Р Е Ш Е Н И
Е № 90
гр.Силистра,
01.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на втори септември през две хиляди и двадесета година, в състав: съдия
Маргарита Славова, при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурора………....,като
разгледа докладваното от с-я Славова адм.дело
№ 43 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Р.К.Д.
***, срещу Решение изх. № 20009474/19.02.2020
г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна
инспекция по труда“ гр.София, в условията на заместване, на основание чл.28
ал.2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, с което частично е
уважено искането му за предоставяне на информация по т.15 и т.16 от Заявление подадено
по чл.24 и сл. ЗДОИ и е отхвърлено същото в частта му от т.1 до т.14
включително. В обема на оспорения отказ, с изключение на исканията по т.4, т.5
и т.14, в хода на съдебния процес, оспорващият, получавайки заверени преписи от
Протокол № 2727/23.10.13 г. и Протокол № 0074/14.01.2014 г. от извършени
проверки от Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Русе, Отдел гр.Силистра (съобразно структурата на ИАГИТ тогава) на „Поларис 8“ ООД гр.Варна, с ЕИК: *********,
заявява, че е отпаднал правният му интерес от оспорването и настоява да бъде
уважена жалбата по отношение на отказания достъп до информация по т.4, т.5 и
т.14 от Заявлението.
С жалбата се твърди, че оспореният частичен отказ е
незаконосъобразен, тъй като препятствал възможността на заявителя да си състави
собствено мнение за работата на „Инспекция по труда“ Силистра, относно липсата
на контрол върху дейността на „Поларис 8“ ООД, за което към момента на подаване
на заявлението по чл.24 ЗДОИ е изразил такова свое мнение - „за липсата на
контрол…“ С уточняваща молба по делото вх. № 454/26.05.20 г. (л.108 - л.109)
жалбоподателят релевира свои убедености освен за липсата на контрол от страна
на ИА ГИТ на дружеството - негов бивш работодател, още и за пропуски в
установяванията, че в ООД повече от 10 години не се е прилагала Наредбата за трудовите и непосредствено
свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал
на кораба и корабопритежателя /Загл.доп. ДВ, бр.19/2018 г., посл.изм. ДВ, бр.89/19
г./, във връзка с което и не са водени присъствени отчетни форми на всеки
работник от плавателния състав поотделно, нито е прилагано сумирано изчисляване
на работното им време съгласно Раздел III „Общи
правила за работното време и почивки“ от същата наредба. В резултат на горните
си твърдения е формирал и довод, че ДИТ гр. Силистра е пропуснала да констатира
тежки нарушения при отчитане на реално положения труд от работниците в „Поларис
8“ ООД, с което държавата била ощетена с 1 милион лева от неплатени данъци и
ЗОВ. Поради всичко това, моли за отмяна на Решението в обжалваната част по т.4,
т.5 и т.14 и за задължаване на административния орган да предостави информацията
в поискания обем и вид.
Ответникът - Изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ София, чрез
упълномощен представител ст.юрисконсулт А. (л.118) и в
съпроводително писмо изх. № 20013600/10.03.20 г. /л.1-л.4/, поддържа
неоснователност на жалбата. Основният аргумент за постановения частичен отказ е
сведен до твърдение, че исканата информация не е „обществена“ по смисъла на
дефинитивната разпоредба на чл.9 във връзка с чл.2 ЗДОИ. Съгласно чл.4 ал.1
ЗДОИ ответният орган счита, че търсената информация касае трудово-правната
организация на деловата дейност на трето за процесното правоотношение лице - бивш
работодател на заявителя, която не само не е обществена, защото не е свързана с
обществения живот в страната (а с
организацията на работа в конкретно търговско дружество), но и за нейното търсене, получаване и
разпространяване е предвиден специален ред по чл.128а ал.1 КТ, който изключва
общия по ЗДОИ. Не оспорва качеството от чл.3 ал.1 ЗДОИ на сезирания орган, но
счита, че исканият достъп до изрично посочената в 14 точки информация, респ. в
поддържаните три - т.4, т.5 и т.14, не касае работата на публичноправния субект
- централен държавен орган, а извършваната дейност от търговско ЮЛ, която не е
финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от
фондовете на ЕС, по аргумент за противното от чл.3 ал.2 т.2 ЗДОИ, поради което
не попада в предметния обхват на последния. Изрично се позовава в мотивите на
оспореното решение,в отказната му част, на задължението от чл.403 ал.1 т.1 КТ,
контролните органи на ИА ГИТ да пазят в тайна сведенията, които са им станали
известни във връзка с упражнения контрол, съгласно чл.7 ал.1 пр. „посл.“ ЗДОИ. Относно
исканата информация по т.4 и т.14 от заявлението: за периода от 2003 г. до
30.04.13 г. ИА ГИТ установявала ли е в „Поларис 8“ ООД въведено сумирано
изчисляване на работното време и прилагана ли е НТНСОМЧЕОПКК, се счита, че
субектът по чл.3 ал.1 ЗДОИ няма нормативно задължение да изготвя справки, обобщени
отговори и др. под., които не представляват налична информация при него по
разума на закона, в какъвто смисъл е и съдебната практика /Вж. Решение № 1126/23.01.20
г., по адм.д. № 5496/19 г.,VО на ВАС/. Освен
това, видно от приложената Номенклатура на делата със срок за съхранение, утвърдена
от Председателя на Държавна агенция „Архиви“, съгласно чл.43 ал.2 от Закона за
Националния архивен фонд /л.51-л.64/, протоколи от проверки на инспекторите се
съхраняват 5 години, колкото време се съхранява и кореспонденцията с НАП, НОИ и
др., което е от значение и за отговора по т.5 от заявлението на жалбоподателя. С
оглед на всичко това настоява за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА ГИТ за осъщественото процесуално
представителство.
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК,
във връзка с чл.40 и чл.41 от Закона за достъп до обществена информация.
Съдът, като обсъди изложените в
жалбата и развитите в хода по съществото на делото доводи и, след преценка на събраните
доказателства, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в
рамките на преклузивния срок по чл. 149 ал.1 АПК и е насочена срещу подлежащ на
оспорване административен акт, съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 ЗДОИ. Разгледана
по същество е неоснователна.
Предмет на
съдебния контрол е Решение изх. № 20009474/19.02.2020
г., издадено от изпълнителния директор на ИА ГИТ-София, в хипотезата на заместване,
съгласно Заповед № ЧР-63/14.02.20 г. /л.50/, на основание чл.28 ал.2 ЗДОИ, в частта му по т.4, т.5 и т.14 от
Заявлението за достъп до обществена информация, подадено от Р.К.Д., с която същото
не е уважено. /Вж. Протокол от съдебно заседание от 02.09.2020 г. и постъпилото
след това Уточнение вх. № 926/08.09.20 г./
Със Заявление № *********/17.02.20 г.
/л.24/; Уточнение № 20015448/18.02.20 г. /л.25/ и Уточнение № 20015236/18.02.20
г. /л.22 - л.23/, жалбоподателят е поискал достъп до обществена информация по
реда на чл.24 и следващите от ЗДОИ по 16 отделно изложени въпроси, свързани с
установяванията на контролните органи на ИА ГИТ, в частност на ДИТ гр.Силистра,
при извършвани проверки през различни периоди от време, на дейността на
„Поларис 8“ ООД гр.Варна - бивш работодател на заявителя. Заявлението съдържа
реквизитите от чл.25 ал.1 ЗДОИ и като редовно подадено, е разгледано от
ответния орган. Видно от Заповед № ЧР2-272/12.02.20 г. /л.104/ на Министъра на
МТСП, е разрешен платен отпуск на изпълнителния директор на ИАГИТ за периода
17.02.20 г. - 19.02.2020 г., което надлежно удостоверява отсъствието на
компетентния орган по чл.28 ал.2 ЗДОИ и неговото заместване съгласно Заповед № ЧР-63/14.02.2020
г. /л.50/ от главния секретар на ГИТ- Г.Д.М., който именно е издал оспореното
Решение № 20009474/19.02.20 г. /л.17 - л.19/. Следователно, процесният по
делото акт е издаден от компетентен орган при отсъствие на основанието от
чл.146 т.1 АПК за отмяната му.
С него е уважено искането по т.15 и
т.16,като е отговорено еднозначно на заявителя, че Инспекцията по труда не е
установявала учредена синдикална организация в „Поларис 8“ ООД. На основание
чл.37 ал.1 т.1 и чл.4 ал.1 ЗДОИ е отказано предоставяне на исканата информация
по останалите пунктове от заявлението: т.1 - т.14 включително. Спазени са
сроковете и реда от чл.29 - чл.34 ЗДОИ, с което са гарантирани процесуалните
права на оспорващия при липса на допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, в контекста на чл.146 т.3 АПК. В
съдебното производство са представени Протоколи за извършени проверки, както
следва: № 0074/14.01.2014 г. /л.155 - л.156/ и № 2727/23.10.2013 г. /л.157 - л.
158/, с което фактически са удовлетворени исканията на жалбоподателя в
основната им част, изключая тези по т.4, т.5 и т.14, които само в хода по
съществото на делото, се поддържат, ведно с недопустимо подаденото (след обявяване на делото за решено) Уточнение вх. № 926/08.09.20 г. Решението за частичен
отказ /арг.чл.37 ал.2 ЗДОИ/ за предоставяне на достъп до исканата информация е
мотивирано съгласно регулацията от чл.38 ЗДОИ и връчено на жалбоподателя по
реда на чл.39 ЗДОИ /Вж. Известие за доставяне на л.20/. Всичко гореизложено
сочи на липса на отменителните основания от чл.146 т.1, т.2 и т.3 АПК.
Относно материалната законосъобразност на процесния частичен
отказ по т.4, т.5 и т.14 от заявлението, като неоснователни възраженията на
жалбоподателя, следва да бъдат отклонени. Това е така, защото исканата от него
информация не е „обществена“ по смисъла на чл.2 ал.1 ЗДОИ в някои от нейните
видове - официална или служебна, съгласно разграничението от чл.9 ал.1 ЗДОИ. Същата
е съсредоточена върху получаване на сведения за дейността на конкретен
работодател, в сегмента - на начина на отчитане на работното време и
заплащането на труда на наетите от него работници и служители, както и за
прилагането в деловата му дейност на разпоредбите на Наредбата за трудовите и
непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на
обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя, касаещи частния интерес на
заявителя. Исканата информация не е свързана с дейността на ИАГИТ като задължен
субект по чл.3 ЗДОИ, но дори и да се приеме, хипотетично,при сложна
опосреденост, че притежава дефинирания с чл.2 ЗДОИ характер, то предоставянето
й по предвидения в ЗДОИ ред правилно не е било допуснато, щом в друг закон
съществува специален ред за нейното получаване съгласно чл.4 ал.1 ЗДОИ. Такъв
специален ред е този по чл.128а и чл.128б КТ. В случая търсената информация по
хипотеза не е обществена,защото не е свързана с обществения живот в страната, а
с организацията на труда като част от деловата дейност на едно търговски
дружество и не дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължения по закон субект - Изпълнителна агенция „ГИТ“, поради
което и ответният административен орган е нямал задължение за предоставянето
ѝ.
Основателно
е възражението на последния, че търсената информация по същество представлява
искане за достъп до резултатите, констатациите и дадените задължителни
предписания за спазване на трудовото законодателство на бившия работодател на
жалбоподателя, която обаче, по аргумент от чл.403 ал.1 т.1 КТ е защитена
информация, в контекста и на чл.7 ал.1 пр. „посл.“ ЗДОИ. Освен това, установените
нарушения на КТ и относимите наредби при неговото прилагане, ведно с даваните
задължителни за изпълнение от работодателите предписания за отстраняването им,
по изричната регламентация от чл.405 КТ представляват индивидуални административни
актове, подлежащи на съдебен контрол по реда на АПК, като засягащи правната
сфера на проверяваните лица, което априори ги изключва от кръга на генерираната
обществена информация в дейността на съответния орган на изпълнителната власт. Независимо
от основателността на горните възражения на ответния орган, жалбоподателят е
получил в по-голямата ѝ част търсената от него информация, която очевидно
обслужва частния му интерес, защото обществото няма интереси от установяване на
конкретния начин на организацията на труда в едно ТД и то през период, отдалечен
във времето от повече от 5-6 години.
По
поддържаното оспорване на отказа по т.4 и т.14 - има ли данни, документи или информация за „Поларис 8“ ООД, касаещи
Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между
членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя и
свързаното с нейните разпоредби, сумирано
изчисляване на работното време за период: от основаване на дружеството
/1996г./ до 30.04.13 г., респ. от 2003г. - годината на обнародване на Наредбата
до 30.04.2013 г., основателно се възразява от ответния орган, че дори и да са
извършвани някакви проверки в релевираните периоди, съгласно посочената
Номенклатура на делата със срокове за съхраняване, няма как документи от такива
да са налични към момента на подаване на заявлението по чл.24 ЗДОИ от
жалбоподателя. Отделно от това, дори и да съществуват някакви данни, по
същество е поискана справка, свързана със сериозен разход на времеви и човешки
ресурс, да бъдат прегледани архиви от преди повече от 15-20 години, на базата
на което да се изготвят справки за целите на питането на жалбоподателя, каквото
нормативно задължение субектите по чл.3 ал.1ЗДОИ нямат. Исканата информация по
тези два пункта не представлява налична информация, създадена и съхранявана от
държавния орган, а се налага евентуалното ѝ допълнително изготвяне от
задължения субект по ЗДОИ, което не се предвижда от самия закон. Със същите
мотиви следва да бъде отхвърлено и оспорването на отказа по т.5, защото
съгласно индекс ПОИД-25 от Номенклатурата, утвърдена от ДА „Архиви“ /л.59/,
срокът за съхраняване на кореспонденцията с НАП, е 5 години, а искането на
жалбоподателя е за информация отнесена към периода 01.03.2012 г. - 30.04.2013 г.
В
този ракурс преценено, правилно е съображението, че заявената информация, като
неналична при органа по чл.3 ал.1 ЗДОИ, обективно не може да бъде предоставена
на заявителя. Основният аргумент за постановения частичен отказ, обаче, е
сведен до това,че исканата информация не е „обществена“ по смисъла на
дефинитивната разпоредба на чл.9 във връзка с чл.2 ЗДОИ, което също следва да
бъде споделено. По аргумент от чл.4 ал.1 ЗДОИ,същата касае трудово-правната
организация на деловата дейност на „Поларис 8“ ООД - бивш работодател на заявителя,
която не само не е обществена, защото не е свързана с обществения живот в
страната (а с организацията на работа в
конкретно ТД), но и за нейното търсене,
получаване и разпространяване е предвиден специален ред, съгласно чл.128а ал.1 КТ, който изключва общия по ЗДОИ.
Отделно
от всичко това, релевираното правно основание от жалбоподателя „съставяне на
собствено мнение за дейността на инспекцията“ не е самоцел, а следва да бъде в
контекста на нормативните цели от чл.14 ал.2 т.2 и т.3 ЗДОИ - за опровергаване
на разпространена недостоверна информация, каквато не е съдържащата се в
конкретните отговори от НАП и НОИ до жалбоподателя /най-малкото същата не е
„разпространена“ по смисъла на закона/; както и когато представлява обществен
интерес. Последното, от депозираните по делото документи не се установява,
напротив, от всички искания, сигнали и уточнения на жалбоподателя и получените
отговори от различни институции, все по процесните и в настоящото производство
въпроси, може да се изведе заключение, че търсената информация обслужва личните
му интереси, а не тези на обществото.
При така установените факти и след
извършената проверка на всички основания по чл.146 АПК, настоящият състав намира
подадената жалба за неоснователна. Оспореният частичен отказ, по отношение на
т.4, т.5 и т.14 от заявлението по чл.24 ЗДОИ на жалбоподателя, е постановен от компетентен
орган,съгласно чл.28 ал.2, вр. с чл.3 ал.1 ЗДОИ, административен орган, в предвидената
от закона форма /арг. чл. 38 ЗДОИ/ и при спазване на административнопроизводствените
правила. Същият е съответен на материалния закон и неговата цел, поради което
като валиден, допустим и законосъобразен акт, следва да бъде оставен в сила. Присъждане
на съдебни разноски своевременно е поискал ответният орган, каквито, с оглед
изхода на процеса, му се дължат, по аргумент от чл.143 ал.4 АПК, вр. с чл.78
ал.8 ГПК и с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ /Обн. ДВ, бр.5/06 г., посл.изм. ДВ, бр.98/15 г/, в
размер на 100 лева. Предвид изложеното, се налага крайният извод, формиран при
проверката по чл.168 АПК, че
Решение № 20009474/19.02.2020 г., в обжалваната му част по т.4, т.5 и т.14, е
съответно на закона и фактите по делото, воден от което и на основание чл.172
ал.2 пр. „посл.“ АПК, Административният съд гр.Силистра
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.К.Д. ***, срещу
Решение изх. № 20009474/19.02.2020 г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“
гр.София, в частта му, с която е отказан достъп до обществена информация
по т.4, т.5 и т.14 от заявлението по чл. 24 ЗДОИ на жалбоподателя.
В останалата му част Решението, като
необжалвано, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Р.К.Д., с ЕГН: ********** ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с
административен адрес: гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 3, сумата от 100.00 (Сто) лева - разноски по
делото.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.40 ал.3 от Закона за достъп до обществена информация.
СЪДИЯ: