезпечението е подадена от надлежна заинтересована страна- лицето, по чието искане е наложено обезпечението-ищецът в настоящото производство и вече не съществува причината, поради която същото е било допуснато, респ. производството по делото е прекратено, намира че искането за отмяна на допуснатото обезпечение следва да бъде уважено.

По искането за връщане на гаранцията, съдът ще се произнесе след влизане в сила на определението за прекратяване на производството и отмяна на обезпечението и изразяване на становище по реда на чл.403 ГПК от ответната страна и синдика на дружеството ответник.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 757/2021 г. по описа на СГС,ТО, VІ-19 състав.

ОТМЕНЯ по молба на „О.9.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б.Т. чрез адв.В.Ч. ***, допуснатото с Определение № 262459 от 29.04.2021 година, постановено по т.д.№ 757/2021 година на СГС, VІ-19 състав,  обезпечение на предявените осъдителни искове от „О.9.“ АД, ЕИК ******** срещу „Ф.г.“ ЕООД, ЕИК ********, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху вземания по банкови сметки на ответника „Ф.г.“ ЕООД като  ОБЕЗСИЛВА издадената Обезпечителна заповед на 14.05.2021 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се връчи на страните и синдика на дружеството ответник.

Делото да се докладва незабавно след влизане в сила на определението.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: