Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 12.06.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на четиринайсети май
през две хиляди и деветнайсета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ГАЛИНА
АВРАМОВА,, докладчик чл.съдия Ангелова, като разгледа в.гр.д.№ 209/2019г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и чл.422 от ГПК,вр.с чл.10 и чл.10а
от ЗПК.
С Решение № 4/04.01.2019г.,пост.по
гр.д.№ 1662/2018г. на РС-Ловеч М.Ю.М. с ЕГН **********,с адрес ***, е осъден да
заплати на „****" ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр.С., сумата в размер на 938,18 лв., включваща: остатъчното неизплатено
задължение по отпусната главница по Договор за потребителски кредит с
№********** от 10.08.2018г. Искът до пълния претендиран размер от 2572,16лв.
или до размера 1483.68лв.- остатъчното
неизплатено задължение по отпусната главница и неизплатеното задължение за
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, което е разсрочено
във времето и се погасява от клиента като част от погасителните вноски и в
рамките на погасителния план- 1200.48лв., е отхвърлен като неоснователен и
недоказан. М.Ю.М. е осъден да заплати на
„****" ЕООД с ЕИК ****, сумата 147,17лв.- разноски по съразмерност.
Подадена е въззивна жалба от „****”ЕООД
с ЕИК ****,чрез пълномощник юрисконсулт К.К.А., против решението в частта,с
която съдът е приел,че предсрочната изискуемост на Договора потребителски
кредит № ********** не е надлежно обявена на длъжника и че клаузата, уговаряща
дължимото възнаграждение по сключено между страните споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, е нищожна поради заобикаляне на
закона и противоречие с добрите нрави.
Излага,че видно от представените с
исковата молба Искане за отпускане на потребителски кредит и Стандартен
европейски формуляр, ответникът М.М. предварително е посочил параметрите на
желания от него кредит и съответно е бил запознат с възможностите, които
предоставя дружеството. Имал е възможност да прецени дали параметрите на
уговорения кредит отговарят на финансовите му възможности. Също така Договорът,
Споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от услуги и Общите
условия, са подписани на всяка една страница от длъжника по процесния договор,
което свидетелства, че е запознат със съдържанието на всеки един от
документите.
Счита, че клаузите, определящи
задължението за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги, не са
недействителни и не противоречат на добрите нрави. На първо място в процесния
случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не
задължително за отпускането на кредита. То е по избор на потребителя и зависи
единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано
в най-кратки срокове, дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски,
да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава
бързо и лесно допълнителни парични средства. Всяка една и всички тези услуги
потребителят може да използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет.
В процесния случай ответникът е пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги,
като е декларирал това в искането си за отпускане на кредит. Пакетът от
допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които не са
свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а с необходимостта на
потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет
от допълнителни услуги, ответникът си е гарантирал приоритетното разглеждане и
отпускане на поискания кредит. Гарантирал си е, че при настъпване на
неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му да
бъде обявен за предсрочно изискуем, ще може да отложи плащането на определен
брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята
платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с
невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си е, че
ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски -
длъжникът може да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на
определен брой погасителни вноски. Гарантирал си е, че ако сменят датата на
заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата
по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал си е, че ако има необходимост
от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е
необходимо да попълва и представя ред документи. Всички тези възможности, които
ответникът е получил, съответно всички тези услуги, които кредиторът се
задължава да му предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в
никакъв случай не могат да се определят като задължителни и като част от общите
разходи по кредита. Очевидно, предоставените допълнителни услуги гарантират
спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна
ситуация. Това, че пакетът от допълнителни услуги се закупува по избор на
потребителя, е видно освен от заявеното от длъжника в искането за отпускане на
потребителски кредит и от това, че кредиторът предлага и реално отпуска кредити
и без закупен такъв пакет.
Твърди,че възнаграждението не е цената
на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът
да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на
договора. Предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за
кредит, а са по повод на същия. Като
аргументи излага,че такъв договор може да съществува в правния мир и без
договорените допълнителни услуги, също сключването на споразумението е в
резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника.
На следващо място-сключването на
споразумението не е задължително условие за отпускане на кредит, поради които
обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги
от общите разходи по кредита.
