Р Е Ш Е Н И Е № 929
Град Пловдив,
23.05.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, Х състав,
в открито заседание на девети ноември
през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря П. Ц. и
прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА
като разгледа докладваното от съдията ЯНКО АНГЕЛОВ
административно дело № 1165 по описа за 2020 година и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и чл.1, ал.1
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по иск предявен от Р.И.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.,
претърпени в резултат от незаконосъобразни действия, извършени спрямо него от
служители на ГД“ИН“, в периода от 30.11.2017г. до настоящия момент. Твърди се,
че незаконосъобразните действия се изразяват в невярно и неправилно отразяване
и поддържане в информационната система на дирекцията на причините за
незавръщането на Р.И.С. на 30.11.2017г. в затвора Белене и обявяването му за
издирване, както и че в периода от 01.12.2017г. до 06.12.2017г. същият е
продължавал да бъде в отклонение и е издирван, тъй като е бил с неизвестно
местонахождение и се е укривал.
В
съдебно заседание ищецът чрез адв. К. поддържа
предявения иск, представят се писмени бележки.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" чрез юрисконсулт Ч. в съдебно заседание оспорва
иска, като счита същия за неоснователен и недоказан по размер. Твърди се липса
на причинно-следствената връзка между претендираните
вреди и действия от страна на дирекцията.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Пловдив
дава заключение, че искът е недоказан по основание и размер.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на
закона, намира предявения иск за допустим, а по същество за неоснователен,
поради следното:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение
на административна дейност. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца,
за която се твърди, че е в причинна връзка с незаконосъобразното действие или
бездействие на ответника, е налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от
административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.
По делото са установени следните факти:
С
Постановление от 28.11.2017 г. на Окръжна прокуратура Плевен е отказано
прекъсване на наложеното наказание – „лишаване от свобода“ след процесната дата
- 30.11.2017 г. на Р.И.С.. Не се спори,
че администрацията на Затвора Белене е била уведомена, че към 30.11.2017 г. Р.С.
се намира в „Александровска
болница“. Видно от приложено по делото писмо – рег.№ 12856 от 29.12.2020 г. на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията" /л. 351/, ищецът Р.С. е бил уведомен,
предвид отказа на ОП Плевен, за необходимостта на 30.11.2017 г. да се завърне
на територията на Затвора Белене. Информиран е, че в противен случай ще бъде
обявен за общодържавно издирване, като конкретно ще бъде преценено
здравословното му състояние по отношение задържането и транспортирането в
Затвора Белене. Р.С. е бил приет в Клиника по кардиология към Университетска
болница „Александровска“ на 30.11.2017 г. По делото е представена епикриза /л.682/, от
която се установява наличието на предсърдно мъждене и аритмична сърдечна дейност с честота 140/мин., АН 110/70 и
белодробен застой. Установено е задоволително общо състояние, контактен Извършено
му е инвазивно изследване (коронарография), което е
показало висок тромбогенен риск, възпалителна
активност и рецидивиращо предсърдно мъждене, налагащи болнично наблюдение и лечение, за което
се превежда в болницата на Централния затвор.
По делото се разпита свидетелката М.С.
/съпруга на ищеца/, която посочи, че съпругът й се е влошил на път за затвора
Белене, където навременно се е връщал със саковете си с багаж. Свидетелката
заявява, че той не е нарушил прекъсването своеволно, не е избягал и не се е
укрил, като за състоянието и местонахождението му са информирани всички
ангажирани със случая и не е имало причина да се обявява за издирване, както и
да остане на издирване за периода от 01.12.2017г. до 06.12.2017г.
Ищецът поддържа, че след като той е бил в
болницата на затвора, необосновано се издирва според информационната система на
ответната ГД“ИН“, като твърди, че дирекцията има компетентността да поддържа и да контролира верността на
данните в нея.
Между страните не се спори, че в
информационната система за изтърпяване на наказанията е отразено, че С. е
обявен с телеграма /л.354/ за издирване и че е бил в отклонение от 30.11.2017г.
до 06.12.2017г. като е посочено: „незавърнал се от прекъсване"
/л.681/. С издадената от администрацията
на затвора Белене телеграма №3932/30.11.2017г. (л.354) ищецът е обявен за
издирване, като възраженията в тази насока са, че действията на извършени, въпреки
че се е знаело къде и защо се намира.
