№ 161
гр. Дулово,
29.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дуловският
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тридесети май две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. КЪНЧЕВ
При участието на секретаря Н.С., като разгледа докладваното от районния съдия
гр.д. № 551 по описа на съда за 20**г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова
молба от С.И.А. с ЕГН ********** и П.С.А. с ЕГН **********,*** против Д.И.М. с
ЕГН **********, З.Ю.М. с ЕГН ********** и В.Д.С. с ЕГН **********,***, в която
твърдят, че те – ищците и първият ответник са наследници по закон и по право на
заместване на общият им наследодател Ф. А.И. с ЕГН **********, починала на *****г.,
бивш жител ***. Твърдят, че след смъртта си общият наследодател им оставил в
наследство следният недвижим имот: Поземлен имот с пл.№ ***, в кв.**,
представляващо по ПУП на **** от 1980г. – УПИ **, с площ от 1230кв.м., с
участие на собствено дворно място от 1210кв.м., при граници и съседи: улица,
УПИ №№ *******.
Процесният имот след смъртта на общият им наследодател и до подаване на исквата
молба не е бил предмет нито на съдебна, нито на доброволна делба.През годините
бил обработван от всички наследници. С възмущение разбрали, че на ****г. ответниците Д.И.М. и З.Ю.М. се
снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение по
отношение на наследственият имот, след което на *****г. прехвърлили правото на собственост
върху имота чрез покупко-продажба на третия ответник и тяхна дъщеря В.Д.С..Молят
съда да постанови решение, с което:
1.На основание чл.124, ал.1 от ГПК да признае
за установено по отношение на ответниците Д.И.М., З.Ю.М. и В.Д.С., че П.С.А. е собственик на 2/4 ид.части, а Д.И.М.
и С.И.А.С.И.А. на по 1/4 ид.част, в
качеството им на наследници на Ф. А.И. с ЕГН **********, на следният недвижим
имот: Поземлен имот с пл.№ ***, в кв.**, представляващо по ПУП на **** от
1980г. – УПИ **, с площ от 1230кв.м., с участие на собствено дворно място от
1210кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ №№ *****.
Като на основание чл.537,
ал.2 от ГПК да отмени като неверен Констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка с рег. № *****г., партидно дело № ***** над 1/4
ид.част от описания по-горе недвижим имот, като неверен.
2.На основание чл.26, ал.1, предл.3-то и ал.2, предл. 2-ро от ЗЗД
да прогласи нищожността на договор за покупко-продажба, сключен между Д.И.М. и З.Ю.М.
– в качеството на продавачи и В.Д.С. – в качеството на купувач, на следният
недвижим имот: Поземлен имот с пл.№ ***, в кв.**, представляващо по ПУП на ****
от 1980г. – УПИ **, с площ от 1230кв.м., с участие на собствено дворно място от
1210кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ №№ ** ***, в частта над ¼
ид.част от имота, поради това, че същият накърнява добрите нрави и поради липса
на съгласие.
В
условията на евентуалност, молят съда да постанови решение, с което:
1.На основание чл.76,
ал.1 от ЗН да обяви за недействителен спрямо ищците по делото договора за
покупко-продажба сключен между Д.И.М. и З.Ю.М. – в качеството на продавачи и В.Д.С.
– в качеството на купувач, на следният недвижим имот: Поземлен имот с пл.№ ***,
в кв.**, представляващо по ПУП на **** от 1980г. – УПИ **, с площ от 1230кв.м.,
с участие на собствено дворно място от 1210кв.м., при граници и съседи: улица,
УПИ №№ ***,
обективиран в НА на нотариус К.К. с район на действие – ***, по нотариално дело
№ ****г.,вписан в Службата по вписвания гр.**** с вх.рег.№ *******г. , акт № ***,
том ***.
2. На основание чл.76 от ЗН да обяви за недействителен спрямо ищците по делото договора за
покупко-продажба сключен между Д.И.М. и З.Ю.М. – в качеството на продавачи и В.Д.С.
– в качеството на купувач, на следният недвижим имот: Поземлен имот с пл.№ ***,
в кв.**, представляващо по ПУП на **** от 1980г. – УПИ **, с площ от 1230кв.м.,
с участие на собствено дворно място от 1210кв.м., при граници и съседи: улица,
УПИ №№ **********, обективиран в НА на нотариус К.К. с район на действие – ***,
по нотариално дело № № ****г.,вписан в Службата по вписвания гр.**** с вх.рег.№
*******г. , акт № ***, том ***, в останалата му част.
Отделно от това, искат от
съда на основание чл.69, ал.1 от ЗН и чл.34, ал.1 от ЗС да извърши съдебна делба между ищците С.И.А.
и П.С.А., и ответника Д.И.М., в качеството им на наследници на на Ф. А.И. с ЕГН
**********, на съсобственият им недвижим имот Поземлен имот с пл.№ ***, в кв.**,
представляващо по ПУП на **** от 1980г. – УПИ **, с площ от 1230кв.м., с
участие на собствено дворно място от 1210кв.м., при граници и съседи: улица,
УПИ №№ ******, при квоти: 2/4 ид.части за П.С.А. и по ¼ ид.част за С.И.А.
и Д.И.М..
Представят писмени
доказателства. Претендират разноски. Правят искане за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на тима свидетели при режим на довеждане.
Ответниците
Д.И.М., З.Ю.М. и В.Д.С. са депозирали по
делото писмен отговор на исковата молба, с който са оспорили предявените от
ищците искове. Считат, че същите са неоснователни и молят да бъдат отхвърлени.
Сочат недопустимост на иска за извършване на съдебна делба, тъй като процесният
имот не бил съсобствен, а еднолична собственост на ответника В.Д.С. на
основание правна сделка – покупко-продажба. Твърдят, че имота до ****г.
бил обработван от първите двама ответници и останалите наследници на Ф. А.И./баба
на първит ищец и първият ответник и майка на вторият ищец/ не съществувало
съмнение или претенция, че този имот е на С. и З.М.. Твърдят, че П.А. още преди
смъртта на Ф. И. е знаела, че процесният имот е собственост на племенника й Д.М.
и не е предявявала претенции. Правят
възражение, че първите двама ответници са станали собственици на процесния имот
по давност още приживе на наследодателката на ищците - Ф. И. и далеч преди
възникване на правото на наследяване на права от ищците. Поради напредналата си
възраст през 1975г. Ф. И. е била в невъзможност да
упражнява фактическата власт върху процесния имот, а такава
била упражнявана от С. и З.М..
Не
представят писмени доказателства. Правят искане за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетели за оборване на твърдението на ищците за
съвместно упражнавяне на фактическа власт върху процесния имот от ищеца С.А. и Д.А..
След като
прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
В
представено от ищците удостоверение за наследници на Ф. А.И. с изх. № ****г., издадено въз основа на Акт за смърт № ***г. от Кметство ***, като нейни
наследници са вписани И.С.М./син/ - починал на
****г. и П.С.А./дъщеря/.
От представеното от ищците Удостоверение за наследници с
изх. № ***г., издаденовъз основа на Акт за смърт № **г. от Кметство ****, става
ясно, че след смъртта си на **г. И.С.М. е оставил като свои наследници: съпруга
Н.М.М. – починала на ****г. и две деца – Д.И.М. и С.И.М..
От представената и приета като доказателство по делото в
цялост и в заверено копие нотариално дело № **г. по описа на нотариус К.Костов
с район на действие – РС- Дулово, става ясно, че на 02.11.2012г. ответниците Д.
и З.М. са се снабдили за процесния имот с Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение – констативен с
№ **** от *** година.
По делото е представен и приет като доказателство Нотариален
акт за договор за продажба на недвижим имот с № ****г., издаден от нотариус К.К.
с рег. № *** в Нотариалната камара на Р.България, с район
на действие – ******, вписан в Службата по вписванията гр.Дулово
на *** г., от който става ясно,
ответниците Д.И.М. и З.Ю.М. са продали на ответника и тяхна дъщеря В.Д.С. процесният недвижим имот.
По делото е представен официален отговор от Община –
Дулово/лист 64/, от който става ясно, че имот с пл. № ***, парцели I и II в кв. ** по застроителният и регулационният план на
с.Черник, одобрен със Заповед № ****г. на Зам. председателя на ОНС – *** е
записан в Разписната книга на Д. И. С. с НА № ***. том *** и Ф. А.С. с НА № ****г.,
том ****. В тази връзка към отговора е приложено заверено копие на стр.*** от
Разписната книга на ****.
От разпита на свидетелите А. А., Д.У., Ю. К. които не са в родствена връзка със
страните и не са заинтересовани от изхода на делото, и които съдът кредитира изцяло като непротиворечащи
помежду си, се установява, че процесния имот е наследствен на С.А.
и Д.М. от баща им. Приживе баща им го разделил на две. Лявата част на имота се
обработвала и стопанисвала от С.А., а дясната част на имота се обработвала и
стопанисвала от Д.М.. Двете половини били разделени с бразда/ивица. След
смъртта на баща им до миналата година имота се обработвал от двамата братя.
Спорове между тях за имота нямало. В показанията си свидетелите бяха
категорични, че процесният имот е останал в наследство на двамата братя С. и Д..
По отношение на показанията на свидетелите Ю.А./племенница
на първия ищец и на първият ответник/, А.Г./племенник на първият ответник/ и Ф.Г./приятелка
на третия ответник/, съдът елиминира
същите като дадени от най - близките на страните и по точно на ответниците,
предвид очевидния им интерес от изхода на делото, а именно да се създаде
впечатление, че имота е владян единствено от ответника Д.М. и съпругата му,
намира, че същите не следва да бъдат коментирани.
От
събраните по делото гласни доказателства следва да се заключи, че процесният имот е наследствен на ищците и първият ответник, и че през годините
е обработван наполовина от С.А. и Д.М., които са деца на починалият син
на общата наследодателка И.С.М. и наследници по право на заместване на баба си Ф.
И..
Съдът намира, че процесния имот следва да бъде допуснат до делба между
наследниците на Ф. А.И. – починала *****г., а именно:
От Удостоверение за наследници с изх.
№
***г., издадено въз основа на
Акт за смърт № ****г.
от Кметство ***, след смъртта си Ф. А.И. – починала на *****г.,
е оставила като свои
наследници И.С.М./син/ - починал на ***г. и П.С.А./дъщеря/. Всеки един от тях получава
по ½ идеална част от наследството на майка си.
От представеното от ищците Удостоверение за наследници с
изх. № ***г., издадено въз основа на Акт за смърт № ***г. от Кметство ***,
става ясно, че след смъртта си на ***г. И.С.М. е оставил като свои наследници:
съпруга Н.М.М. – починала на ***г. и две деца – Д.И.М. и С.И.М.. Тъй като
съпругата му е починала, полагащата се на И.М. наследствена 1/2 ид.част, ще
бъде поделена поравно между синовете му Д.И.М. и С.И.М., а именно всеки следва
да получи по 1/4 ид.част.
След привеждане на
първоначалните припадащи се идеални части под общ знаменател се получават
следните квоти, при които следва да бъде допусната съдебната делба:
-
За
П.С.А. – 2/4ид.части;
-
За
Д.И.М. – 1/4ид.част; и
-
За
С.И.М. – 1/4ид.част.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи:
Съдебната
практика сочи, че е избор на ищеца по какъв начин да защитава правата си, с
какви искове да сезира съда и как да реализира дадените му законови
възможности.
Предпоставка
за допустимостта на установителния иск за собственост е наличието на интерес от
търсената защита, за който съдът преценява от изложените в исковата молба
твърдения. С оглед наведените твърдения за принадлежност на собствеността
върху процесния имот в патримониума на общия наследодател на ищеца и
ответниците, искът се явява процесуално допустим.
Основателността
на предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК предполага установяване от ищците, че
са придобили собствеността върху спорните 3 /4 идеални части/ 2/4 ид.ч.
за Ф. А. и 1/4 ид.ч. за С. А./ от процесния имот по силата на въведеното от тях
правопораждащо за правото им на собственост основание - наследствено
правоприемство. Като безспорно по делото съдът приема обстоятелството, че
процесните имоти са били собственост приживе на наследодателя Ф. А.И., което обстоятелство се
потвърждава от официалният отговор на Община – Дулово/лист 64 от делото/ от *****г.
и приложеното към него заверено копие на стр.27 от Разписна книга за с.Черник, в който е отразено - титул за
собственост за процесният имот, а като собственици на имота са посочени Ф. Алиева Салиева и Д.
Исмаилов Салиев. За доказване на противното не бяха
представени доказателства от ответниците.
С предявеният искът по чл. 26 ал. 1, предл. 2 и 3 от ЗЗД ищците целят да бъде установено по съдебен ред, че определен договор е
нищожен когато накърнява добрите нрави и при който липсва съгласие (в конкретния случай на разпоредбата на чл.76 от ЗН).
Закон по смисъла на чл.26,ал.1 от ЗЗД означава нормативен акт в широкия смисъл
на думата- кодекс, закон или подзаконов нормативен акт. Касае се за
противоречие на договора не общо с целия нормативен акт, а с конкретна негова
императивна разпоредба.Най- тежкият порок на договора е нищожността. Тя е абсолютна,
изначална и несанируема. Това означава, че договорът начално не произвежда,
както и не може да произведе действие по- късно чрез
заздравяването(санирането).
Разпоредбата на чл.76 предвижда недействителност на актовете на разпореждане на
сънаследник с отделни наследствени предмети, освен ако тези предмети не се
падат в негов дял. Горната разпоредба касае не нищожност, а относителна
недействителност, тъй като разпореждането валидно обвързва страните по сделката
и поражда желаните и целени от тях правни последици, както и в
отношенията им с трети
лица.
Разпоредбата
на чл.76 от ЗН има защитна функция и охранява интересите на сънаследниците по
отношение на общите сънаследствени вещи, режима на тяхното разпореждане,
запазването им в сънаследствената делбена маса, с оглед получаването им в
реален дял и недопускането на трети лица в наследствената общност. Съобразно разпоредбата на чл. 76 от ЗН недействителността
касае цялата сделка с наследственият имот, а не само частта която надхвърля правата
на прехвърлителя, поради което ще бъде обявен за недействителен целият договор
за продажба.
С Тълкувателно решение №1/2004г. на ВКС е ревизирано приетото с ТР№72/85г. на
ВС, становище относно характера на уредената в чл.76 от ЗН недействителност-
като относителна, а не абсолютна. С тълкувателното решение от 1985г. се указва
на характера на недействителността като на нищожност, приравнена по последици
на нищожността на сделките, за които е приложима някоя от хипотезите на чл.26
от ЗЗД.
В т.1 на ТР №1/2004г. на ВКС е дадено разяснение, че разпоредбата на чл.76 от ЗН урежда особен вид относителна недействителност, а не абсолютна
недействителност, нищожност за извършен от сънаследник, несъобразен със закона акт
на разпореждане на сънаследствена вещ и признатото право на защита срещу едно
валидно разпореждане, дадено в полза на определен кръг правни субекти, да
поискат незачитане на последеците му при ликвидиране съсобствеността върху
сънаследствени имущества. В този смисъл противоречието на акт на разпореждане с
разпоредбата на чл.76 от ЗН не води до абсолютна нищожност на сделката, не
попада в приложното поле на чл.26,ал.1 от ЗЗД, визиращ абсолютна нишожност на
сделките.
По
отношение на тях следва да се отбележи, че с ТР№1 от
19.05.2004г. на ВКС по гр.д.№1/2004г. ОСГК, се приема, че правото на
сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност по чл.76 от ЗН може да се упражни в делбеното производство или при установителен иск
за собственост. В конкретния случай, искът по чл.76 от ЗН е съединен с
положителен установителен иск за разглеждане в рамките на едно и също
производство.
В диспозитива на цитираното тълкувателно решение се посочва, че
легитимирани да се позоват в делбеното производство или по иск за собственост
на тази относителна недействителност са само съделители- сънаследници,
неразпоредили се с дела си.
Съгласно
чл. 76 ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени
предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при
делбата. В конкретния случай стана ясно, че предпоставките за обявяване на
предвидената в тази разпоредба относителна недействителност са налице, тъй като
атакуваната разпоредителна сделка е извършена само от част от наследниците на Ф. А.И. с ЕГН **********, починала на *****г., т.е. без участието на
ищците С.И.А. и П.С.А., поради което предявеният в тази насока иск следва да се
уважи и то по отношение на целия имот подлежащ на делба, а не само за отделни идеални части от него. При тези условия
следва да се уважи и искът за допускане до делба на наследственият недвижим
имот, предмет на делото, като същата следва да се извърши при квотите, посочени
в гореизложените мотиви на съдебното решение, съобразени с регламентираните в
ЗН правила.
Като
основание на исковете си за прогласяване нищожността на договора за покупко -
продажба, обективиран в Нотариален акт с № ****г.,
вписан в службата по вписвнията на
същата дата, ищците са изтъкнали, че същият е сключен в противоречие с
добрите нрави и
липса на съгласие на всички съсобственици.
По делото
стана ясно, че продавачите по договора за покупко - продажба, обективиран в Нотариален
акт за договор за продажба на недвижим имот с № ****г.,
вписан в службата по вписвнията на същата
дата, са били наясно, че имуществената общност по отношение на наследственият
поземлен имот е обхващала и други лица - субекти на правото на собственост
върху тях, които са били игнорирани като съсобственици, тъй като продавачите са
се разпоредили с вещното право на собственост в пълния му обем, а не само с
идеална част от него, собственост на единият от тях, като с некоректното си
отношение са засегнали общоприети нравствени правила. Незачитането на правата
на част от наследниците на общия наследодател и пренебрегването им при
извършеното разпореждане с имота представлява неморална постъпка, която
накърнява установените в обществото правила за почтено поведение и обосновава
реализиране на посоченото в исковата молба основание за нищожност на сделката
по чл. 26, ал. 1, пр.2 и 3 от ЗЗД.
Поради
тези причини предявеният иск за обявяване нищожността на договора за покупко -
продажба следва да се уважи, но до размера на 3/4ид.части от правото на
собственост върху имота, съответстваща на общия дял на част ищците С.И.А. и П.С.А.,
в качеството им наследниците на Ф. А.И.,
тъй като актът на разпореждане на продавача Д.И.М. по договора със собствените на
другите наследници и ищци в настоящото производство идеални части от процесният
имот без
тяхно съгласие накърнява законовите и моралните норми, поради което искането за
обявяване на неговата нищожност се явява е основателно.
По
отношение на направеното от ответниците в писменият отговор възражение, че
първите двама от тях са станали собственици на процесния имот по давност още
приживе на наследодателката на ищците и далеч преди възникване на правото на
наследяване на права от ищците, съдът намира същото за неоснователно, по
следните съображения:
За да може
един имот да се придобие на основание давностно владение, не е достатъчно
същият да се владее повече от 10 години .Нужно е установеното владение да е
законно .Това изискване включва в себе си много компоненти, измежду които едни
от най-важните са:
а/Владението
да е явно.Владелецът следва да извършва действия, които да изразяват
несъмненото му желание не просто да ползва вещта ,а да я владее като своя.Тези
действия трябва да бъдат демонстрирани пред собственика , до чието знание
следва да се сведе по несъмнен факт обстоятелството,че имота му се владее от
друго лице, изцяло отричащо правата му.
б/Собственикът
да демонстрира явно и по несъмнен начин ,че е съгласен с действията на лицето и
че няма нищо против тях.
Владение
срещащо възраженията на собственика не е законно и не може да послужи като
основание за придобиване на имота по давност независимо от неговата
продължителност .
В
този смисъл е и константната съдебна практика .
В
решение № 304 от 4.V.1995 г. по гр. д. № 75/95 г., I г. о.,
докладчик съдията Т. С. Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 10/1995 г.,
стр. 14/се казва :” Претенциите на сънаследника към наследника, който е
установил владение върху наследствения имот, не опорочават това владение.
Въпросът за намерението на един от съвладелците (или в равна степен
съсобствениците) да промени владението от името на всички във владение само за себе си може да се изяви
по различни начини - пряко отричане на съсобствеността, недопускане на останалите
съсобственици до имота
В Решение №
600 от 20.10.2003 г. на ВКС по гр. д. № 300/2003 г., I гр. о., се
казва „Манифестирането на намерението да се свои целия имот е
същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание.
Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт
върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се
предполага. То трябва да се противопостави на останалите сънаследници, като в
исковия процес следва да бъде установено, че противопоставянето е достигнало до
знанието им.”В същото решение се сочи,че обикновеното неползуване на имота не
води до изгубване на правото на собственост и че неупражняването на фактическа
власт върху съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права.
В
решение № 59 от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г.
о., се казва :”За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна
собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд, недвижим имот,
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността
на целия имот следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10 години, фактическата
власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без
прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на
собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че
упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото
елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са налице по отношение
на претендиращия собствеността владелец в рамката на едно пълно и пряко
доказване в хода на процеса, правоизключващото му съсобствеността възражение за
изтекла придобивна давност може да бъде уважено. Доказването на условията на
закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване
право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко
и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите
материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.”
В
същия смисъл е и Решение № 239 от 29.V.1996 г. по гр. д. № 91/96 г., I г. о./Съдебна
практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 10/1996 г., стр. 13 :„Сънаследникът
(съсобственикът) владее имота както за себе си, така и за останалите
сънаследници. Той може да измени основанието за владение само за себе си, като
отрече правото на останалите сънаследници (съсобственици) само ако манифестира
своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание.
„
В
Решение № 2831 от 29.X.1979 г. по гр. д. № 1103/79 г., I г. о. / Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска
колегия, 1979 г., С., Наука и изкуство, 1980 г./ се казва :„За да се приеме, че е прекратено владението
на останалите сънаследници върху наследствената вещ, е необходимо сънаследникът
да е извършил такива действия, от които се вижда, че фактическата власт на
другите сънаследници е прекратена, че ако се опитат да я упражняват върху
вещта, ще бъдат отблъснати. Сънаследникът е отнел владението върху вещта на
останалите сънаследници, ако не ги допуска да ползват общата вещ по никакъв
начин или пък ползва вещта по такъв начин, който показва, че я счита за своя.
Не е достатъчно един от сънаследниците да се ползва сам от вещта, за да се
приеме, че владението на останалите сънаследници е прекратено.Някой от наследниците може да придобие пълна
собственост върху общите вещи по давност. Може да я придобие чрез дългата
десетгодишна или чрез кратката петгодишна давност. Ще я придобие чрез дългата
давност, ако владее общия недвижим имот в продължение на десет години. За да
придобие недвижимата вещ, е необходимо, той да я е владял в продължение на
десет години сам. С откриването на наследството всички вещи, които са били във
владеене на наследодателя, минават във владение на наследниците му по право,
без да е необходимо да са завладели фактически вещите. При това положение, щом
като с откриването на наследството всички сънаследници са във владение, за да
може един от тях да придобие по давност тези вещи, нужно е владението на
останалите да е било отнето от него. Като се има предвид, че всеки от
сънаследниците може да се ползува от общата вещ, вижда се, че не е достатъчно
един от сънаследниците да се ползува сам от веща, за да се приеме, че
владението на останалите сънаследници е прекратено. Необходимо е сънаследникът
да е извършил такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на
другите сънаследници е прекратена, че ако те се опитат да я упражнят върху
вещта, ще бъдат отблъснати. Сънаследникът ще е отнел владението върху вещта на
останалите сънаследници, ако не ги допуща да се ползват от общата вещ по
никакъв начин.”
От
събраните по делото гласни доказателства стана ясно, че допреди година
процесният имот се е обработвал от ищеца С. и ответника Д., като лявата
половина от него се владеела и стопанисвала от С., а дясната половина се
владеела и стопанисвала от Д..
Спорове за собствеността на
процесният имот не е имало никога между двамата.
Поради
уважаване на иска за делба и исковете за обявяване нищожността на договора за
покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт за договор за продажба на
недвижим имот с № ***,
издаден от нотариус К.К. с рег. № ***
в Нотариалната камара на Р.България, с район на действие – ***,
вписан в Службата по вписванията гр.Дулово на *** г. и
иска по чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 537, ал.2 от ГПК, искането на ищците
за присъждане на разноски следва да се уважи в размер на 100/сто лева/
представляващи заплатени държавни такси .
Поради
тези причини и на основание чл. 235 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.М. с ЕГН **********, З.Ю.М. с ЕГН ********** и В.Д.С. с ЕГН **********,***, че П.С.А. с ЕГН **********,*** е собственик на 2/4ид.части, С.И.А.
с ЕГН **********,*** е собственик
на 1/4ид.част и Д.И.М.
с ЕГН **********,*** е
собственик на 1/4ид.част, в
качеството им на наследници на Ф.
А.И. с ЕГН **********, починала на *****г., от следния недвижим имот: Поземлен имот с пл.№ ***, в кв.**,
представляващ по ПУП на **** от 1980г. – УПИ
**-***, в кв.**,с площ от 1230кв.м., с участие на собствено дворно място от
1210кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ №№ ****.
ОТМЕНЯВА на
основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение –
констативен с № ***година, издаден от нотариус К.К. с рег. № *** в Нотариалната
камара на Р.България, с район на действие – ****, с който ответниците Д.И.М. с ЕГН ********** и З.Ю.М. с ЕГН **********, са признати за собственици
по давностно владение при условията на СИО, при извършена от нотариуса
обстоятелствена проверка на НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 1210кв.м./хиляда
двеста и десет квадратни метра/,с пл. ***, в кв.**, представляващо
по ПУП на **** от 1980г. – УПИ **, с
площ от 1230кв.м., с участие на собствено дворно място от 1210кв.м., при
граници и съседи: улица, УПИ №№ ***.
ОБЯВЯВА за нищожен договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт за
договор за продажба на недвижим имот с № ***г., издаден от
нотариус К.К. с рег. № *** в Нотариалната камара на Р.България, с район на
действие – ****, вписан в
Службата по вписванията ** на ** г., сключен
между Д.И.М. с ЕГН ********** и З.Ю.М.
с ЕГН ********** в качеството им на
продавачи и В.Д.С. с ЕГН ********** в
качеството й на купувач, по отношение на следният недвижим имот: НЕЗАСТРОЕНО
ДВОРНО МЯСТО с площ от 1230кв.м./хиляда двеста и тридесет квадратни
метра/,съставляващо по
ПУП на **** от 1980г. – УПИ **-***,
в кв.**, при граници и съседи: улица,
УПИ №№ ***, поради сключването му при противоречие с
добрите нрави и липса на съгласие , изразяващо се в разпореждане
с имота от страна на продавачите без участието на
част от съсобствениците, а именно ищците С.И.А. с ЕГН **********,*** и П.С.А. с
ЕГН **********,***, като нищожността се обявява за размера от 3/4 идеални
части от имота.
ОБЯВЯВА за относително
недействителен на основание чл. 76 ЗН спрямо ищците С.И.А. с ЕГН **********,***
и П.С.А. с ЕГН **********,***, договор за покупко - продажба, обективиран
в Нотариален акт за договор за продажба на недвижим имот с № ****г., издаден от нотариус Константин Костов с рег.
№ 351 в Нотариалната камара на Р.България, с район на действие – Районен съд
–Дулово, вписан в Службата по вписванията гр.Дулово на 05.12.2012 г., сключен между Д.И.М.
с ЕГН ********** и З.Ю.М. с
ЕГН ********** в качеството им на
продавачи и В.Д.С. с ЕГН ********** в качеството й на купувач, по отношение на на следният недвижим
имот: НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО с площ от
1230кв.м./хиляда двеста и тридесет квадратни метра/,съставляващо по ПУП на **** от 1980г. – УПИ **-***, в кв.**,
при граници и
съседи: улица, УПИ №№ *****.
ДОПУСКА
извършването на делба между С.И.А. с
ЕГН **********,***, П.С.А. с ЕГН **********,***
и Д.И.М. с ЕГН **********,***,
по отношение на на следният недвижим имот:
НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 1230кв.м./хиляда двеста и тридесет
квадратни метра/,съставляващо по ПУП на **** от
1980г. – УПИ **-***, в кв.**,
при граници и
съседи: улица, УПИ №№ ****, при следните квоти:
-за П.С.А.
- 2/4 ид.ч.;
-за
С.И.А./ Себахатин И.А./ - 1/4 ид.ч.;
-за Д.И.М. - 1/4ид.ч.
ОСЪЖДА Д.И.М.
с ЕГН **********,***, З.Ю.М. с ЕГН **********,***
и В.Д.С. с ЕГН **********,***, да
заплатят на П.С.А. с ЕГН **********,***
и С.И.А.
с ЕГН **********,***, сумата от 100.00лв.
/сто лева/, представляваща направени разноски по делото под формата на
заплатени държавни такси.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Силистренският окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: