Решение по дело №1487/2015 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№….../…...г.

Гр. София,  …………………….   2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при закрити врати на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зорница Гладилова

При секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 1487 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Подадена е молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл.608 ТЗ вр. чл.742, ал.1 ТЗ и чл.630, ал.2 от ТЗ.

Молителят „Д.С." АД бил специализиран в производството и в търговията на хранителни продукти в България и в чужбина, предимно млека, млечни десерти, кашкавал и други млечни продукти. Предприятието имало вземане по търговска сделка от ответника „А." ЕООД, което последното не било в състояние да изпълни и е спряло плащанията.

Молителят твърди, че на 01.06.2013г. сключил договор за дистрибуция с „А." ЕООД, което се съгласило да бъде дистрибутор за българския пазар на млечните продукти от листата на Д.С. АД. Съгласно чл. 3.3 от договора „Д.С." АД се задължило да доставя на „А." ЕООД продуктите, като доставките следва да се извършват до склада на дистрибутора. От своя страна, ответното дружество се задължило да заплаща цената на доставените му продукти незабавно на датите на фактурите, както е посочено на тях. При неплащане след изтичането на срока „А." ЕООД дължало лихви за забава.

Молителят издал за доставките фактури, приети от ответника. Незаплатени били фактури на стойност 236 499.37 лв. Сумите по всички приложени фактури билиа изискуеми и много от тях със значително просрочие от няколко месеца. Молителят представял хронологично 72 броя фактури и К.ни известия от периода и твърди, че е дължимо салдото:

А. ЕООД	1308507	31.07.2014	-12.36
А. ЕООД	1311513	06.08.2014	1135.44
А. ЕООД	1316012	14.08.2014	-1319.50
А. ЕООД	1322468	26.08.2014	34984.43
А. ЕООД	1322469	26.08.2014	-34984.43
А. ЕООД	**********	19.11.2014	8646.36
А. ЕООД	**********	26.11.2014	6226.03
А. ЕООД	**********	28.11.2014	-75.60
А. ЕООД	**********	28.11.2014	9026.63
А. ЕООД	**********	28.11.2014	98.95
А. ЕООД	**********	03.12.2014	7011.55
А. ЕООД	**********	04.12.2014	-98.59
А. ЕООД	**********	04.12.2014	1660.99
А. ЕООД	**********	05.12.2014	4334.27
А. ЕООД	**********	05.12.2014	224.40
А. ЕООД	**********	08.12.2014	9236.22
А. ЕООД	**********	08.12.2014	1974.72
А. ЕООД	**********	10.12.2014	7516.76
А. ЕООД	**********	10.12.2014	224.40
А. ЕООД	**********	11.12.2014	-226.80
А. ЕООД	**********	11.12.2014	2863.27
А. ЕООД	**********	12.12.2014	-41.18
А. ЕООД	**********	12.12.2014	4146.48
А. ЕООД	**********	15.12.2014	9700.26
А. ЕООД	**********	17.12.2014	7418.94
А. ЕООД	**********	24.12.2014	5779.90
А. ЕООД	**********	26.12.2014	-252.00
А. ЕООД	**********	29.12.2014	655.20
А. ЕООД	**********	03.01.2015	-1731.49
А. ЕООД	**********	05.01.2015	-540.00
А. ЕООД	**********	05.01.2015	15530.14
А. ЕООД	**********	05.01.2015	4310.12
А. ЕООД	**********	06.01.2015	3712.04
А. ЕООД	**********	07.01.2015	436.32
А. ЕООД	**********	07.01.2015	9328.72
А. ЕООД	**********	08.01.2015	3214.42
А. ЕООД	**********	08.01.2015	448.80
А. ЕООД	**********	09.01.2015	5271.61
А. ЕООД	**********	12.01.2015	-124.80
А. ЕООД	**********	12.01.2015	7952.68
А. ЕООД	**********	13.01.2015	897.60
А. ЕООД	**********	14.01.2015	-105.62
А. ЕООД	**********	14.01.2015	8414.69
А. ЕООД	**********	15.01.2015	-375.43
А. ЕООД	**********	15.01.2015	2905.90
А. ЕООД	**********	16.01.2015	4644.23
А. ЕООД	**********	16.01.2015	10.22
А. ЕООД	**********	19.01.2015	10551.43
А. ЕООД	**********	21.01.2015	-82.08
А. ЕООД	**********	23.01.2015	9596.54
А. ЕООД	**********	26.01.2015	-1112.89
А. ЕООД	**********	26.01.2015	352.80
А. ЕООД	**********	26.01.2015	13390.74
А. ЕООД	**********	28.01.2015	-400.32
А. ЕООД	**********	28.01.2015	9430.18
А. ЕООД	**********	29.01.2015	2646.48
А. ЕООД	**********	30.01.2015	-1.90
А. ЕООД	**********	30.01.2015	5127.13
А. ЕООД	**********	02.02.2015	10304.54
А. ЕООД	**********	03.02.2015	-8544.05
А. ЕООД	**********	04.02.2015	7490.35
А. ЕООД	**********	05.02.2015	-214.81
А. ЕООД	**********	05.02.2015	2090.86
А. ЕООД	**********	11.02.2015	-3498.36
А. ЕООД	**********	11.02.2015	8403.01
А. ЕООД	**********	12.02.2015	-1.80
А. ЕООД	**********	12.02.2015	-61.80
А. ЕООД	**********	12.02.2015	6659.33
А. ЕООД	**********	13.02.2015	-1.87
А. ЕООД	**********	13.02.2015	7607.03
А. ЕООД	**********	16.02.2015	6722.38
А. ЕООД	**********	17.02.2015	-8.44

Всички доставки били приети без възражения, в сроковете по договора и съответно цената на стоките била дължима. Фактурите били приети от ответника.

Въпреки разговорите за доброволно изпълнение, до момента ответникът не бил изплатил дължимите суми. Освен главницата, била дължима и лихва за забава от съответните падежи по всяка фактура до подаване на молбата в размер 17 228 лв. Общо задължението на ответника главница и лихви било в размер на 253 727.37лв.

Предвид недостатъчните и спрели плащания, молителят предполага, че длъжникът не е в състояние точно да изплати задълженията си към „Д.С." АД.  Длъжникът е публикувал свой одитиран от Регистриран одитор Счетоводен баланс към 31.12.2013г. /последният актуален към момента/ в търговския регистър, от било видно, че краткотрайните му активи в размер на 12 153 000лв. са по- малко от краткосрочните му задължения /до една година/ 12 360 000 лв. Това сочело на коефициенти на ликвидност под единица и за невъзможност да се разплаща с К.орите си. От баланса на длъжника се установявала тенденция на влошаване във времето на резултатите с оглед предходната отчетна година /при сравнение сравнение на рубриките по пасива и актива/. От баланса се виждало и, че длъжника има касови наличности в брой в размер на 560 000 лв., а по банкови сметки само 19 000 лв., което също било индиция за неплатежоспособност.

Молителят иска от съда да открие производство по несъстоятелност срещу „А." ЕООД на основание неплатежоспособност, тъй като длъжникът не е в състояние да изпълнява свои ликвидни и изискуеми парични задължения по търговски сделки, като е спрял плащанията и била в сила презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ. Претендира за първоначална дата на неплатежоспособност датата 19.11.2014г., на която длъжникът е следвало да плати първата просрочена фактура с № ********** за сумата от 8 646.36лв. Като евентуално второ основание за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника сочи свръхзадълженост. Претендира откриване на производство по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал.1 от ТЗ, тъй като от доказателствата по делото било ясно, че продължаването на дейността на длъжника е опасно за масата на несъстоятелността и от друга страна било установена липса на активи, достатъчни за покриване на началните разноски..

Молителят „Д.С." АД е представил Договор за дистрибуция от 01.06.201З г., сключен с „А." ЕООД, в качеството му на дистрибутор, по силата на който му е прехвърлил правото на собственост върху млечни продукти с марката „Д.“  и всички други марки, собственост на „Д.С." АД, срещу цена, която дистрибуторът се е задължил да заплаща при условията на договора. Дистрибуторът се е задължил да продава закупените продукти от свое име и за своя сметка на трети лица. Съгласно чл.7.1 от договора за всяка доставка, „Д.С." АД е следвало да издава фактура като съгласно чл.7.2 дистрибуторът се е задължил да предплаща стойността на доставените продукти и амбалаж в 7-дневен срок преди получаване на съответната доставка.

Представен е хронологичен списък на фактури и К.ни известия в извлечение от счетоводството със салдо на дълга; 72 броя фактури и К.ни известия по списъка от исковата молба, заедно със стокови разписки към фактурите.

Представен е заверен счетоводен баланс към 31.12.2013г. на „А." ЕООД.

 

 

В производството по несъстоятелност е конституиран К.  „У.Б." АД, който също моли да бъде открито производство по несъстоятелност срещу длъжника му „А." ЕООД, ЕИК ***. Твърди, че между „У.Б." АД , от една страна като К. и от друга - „А." ЕООД, в качеството му на К.ополучател, бил сключен Договор за поемане на К.ни ангажименти по линия за револвиращ К. 382/11.04.2014 с Анекси към него, по силата на който е предоставен К. в размер на 10 611 000 лв. Длъжникът преустановил плащането на изискуемите задължения на 21.02.2015 г., когато възникнало задължение по изплатена банкова гаранция. Длъжникът признал невъзможността си да плати задължението по банковата гаранция с Писмо от 19.02.2015 г. Поради неизпълнение на задълженията на длъжника, изразяващо се в непогасяване в срок на падежирали суми, както и във връзка с подадена от него молба за откриване на производство по несъстоятелност (все основания за предсрочна изискуемост, съгласно Общите Условия, при които Банката предоставя К.и на лица, осъществяващи стопанска дейност), непадежиралите лимити на предоставените К.и били обявени за предсрочно и изцяло изискуеми, а падежиралите били изцяло изискуеми, както следва: Револвиращ   лимит  -   предсрочно   и   изцяло   изискуем,   считано   от 28.03.2015г. ; Банков К. под условие за задължение по изплатена банкова гаранция - изцяло изискуем, считано от 21.02.2015г. Към 01.04.2015г. „А." ЕООД имало изцяло изискуеми задължения към „У.Б."АД по Договор за поемане на К.ни ангажименти по линия за револвиращ К. 382/11.04.2014 с Анекси към него, както следва:

1.1. За Револвиращ лимит - 1.1.1. По лимит усвоен в лева : Главница: 3 697 676.90 лв.; Лихви: 57 002.55 лв.  Общо: 3 754 679.45 лв.; 1.1.2.        По лимит усвоен в евро Главница: 2 070 000.00 евро; Лихви: 26 910.00 евро; Общо: 2 096 910.00 евро

1.2.       Банков К. под условие за задължение по платена банкова гаранция: Главница: 1 463 003.40 лв.; Лихви:  21 053.38 лв. Общо:1 484 056.78 ВОИ

Вземанията на банката били обезпечени с Договор за особен залог на търговско предприятие от 11.04.2014 г., вписан в Търговския регистър като номер по ред залог 007, с № 20140417134321.

Спирането на плащанията предполагало влошаване на финансовото състояние, обективирано по смисъла на закона като неплатежоспособност или свръхзадълженост. К.орът твърди, че до евентуалното оборване на презумпцията по чл. 608 ал. 2, спирането на плащанията сочело невъзможност да бъде изпълнено изискуемо парично задължение по търговска сделка, което по смисъла на закона означава неплатежоспособност и е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност.

К.орът моли на основание чл. 630 ал.1, във връзка с чл.607а ТЗ съдът да обяви неплатежоспособността на „А." ЕООД, ЕИК ***, да определи начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2014 г.; да открие производство по несъстоятелност, да насрочи първо събрание на К.орите. В хода по същество на делото „У.Б." АД е направило искане за постановяване на решение по чл.630, ал.2 от ТЗ, с което ответникът да бъде обявен в несъстоятелност.

Представен е Договор за поемане на К.ни ангажименти по линия за револвиращ К. 382/11.04.2014г., сключен между „У.Б." АД, в качеството на банка; „А." ЕООД в качеството на К.ополучател и П.И.Ш. в качеството на солидарен длъжник, по силата на който банката предоставя на К.ополучателя К. под формата на многоцелева револвираща К.на линия, до размера на който банката поема К.ни ангажименти при условията  в размера и сроковете, определени в договора. Многоцелевата револвираща К.на линия може да се ползва като : 1. Револвиращ К. и/или 2. Банков К. под условие, усвояван при плащане от страна на Банката по всеки поет от нея К.ен ангажимент под формата на гаранция/контрагаранция/аК.ив и/или чрез погасяване за сметка на К.а на суми, дължими от банката при условията на договора. Размерът на К.а е до 10 611 000 лв. за банков К. под условие, а за револвиращ К. – текущо разрешеният максимален размер на ефективен револвиращ К. е 8 366 246 лв. В договора са уточнени целта на К.а; годишният лихвен процент върху редовната главница; лихвеният процент върху просрочената главница за срока на просрочието; фиксиран лихвен процент, начисляван върху наличния К. при просрочие на лихва и/или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг. В самия договор са посочени плановете за усвояване и за погасяване на К.а.

С Анекс № 1 към Договор за поемане на К.ни ангажименти по линия за револвиращ К. 382/11.04.2014г. са променени годишните комисиони.

С Анекс № 2 към Договор за поемане на К.ни ангажименти по линия за револвиращ К. 382/11.04.2014г. е променена датата на плащане на лихви по редовен дълг.

С Анекс № 3 към Договор за поемане на К.ни ангажименти по линия за револвиращ К. 382/11.04.2014г. са променени крайният срок за усвояване и за погасяване на К.а – 15.08.2015 г.

Представен е Договор за особен залог на търговско предприятие от 11.04.2014 г.

Представена е Молба за откриване на произвоство по несъстотялност, по която е образувано т.д. № 1843/2015, V1-20 състав, подадена от „А." ЕООД

С Писмо от 15.02.2015 г. „А." ЕООД е уведомило „У.Б." АД, че няма възможност да осигури парични средства за удовлетворяване на предявеното искане за плащане по банкова гаранция № 961DG111-2510201 и е поискало сумите да бъдат осигурени и платени незабавно със средства от К.а по договор за К. № 382/11.04.2014 г.

 

В производството по несъстоятелност на „А." ЕООД  е конституиран К.орът „В.К." ООД, който твърди, че между него от една страна и „А." ЕООД и П.И.Ш., с ЕГН **********, от друга страна на 27.11.2014 г. е сключен Договор за паричен заем, съгласно който в качеството си на заемодател по договора е предоставил на „А." ЕООД паричен заем, в размер на 150 000 лева. По договора „А." ЕООД се задължило да заплати договорна лихва в размер на 361 379.60 лв.. П.И.Ш., с ЕГН ********** бил солидарно задължено лице по Договора за заем. Заемателят е възложил на заемодателя да прихване от заемната сума такса за разглеждане на К.а в размер на 4 050 лева, а остатъкът в размер на 145 950 лева бил преведен по сметка на заемателя - „А." ЕООД. Заемната сума „А." ЕООД и П.И.Ш. се задължили да върнат на „В. К." в срок от 60 месеца на месечни погасителни вноски, , от които: първите 20 месечни погасителни вноски в размер на 7 725 лева всяка, а следващите 40 месечни вноски в размер на 8 921.91 лв. всяка. След предоговаряне на отношенията си страните подписали Анекс от 13.01.2015 г. към Договора за заем, с който Заемодателят и Заемателят се договорили, че ако Заемателят заплати дадената в заем главница в размер на 150 000 лв. в срок до 30.01.2015 г., то същият ще дължи лихва в значително по-нисък размер -  заплатените вече 25 000 лева. В случай, че Заемополучателят не заплати сумата, на основание чл.1.2. от Анекса дължи неустойка в размер на 0,5 % върху цялото задължение за всеки ден забава. Съгласно чл. 3.2. от Анекса страните  договорили учредяване на договорна ипотека в срок до 06.02.2015 г. в полза на Заемодателя за обезпечаване на задълженията си по Договора за паричен заем върху недвижими имоти, собственост на Заемателя. В случай на неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 20 000 лева.

Съгласно чл. 4 от Анекс № 1/13.01.2015 г. към Договора за паричен заем от 27.11.2014 г. всички задължения по чл. 1 и чл. 2 ставали автоматично предсрочно изискуеми, без да е необходимо заемодателят да уведомява изрично заемателя за това, в случай че същите не бъдат погасени в срока по чл.1 (до 30.01.2015 г.) или бъдат частично погасени.

Към момента на молбата заемателят бил заплатил единствено сума в размер на 60 000 лева на 29.01.2015 г. Молителят инициирал съдебно производство, чрез което да се сдобие с изпълнително основание за удовлетворяване на вземанията си срещу „А." ЕООД и П.И.Ш., с ЕГН **********. Предприел и действия за обезпечаване на бъдещ иск, по което производство бил допуснат запор на банкова сметка *** - „А." ЕООД, който бил наложен, но по банковата сметка, върху която е наложен запор, не били налице достатъчно авоари. Молителят предявил и иск.

Молителят твърди, че „А." ЕООД било в състояние на неплатежоспособност и евентуално свръхзадлъженост, настъпили трайно след 29.01.2015 г., тъй като същото дължало значителни суми на няколко К.ори.

По молбата е представен Договор за заем от 27.11.2014 г., сключен между „В.К." ООД в качеството на заемодател; „А." ЕООД в качеството на заемател и П.И.Ш. в качеството му на солидарен длъжник. По силата на договора заемодателят се е задължил да предаде на заемателя сумата 150 000 лв.. Съгласно чл.2, ал.2 заемателят е възложил на заемодателя да прихване от заемната сума такса за разглеждане на к.а в размер 4050 лв. Посочена е банкова сметка, *** след прихващане на определената такса за разглеждане на заема. Срокът на заема е определен на 60 месеца; договорната лихва по заема е 361 379 лв. като общото задължение по договора за заем – главница и лихва е 511 379.60 лв. Размерът на първите 20 погасителни вноски е определен на 7725 лв. всяка, а на следващите 40 – 8921.99 лв. всяка. Съгласно чл.10, ал.1 от договора при забава за плащане на погасителна вноска с повече от три дни, заемателят дължи неустойка в размер 1% от общият размер на забавената сума за всеки ден забава до нейното изплащане или съответно до настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията. Натрупаната неустойка, независимо от периода на забава не може да бъде повече от 45 000 лв. В чл.11 от договора страните са уговорили лучаи на предсрочна изискуемост на задължението на заемателя.в случай, че заемателят допусне забава в заплащането на която и да е погасителна вноска с повече от 90 дни

С Анекс от 13.01.2015 г. към Договора за заем, заемодателят и заемателят  договорили, че ако заемателят заплати дадената в заем главница в размер на 150 000 лв. в срок до 30.01.2015 г., същият ще дължи лихва в по-нисък размер -  заплатените вече 25 000 лева. В случай, че Заемополучателят не заплати сумата, на основание чл.1.2. от Анекса дължи неустойка в размер на 0,5 % върху цялото задължение за всеки ден забава. Съгласно чл. 3.2. от Анекса страните  договорили учредяване на договорна ипотека в срок до 06.02.2015 г. в полза на заемодателя за обезпечаване на задълженията си по Договора за паричен заем върху недвижими имоти, собственост на Заемателя. В случай на неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 20 000 лева.

„В.К." ООД представя изготвена към 12.05.2015 г. Справка по чл. 366 от ГПК за задълженията по Договор за паричен заем, сключен на 27.11.2014 г., „А." ЕООД, с ЕИК *** съгласно която ответникът дължи на „В.К." ООД парична сума в общ размер на 159 500 лева, общ дължим размер сума, формирана, както следва: 90 000 лева, остатък от главница след заплащане на сума в размер на 60 000 на 29.01.2015 г.; 49 500 лева - договорна неустойка за забава съгласно условията на чл.1.2 от Анекс от 13.01.2015 г. към Договор за заем от 27.11.2014 г., изчислена от падежа на задължението до датата на подаване на настоящата молба, а именно от 30.01.2015 г. до 12.05.2015 г. вкл.; 20 000.00 (двадесет хиляди) лева - договорна неустойка за забава съгласно условията на чл.3.2 от Анекс от 13.01.2015 г. към Договор за заем от 27.11.2014 г. „В.К." ООД претендира и заплащане на законна лихва за забава върху остатъка от незаплатената главница, считано от датата на подаване на тази молба до окончателното погасяване на задължението.

 

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена и съдът възприема. Вещото лице З.Д. е направило финансово-икономически анализ на „А." ЕООД за периода 2014 г. – 2013 г. През 2014 г. общият капиталов ресурс възлиза на 4   057 х.лв, от които 0 х.лв или 0.0 % е собствен капитал и 12 371 х.лв или 304.9 % пасиви (привлечен капитал). В сравнение с 2013 г капиталът е намален с 9 213 х.лв., което се равнява на 69.4 %. Собственият капитал е намален с 9 178 х.лв. Като структура собствения капитал се разпределя на:  Основен капитал - 0.6 % ; Резервен капитал -1.2%;  Финансов резултат 101.8 %. Пасивите възлизат на 12 371 х.лв и са с 35 х.лв по-малко от предходната година. Като структура пасивите се разпределят на: Дългосрочни 323 х.лв. 2.6% и Краткосрочни 12 048 х.лв     97.4 %.  Ако от краткотрайните активи  се приспаднат краткосрочните задължения се получава нетния оборотен капитал, с който разполага фирмата. През отчетния период той е равен на - 8 882 хил. лв., тъй като краткотрайните активи са по-малко от краткосрочните задължения. Важен финансов индикатор за фирмата е отрицателният нетен оборотен капиталл, възлизащ на 8882 х.лв. Той е налице, тъй като краткотрайните активи през анализирания период са по-малко от краткосрочните задължения на дружеството. В конкретния случай, липсата на нетен оборотен капитал предполага недоверие от страна на К.орите. Може да се счита, че това е симптоматично за недобро финансово здраве. Постоянният капитал

 

 включва собствения капитал, дългосрочните заеми, отсрочените данъци, задължения към свързани предприятия и други дългосрочни задължения. През 2014 г той възлиза на - 7 991 х.лв и е 784,7 % по-малко от 2013 г.

 

През анализирания период на 2014 г са отчетени приходи от обичайна дейност в размер на 40 296 хил.лв., които са по-малко от 2013 г с 713 хил.лв. или 1,7 %. Разходите за обичайна дейност през 2014 г. са в размер на 49 401 хил.лв. и са повече от 2013 г с 8 508 хил.лв., което представлява 20,8 %. През 2014 г финансовият резултат от обичайната дейност е загуба в размер на 9 105 х.лв., което е с 9 221 хил.лв. по-малко от 2013 г или 7949,1 %. Рентабилността е посочена като един от най-важните параметри за финансовото състояние на фирмите. Тя отразява потенциала на дружеството да генерира и реализира доходи. Рентабилността се изчислява чрез система от показатели, изразяващи определени съотношения между реализирани доходи и направени разходи или използвани активи. Показателите за рентабилност са количествени характеристики на ефективността на приходите от продажби, на собствения капитал и на привлечения капитал. Следва да се отбележи, че показателите за рентабилност са положителни величини когато финансовия резултат е печалба, и отрицателни - когато финансовия резултат е загуба. Рентабилността е способността на дружеството да носи полза на неговите собственици, способността на капитала да произвежда резултат - печалба. Тя отразява степента на доходност на капитала и се определя като сравнение между резултата от дейността и използваните средства. Показателите на рентабилност към 31.12. 2014 г са с отрицателни стойности, тъй като дружеството е реализирало финансов резултат загуба за този период, докато към 31.12.2009 г. са с положителни стойности, тъй като дружеството е реализирало финансов резултат печалба за периода.

                               Вещото лице е направило финансово-икономически анализ за периода 2013 г. – 2012 г. През 2013 г общият капиталов ресурс възлиза на 13 270 х.лв. От тях 864 х.лв. или 6.5 % е собствен капитал и 12 406 х.лв или 93.5 % пасиви (привлечен капитал). В сравнение с 2012 г капиталът е намален с 289 х.лв., което се равнява на 2.1 %. Собственият капитал е увеличен с 31 х.лв. Ако от краткотрайните активи се приспаднат краткосрочните задължения се получава нетният оборотен капитал, с който разполага фирмата. През отчетния период той е равен на 67 хил. лв., тъй като краткотрайните активи са повече от краткосрочните задължения. Важен финансов индикатор за фирмата е положителният нетен оборотен капитал, възлизащ на 67 хил.лв. Той е налице, тъй като краткотрайните активи през анализирания период са повече от краткосрочните задължения на дружеството. В конкретния случай, наличието на нетен оборотен капитал предполага доверие от страна на К.орите. Това се счита за симптом на финансово здраве. Постоянният капитал включва собствения капитал, дългосрочните заеми, отсрочените данъци, задължения към свързани предприятия и други дългосрочни задължения. През 2013 г той възлиза на 1 167 х.лв и е 3,6 % по-малко от 2012 г.

 През анализирания период на 2013 г са отчетени приходи от обичайна дейност в размер на 41 009 хил.лв., които са в по-малко от 2012 г с 2 251 хил.лв. или 5,2 %. Разходите за обичайна дейност  през 2013 г. са в размер на 40 893 хил.лв. и са по- малко от 2012 г с 2 170 хил.лв, което представлява 5,0 %. През 2013 г. финансовия резултат от обичайната дейност /разликата между приходите и разходите за дейността/ е печалба в размер на 116 х.лв., което е с 81 хил.лв. по- малко от 2012 г или 41,1 %. Показателите на рентабилност към 31.12. 2013 г и към 31.12.2012 г са с положителни стойности, тъй като дружеството е реализирало финансов резултат - печалба и към двата анализирани периода. Експертизата е представила структурата на задълженията на дружеството към 31.12.2012 г.

                Вещото лице е изчислило по

 

Балансите на „А.” ЕООД към 31.12.2014 г, към 31.12.2013 г и към 31.12.2012 г. показателите за ликвидност

 

Ликвидността е показател за способността на фирмата да извършва своите текущи плащания към К.орите си. За норматив на общата ликвидност се приема коефициент 1.00. Към 31.12.2014 г. коефициентът на обща ликвидност възлиза 0,2615. Към 31.12.2013 г. коефициента на обща ликвидност възлиза 1,0041. Към 31.12.2012 г коефициента на обща ликвидност възлиза 0,9802.

Вещото лице е изчислило коефициентите на финансова автономност и коефициентите на задлъжнялост;

 

Финансовата автономност е показател за финансовото състояние на фирмата- нейната способност да посреща дълготрайните си задължения. Собственият капитал на фирмата би следвало да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време. За общ норматив на финансова автономност се приема коефициент 0.33. Към 31.12.2014 г. коефициента на финансова автономност на дружеството е - 0.6721 Към 31.12.2013 г коефициента на финансова автономност на дружеството е 0.0696 Към 31.12.2012 г. коефициента на финансова автономност на дружеството е 0.0655. За анализираният период на 2014 г фирмата има отрицателен коефициент на финансова автономност което говори за декапитализиран собствен капитал. Коефициентът на задлъжнялост е показател, реципрочен на показателя за автономност. Коефициентът на задлъжнялост към 31.12.2014 г. е също отрицателна величина за този период, защото собственият капитал е декапитализиран и показват задлъжнялостта на „А.” ЕООД

Съгласно Балансите на фирма „А.” ЕООД към 31.12.2014 г. общият размер на дълготрайните активи на дружеството към 31.12.2014 г. възлиза на 891 х.лв. и представляват 22,0 % от всички активи на дружеството, в което число материални активи 891хил.лв.; земи        39 х.лв.; сгради  53 х.лв.; съоръжения 799 х.лв. Общият размер на материалните запаси на дружеството към 31.12.2014 г. възлиза на 960 х.лв. и представляват 23,7 % от всички активи на дружеството в т.ч. - стоки                960х.лв.

Общата балансова стойност на наличните краткотрайни активи на фирма „А.” ЕООД към 31.12.2014 г и към 31.12.2012 г. не са били достатъчни за покриване на неговите текущи задължения, докато към 31.12.2012 г. балансовата стойност на наличните краткотрайни активи на фирма „А.” ЕООД са били достатъчни за покриване на неговите краткосрочни задължения.

Вещото лице след счетоводна проверка е установило, че неплатеният  остатък към 31.07.2014 г. по договорът за дистрибуция, сключен между „Д.С.“ АД и „А.” ЕООД  е в размер 229 603,00 лв. по представените по делото фактури, след прихващане на вземането на „А.” ЕООД. Вещото лице е констатирало, че на 03.02.2015 г. има подписан протокол между страните за взаимно прихващане за сумата от 5 148,00 лв.

Съгласно Балансът на фирма „А.” ЕООД към 31.12.2014 г, дружеството отчита наличие на парични средства в размер 131 х.лв.

Съгласно предоставено извлечение от „Д.С.” АД за вземането му от „А.” ЕООД, отразено по аналитичната партида на „А.” ЕООД към датата на молбата за образуване на производство по несъстоятелност възлиза на 229 603.00 лв., формирано, както следва: неиздължен остатък към 31.12.2013 г  . 224 521,33 лв. като за тази сума имало писмо за потвърждение на разчети между „Д.С.” АД и „А.” ЕООД, съгласно което задължението при „А.” ЕООД е 224 510,38 лв., и разлика от 10,95 лв. в повече при „Д.С.” АД. ТПредставените от „Д.С.“ АД данъчни фактури са намерили отражение в счетоводните регистри на „А.” ЕООД като начислени задължение за плащане и съответно са отразени в Дневниците за покупки в месеците на издаването им, като е начислявано правото на данъчен К. в подаваните Справки- декларации по ЗДДС при НАП от „А.” ЕООД.

От извършената проверка на предоставените от „Д.С.” АД и „А.” ЕООД извлечения от аналитичните партиди, водени при двете дружества, касаещи техните търговски взаимоотношения, вещото лице е констатирало, че счетоводните отразявания и при двете дружества са съобразени с изискванията на Закона за счетоводството. Годишните финансови отчети на „А.” ЕООД за финансовите 2012 г, 2013 г са заверени от регистриран одитор, per. № 0299 Е.Б., без резерви.

Общата балансова стойност на притежаваните активи от „А.” ЕООД към 31.12.2013 г и 31.12.2012 г. са били достатъчни за покриване на всички негови задължения дългосрочни и краткосрочни, докато към 31.12.2014 г. общата балансова стойност на притежаваните активи от „А.” ЕООД, не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения дългосрочни и краткосрочни.

Съгласно Балансите на фирма „А.” ЕООД към 31.12.2014 г, към 31.12.2013 г и към 31.12.2012 г.

основен дял в структурата на пасивите, касаещи задълженията на фирма „А.” ЕООД в периодите към 31.12.2014 г, към 31.12.2013 г. и към 31.12.2012 г включително са имали краткосрочните задължения на дружеството.

Към 01.04.2015г. „А.“ ЕООД има изцяло изискуеми задължения към „У.Б.”АД по Договор за поемане на К.ни ангажименти по линия за револвиращ К. 382/11.04.2014 с Анекси към него, както следва: За Револвиращ лимит, по лимит усвоен в лева (950LREV141141201) изцяло изискуем от 28.03.2015 г.  Главница: 3 697 676.90 лв.;  Лихви: 57 002.55 лв.; Общо:        3 754 679.45 лв. По лимит усвоен в евро / 950LREV141200401/ изцяло изискуем от 28.03.2015 г. -  Главница: 2 070 000.00 евро;  Лихви:                26 910.00 евро; Общо:    2 096 910.00 евро.  Банков К. под условие за задължение по платена банкова гаранция (950LTOC*********) - изцяло изискуем от 21.02.2015 г.; Главница: 1 463 003.40 лв.;  Лихви:   21 053.38 лв. Общо: 1 484 056.78 лв.

По задълженията си съм „У.Б.” АД, „А.” ЕООД е извършвала плащания и през 2015 г, както следва:По гаранцията, осчетоводена като 950LREV141200401: 20.02.2015 г. - 1 975 399.90 лв. - плащане на гаранцията от банката Погашения от „А.” ЕООД; на 23.02.2015 - 49 620.07лв.; на 06.03.2015 -115 683.20лв.; на 20.03.2015 - 347 093.23 лв.; на 23.06.2015 - 98 965.69 лв.

По гаранцията, осчетоводена като 950LREV141141201 на 29.04.2015 г. - 149 674.93 евро - плащане на гаранцията (нов дълг) от банката Погашения от „А.” ЕООД:  на 28.07.2015 -6 347.91 евро.

Вещото лице е представило в заключението си установените от него задължения на ответника, както и структурата на активите към 31.12.2014 г, към 31.12.2013 г и към 31.12.2012 г. и е констатирало, че основен дял в структурата на активите на фирма „А.” ЕООД в периодите към 31.12.2013 г и към 31.12.2012 г. имат краткотрайните материални запаси.

При изготвяне на ГФО към 31.12.2014 г е извършена инвентаризация на вземанията, като тези над 5 години са били обезценени.

Вещото лице е констатирало, че по Договор за паричен заем на 27.11.2014 г между "В.К.” ООД, като заемодател и „А.” ЕООД като заемател, както и П.И.Ш. като солидарен длъжник, заемодателят е превел заемната сума на заемателя с извършването на банков превод по следната банкова сметка, ***, а именно: „У.Б." АД, IB AN BG79 UNCR 7630 10779160 71, BIC ***. Сумата по договорения К. е усвоена в размер 145 950 лв. на 27.11.2014 г., след приспадане на договорената такса разглеждане на К.а. В периода от датата на усвояване на К.а до 13.01.2015 г., датата на подписване на Анекс № 1 към Договор за паричен заем от 27.11.2014 г, к.ополучателя „А.” ЕООД заплатил на "В.К.” ООД лихви в размер 25 000 лв. С платежно нареждане от 29.01.2015 г „А.” ЕООД е наредила плащане по сметка на заемодателя "В.К.” ООД в размер на 60 000 лв. Общият размер на неиздължените суми от „А." ЕООД към „В.К." ООД, включващо главницата и договорената между страните неустойка за забава на заема съгласно Договора за паричен заем и подписания към него Анекс, както и дължимата неустойка за неучредяване на договорната ипотека, в размер на 20 000,00 лева, съгласно условията на чл.3.2. от Анекс № 1 от 13.01.2015 г. към         Договор за заем                от 27.11.2014 г е 155 450 лв., както следва: Неиздължена главница в размер 90 000 лв. Изчислената неустойка за забава върху непогасената главница, съгласно чл. 1.2. от Анекс № 1 от 13.01.2015 г. към Договор за заем от 27.11.2014 г., считано от деня следващ падежа    31.01.2015 г до 12.05.2015г. е 45 450 лв. и съгласно чл.3.2. от Анекс № 1 от 13.01.2015 г. към Договор за заем от 27.11.2014 г. – 20 000 лв.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ  или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.

 

По делото е установено, че по силата на договори за покупко-продажба, инкорпорирани във фактурите, подробно описани в исковата молба, „А." ЕООД  е длъжник на “АДЛ Идеал” ООД за заплащане на  цената на предоставените по фактурите стоки. Съгласно изслушаната по делото експертиза неплатеният  остатък към 31.07.2014 г. по договора за дистрибуция, сключен между „Д.С.“ АД и „А.” ЕООД  е в размер 229 603,00 лв. по представените по делото фактури, след прихващане на вземането на „А.” ЕООД. Следователно вземането на „Д.С." АД в този размер е установено и доказано. Съгласно чл.1, т.1 от ТЗ, както и по силата на чл.286 от ТЗ сделките, сключени между „Д.С." АД  и „А." ЕООД са търговски и легитимират молителя в настоящото производство като К.ор с вземане, произтичащо от търговска сделка.

 

Сключеният между „„У.Б." АД и „А." ЕООД Договор за поемане на К.ни ангажименти по линия за револвиращ К. 382/11.04.2014г., по който ответникът се явява К.ополучател е търговска сделка /чл.286, ал.1 от ТЗ във вр. чл.1, т.7 от ТЗ/. По делото е установено, че суми по двата вида К., предвидени в договора са усвоени, падежът на всички вземания на банката по този договор е настъпил. Видно от изслушаната съдебно-икономическа експертиза към 01.04.2015г. „А.“ ЕООД има изцяло изискуеми задължения към „У.Б.”АД по Договор за поемане на К.ни ангажименти по линия за револвиращ К. 382/11.04.2014 с Анекси към него, както следва: За Револвиращ лимит, по лимит усвоен в лева (950LREV141141201) изцяло изискуем от 28.03.2015 г.  Главница: 3 697 676.90 лв.;  Лихви: 57 002.55 лв.; Общо:     3 754 679.45 лв. По лимит усвоен в евро / 950LREV141200401/ изцяло изискуем от 28.03.2015 г. -  Главница: 2 070 000.00 евро;  Лихви: 26 910.00 евро; Общо:          2 096 910.00 евро.  Банков К. под условие за задължение по платена банкова гаранция (950LTOC*********) - изцяло изискуем от 21.02.2015 г.; Главница: 1 463 003.40 лв.;  Лихви:   21 053.38 лв. Общо: 1 484 056.78 лв. С оглед представените по делото доказателства съдът приема, че „У.Б." АД има изискуемо вземане към длъжника в размера, установен от експертизата и се явява активно легитимиран по молбата с правно основание чл.625 от ТЗ.

 

Сключеният между „В.К." ООД и „А." ЕООД Договор за паричен заем от 27.11.2014 г. не е от категорията на абсолютните търговски сделки, предвидени в чл.1 ал.1 от ТЗ, но тъй като е сключена между търговци и във връзка с упражняваната от тях търговска дейност ,съдът намира, че по силата на презумпцията на чл.286, ал.3 от ТЗ, същият се явява търговска сделка. Договорът за заем е реална сделка и тъй като съдебно-счетоводната експертиза е установила, че „В.К." ООД е превело сумата по договора на ответника, съдът намира, че договор между страните е сключен. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора и анекса към него и към момента съгласно изслушаната експертиза дължи неиздължена главница в размер 90 000 лв.; неустойка за забава върху непогасената главница, съгласно чл. 1.2. от Анекс № 1 от 13.01.2015 г. към Договор за заем от 27.11.2014 г., считано от деня следващ падежа     31.01.2015 г до 12.05.2015г. в размер 45 450 лв. и съгласно чл.3.2. от Анекс № 1 от 13.01.2015 г. към Договор за заем от 27.11.2014 г. – 20 000 лв. /тъй като не сапредставени доказателства ответникът да е предоставил в обезпечение договорна ипотека върху описаните в Анекса имоти. Молителят е к.ор на ответника по този договор, поради което е легитимиран по молбата с правно основание чл.625 ТЗ.

 

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под  „спиране на плащанията" по см. на чл.608 ал.2 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.

По делото е установено, че ответникът е спрял да плаща част от изискуемите си задължения през ноември 2014 г. Самото спиране на плащанията на основание чл.608 ал.2 от ТЗ, задължава съда да приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника. В случая обаче не е установено ответникът да е спрял всички плащания по изискуеми задължения към ноември 2014 г. Законът не сочи броя на К.орите и брой на паричните задължения, които следва да са налице за да се приеме че длъжникът е спрял плащанията, но настоящият съдебен състав намира, че следва да са спрени всичките плащания по аргумент за противното от презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ, а и в противният случай законът щеше да използва израза „спрял плащания”, а не „спрял плащанията”.

За да се установи състоянието на неплатежоспособност в този случай следва да бъде извършен анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели. При тяхното изследване съдът изхожда от следното:

Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално разВ.що се предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие показателя за наличните парични средства е най-динамичен /както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се трансформират в парични средства.

На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните    активи    т.е.    от    това    колко    са    материалните    запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на предприятието.

На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.

По делото е изслушана експертиза относно икономическото състояние на „А." ЕООД. Съдът възприема изводите на експерта и коефициентите по заключението на вещото лице. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника към 31.12.2012 г. и към 31.12.2013 г. е около единица /0.9802 за 2012 и 1.0041 за 2013 г. Към 31.12.2014 г. този коефициент е значително под единица – 0.2615. При норматив 1-ца, това сочи, че предприятието не може да поеме на 100% плащанията си. Доколкото по делото се установи, че и в началото на 2015 г. ответникът е извършвал плащания на част от изискуемите си задължения съдът приема, че до м.февруари 2015 г. не  е било налице спиране на плащанията от страна на „А." ЕООД, но доколкото се установява че към 31.12.2014 г. финансовото и икономическото състояние на дружеството сочи на невъзможност то да изпълнява задълженията си към К.орите си, съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособност следва да бъде определена 31.12.2014 г. Към тази дата и останалите икономически показатели на ответника сочат на лошо финансово състояние. Коефициентът на финансова автономност, като съотношение на собствения към привлечения капитал е под норматива 0.33 и сочи, че предприятието не е в състояние да посрещне дългосрочните си задължения, тъй като активите му са формирани почти изключително със заемни, а не със собствени средства. Дружеството е реализирало финансов резултат загуба.

Съдът намира, че изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за състоянието на предприятието сочи, че същото е неплатежоспособно.

По искането за обявяване на ответника в несъстоятелност и прекратяването на дейността му:

Съгласно чл.630, ал.2 ТЗ предпоставката за обявяване в несъстоятелност и прекратяване на дейността на длъжника е да бъде очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността. Съдът намира с оглед трайно лошите финансови и икономически показатели за периода, изследван от изслушаната експертиза, че е очевидно, че с дейността си „А." ЕООД би увредило масата на несъстоятелността.

Пред вид осъществяването на състава на чл.630 ал.2 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде  уважена.

По делото се установи, че ответникът е неплатежоспособен, поради което съдът не следва да се произнася по евентуално въведеното основание за откриване на производство по несъстоятелност – свръхзадълженост на ответника.

„В.К.“ ООД е непревило искане за заплащане на разноски и представило списък, но с молба, депозирана след даване ход на устните състезания, с оглед на което искането е несвоевременно направено.

 

Воден от горното и на основание чл.630, ал.2 от ТЗ, СГС

 

                                               Р Е Ш И  :

 

                ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на  „А." ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2014 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630 ал.1 от ТЗ, по отношение на „А." ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ и ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „А." ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на „А." ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** А.Г.К.,*** и определя възнаграждение за временния синдик 1000 лв.

                        НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „А." ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***.

СВИКВА Първо събрание на К.орите на „А." ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***  на 17.11.2015 г. в 10.30 ч. в Съдебната палата, гр. **********, СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

                                                                                  СЪДИЯ: