Р Е
Ш Е Н И Е
№ 362
гр. Враца, 17 октомври 2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Враца, ІV състав в открито съдебно
заседание на 05.10.2017 год. в състав:
АДМИНИСТРАТВЕН СЪДИЯ: РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа
докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 320 по описа на
съда за 2018 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.118 КСО.
Образувано е по жалба на Ж.Т. *** против Решение № 1040-06-15 от
17.05.2018 год. на Директора на ТП на НОИ - Враца, с което е потвърдено Разпореждане
№ 061-00-608-6/03.04.2018 год., издадено от Ръководителя на осигуряването за
безработица. С жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, тъй като
е издадено въз основа на сгрешени и с непълно съдържание документи, представени
от социалното осигуряване на Великобритания, за периода, считан за осигурената
му заетост в чужбина. Иска отмяна на издаденото решение. В с.з. поддържа жалбата и съображенията изложени в нея. Пояснява,
че е имал месеци, в които е бил в трудова заетост, но поради по-ниски доходи за
тези месеци, по тяхното законодателство не могат да бъдат зачетени като
осигурителни вноски, които са направени, поради непълно покриване. Това го
обясняват в един от параграфите.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-Враца в с.з., чрез юрк. Ц. моли
за решение, с което се отхвърли жалбата, като неоснователна. Твърди, че жалбоподателят
няма девет месеца в осигуряване от последните 15 месеца преди прекратяване на
осигуряването, поради което той не отговаря на условията на чл. 54а от КСО и
няма право на отпускане на обезщетение за безработица, поради което следва да
възстанови посочената в решението сума. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а решението на Директор на ТП на НОИ Враца потвърдено.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на
страните приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление, на основание чл. 54а от КСО, вх. №
061-00-608/10.04.2017 г. на ТП на НОИ Враца /66/, оспорващият е поискал отпускане
на парично обезщетение за безработица.
Със Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга
държава-членка на ЕС със СЕД U002*, вх. № 1019-06-269/10.04.2017 г. /л. 36/, оспорващият е посочил
периода от 12.06.2014 г. до 23.12.2016 г. като осигурителни периоди във
Великобритания. В заявлението е отбелязан осигурителният номер и институцията,
в която се е осигурявал.
С Разпореждане № 061-00-608-3/29.05.2017 год., издадено от
Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Враца е отпуснато
парично обезщетение за безработица за периода 10.02.2017 г. – 09.06.2017 г. в
размер на 78 лв. дневно.
С Разпореждане № 061-00-608-6/03.04.2018 год., издадено от
Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Враца, на основание чл.
114, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 2 от КСО е разпоредено лицето Ж.Т.Н. да
възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода
от 10.02.2017 год. до 09.06.2017 год. в размер на 6240.00 лв. Разпореждането е
получено от Ж.Т.Н. на 05.04.2018 г. и е обжалвано на 18.04.2018 г. пред
Директора на ТП на НОИ – Враца.
С оспореното Решение е потвърдено цитираното Разпореждане, като
е прието, че лицето няма 9 месеца в осигуряване от последните 15 месеца преди
неговото прекратяване. Позовава се на две писма на Дирекция ЕРМД и получени СЕД U 002 и СЕД U 004 от
компетентната институция на Великобритания, а именно: вх. № 1023-06-194/3 от
30.03.20018 г. и вх. № 1023-06-194/4 от 30.04.20018 г.
По делото са представени още Искане за осигурителна история на
основание чл. 61 и 65, пар. 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., чл. 54, пар. 1
от Регламент /ЕО/ № 987/2009 г., обр. U001 с дата 20.04.2017 г. /л. 37-39/, 1 бр. обр. U1 от дата
27.04.2017 г. – Периоди, които трябва да се вземат предвид за предоставянето на
обезщетения за безработица – Регламент № 883/2004 и № 987/2009 г. /л. 132-141/,
2 бр. обр. U004 от 30.06.2017 г. и 30.10.2017 г. /л. 149-155; 110-114; 123-126/, 2 бр. обр. U002 от
30.06.2017 г. и 30.10.2017 г. /л. 118-122; 105-109/, 1 бр. обр. U002 от
02.03.2018 г. /л. 93-98/, 1 бр. обр. U002 от 05.04.2018 г. /л. 81-85/, Жалба от
18 май 2018 г. от оспорващия до Обединеното Кралство – Дирекция Оперативни
постижения – Агенция по приходите /л. 178-187/ и отговор на същата /л. 163/, Жалба
от 09.08.2018 г. /л. 172-177/ и отговор по същата /л. 189-192/, справка за
изплатени обезщетения за безработица за период 10.02.2018 г. 09.06.207 г. общо
в размер на 6240 лв. /л. 27/, справка за регистрираните трудови договори на Ж.Т.Н.
/л. 70/, Заповед № 1/10.02.2017 г. за прекратяване на трудов договор на „Ж.“***
/л. 67/.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва
от страните по делото, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, при спазване
изискванията на закона, поради което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредба на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът се произнася по законосъобразността на обжалвания
административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган, в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните
разпоредби при неговото издаването и съобразен ли е с целта на закона.
Съгласно чл. 54а от КСО,
ред. към момента на подаване на заявлението - Право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца
преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на условията изброени от
т. 1 до т. 3 на същата норма.
Съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО - Добросъвестно получените
суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица
с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение: когато след изплащането им са
представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане.
Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО - За възстановяване на сумите по
ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице,
определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи
на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се
съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Разпорежданията се връчват
на лицата по реда на чл. 110, ал. 4.
Съгласно чл. 61, пар. 1 и 2 от Регламент ЕО № 883/2004 г. -
Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя
придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на
обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост
или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на
осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно
законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото
от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство
поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на
осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно
законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен
ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били
завършени в съответствие с приложимото законодателство.
Съгласно чл. 12 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. - За целите на
прилагането на член 6 от
основния регламент компетентната институция се свързва с
институциите на държавите-членки, чието законодателство също се e прилагало
спрямо съответното лице, с цел установяване на всички периоди, завършени
съгласно тяхното законодателство.
Съгласно чл. 6 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. - Освен ако друго не е предвидено в настоящия
регламент, компетентната институция на държава-членка съгласно чието
законодателство: — придобиването, запазването, времетраенето или
възстановяването на правото на обезщетения, — обхвата на законодателството, или
— достъпа до или освобождаването от задължително, доброволно или продължено
осигуряване по избор на лицето, зависи от завършването на периоди на
осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до
необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост
или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга
държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея
законодателство.
Оспореното Решение е издадено от компетентен административен
орган – Директор на ТП на НОИ, гр. Враца и в съответствие с правомощията му визирани
в чл. 117, ал. 3 от КСО и същото отговаря на изискуемата от закона писмена
форма. Спазена е и компетентността на органа издал потвърденото с това Решение,
Разпореждане - чл. 114, ал. 3 от КСО /л. 22-23/.
Единственото спорно по делото обстоятелство е дали оспорващият има
9 месеца осигуряване от последните 15 месеца преди прекратяване на
осигуряването. Не се спори и административният орган не предявява претенции за
липсата на други условия по правото на лицето да получава парично обезщетение
за безработица.
По делото са представени различни документи от Обединеното
Кралство, които дават различни осигурителни периоди на осигурена и неосигурена
заетост, включително и размер на получаваното брутно трудово възнаграждение.
Това са обр. U004 от 30.06.2017 г. и 30.10.2017 г., обр. U002 от 30.06.2017 г.,
30.10.2017 г., 02.03.2018 г. и 05.04.2018 г., U001 от 20.04.2017 г.
и U1
от 27.04.2017 г. При така установените несъответни данни в представените документи,
настоящият състав намира, че административният орган - ТП на НОИ, гр. Враца не установява
по безспорен начин липсата на изискуемите девет месеца осигуряване от
последните петнадесет преди прекратяване на осигуряването. В мотивите на
оспореното решение този орган се позовава избирателно на два документа обр.
U002 от 02.03.2018
г. и U002
от 05.04.2018 г., без да взема предвид, респ. без да изиска по надлежния ред,
както документи с обр. U004, респ. U001 и U1, които като официални такива съдържат надлежна
информация по осигуряването на лицето, както и да изиска пояснения по
съдържащата се в тези документи несъответна информация. Установяването на този
стаж е задължение на административния орган и не е без значение, че този орган,
още при подаване на заявлението на лицето, не е предприел необходимите действия
за свързване с институциите на държавата-членка, с цел установяване на всички
осигурителни периоди съгласно тяхното законодателство, в който смисъл е текста
на чл. 12 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. В този смисъл и паричното обезщетение
е отпуснато на база годен, официален документ, а последващите такива не го
оборват, поради своята несъответност и неяснота в предоставената противоречива
информация. С оглед на така изложеното настоящият състав намира, че
административният орган не е изследвал и изяснил взаимовръзката между
представените различни документи и съдържащата се в тях информация, като по
този начин е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, довело до неизясняване на осигурителния период на оспорващия и до
правото му на парично обезщетение.
Извън допуснатото съществено процесуално нарушение, съдът
установява, че в представения по делото обр. U1 /л. 132-141/ изрично е
записано, че този документ дава информация за периодите, които трябва да се
вземат предвид за предоставянето на обезщетения за безработица по смисъла на
Регламент № 883/2004 г. и № 987/2009 г. В този надлежен официален документ,
периодите на осигурена заетост на оспорващия са посочени, както следва:
03.08.2014 г. – 12.09.2015 г. и 10.04.2016 г. - 20.01.2017 г. При така
посочените периоди, настоящият състав намира, че оспорващият отговаря на изискванията
на 54а от КСО, тъй като за периода 10 април 2016 г. - 20.01.2017 г. има внесени
или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица", а това са 9
месеца и 10 дни, считано от датата на прекратяване на осигуряването.
На следващо място, безспорен факт е, че отпускането на парични
обезщетения от фондовете на ДОО имат за цел да заместят доходите на осигурените
лица по време, когато поради настъпване на предвидено по закон осигурено
събитие, те не са в състояние да упражняват трудова дейност. Безработицата е такова
компесаторно осигурено събитие, за което се дължи такова обезщетение. Пред
административния орган, въпреки че същият не е представил тези доказателства по
делото, оспорващият е представил документи, установяващи трудова заетост и
получаване на възнаграждения за периодите, които в някои от представените
образци /обр. U002/ са посочени като неосигурени /л. 50/. След като оспорващият
е бил в трудова заетост и е получавал трудово възнаграждение, то той за
съответния период не е имал прекратено осигуряване, т.е. същият е с внесени
осигурителни вноски, каквото е единственото изискване на чл. 54а от КСО. Дори
да се приеме, че поради някакви причини в Обединеното кралство определени
периоди на трудова заетост не се зачитат като осигурителни такива, то следва да
се има предвид втория параграф на чл. 61 от Регламент № 833/2004 г., според
който, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в
зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна
заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива
периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като
осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.
В случая българското законодателство изисква внесени и/или дължими осигурителни
вноски за определен период от време, а не и завършеност на период по
осигуряване. В тази връзка и представените жалби, ведно с отговорите по тях,
изплатеното обезщетение за допуснати неточности, нямат характер на официални
документи, тъй като не установяват по надлежен път правнорелевантни за спора
обстоятелства.
С оглед на изложеното оспореното решение и потвърденото с него разпореждане
са неправилни от гледна точка на процесуалния и материалния закон и следва да
бъдат отменени.
С оглед
гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № 1040-06-15 от 17.05.2018 год.
на Директора на ТП на НОИ - Враца, с което е потвърдено Разпореждане №
061-00-608-6/03.04.2018 год., издадено от Ръководителя на осигуряването за
безработица.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба чрез Административен
съд-Враца до Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138,ал.1
от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: