Р Е Ш Е Н И Е
№3
гр.
Велико Търново, 02.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Н.О.разгледа
докладваното от председателя касационно НАХД № 10289/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по
касационна жалба на Регионална дирекция за национален строителен контрол –
Велико Търново (РДНСК),
подадена чрез старши ***М.П., против Решение № 42/29.10.2021 г. по АНД
№ 232 по описа за 2021 г. на Районен съд – Павликени, с
което е отменено Наказателно постановление № ВТ-8-7/23.07.2021 г.
на началника на РДНСК (НП), с което на Е.И.А., с ЕГН **********, на
основание чл. 232, ал. 2 от ЗУТ, е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 000 лева за нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗУТ.
С касационната жалба
се претендира неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила и се иска отмяната му. Касаторът счита,
че при постановяване на решението районният съд не е обсъдил в цялост и взаимна
свързаност събраните по делото доказателства, което е довело до формиране на
грешни изводи и неправилно прилагане на закона. Възразява срещу начина, по
който е квалифицирана предвидената за строеж дейност. Изразява несъгласие с
мотивите за липса на надлежно формулирано обвинение относно нарушените
устройствени показатели и твърдението за маловажност на нарушението. Тези
съображения и искането за отмяна на решението се поддържат в представено по
делото писмено становище.
Ответникът по
касационната жалба – арх. Е.И.А., се представлява от ***М., който в съдебно
заседание оспорва касационна жалба като неоснователна и недоказана. Излага
доводи за грешно тълкуване на наименованието на проекта от касатора, което е
означено като предприятие, но по същество е заведение за хранене със складова
част. Моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага
същото да бъде оставено в сила. Намира, че правилно санкционираното деяние е
преценено като несъставомерно. Алтернативно счита, че са налице и основанията
по чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ПРС и наведените от страните възражения,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 1, пр. второ от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК
свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на
решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Въззивната инстанция
правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото:
В качеството си на
главен архитект на Община Сухиндол Е.А. е издала Разрешение №3/10.03.2021 г. за
строеж „Предприятие за преработка на риба и рибни продукти“, находящ се в
землището на с. Бяла река, общ. Сухиндол. Видно от Скица на СГКК – Велико Търново
от 21.01.2021 г. главният архитект е допуснал промяна в инвестиционните
намерения по Разрешение за строеж № 1/16.01.2019 г. относно втория етап, като вместо
3 жилищни сгради е допуснато изграждане на предприятие за преработка на риба и
рибни продукти, като се съобрази техническия показател височина 10 м, плътност
25%, кинт 0.8, озеленяване 20%. За издаване на разрешението е установено съответствие
на проекта с действащия ПУП, според който предназначението на имота е за
„общественообслужваща дейност“. От строителния надзор е изготвен комплексен доклад,
според който първият етап на проекта „заведение“ е приключен и въведен в експлоатация.
Втората част е преработена, като вместо първоначалното изграждане на къщи за
гости е предвидено изграждане на цех за първична преработка на риба – едноетажна
сграда с няколко помещения: приемане на риба, чистене на риба, хладилни
помещения, складови помещения, офис. Плътността на застрояване намалява на
26,6%, а Кинт от 0,47 на 0,266.
Разрешението е
изпратено на РДНСК – Велико Търново с писмо от 11.03.2021 г. При проверка по
документи, извършена от служители на РДНСК – Велико Търново, са установени нарушения
на чл. 139, ал. З от ЗУТ и чл. 145, ал. З от ЗУТ. Съставен е Констативен
протокол №РС-Сх-3/22.03.2021 г.
С писмо, съобщено по
телефон на 11.05.2021 г., Е.А. ***.05.2021 г. за съставяне на акт за
установяване на нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗУТ във връзка със съгласуване и
одобряване на инвестиционен проект за строеж „Предприятие за преработка на риба
и рибни продукти“ в несъответствие с предвижданията на действащия за имота ПУП
– ПЗ. АУАН е съставен на 12.05.2021 г. в отсъствие на нарушителя. В АУАН е цитирана
разпоредбата на чл. 39 от Наредба №7/22.12.2003 г. на МРРБ, която дефинира обектите
за обществено обслужване. Посочено е още едно нарушение, изразяващо се в
надвишаване на максимално допустимата плътност на застрояване с 1,7%. В АУАН е
посочено, че със Заповед №ДК-11-ВТ-1/24.03.2021 г. началникът на РДНСК е
отменил служебно процесното разрешение за строеж.
АУАН е връчен на
13.05.2021 г. В срок е постъпило възражение, в което се оспорват констатациите
в акта, като се изтъква, че разрешението за строеж е отменено от главния
архитект с Писмо изх. №70-00-83/41 от 23.03.2021 г., поради отказ на
възложителя от инвестиционното намерение, още преди произнасянето на началника
на РДНСК със
Заповед №ДК-11-ВТ-1/24.03.2021 г. По същество твърди, че предприятието за
преработка на риба попада в обхвата на чл. 39 от Наредбата, тъй като
представлява други общественообслужващи дейности и нарушение няма. По отношение
на максималната плътност счита, че е допусната грешка в изчисленията и
отклонението е минимално.
Въз основа на
процесния АУАН е издадено наказателно постановление №ВТ-8- 7/23.07.2021 г., с
което на Е.А. е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. на основание
чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ за нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ. В НП не се
съдържат констатации и обвинение, касаещи отклонение в плътността на
застрояване.
В законния срок НП е
оспорено и същото е отменено с процесното решение на Районен съд – Павликени
като незконосъобразно, тъй като санкционираното деяние не е съставомерно по чл.
145, ал. 2 от ЗУТ, доколкото предвиденият строеж отговаря на изискванията за
общественообслужваща дейност. Задълбочено е изследван спорния въпрос и са изложени
мотиви, че по първоначалният проект е предвидено строителство на заведение за
обществено хранене – първи етап и къщи за гости – втори етап. Първият етап е
реализиран и преди да започне втория е заявена промяна в намерението на
инвеститора да изгради вместо къщи за гости – цех за преработка на риба.
Установено е, че в случая се касае не за преработка на суровини или
производство на продукция, а само за дейност по измиване и изчистване на риба.
„Преработка“ като вид промишлена и производствена дейност е общо наименование
за набор от методи и техники за превръщане на сурови съставки в храни, които са
подходящи за консумация от хора или животни, като така от суровини, се създават
хранителни продукти. Въпреки наименованието на строежа районният съд е
анализирал заложените помещения в сградата и е стигнал до извод, че прясната
риба ще бъде почиствана и замразявана, като в същия ПИ се намира заведение за
хранене, в което ще бъде приготвяна и предлагана за консумация. В случая не са
касае за оброботка, пакетиране, консервиране на рибата и създаване на нов
търговски продукт. Същевременно в парцела вече има изградена сграда в
съответствие с отреждането му, а новопредвидената е във връзка със същата
дейност. По отношение на констатациите за надвишаване на максимално допустимата
плътност на застрояване, е уточнено, че нито в АУАН, нито в НП се съдържа
надлежно формулирано подобно обвинение. Допълнено е, че дори да се приеме, че
действително са налице твърдените от РДНСК нарушения, то приложение намира чл.
28 от ЗАНН, поради липсата на вредни последици и оттегляне на инвестиционните
намерения.
Като е стигнал до
този извод въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Настоящият състав
намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и
на приложимото право. Районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е
достигал до правилен извод за незаконосъобразността на НП, като касационният
състав споделя изложените мотиви и намира, че не следва да ги повтаря, а на
основание чл. 221, ал. 1 от АПК препраща към тях.
По конкретните
възражения, заявени в касационната жалба, съдът приема следното. На първо
място, неоснователни са оплакванията за наличие на отменителни основания по чл.
348, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Според чл. 348, ал. 3 от НПК нарушението
на процесуални правила е съществено, когато: 1. е довело до ограничаване на
процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или
протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3.
присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на
съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или
решението. Нито една от изброените хипотези не се установява. Освен това, РС е обсъдил
всички доказателства по отделно в тяхната съвкупност, правилно е установил
фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни
изводи, за което е изложил обосновани мотиви.
Неоснователно се
поддържа наличието и на другото отменително основание – това по чл. 348, ал.
ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН – нарушение на закона. Административното
наказание на арх. А. е наложено на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ,
според който наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което съгласува, одобри или
издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото
прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството,
както и на действащите устройствени планове. Въпреки че не е уточнена
конкретната хипотеза, от изложението на фактите става ясно, че в случая се претендира
изпълнително деяние „съгласувала и одобрила в нарушение на действащите
устройствени планове“, което е изведено като нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ. Нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ предвижда, че съгласуването на
инвестиционните проекти по ал. 1 се състои в проверка на съответствието им с
предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за
разполагане на застрояването и устройствените показатели. Видно от допуснатото
проектиране на промяната в инвестиционните намерения е указанието, че промяната
следва да е съобразена с техническите показатели на ПУП и без да се променят
предвижданията на ПУП по указания начин на застрояване. В разрешението за
строеж е означено, че е установено съответствие на проекта с действащия ПУП, като
няма спор, че предназначението на имота е за „общественообслужваща дейност“. Не
става ясно на база на какви доказателства е възприето противното или то се
извлича единствено от претенцията на административно наказващия орган,
пренебрегваща правилото за приоритет на съдържанието пред формата, че наименованието
на допуснатото изменение на инвестиционните проекти не кореспондира с ПУП. При
това положение, правилен е изводът на районния съд, че деянието на арх. А. не
може да бъде подведено под дадената правна квалификация.
Преди всичко
фактическите основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност
не са прецизирани в достатъчна степен, за да формулират конкретно и небудещо
съмнение обвинение, което убедително и безспорно да кореспондира с посочената
правна норма. Очевидно е, че при съгласуване и одобряване на изменението на
инвестиционните проекти е извършена проверка за съответствието им с
предвижданията на ПУП и е направен извод в този смисъл. Изпълнителното деяние
се състои или в съгласувателно изявление, или в изявление за одобряване, или в
правното действие издаване на строителни книжа, като това действие изрично
следва да е описано като параметри. Описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика, нито от други документи по
административнонаказателната преписка. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните и в твърде сериозна степен би застрашило правото на
защита на засегнатото лице. Настоящият съдебен състав намира, че не е доказано
осъществяването на състава на претендираното от АНО административно нарушение. Ето
защо изложените от касационния жалбоподател доводи са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият
орган следва да извърши проверка на АУАН с оглед на неговата законосъобразност
и обоснованост, на база на събраните доказателства и след преценка на
евентуално направените възражения. Цитираната норма, както и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН определят, че в административнонаказателното производство, тежестта да
обоснове наличието на извършено административно нарушение лежи върху наказващия
орган. В този смисъл, ангажирането на доказателства за установяването на
посочените в АУАН обстоятелства, съобразно разпределянето на доказателствената
тежест, лежи върху административно наказващия орган и в производството по
съдебното обжалване на издаденото от него наказателно постановление. В случая
той не е ангажирал годни и относими доказателства. Съобразно това по делото не
е безспорно доказано изпълнителното деяние на нарушението, за което е била
санкционирана арх. А., поради което извършването на твърдяното от АНО
административно нарушение се явява недоказано и несъставомерно, в какъвто
смисъл е и становището на представителя на ВТОП.
В заключение
касационният състав намира, че при постановяване на процесното решение законът
е приложен правилно и не са нарушени съществено процесуалните правила. Оплакванията,
така както са формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни,
защото не се оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното,
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и като
такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42/29.10.2021 г. по АНД № 232 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Павликени.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.