Съгласно т.14 от ДР на ЗЗП услуга е
„всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим
начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне
владение на вещ". От това правило се налага изводът, че споразумението за
предоставяне на допълнителни услуги действително представлява услуги, в смисъл
на дейности, които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на
друго лице - кредитополучателя. Съгласно съдебната практика с договора за предоставяне
на услуга изпълнителят поема задължение да извърши конкретни действия, срещу
дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия обикновено са
фактически, а не правни. Доколкото втората част от определението за договор за
потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за
кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени от договора за
потребителски кредит, то заключава, че законодателно е допустимо уговарянето на
такива.
Излага,че „****" ЕООД, в
качеството си на кредитор, не създава задължение за потребителя при сключване
на договор за потребителски кредит да сключи и споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. Тази възможност през клиента се явява възможност.
Предоставянето на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, е легално уредено в разпоредбата на чл.10а,ал.1 ЗПК, като ал. 4 на
същата предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Разпоредбата на ал.2 и ал.3 на чл.10а от ЗПК изрично
постановяват, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, и не може да
събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. В
обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при
формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите,
когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за
сключването на договора за кредит. В процесния договор за потребителски кредит,
обаче изрично е посочено, че изборът и закупуването на пакет от допълнителни
услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит или за
получаването му при предлаганите условия. От това следва, че разходите на
потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват част от общите
разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР.
Твърди,че следващото се по процесните допълнителни услуги възнаграждение се
дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит,затова
и не следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл.19,ал.4
от ЗПК. Позовава се на съдебна практика- Решение № 309126 от 09.01.2018г. по
описа на СРС и Решение № 6308 от 01.11.2018г. по адм.д. № 5771/2018 г. на
Административен съд - София.
Излага,че в българското действащо право
в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне
(чл.9 от ЗЗД). Съгласно него всеки е свободен да встъпва в правни и договорни
връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със
съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности,
включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния
ред, тъй като те съставляват кръга на т.н.”волева автономия”, която се
предоставя на индивида за свободна инициатива. С оглед на принципа за свобода
на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат
Договор за потребителски кредит № ********** и подписаното към него
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Длъжникът се е
съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на
стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и
към момента на сключването на договора, така и без да обективира нежеланието си
да се откаже от сключения договор и с погасяване на месечни вноски. Добрите
нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото,
поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. Известен факт е, че паричният ресурс на
небанковите институции е многократно по-скъп от този на банките с оглед на
факта, че не могат да осъществяват влогонабиране. Известен е фактът, че лихвите
при небанковите институции са по-високи с оглед риска, който поемат да отпуснат
финансов ресурс на кредитополучатели, които не могат да получат такъв от
банките поради различни съображения, водещи до ниска кредитоспособност.
Счита за неоснователно и недоказано
твърдението на съда, че след прекратяването на Договор за потребителски кредит
№ **********, настъпилата предсрочна изискуемост на вземането не е изрично
обявена на длъжника М.М.. Сочи,че в ТРеш.№ 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№
4/2013г. на ОСГТК се разглежда вземане, произтичащо от договор за банков кредит
и се заключава, че предсрочната изискуемост настъпва с неплащането или при
настъпване на съответни обстоятелства, едва след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл.418 във вр. чл.417, т.2 от ГПК и чл.60 ал.2 от ЗКИ. Становището си, че предпоставките по чл.418 от ГПК за
постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ВКС мотивира с употребата на минало
страдателно причастие „обявен" в разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ и
съответно с изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл.418, ал.З от ГПК. Сочи,че „****" ЕООД е небанкова финансова институция по смисъла на
чл.3,ал.1 от ЗКИ, която посочената разпоредба дефинира като лице, различно от
кредитна институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е
извършване на една или повече от дейностите: по чл.2,ал.2,т.12,6 - 13 от ЗКИ;
придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция;
отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Твърди,че стопанската активност на
финансовите институции не е подчинена на Закона за кредитните институции и нормата
на чл.60,ал.2 е неприложима за тях. Въведеното с този текст изискване
демонстрира подчертано взискателно към предпоставките, при които банките
кредитори биха могли да пристъпят към принудително удовлетворяване чрез способа
на незабавно изпълнение по редна на чл.418 от ГПК.
Възразява,че доколкото небанкови
финансови институции не фигурират сред лимитативно предвидените в чл.417,т.2 от ГПК субекти, изведените по тълкувателен път, чл.60,ал.2 от ЗКИ предпоставки за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, залегнали в т.18 от ТРеш.№ 4,
следва да се прилагат единствено само вземания, произтичащи от договори за
банкови кредити, без да засяга заемните съглашения, по които в позицията на
кредитор се изявява небанкови субекти от категорията на „****" ЕООД.
Небанковите финансови институции не фигурират сред изчерпателно посочените в
чл.417, т.2 ГПК субекти и предпоставки за издаване заповед за незабавно
изпълнение, визирани в т.18 от ТРеш.№ 4, от буквален прочит на същото по
безспорен начин се установява, че визира само и единствено вземания,
произтичащи от договори за банков кредит и по аргумент на противното не се
прилага за вземания, произтичащи от договори за кредит отпуснати от нефинансови
институции. Развива,че правната рамка на сключване от тях договори за кредит
обхваща нормите за заема за потребители в закона за задълженията и договорите и
тези на действащия Закон за потребителския кредит, като извън нея остават
неотносимите към банковото кредитиране разпоредби на чл.430-чл.432 от ТЗ.
Поради неприложимост на чл.60,ал.2 от ЗКИ в отношенията на небанковите кредитори
с техните клиенти липсва нормативна опора за настъпване на последиците й да се
въвеждат допълнителни преюдициални условия извън договорно утвърдените, поради
което твърди,че указанията на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС
по т.д.№4/2013г. ОСГТК не следва да бъдат прилагани в съответния казус.
Сочи,че съгласно чл.12.3 от Общите
условия към Договора за потребителски кредит № **********- „..В случай, че
КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30(тридесет) календарни дни,
настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана,
предизвестие или други.". Безспорно е, че длъжникът по договора е спрял да
изпълнява своите договорни задължения и е изпаднал в забава.
Излага,че съдебната практика свързана с
настъпването на предсрочната изискуемост при договори с небанкови финансови
институции не е еднозначна. Някои съдилища приемат, че единствено в хипотезата
на договор за банков кредит автоматичното прекратяване и предсрочната
изискуемост следва да бъде обявена на длъжника, за да породи правно действие,
каквато хипотеза в случая, касаещ Договор за потребителски кредит, не е на
лице. В този смисъл са и Решение № 943/11.12.2018г. по гр. дело № 659/2018г. по
описа на PC Враца и Решение № 408/17.12.2018г. по гр. дело № 15/2018г. по описа
на PC Козлодуй. Решение № 399/ 12.12.2018г. по гр. дело № 148/2018г. по описа
на PC Козлодуй. Решение № 1361/21.11.2018г. по гр. дело № 1689/2018г. по описа
на PC Пазарджик. Решение № 4674/2018г. по гр. дело № 19269/2017г. по описа на
PC Варна. Решение от 25.06.2018г. по гр. дело № 115/2018 г. по описа на PC
Дупница: Решение от 27.11.2017г. по гр. дело № 476/2017г. по описа на PC
Пирдоп; Решение № 1415/29.06.2018г. по гр. дело №376/2018г. по описа на PC
Бургас, Решение № 1422/03.12.2018г. по гр. дело № 972/2018г. по описа на PC
Пазарджик.,Решение № 258/10.12.2018г. по гр. дело № 92/2018г. по описа на PC
Карнобат и др.
Развива,че непризнаването на
настъпилата предсрочна изискуемост. не е пречка да бъдат присъдени на кредитора
съществуването на вземане за неизплатената част на задължението, съставляващо
сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на
устните състезания, които размер следва да бъде присъден. В тази връзка е
Решение № 7/19.05.2017г.. постановено по гр. дело № 60053/2016г. на ВКС. както
и Решение № 4674/19.11.2018г. по описа на PC Варна.
По изложените съображения моли да се
отмени, като неправилно обжалваното Решение №4/04.01.2019г., пост.по
гр.д.№1662/2018г. по описа на РС-Ловеч, в частта,с която са отхвърлени искове
на „****"ЕООД срещу М.М.. Моли да се постанови решение,с което да се
приеме за установено, че ответникът дължи претендираните от дружеството суми по
Договор за потребителски кредит в размер на 1200.48 лв., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението.
В срока по чл.263 от ГПК не е изпратен
отговор на въззивната жалба от въззиваемия М.
Ю.М.
Страните не се явяват и не изпращат
представители в съдебно заседание. От въззивника е подадена молба с изразено съгласие
делото да се гледа в негово отсъствие,като поддържа жалбата и моли да се уважи
изцяло.
От събраните по делото доказателства-
приложените по гр.д. №1662/2018г. и .гр.д.№1122/2018г.-двете на РС-Ловеч, както
и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема
за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована.
Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на
изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за
редовна.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
От доказателствата се
установява,че на 19.09.2017г. до „****”ЕООД до е подадено искане за отпускане
потребителски кредит от М.М. ***. Искането е уважено и е сключен Договор за
потребителски кредит с №**********. Не се спори,че при подписването на договора
клиентът е получил изискваните документи- Стандартен европейски формуляр,
Декларация във връзка с обработка на личните данни, Допълнителна преддоговорна
информация-приложение,Общи условия към договора за потребителски кредит.
Към документите е представено и
Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, подписано от
страните.
Съгласно клаузите на Договора
за потребителски кредит на М.М. е предоставена сумата от 1000лв.,за срок от 24
месеца,при годишен лихвен процент от 41.17%. Месечната вноска е в размер на
61.82лв. Годишният процент на разходите е 49.89%. Уточнено е,че общата дължима
сума е в размер на 1483.68лв. Посочено е,че за избрания пакет допълнителни
услуги се дължи възнаграждение в размер на 1200.48лв., при месечна вноска от
50.02лв.,която се включва в договорната. Общият размер на задължението е
2684.16лв.,съответно-месечната вноска общо от 111.84лв. Падежът е на 15-тия ден
от месеца.
В Споразумението за
предоставяне на пакет допълнителни услуги последните са описани в 5 позиции-
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Възнаграждението за предоставянето на тези услуги се разсрочва и е включено в
месечната вноска по договора за потребителския кредит. Уточнено е,че 15% от
възнаграждението,но не повече от 300лв., представлява стойността на разходите
за предоставената услуга за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
кредита. Изрично е посочено,че сключването на споразумението не е условие за
сключването на потребителския кредит. Регламентация на допълнителните
услуги се открива и в чл.15 от Общите
условия към договора за потребителски кредит.
Не се спори,че
преводът е извършен-по делото е приложено преводно нареждане от „****”ЕООД в
полза на М.М.,на сумата 1000лв.,с основание договор с № **********-настоящият.
Представено е и
Извлечение от сметка към договора за потребителски кредит №********** от
10.08.2018г.,с което е удостоверено,че ответникът е заплатил единствено първата
уговорена месечна вноска (с падеж 15.11.2017г.) и 0.16лв. от втората. Други
погасявания не е правил. Като остатък към 10.08.2018г. е осчетоводено
задължение в размер на 2 572,16лв.
От ищеца е изпратено до
ответника уведомително писмо от 01.03.2018г., в което е изложено, че поради
нарушение на задълженията от Общите условия задължението по договора за кредит
е обявено за предсрочно изискуемо. Непогасената част е от 2 572.16лв.,
лихви забава-8.18лв.,такса по тарифа-430лв. Няма доказателства за връчването на
това съобщение на длъжника.
Установява се,че на
08.06.2018г. от „****”ЕООД е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу М.М..
Претенцията е общо за 2610.34лв.,от която- главница – 2572.16лв., такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30лв.,начислена за периода от
16.12.2017г.до 27.02.2018г. и лихва за забава от 8.18лв.за периода от
16.12.2017г.-датата на изпадане на длъжника в забава, до 27.02.2018г.-дата на
прекратяване на договора. По образуваното ч.гр.д. №1122/2018г. с Разпореждане
№1924/27.06.2018г. РС-Ловеч отхвърля заявлението, като приема,че не е уточнено какво
включват претендираните такси и допълнителни услуги и не са представени
доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
След уведомяване по
реда на чл.415,ал.3,вр.с ал.1,т.3 от ГПК, в законния 1-месечен срок, заявителят
подава настоящия осъдителен иск,като пред РС-Ловеч е образувано
гр.д.№1662/2018г. Тук ищецът претендира единствено остатъка по главницата в размер
на 1483.68лв. и възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги-
1200.48лв., или общо сумата 2572.16лв., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението до изплащане на вземането. Заявен е изричен отказ от претенциите
за лихва за забава от 8.18лв.и такса за извънсъдебно събиране на вземането от
30лв.,поради „липса на материален интерес”.
Ответникът, редовно
уведомен за подадената срещу него претенция, не изразява становище и не подава
отговор.
Пред РС-Ловеч не са
ангажирани други доказателства. Съдът е постановил обжалваното решение, като е
присъдил единствено претенцията за главница от 938.18лв.-след приспадане на
извършеното погасяване с една вноска. В останалата част е приел,че претенцията е неоснователна,тъй като клаузата за пакет за допълнителни услуги е
нищожна. Прието е, че предсрочната
изискуемост на кредита не е обявена надлежно преди подаване на заявлението.
При така установената фактическа
обстановка въззивният състав приема,че предмет на разглеждане и иск по
чл.422,във връзка с чл.415,ал.1,т.3 от ГПК и чл.240 и чл.79 от ЗЗД- осъдителен иск,
предявен като продължение на заповедно производство по чл.410 от ГПК,проведено
по ч.гр.д.№1122/2018г.на РС-Ловеч. Ищецът се легитимира като заемодател по Договор
за потребителски кредит №********** от 19.09.2017г. Твърди,че има изискуемо
вземане към ответника-заемател,с оглед прекратяването на договора при настъпила
автоматична предсрочна изискуемост на 27.02.2018г.,на основание чл.12.3 от
Общите условия, за която заемателят е уведомен преди подаване на заявлението.
Въззивният състав не приема за основателна
тезата за автоматично настъпила и надлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането на ищеца преди подаване на заявлението. Изложените от РС-Ловеч мотиви
в тази насока се споделят изцяло от въззивния състав. Прието в т.18 на ТРеш.№4/2013г.от
18.06.2014г.,пост.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС, изискване категорично е
приложимо и по отношение на небанковите финансови институции. С оглед
съществената промяна в заемното правоотношение,която настъпва с обявяване на
предсрочната му изискуемост, за да има действие по отношение на съдоговорителя,
следва надлежно да е уведомен за упражняването на това право на кредитора. Предсрочната
изискуемост има действие едва в момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора и при наличие на фактите, обуславящи настъпването
й. Последните следва обективно да са се осъществили, за да твърди заявителят,че
има изискуемо вземане. Уведомяването на длъжника е съществена предпоставка за
валидното упражняване на правото на кредитора да трансформира задължението на
длъжника от срочно в безсрочно,изискуемо в пълния му размер. С оглед
осъществяваната аналогична дейност по предоставяне на заеми по занятие (чл.3 от ЗКИ), това
изискване следва и важи с пълна сила и по отношение на небанковите финансови
институции. Не може да се сподели развиваната от ищеца теза за неприложимост на
т.18 от ТРеш.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС, защото така би се въвела привилегия към
небанковите институции и неравноправие с останалите субекти,извършващи
аналогична дейност, подчинени дори на лицензионен режим за това. Съдебната
практика, която се цитира в подкрепа на тезата е на първо и второинстанционни
съдилища и не може да се приеме,че е преобладаваща.
При изложените съображения и с оглед
непредставяне на доказателства за получаване на уведомителното писмо от
заемателя,съставът приема,че към момента на подаване на заявлението не е била
налице надлежно обявена предсрочна изискуемост на процесното вземане. Съставът
споделя възприетия от РС-Ловеч момент – на получаване на исковата молба по
исковия процес- 01.10.2018г. по гр.д.№1662/2018г.на РС-Ловеч. В този смисъл е и
установената и непротиворечива съдебна
практика.
От своя страна ответникът не е
ангажирал доказателства за погасяване на задължението си по договора за
потребителски кредит. От заемодателя се признава плащане единствено на първата
дължима вноска и 0.16лв.от втората,с която сума правилно РС-Ловеч е приспаднал
подлежащата на връщане главница,а именно сумата 938.18лв. В тази част решението
е влязло в законна сила,като необжалваемо.
Предмет на обжалване е и приетото от
първонистанционния съд по отношение на уговорения пакет от допълнителни услуги
и претендираното за тях възнаграждение от 1200.48лв.
При съобразяване на ангажираните
доказателства, клаузите на Договора за потребителски кредит и Споразумението за
предоставяне на пакет допълнителни услуги,съставът се съгласява изцяло с извода
на РС-Ловеч за наличие на съществен порок в тази договореност,обуславящ
прогласяването им за нищожни.
При анализа на заемното правоотношение става ясно,че
приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед
характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за
потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение,
съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно
приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от
страна на кредиторите при предоставяне на
такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно
обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната
финансова услуга.
При съобразяване на т.н.допълнителни
услуги, съставът приема,че категорично не отговарят на това изискване.
На първо място-не е съобразена
нормата на чл.10а,ал.4 от ЗПК, поставяща като изискване „видът, размерът и
действието,за което се събират такси и/или комисионни, да бъдат ясно и точно
определени..”. Макар и да са изброени като вид услуги-посочени в 5 точки, в
изложението не става ясно как се разпределят в договорената цена, какъв е
относителният дял на всяка услуга в нея-открива се единствено за услугата
приоритетно разглеждане на искането, предвидено като 15% от възнаграждението,но
не повече от 300лв. Такова не се открива и в уточнението им в т.15 от ОУ.
Неяснотата при регламентирането на тези услуги противоречи
на посочените по-горе принципи на добросъвестност и равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение.
На второ място от описанието на
допълнителните услуги става ясно,че са
предвидени изцяло за дейност свързана с усвояване и управление на
кредита,а съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква
заплащане на подобни допълнителни такси. На практика тези „услуги” представляват
типични и характерни договорни права–да се измени падежната дата, да се
реорганизира правоотношението,да се адаптира към променените условия и
т.н.,които по съществото си произтичат от наличието на договорно правоотношение
между равноправни субекти,каквито в случая следва да са предоставилият заем и получилият
такъв. Тези „възможности” произтичат и са пряко свързани с договорните
правоотношения. В този смисъл е несъстоятелен опитът на жалбоподателят
терминологично да ги разграничава, определяйки ги като „несвързани пряко”, а
„по повод на договора уговорени”. Ясно е,че допълнителната услуга е
предоставена във връзка и единствено и само заради сключения договор,
предвидена е по повод усвояването и управлението на кредита и не попада в
категорията на такси и комисионни, съгл.чл.10а,ал.1 от ЗПК. Не може да се
сподели и логиката тези услуги да се изключат от уредбата на ЗПК и свързаните с
него,с аргумент,че не са задължителна част от договора за потребителски кредит.
Никъде в ЗПК не е предвидена диференцирана правна уредба на „разходите” по така
предлагания от жалбоподателя критерий- „дали
ползването им е условие за сключване на договора или не”. Както основния
договор,така и всички свързани, обусловени, породени от него ангажименти на
страните, следва да се подчиняват на правилата на ЗПК, съотв.ЗЗП. Предлаганото
„изключение” от жалбоподателя е пореден повод за търсене на законово оправдание
(чл.9,ал.1 от ЗПК) за целеното заобикаляне на закона. Идентична е позицията на
съда и по отношение позоваването на т.н.”договорна свобода”, на т.н.„волева
автономия”, чрез които се търси легитимиране на неравноправни клаузи.
На следващо място, съобразени общо като
стойност с останалите договорни ангажименти, тези услуги категорично надхвърлят
лимита, въведен с чл.19,ал.4 от ЗПК,което е допълнителен аргумент за определяне
на тази клауза за неравноправна.
Следва да се отчете и несъразмерно
високата им спрямо отпуснатия заем, стойност- в случая дори го надвишава, което
води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя и обосновава
противоречие и с нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП. Нарушено е изискването
равновесие между правата и задълженията на страните, като е предвидено
необосновано високо обезщетение, което насочва към хипотезата на чл.143,т.5 от
ЗЗП и приложението на последиците на чл.146 от ЗЗП.
Също така по делото не става ясно дали тези услуги са
реално предоставени. За да се търси възстановяване на разход следва да е
обосновано реалното му извършване. Твърдения в този смисъл заявителят не е
изложил. С оглед доказаното неизпълнение от страна на заемателя,то е ясно, че е
имало основание реално да се възползва от договорените допълнителни услуги,но
данни това да е осъществено не се представят.
По
изложените съображения съставът изцяло се съгласява и споделя извода на
РС-Ловеч за противоречие на споразумението за допълнителни услуги с императивни
правни норми-чл.10,ал.2, чл.10а,ал.3 и ал.4 от ЗПК и чл.143,т.5 от ЗЗП,поради
което правилно след като е прогласено за нищожно е отхвърлена претенцията в
тази част. Затова Решение №4/04.01.2019г.,пост.по гр.д.№1662/2018г.на РС-Ловеч
следва да се потвърди в обжалваната му част. В останалата част е влязло в
законна сила.
При
този изход на спора въззивникът няма право на възстановяване на направените
разноски. От въззиваемия такива не са претендирани и доказано направени, поради
което не се присъждат.
По изложените съображения ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №4/04.01.2019г.,постановено
по гр.д. №1662/2018г. на РС-Ловеч, като
правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на с оглед цената на иска и на
основание чл.280,ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.