№ 3360
гр. София, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯНД Административно наказателно дело №
20211110213075 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Г. Н. Т., ЕГН: ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-017406/24.08.2021г. издадено от началник на
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания,
както следва „глоба“ в размер на 200,00 лева и „глоба“ в размер на 100,00
лева и „лишаване от прави да управлява МПС“ за срок от един месец.
Подадена е жалба лично от лицето, в която се твърди, че същата никога
не е била участник в ПТП и не е нарушавала правилата за движение по
пътищата, поради което и не е съгласна с обжалвания акт. Иска от съда да го
отмени.
В съдебното заседание, редовно призована жалбоподателката Г. Т., се
явява лично. Поддържа жалбата като продължава да твърди, че в такова ПТП
не е била участник. Сочи, че живее в този район, но ползва посочения
маршрут много рядко. Изтъква, че само тя управлява процесния автомобил.
1
Не си спомня дали е била в България на посочената дата, доколкото живее
преимуществено в чужбина. Отново иска от съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Началник група към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 22.06.2021г. жалбоподателката Г. Н. Т. управлявала в гр. София, по
бул. „Тодор Александров“ с посока на движение от към площад
„Независимост“ собствения си лек автомобил марка 11111. Около 17:10 часа
на кръстовището с бул. „Княгиня Мария Луиза“ се отклонила за завой наляво
от средното платно за движение и реализирала ПТП с попътно движещия се в
лявото платно лек автомобил марка 2222. Същата не спряла на мястото на
ПТП и продължила по пътя си. Св. Г. уведомил органите на реда на тел. 112.
Установявайки посочените обстоятелства въз основа на декларацията,
дадена от св. Г. и декларацията, подадена от жалбоподателя, ЦХЦ на
длъжност „мл. автоконтрольор“ в ОПП СДВР съставил АУАН серия АВ бл.
№ 221065/04.08.2021г. В същия като свидетели били посочени – АСС и ЕЗП –
присъствали единствено при съставяне на АУАН. Същият бил връчен на
жалбоподателя на същата дата – 04.08.2021г. и подписан от нея с
възражение, че не е съгласна с посоченото в акта. Други възражения в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.
Въз основа на съставения акт на 24.08.2021г било издадено наказателно
постановление (НП) № 21-4332-017406/24.08.2021г. от началник на сектор в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания, както следва
„глоба“ в размер на 200,00 лева и „глоба“ в размер на 100,00 лева и
„лишаване от прави да управлява МПС“ за срок от един месец.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля Ц. Г. Г., декларациите на св. Г. и
жалбоподателката, протокол за ПТП № 1782580, рег. № 6253/22.06.2021г.,
2
докладна, справка – картон за водача Г. Т., заповед № 8121К-
13318/23.10.2019г., заповед № 81213-515/14.05.2018г.
Анализирайки събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП
фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото. В този смисъл основното доказателствено средство се явяват
показанията на свид. Ц. Г.. Същият е бил участник и непосредствен свидетел
на настъпилото на процесната дата, час и място съприкосновение между лек
автомобил марка 11111 и лек автомобил марка 2222.
От гледна точка на съдържанието им, показанията на свидетеля
съответстват и на останалите събрани по делото доказателства, а
причинените по лек автомобил марка 2222 увреждания за непосредствено
възприети от пристигналите на място полицейски служители и описани в
протокола за ПТП. Следва да бъде дадено доверие на всички, приобщени от
съда по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства. Във връзка с изложените
от жалбоподателката твърдения, следва да се посочи, че същата не е
ангажирала, каквито и да е доказателства, за да ги подкрепи.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
3
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор”
в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно
т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на
група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят
и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и
да наложат за него административно нарушение.
Съдът намира, че макар и лаконично, описанието на нарушението по чл.
25, ал. 1 от ЗДвП както в АУАН, така и в НП е достатъчно конкретно и е
съобразено с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП, „Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра,.... преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.“
От писмените и гласните доказателства по делото несъмнено се
установява, че жалбоподателката е предприел маневра по навлизане в
съседното (ляво) пътно платно, като се е отклонила от средното такова, в
което се е движела за завой наляво. Това жалбоподателката е сторила, без да
пропусне движещият се попътно лек автомобил марка 2222, управляван от св.
Г. в лявата пътна лента. Като е предприела маневрата, без да съобрази, че по
този начин отнема предимството на движещия се в лявата пътна лента
автомобил и че ще застраши безопасността на минаващия покрай нея
автомобил, жалбоподателката е нарушила правилата за движение по
пътищата, с което е станала причина за реализираното ПТП.
Чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда административно наказание за
водач, който не спази предписанието на пътните знаци и правилата за
предимство, за заобикаляне и други, с което създаде непосредствена опасност
за движението. Но в конкретния случай тази опасност е реализирана и
поведението на жалбоподателката се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. С оглед настъпилите по-тежки общественоопасни
последици, правилно деянието е квалифицирано по ал. 2 на чл. 179 ЗДвП.
4
Тази разпоредба след изменението през 2017 г. предвижда санкция в
абсолютен размер от 200 лева за водач, който причини ПТП вследствие на
допуснато нарушение по ал. 1 на същия текст.
В тази връзка съдът намира наложената на жалбоподателя глоба в размер
на 200 лева за правилно индивидуализирана, в предвидения от закона размер.
От субективна страна, нарушението на чл. 25, ал. 1 ЗДвП е извършено от
жалбоподателя при форма на вина небрежност, тъй като тя не е съзнавала
общественоопасния характер на деянието и на последиците, че отклонявайки
автомобила си вляво и навлизайки в съседната пътна лента ще застраши
безопасността на друг участник в движението. Като правоспособен водач на
МПС обаче тя е бил длъжен да се огледа и прецени цялата пътна обстановка,
преди да предприеме желаната маневра.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
тъй като нарушението не само е застрашило, но е и увредило обществените
отношения и същото се явява типично за този вид нарушения.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление в тази му част следва да бъде потвърдено в цялост, като
правилно и законосъобразно.
Съобразявайки събраните по делото доказателства съдът счита, че
жалбоподателката Г. Т. не е осъществила от субективна страна състава на
второто от вменените и административни нарушения - това по чл. 123, ал.1, т.
3, б. „в“ ЗДвП.
От обективна страна се установи, че в конкретния случай е настъпило
ПТП между лек автомобил марка 2222 и лек автомобил марка 11111,
управляван от жалбоподателката, която при престрояване в лява лента за
завой на ляво не е пропуснала попътно движещия се до нея лек автомобил и
се е случило съприкосновение между превозните средства. От настъпилото
ПТП са причинени единствено имуществени вреди, като в случая не е било
налице съгласие между участниците в ПТП по отношение на тях, доколкото
жалбоподателката Т. изобщо не е спряла да изчака, а е напуснал самоволно
местопроизшествието. Обратно на извършеното от нея, жалбоподателката е
следвало да не напуска местопроизшествието, да сигнализира органите на
ОПП-СДВР и да изчака тяхното идване до изясняване на случая. При това
положение съдът намира, че със своето действие (напускане на
5
местопроизшествието), респ. бездействие (неуведомяване на органите на
ОПП-СДВР) жалбоподателката Т. е осъществил от обективна страна състава
на вмененото и административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
ЗДвП.
От субективна страна обаче по делото не се установява въобще
жалбоподателката да е разбрала за настъпилото ПТП. Последно изключва
умисъла, т. е. възможността същата да е съзнавала, че в резултат на маневрата
с управляваното от нея МПС е настъпило ПТП с процесния лек автомобил, че
би могъл да възникне спор със собственика му, както и че има задължение да
не напуснала местопроизшествието без да уведоми органите на МВР. Още
по-малко да е целяла точно този резултат.
Предвид посоченото, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
НП следва да бъде отменено в частта, касаеща извършеното нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, поради субективната му несъставомерност.
Разноски не се претендирани от страните, поради което и не следва да
бъдат присъждани.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 21-4332-
017406/24.08.2021г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, в частта, в която на Г. Н. Т., ЕГН: ********** на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложено административни наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева и
„лишаване от прави да управлява МПС“ за срок от един месец.
ПОТВЪРДЖАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332-
017406/24.08.2021г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, в частта, в която на Г. Н. Т., ЕГН: ********** на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
6
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7