По делото се разпита свидетелят А.С., който
към 30.11.2017 г. е заемал длъжността Заместник – началник „Режимна и
надзорно-охранителна дейност“ в Затвора Белене. Свидетелят даде показания, че
изпращането на телеграмата е продиктувано
от вътрешните правила и указания на ГД“ИН“, на чието подчинение са затворите. По
несъмнен начин свидетелят заяви, че за служителите на ГД“ИН“ е без значение
дали има основание за издирване, те са длъжни да я съставят с такъв текст,
когато лицето не се е завърнало след прекъсване. Изрично свидетелят заявява…“пишем
„не се е явил“ за конкретна дата и час, не пишем, че се укрива. Ние не казваме,
че се укрива, никой не казва, че се укрива“
Ищецът, чрез своя процесуален представител
възразява, че няма причина Р.С. да се обявява за издирване, след като е
известно и документирано, че е в „Александровска
болница“, както и няма причина да се
води, че е в отклонение седем дни, след като е известно и документирано, че е
преместен и лежи в затворническата болница.
По делото, ведно с другите преписки, е
налична прокурорска преписка №2913/19г. по описа на ОП-Пловдив, образувана по молба
с вх.№ 2913/2019 от 09.04.2019 г на съпругата на ищеца за прилагане на чл.447, ал.3
от НПК. Видно доклада на инспектор Ч./л.
428/ Р.С. двукратно е обявяван за издирване,
в която насока е направен извод за злоупотреба с исканията му във връзка със
здравословното състояние. В заключение инспекторът не възразява по хуманни
причини отново да се прекъсне изпълнението на наказанието, но при условие, че
процедурите и лечението могат да се провеждат на територията на град Пловдив, с
оглед възможността С. да бъде охраняван, без да се прекъсва наказанието.
Видно от посочения доклад първоначалната
оценка за ищеца от риск от рецидив е
определена на 54 точки, а след незавръщането за периода от 30.11.2017г. до 06.12.2017г. с текущ доклад от 18.12.2017 г.
тя е завишена на 79 точки. Инспектор Ч.квалифицира лишения от свобода като
„уязвим по отношение на бягство, отклонение"; въпроси свързани с контрола
в МЛС; както и за нарушение на задълженията му. Издадено е Постановление за
отказ от 15.04.2019г. /л.439/ на ОП Пловдив,
в което се приема наличие на висок риск от рецидив, въпреки медицинското
становище за уважаване на молбата поради необходимост от лъчетерапия, ортопедично
и кардиологично лечение. Компетентния прокурор разпорежда лечението да се
проведе по реда на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
По делото са приети като доказателства и
други прокурорски преписки ведно с
докладите на ИСДВР. По тези преписки се отказва прекъсване заради нарасналия риск от рецидив
в сравнение с постъпването му в затвора, без оглед на положителните медицински
становища, като изложените съображения са за съществуването на „реална опасност
осъденият да се отклони от местата за лишаване от свобода при евентуално
прекъсване на изпълнението на наказанието".
Ищецът, чрез своя процесуален представител
възразява, че той е бил в многократни прекъсвания, видно от приложените
служебни бележки /л.552 и сл. л.402 и сл./ но не е нарушавал прекъсването, не
се е отклонявал или укривал. Твърди се, че обявяването му за издирване на 30.11.2017
г от затворническата администрация и отразяването в информационната система на
ГД“ИН“, че е в отклонение до 06.12.2017г., са първопричината за последвалите
откази за прекъсване, което обуславя непосредствената връзка между тях. Твърди
се, че в резултат и като пряка последица ищецът не е получил адекватно и
компетентно лечение, което може да се осъществи само в специализирани лечебни
заведения. Именно защото страда от раково заболяване, което изисква лъчелечение и химиотерапия, осъществими само в онкологична
клиника. Ищецът поддържа тезата, че многократно е бил плануван за лечение и наложителността
на процедурите е била преценена от медицинските специалисти към съответния
затвор, които предлагат постановяване на прекъсване, но въпреки това му е
отказвано прекъсване. Ищецът възразява, че предвиденият в чл.135, ал.1 от ЗИНЗС
ред е в достатъчна степен алтернатива на специализирано лечение на толкова
тежки заболявания при условията на прекъснато изпълнение на наказанието. Ищецът
смята, че този ред е удачен при кратки престои за изследвания, но не и за
продължително лечение и рехабилитация.
