Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260003
гр.Силистра 26.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд наказателна колегия в съдебно заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2.ОГНЯН
МАЛАДЖИКОВ
при участието на секретаря МИРЕНА СТЕФАНОВА и в присъствието
на прокурора като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ
ВНЧХ дело №310 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид
следното:
С присъда №297 от 21.10.2020г. постановена по НЧХД
№603/2020г., Силистренски районен съд е признал подсъдимата И.К.И. за невинна в
това, че на 21.04.2020г. в сигнал до ВСС, препратен с
изх.№2060/2020/21.04.2020г. на ГДО е разгласила неверни обстоятелства
посредством изразите: „нанесе ми психически тормоз, стресира ме и ме заплаши,
познавал хора от съдебната система и никой нищо няма да му направи“-унизителни
за честта и достойнството на Д.П.Д., както и му е приписала престъпление с
израза „заплаши ме“, поради което я е оправдал по обвинението по чл.148, ал.2,
вр.с ал.1, т.2, вр.с чл.147, ал.1 НК.
Отхвърлил е изцяло предявения от Д.П.Д. граждански иск, като
неоснователен.
Недоволен от постановената присъда е останал тъжителя Д.П.Д.,
който я обжалва чрез адв.Р. и счита, че изводите които е направил първоинстанционния
съд не почиват на събраните по делото доказателства. Предвид на това
жалбоподателя иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционната
присъда и постанови нова, с която да признае подсъдимата за виновна по
предявеното обвинение. Претендира се и за уважаване на предявения граждански
иск и направените по делото разноски.
Редовно призован, тъжителя Д. се явява лично в съдебно
заседание, заедно с адв.Р., която заявява, че поддържат жалбата. Според
защитата, подсъдимата чрез интерпретиране на факти и обстоятелства, е
пресъздала невярна фактическа обстановка в жалбата си до работодателя на
тъжителя, с цел да го злепостави и урони авторитета му. Сочи, че в тази връзка
извършената проверка не е установила никакви нарушения и пропуски в работата на
Д..
Подсъдимата И.К.И. редовно призована, явява се лично и с адв.Н.,
която заявява, че оспорват жалбата като неоснователна. Според адв.Н., при
постановяване на присъдата не е нарушен нито материалния нито процесуалния
наказателен закон, което да даде основание за нейното атакуване. Изтъква се, че
правото на жалба е прокламирано от Конституцията на РБългария и не касае само
длъжностните лица. В тази връзка адв.Н. счита първоинстанционната присъда за
обоснована и законосъобразна, и иска от въззивната инстанция да я потвърди.
Претендират се и направените по делото разноски.
В правото й на последна дума, подс.И. заявява, че не се счита
за виновна.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите
изложени в жалбата, становището на страните и събраните по делото доказателства
констатира следното:
От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че
подс.И. е работила като продавач-консултант в „Делта Хит“ ЕООД, на което
дружество представляващ и управител е била св.Димитрова-съпруга на тъжителя Д..
Обекта на който работила подсъдимата бил бензиностанция, намираща се на пътя
Русе-Силистра. На 14.10.2019г. след извършена инвентаризация на
бензиностанцията, се установило липсата на горива на стойност от 2800 лева. В
подобни случаи, служителите се съгласявали и събирали сумата помежду си. Този
път обаче сумата била по-висока, и св.Димитрова като управляващ обекта решила
да поеме половината от сумата, а останалата част да се поеме от другите
служители, всеки от които следвало да заплати сумата от 280 лева.
Понеже подсъдимата не намирала вина у себе си за тази липса,
отказала категорично да заплати тази сума. Вследствие на това, според нея
започнали непрестанни нападки от страна на св.Димитрова и съпруга й, с цел да я
накарат да плати сумата или да напусне работа.
На 07.02.2020г. около 18.30ч. тъжителя и св.Димитрова
посетила бензиностанцията, в която по това време на смяна била подсъдимата и
отново поставили въпроса за сумата, която според тях И. следвало да заплати. Тя
отново категорично отказала да стори това. След този отказ според подсъдимата,
тъжителя Д. започнал да й разяснява къде работи, кого познавал, и че тя няма
шанс да спечели дело, ако заведе такова. Вследствие на този натиск, подсъдимата
била принудена да подпише предварително подготвена и носена от св.Димитрова
молба за напускане. След това съпрузите си тръгнали.
След като се прибрала в къщи, подсъдимата споделила със
своите близки за случилото се, и понеже била обидена за начина по който са я
принудили да подаде молба за напускане, на 10.02.2020г. подала жалби до
различни институции, в това число и до ВСС по повод поведението на тъжителя. По
този повод била извършена проверка, която приключила с докладна записка от
Началника на ОЗ „Охрана“-Силистра, според който не са били налице доказателства
за неправомерни действия от страна на Д., като служител на ОЗ „Охрана“,
представляващи злоупотреба със служебно положение и уронващи престижа на ГД
„Охрана“.
Настоящата инстанция счита, че първоинстанционния съд е
формирал вътрешното си убеждение досежно съставомерните факти, на основата на
правилен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което
и споделя доводите и съображенията му относно тяхната оценка.
Въз основа на това, въззивната инстанция намира жалбата за
неоснователна.
Според въззивния съд не са налице основания на промяна на
приетата от първата инстанция фактическа обстановка, доколкото във въззивното
производство не се установиха нови факти и обстоятелства водещи до подобен
извод, а освен това, такива не се установиха и след собствения анализ на
доказателствените източници.
Първоинстанционния съд е извършил внимателен анализ на
доказателствената съвкупност, интерпретирал я е според действителното й
съдържание и през призмата на националната и европейска съдебна практика,
обсъдил е обстойно въпроса за несъставомерността на деянието, поради което в
процесуалната дейност на съда не се наблюдават пропуски. Въззивната инстанция
като се съгласява напълно с изложените от първоинстанционния съд съображения,
намира, че е безпредметно приповтарянето им. В тази връзка е уместно да се
посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените в жалбата доводи.
Както бе посочено, във въззивното производство не се
ангажираха нови доказателствени източници, а се оспорва единствено оценката на
събраните такива.
Възраженията изложени от защитата на тъжителя във въззивното производство,
са идентични с доводите изтъкнати пред първата инстанция, която в своите мотиви
им е дала изчерпателен и обоснован отговор, почиващ на анализ, съобразен с
цялостната оценка на всички релевантни за спора обстоятелства.
Безспорно е, че инкриминираните изрази са част от
съдържанието на подадена от подсъдимата жалба до ИВСС, провокирала и извършена
проверка от Началника на ОЗ „Охрана-Силистра“. Несъмнено е също така, че
жалбата е по повод на две обстоятелства, пряко касаещи трудовите правоотношения
на подсъдимата с фирма „Делта хит“ ЕООД. Това са констатираните липси на горива
и подадената молба от подсъдимата за прекратяване на трудовите й
правоотношения. И при двете посочени събития подсъдимата е приела, че са
нарушени нейните права, а според нейната преценка, вербално въздействие за
настъпване на второто е оказал именно тъжителя. Това е намерило израз и в
подадената от нея жалба.
С оглед на това, въззивната инстанция се солидаризира с
извода на първоинстанционния съд, че в случая подсъдимата е упражнила свои
конституционно закрепени права-правото свободно да изразява мнението си и
правото да подава жалба и сигнализира компетентните органи при констатирани
/според нея/ нередности, за да защити свои застрашени права или законни
интереси. Подсъдимата не е излъгала за нейните субективни преживявания, а е
изложила своята представа за поведението на тъжителя, с което той би могъл да
увреди нейния интерес. Това се посочва и като искане в жалбата, а именно: да се
вземат мерки, понеже тя се е почувствала застрашена от евентуални последващи
действия от страна на тъжителя, именно във връзка с демонстрираното от него
поведение в бензиностанцията. За съставомерността на деянието е без значение
какъв е резултата от предизвиканата с жалбата проверка- в случая тя не е
констатирала действия уронващи престижа на ГД „Охрана“ в обществото. В трайната
практика на ВКС се приема, че от субективна страна клеветата е умишлено
престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът съобщава
определени факти, воден от субективната увереност за истинността им. Когато
деецът сезира отговорни за това институции, натоварени с контрол, отразените
обстоятелства нямат за цел разгласяване на позорно обстоятелство или приписване
на престъпление, а са следвали да послужат като основание за извършването на
проверка.
Въззивния съд не поставя под съмнение чувството на огорчение
и психически дискомфорт, които е изпитал тъжителя, но подобни неприятни
преживявания са допустими в социалния живот, защото свободата на изразяване не
задължава носителите на правото да се изказват само положително за другите.
Ето защо, въззивния съд намира за правилни направените от
първоинстанционния съд прави изводи за липса на престъплението „клевета“,
доколкото от формулировката на изразите се установява като водещо, намерението
на подсъдимата да сигнализира компетентните държавни институции, във връзка с
възприетите от нея като неправомерни и неприемливи действия, от страна на
тъжителя.
В заключение следва да се посочи, че при разглеждане на
делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
ограничават правата на някоя от страните по делото, поради което обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена.
Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №297 от 21.10.2020г. постановена по НЧХД
№603/2020г. на Силистренски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.