№ 1609
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Въззивно гражданско дело № 20221100502469 по описа за
2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20221910 от 13.12.2021 г., постановено по гр.дело №13457/2020 год. по
описа на СРС, ГО, 68 състав е осъден ответникът Главна дирекция „П.б. и З. на Н.”- МВР,
гр. София, ул. **** да заплати на Д. Г. Г. следните суми: 1498 лв., представляващи
допълнително възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за положен от ищеца извънреден
труд през периода от 06.03.2017г. до 06.03.2020г. и 200 лв. представляващи мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху неизплътеното допълнително възнаграждение за
извънреден труд, начислена за периода от 01.05.2017г. до 06.03.2020г., заедно със
законотвата лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба –
11.03.2020г. до окончателното й изплащане; както и на основаниие чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 500 лв., представляваща направените от ищеца разноски по делото – платеното
възнаграждение на един адвокат. С посоченото решение ответникът е осъден да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на СРС сумата то 109.92 лв. представляваща
дължимата държавна такса за уважените искове, както и сумата от 200 лв., представляваща
платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-счетовосдната
експертиза по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ГД „П.б. и З. на
Н.“, при МВР с доводи за неговата неправилност. Поддържа, че е налице самостоятелна
уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд и не следва да се прилагат чл.9,
ал.1, 2 и 3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата по Кодекса на
труда. Изтъква че часовата норма за нощния труд регламентирана от ЗМВР и различна от
тази по КТ. Твърди, че е незаконосъобразно признаването на преобразуваните часове нощен
труд в дневен труд като положен извънреден труд. Счита, че извънреден е този труд, който
сеэполага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето
1
на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време.
Полагането на нощен труд, който е в рамките на установенвото работно време, не се явява
извънреден труд. По изложените съображения твърди, че е неправилно разбирането, че
часовете в повече, които се получават при преобразуването н анощен в дневен труд се
явяват извънреден такъв. Сочи че правата и задълженията на служителите на МВР са
регламентирани от специалния ЗМВР, поради което не следва да се прилагат избирателно
нормите на КТ и подзаконовите му нормативни актове.
Ответникът по жалбата не е депозирал отговор. В депозирано в съдебно заседание
становище заявява, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено. Поддържа, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Според чл. 178, ал. 1, т. З ЗМВР, към основното месечно
възнаграждение се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. В тази връзка били приети
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г., като разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от тези наредби, които били
аналогични, било видно, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407 от 11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т. е.
часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1. 143. В останалите две от
посочените наредби липсвало такова изрично правило. Следователно в тези подзаконови
нормативни актове била налице празнота, която следвало да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на трудовото законодателство – КТ и подзаконовите
нормативни актове, съобразно прогласения в чл. 16 от Конституцията на Република
България и чл. 1, ал. 3 КТ принцип за закрила на труда, насочен към подпомагане на
работника или служителя като икономически по-слаба и зависима страна по съответното
правоотношение и правилото на чл. 142, ал. 4 ЗМВР вр. с чл. 67, ал. З от Закона за
държавния служител. Възприемането на обратното становище щяло да постави държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулирали трудовото законодателство. Според нормата на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен бил 1. 143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и
нощното /7 часа/ работно време. Съгласно чл. 9б /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските /НРВПО/, при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се
определяла норма за продължителност на работното време за периода, която норма се
определяла в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на
отчитане, се умножавал по дневната часова продължителност на работното време,
определено в трудовия договор. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване
на работното време работодателят утвърждавал поименни графици за работа за периода, за
който било установено сумираното изчисляване, които се изготвяли така, че сборът от
работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябвало да е по-голям от нормата за продължителност на
работното време, определена по чл. 9б /чл. 9а, ал. 1 вр. ал. 3 от НРВПО/. Според чл. 9а, ал. 4
2
/нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. / от НРВПО когато се полагал нощен
труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислявали
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с
коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. През периода от 01.07.2016 г. до 01.01.2018 г. било
действало правилото на чл. 18, ал. 3 /обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г. /
от НСОРЗ, според което при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установявал, като отработените часове през месеца след превръщането
на нощните часове в дневни се разделяли на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време. Съгласно чл. 9,
ал. 5 /обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г./ от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж
/НТКТС/ пресмятането на трудовия стаж се извършвало, като изработените часове по
графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените
с повече от 4 нощни часа, се разделяли на установената за тях нормална продължителност на
дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби, при логическо и
сравнителноправно тълкуване на закона, следвало, че волята на законодателя била да
признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1. 143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на
извънредния труд, което било намерило израз в новата редакция на чл. 9г /изм. ДВ, бр. 58 от
13.07.2018 г. / от НРВПО. В този смисъл положеният от ищеца нощен труд следвало да бъде
преизчислен по горепосочените правила и превишаването на нормата трябвало да се заплати
като извънреден труд. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд било част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за
което бил установен срок, поради което и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът бил
изпаднал в забава след изтичане на срока, в който трябвало да изплати съответното
възнаграждение, което обосновавало и извода, че претенцията по чл. 86 ЗЗД е основателна
за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до крайния исков период. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във въззивното производство, че в периода от 06.03.2017г. до
06.03.2020г. страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на
което ищецът Д. Г. Г. е изпълнявал длъжността „Младши експерт – началник ДС към ОЦ
при РДПБЗН-София. Съгласно ЗМВР е имал статут на държавен служител, полагал е труд
на 24-часов режим на работа, като работното време било изчислявано сумирано за
тримесечен период.
Ищецът, твърди, че през периода от 06.03.2017г. до 06.03.2020г. не са му изплатени
247 часа положен труд. При изчисляване на база на основното трудово възнаграждение,
увеличено с 50%, съгласно разпоредбата на на чл. 187, ал. 6 ЗМВР всеки извънреден час
следва да бъде компенсиран с по 6.47 лв. По изложените съображения твърди, че ответникът
му дължи сумата от 1 498 лв. , ведно с мораторната лихва върху всяка от главниците,
3
считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 06.03.2020г.,
възлизащо общо в размер на 200 лв.
Ответната страна - ГД „П.б. и З. на Н.” оспорва предявените искове. Твърди, че
положеният от ищеца извънреден труд пред процесния период му е бил заплатен изцяло.
Обосновава се със становище, че през процесния период, когато са действали Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. на МВР, не е имало основание за
преизчисляване на положения нощен труд и за заплащане на извънредния труд. В същото
време чл. 9, ал. 2 от НСРОЗ не е била приложима за нощния труд на дъжавните служители в
МВР, като това не е довело до неравностойно положение спрямо останалите работещи,
защото в ЗМВР са предвидени допълнителн иматериални блага за полицейските
служинтели, които ги компенсирали.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане
на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите
на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,
както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който се
полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – виж чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото законодателство
изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с
мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя
– специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за
повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм – чрез нея се
нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции на човешкия
организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора, променя
реда на почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия
личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с
дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното
работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от
начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към
така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия разход на
умствена и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и
необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се
полага /виж и Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.
00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и
доп. – ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г. / – че работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00
ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
4
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от
10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г.
В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време
между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения
подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в
дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период/.
Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители,
полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ.
При липсата на правило за отчитане на нощния труд в специалния закон – ЗМВР /до
изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м. юли 2020 г. / и в наредбата, издадена по
чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,
работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за
трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме
противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от
служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, въпреки че те
изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и
съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици,
което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от
Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311
от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1144/2018 г., ІV г. о., ГК/.
В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за
неприложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения
от ищеца нощен труд.
При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място /чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната продължителност на
дневното работно време, установени при подневно отчитане на работното време на
държавните служители в МВР, е 8 часа – това е първата от двете величини, необходими за
изчисляване на приложимия коефициент. По отношение на втората от тях СГС приема, че за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се
изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта
между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т. е., от посочената норма е видно, че 8-
часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени се отнася за случаите на
сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, а не за случаите на
подневно отчитане на работното време, която е различна форма на отчитане на труда. През
5
исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност на
нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна
празнота в специалния закон следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ,
съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време /8 часа/ и нормалната продължителност на
нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време на
служителите в МВР, е 1. 143.
На следващо място настоящият съдебен състав приема, че съгласно чл. 143, ал. 1 КТ,
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. Работодателят може да установява
сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен
период, който не може да бъде повече от 6 месеца – чл. 142, ал. 2 КТ. Както вече бе посочено
по-горе, работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или
24часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР.
Сумираното изчисляване на работното време форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за
определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за
работодателя не съществува задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за
държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица,
съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. В този случай продължителността на работното време през
отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с
почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и
свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане,
нормата свободно време е превишена, ще е налице извънреден труд.
Сумираното работно време се установява в полза на работодателя за работници и
служители, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда
/чл. 154а КТ/, но изчисляването му се основава на продължителността, установена при
подневното отчитане на работното време /чл. 142, ал. 1 КТ/. Тримесечната норма на
отчитане представлява допълнителна тежест за работника или служителя, тъй като
затруднява възстановяването на работната сила, което биологично се осъществява най-добре
в рамките на едно денонощие /виж т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014 г. на
ВКС по тълк. дело № 8/2013 г., ОСГК/.
Подневното отчитане на работното време служи за база при определяне на следните
компоненти и особености, характерни за сумираното отчитане на работното време:
1/нормата на работното време за периода на сумираното му изчисляване; 2/ правилата за
изчисляване на трудовото възнаграждение; 3/ правилата за установяване и изчисляване на
извънреден труд, положен от работещите при условията на сумирано изчисляване на
работното време и 4/ правилата за изчисляване на броя на отработените дни при определяне
на трудовия стаж, възнаграждението за платен годишен отпуск, размерът на обезщетенията
и др.
Съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият
стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното
време, се определя, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на
установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Определеният
по този начин труд стаж не може да е по-голям от броя на работните дни за периода на
сумирането.
В чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
6
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на
работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време.
Съответно в чл. 9б, ал. 1 /Нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. / от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, е установено, че при сумирано
изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност
на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни
по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор, а в чл. 9а, ал. 4 от
наредбата /редакция изм., бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. /, че когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Превръщането на нощните часове в
дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време,
както и когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, при сумирано
отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с
нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за
периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат като
положен труд извън редовното работно време. Посочената наредба не предвижда
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1. 143 за изчисляване на
отработените дни и за отчитането и заплащането на извънредния труд. С оглед изложените
вече по-горе съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент
за отчитане на положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото за преизчисляване
на нощните часове в дневни е в синхрон с правилата за заплащане на труда и зачитането на
трудовия стаж, настоящият съдебен състав приема, че за процесния период нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1. 143, следва да се вземат предвид при решаването на
въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца.
Видно е от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че през процесния период /06.03.2017г.
– 06.03.2020г./ ищецът има общо отработени 1 822 часа, съгласно преизчисляването по чл.
9, ал. 2 НСОРЗ, което означава, че ищецът е положил извънреден труд от 291 часа, за които
не му е заплатено допълнително възнаграждение съгласно чл. 187, ал. 6 ЗВМР. Стойността
на този извънреден труд, е в размер на 2138.94 лв./. Искът е предявен за сумата от 1498 лв.,
до която следва да бъде уважена исковат претенция съобразно принципа на диспозитивното
начало. По делото се спори по делото също така, че отработените от ищеца часове на смяна
и съответно за отчетния период от три месеца надхвърлят определената норма часове, който
извод следва от обстоятелството, че работодателят му е заплатил допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, което е било определено без да е било
извършено превръщане на отработените нощни часове в дневни.
Основателен е и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. След като не е заплатил дължимото
допълнително възнаграждение ответникът е изпаднал в забава. Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза мораторната лихва върху неплатеното възнаграждение за
извънреден труд, начислена за процесния период от 01.05.2017г. до 06.03.2020г. е в размер
на 252.86 лв. Това означава, че предявеният иск за мораторна лихва в размер на 200лв. се
явява основателен и доказан. В този смисъл първинстанционният съд е приел, че исковете за
главница и обезщетение за забава са изцяло основателни, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение.
7
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца
действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един
адвокат. Въззиваемият е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за
които е представил договор за процесуално представителство от 03.05.2022г., поради което
същото е основателно и доказано като разход, поради което следва да се уважи.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20221910 от 13.12.2021 г., постановено по гр.дело
№13457/2020 год. по описа на СРС, ГО, 68 състав.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.б. и З. на Н.“ МВР с адрес гр. София, ул. „**** да
заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Своге, общ. Своге, ул. **** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8