Претендираните от ищеца неимуществени вреди се твърди,
че произтичат от посочените незаконосъобразни действия на администрацията на ГД“ИН“,
а от събраните по делото доказателства се установявала причинно-следствената
връзка между тях. Увреждащите действия са довели до болки и страдания, които в
случая са много по-големи от обичайните, като ищецът изпитва отчаяние и безсперспективност, за които се твърди, че са закономерна последица
от невъзможността да получи жизненоважната му терапия, а тази невъзможност е
дължаща се на невярната информация в системата на ГД“ИН“ и незаконосъобразните
действия на нейни служители, което в продължение на повече от две години
мотивира Прокуратурата на Република България да отказва прекъсване на
изпълнението на наказанието, за да се лекува.
Предявения иск е неоснователен.
Медицинското
обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел I от ЗИНЗС,
глава III от ППЗИНЗС и издадената от министъра на здравеопазването и министъра
на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010 г.
за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от
свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото
и психическо здраве на лишените от свобода. В чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС е
предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в
медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към
местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения (ЗЛЗ), които са част от националната система за здравеопазване и
медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите
медицински стандарти (чл. 129, ал. 2 ЗИНЗС).
С нормата на чл. 133, ал. 1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на
медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните
домове, в които съгласно чл. 134, ал. 1 от ЗИНЗС, се осъществяват спешна
медицинска и дентална помощ; първична медицинска
помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ;
дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за
поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от
свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от
свобода. Изпращането на лишените от свобода в лечебни заведения извън местата
за лишаване от свобода, се извършва когато в лечебните заведения към местата за
лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; се
налага лечение на инфекциозни заболявания; са необходими консултативни прегледи
или специализирани изследвания (чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС). Анализът на
посочената нормативна уредба води до извод, че нормативно установеното
задължение на администрацията на местата за лишаване от свобода, е създаването
на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от
свобода при изпълнението на наложеното им наказание (чл. 128, ал. 1 във вр. с чл. 2, т. 3 ЗИНЗС). Това задължение кореспондира с
едно от основните права на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни
престъпления, регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, предвиждаща,
че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение по смисъла на ал. 2 на чл. 3 ЗИНЗС, включително на умишлено поставяне
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в
лишаване от медицинско обслужване (чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗИНЗС). Съдържанието на
административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане
на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, така и с
изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране
и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто
здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото
изискване за хуманност при изпълнение на наказанието. По категоричен начин от
доказателствата по делото се установява, а в тази насока страните не спорят, че
Р.С. е бил с общо увредено здравословно състояние и с уточнено кардиологично и
онкологично заболяване, видно от приложените епикризи
и амбулаторни листове. Р.С. е страдал от
различни заболявания, за които по делото е налична съответната медицинска
документация. Видно от приложените по делото медицински документи С. е
хоспитализиран нееднократно по време на излежаване на присъдата „лишаване от
свобода“ за лечение на установените му заболявания. В тази насока се извежда
извод, че спрямо Р.С. е извършвано необходимото медицинско обслужване, като
същият е настаняван в специализирани болнични заведения, съобразно
заболяванията му, и е осигурявано предписаното му лечение. Не се установи по
делото, че прекъсване изтърпяване на наказанието от 01.12.2017г.
до 06.12.2017г. е било задължително и необходимо, с цел запазване здравето на
осъдения. Съгласно чл. 7, т. 5, б. "в" от ППЗИНЗС в правомощията на
ГД "ИН" е да предлага лишени от свобода за помилване и прекъсване
изпълнението на наказанието по здравословни причини. Разпоредбата на чл. 447,
т. 3 от НПК предвижда, че изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ или
пробация може да бъде прекъснато при тежко заболяване
на осъдения - до оздравяването му. Изпълнението на наказанието се прекъсва от
окръжния прокурор по местоизтърпяването му, като предложение
за прекъсване може да прави и началникът на затвора (чл. 448 НПК). Следователно
в правомощията на ответната страна – ГД "ИН" и на началника на
съответния затвор е единствено да правят предложение за прекъсване на
наказанието при установено тежко заболяване на осъдения. Няма спор, че Р.С.,
който е страдал от кардиологично и онкологично заболяване, е бил редовно
проследяван в болнично заведение и е лекуван медикаментозно през процесния период. Липсват обаче доказателства по делото,
които да обосновават необходимост от прекъсване на наказанието. В никой от
представените медицински документи – епикризи и
амбулаторни листове, не са посочени причини, които да налагат това. Няма данни
за насрочена операция или друга интервенция, която да изисква прекъсване на
наказанието, или лекарско становище за това, че заболяването не може да се
лекува в условията на СБАЛЛС – София. Тези обстоятелства са констатирани и от
лекарите в Университетска болница „Александровска“,
които на 30.11.2017 г. са приели за изследвания и лечение един български
гражданин /постъпва за първи път отразено в Епикризата
на л.682/, а не „лишен от свобода“, но след установените „форсмажорни обстоятества“ свързани с изтърпяване на наказанието, са
дали мнение за превеждане в болницата на Централния затвор, след координация с
ГД“Охрана на съдебната власт“. По делото не са ангажираха доказателства и Администрацията
на Затвора – Белене да е проявила бездействие като не е взела необходимите
мерки за лечението на осъдения.
Гореизложеното обосновава извод, че в
случая не е налице незаконосъобразно бездействие на орган или служител на
ответната страна. На първо място, това е така, тъй като не е налице безусловно
задължение за ГД“ИН“ и началника на затвора, вменено с нормативен акт, да
предлагат прекъсване на наказание при влошено здравословно състояние.
Предвидено е такова правомощие, но то е в зависимост от конкретните
обстоятелства за всеки осъден. Следва да е установена необходимост и възможност
за провеждане на медицинско лечение, което не може да се изпълнява в болничното
заведение към затвора или други медицински причини, които да налагат
прекъсване.
Анализът на разпоредбата на чл. 447, т. 3
от НПК сочи, че на началника на затвора е предоставена възможност да направи
предложение, но компетентен да прекъсне наказанието е окръжният прокурор по местоизтърпяването му. На Р.С. е отказано прекъсване на
наказанието именно от компетентния орган, който при анализ на материалите по
преписката е обосновавал своето постановление. Констатираното „незавърнал се от
прекъсване" от
30.11.2017г. до 06.12.2017г. в контекста на повишения риск от рецидив е само
част от всички факти и обстоятелства анализирани при отказите.
Администрацията на Затвора Белене, като
част от структурния състав на „ГД“ИН“, на 30.11.2017 г. е изпълнила служебните
си задължения, като в изпълнение на Заповед №Л-2271/3/08.08.2016
г. на ГД“ИН“ и Заповед № РД-04-177/22.12.2014 г. на Окръжна прокуратура Плевен
/л.101 и сл./ е изготвила телеграма №
3932/30.11.2017 г. до ГД“ИН“. Действията се извършени в съответствие със закона
и вътрешноведомствените актове в ГД“ИН“ регламентиращи задълженията на
началниците на затворите.
Следователно действията в изпълнение на
закона от ГД "ИН" не могат да се квалифицират като незаконосъобразно действие
и/или бездействие.
По делото не бяха ангажирани доказателства,
по отношение на Р.С. от страна на служители на ГД "ИН" да е проявено
нечовешко или унизително отношение. С оглед гореизложеното следва да се приеме,
че по делото не се установиха осъществени незаконосъобразни действия или
бездействия на служители и длъжностни лица на ГД "ИН", т. е. не е
налице първият задължителен елемент от сложния фактически състав по възникване
отговорността на държавата. Поради това не следва да се обсъжда наличието на
другите предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ, а исковата претенция като неоснователна
следва да бъде отхвърлена изцяло.
Следва ищеца на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ да се осъди да заплати по сметка на Административен съд Пловдив направените
разноски за призоваване на свидетел, които са в размер на 50лв. Ответната
страна не претендира разноски.
Предвид горното, Административен съд Пловдив,
II отделение, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск предявен от Р.И.С.,
с ЕГН **********,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията" за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 100 000 лв., претърпени в резултат от незаконосъобразни действия, извършени
спрямо него от служители на ГД“ИН“, в периода от 30.11.2017г. до настоящия
момент, които незаконосъобразните действия се изразяват в невярно и неправилно
отразяване и поддържане в информационната система на дирекцията на причините за
незавръщането на Р.И.С. на 30.11.2017г. в затвора Белене и обявяването му за
издирване, както и че в периода от 01.12.2017г. до 06.12.2017г. същият е
продължавал да бъде в отклонение и е издирван, тъй като е бил с неизвестно
местонахождение и се е укривал.
ОСЪЖДА Р.И.С., с ЕГН **********, да заплати по
сметка на Административен съд - Пловдив направените по делото разноски за
призоваване на свидетел в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва/протестира
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: