№ 3601
гр. В., 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110105800 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по гр.дело под № 5800/2023 г. е образувано въз основа на предявен
специален положителен установителен иск от ищцата С. П. Н. - Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника - адвокат Д. Т., със съдебен адрес: ***, СРЕЩУ ответника
„У. Е. У. Ц..“ - дружество, регистрирано в У., действащо на територията на Б. чрез „У. Е. У.
Ц.. - клон Б.“ КЧТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Й.В., Д.П., Д.М., Х.Х., Д.Г., С.А., Д.Х. и С.П., с правно основание чл.422, ал.1 , вр. чл. 415,
ал.1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91 С ИСКАНЕ д а бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответното дружество ДЪЛЖИ на ищцата сумата от 400,00 евро (четиристотин
евро) - главница, представляваща неизплатено парично обезщетение по чл. 7, т. 1, буква „б“
от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., за
отменен полет номер ***, планиран за 16.12.2022 г. по релация Летище В. до Летище Ш. -
Б., за които парични вземания е била издадена Заповед № 557/07.02.2023 г.за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело № 1393 по описа на ВРС за
2023 г., 42 -ти състав.
В исковата молба ищцата твърди , че сключила договор за въздушен превод с
ответника, като закупила двупосочен билет за пътуване по релация Летище В. , Б. - Летище
Ш. (Б.) от Летище Ш. (Б.) до Летище В.. П. Летище В., Б. - Летище Ш. (Б. ) следвало да се
осъществи по разписание на 16.12.2022 г. в 05:05 ч. от Летище В. и да пристигне в 07:20 ч.
на Летището в Б., за което след регистрация в сайта на превозвача на ищцата била издадена
и бордна карта . Пътуването сочи ищцата, че било организирано за 9 души , от които 5 деца
.Твърди се ,че на 14.12.2022 г., т.е. 2 дни преди П., ищцата /и останалите още 8 лица/
получили електронно съобщение , че полет номер *** е отменен и пътуването йм няма да се
осъществи (т.е. по- малко от седем дни преди П.).
Ищцата сочи, че нямало никакво обяснение за причините поради които П. бил
отменен, нито било предложено премаршутиране или алтернативен полет и т.к. пътуването с
пет деца или общо девет души , естествено предварително резервирали съответните
1
нощувки и планирали допълнителни разходи с това пътуване. В резултат на отменения
полет трябвало ищцата и останалите лица да си търсят алтернативно придвижване за да
осъществят пътуването си. Ищцата сочи, че съгласно чл. 7 , т.1 , б. „б“ от Регламент ЕО 261 /
2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.2.2004 г., при отказан полет на
авиокомпанията, същата дължи обезщетение, определено в самия Регламент, според
отстоянието на крайната дестинация. В покана за доброволно изпълнение ищцата уточнява
в исковата си молба, че поканила длъжника да заплати търсеното от нея обезщетение , но
въпреки дадения подходящ срок и до момента дружеството превозвач не било заплатило
търсеното от нея обезщетение .
Поканата за доброволно изпълнение, била връчена на 24.1.2023 г., чрез ЧСИ Г.К.. Във
връзка с неизпълнение на задължението на ответника да изплати на ищцата обезщетение на
соченото правно основание ищцата заявява в исковата си молба, че инициирала заповедно
производство по чл.410 ГПК - ч. гр. д. № 1393 / 2023 г., по описа на РС В., ГО, 42 - ри
състав, издадена била заповед по чл.410 ГПК за посочената по -горе главница, но постъпило
възражение от ответника , без посочен правен аргумент защо не дължи търсеното
обезщетение. Със съобщение получено на 18.4.2023 г. съдебния състав на ВРС по
цитираното частно дело уведомил ищцата за възможността да предяви специалния си
положителен установителен иск в срока по чл. 415 ГПК. С оглед изложеното и ищцата е
сезирала съда със специалния положителен установителен иск,Видно от уточнителната
молба - ищцата не желае присъждане на законна лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението,т.к. действително в заповедното производство не е претендирана
законна лихва и не е присъждана със заповедта по чл.410 ГПК .
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „У.Е. У.“ Црт., е депозирал писмен отговор, чрез
адв. К. П. И., със съдебен адрес ***.На първо място, ответникът в срока по чл.131 ГПК е
потвърдил, че между страните по делото е имало сключен договор за въздушен превоз по
редовен полет *** от Летище В. до Летище Ш., Б., който следвало да се осъществи по
разписание на 16.12.2022 г. Процесният полет, твърди ответника, че е бил отменен поради
националната стачка в Б..В раздел ВТОРИ от отговора на искова молба ответникът по
същество оспорва основанието на предявения иск.В отговора ответникът се позовава също
на Регламент ЕО 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.2.2004 г., но оспорва
да дължи обезщетение на ищцата по чл. 7, § 1, б. „а“. Спирайки се изрично на фактическия
състав на посочената правна норма, ответникът счита че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 3,
съгласно която не се дължи обезщетение. Според чл. 5, ал. 3 от Регламента за да бъде
дължимо обезщетение следвало да липсват обстоятелства, освобождаващи въздушния
превозвач от отговорност , определени по чл. 5 , ал.3 , като извънредни обстоятелства ,
които не са могли да бъдат избегнати, дори и да са били взети всички необходими мерки . В
обобщение, след като петте изброени от ответника предпоставки не били налице,
ответникът счита че поради наличието на извънредни обстоятелства е изключена
отговорността му на превозвач и противно на твърденията на ищцата, условията за
ангажиране на отговорността му не били изпълнени.На следващо място ответника се спира
на твърдения за лоши метрологични условия на летище Лондон към 17 август 2022 г., което
не е ясно в каква връзка е наведено, т.к. процесния полет *** е от Летище В. до Летище Ш.,
Б., който следвало да се осъществи по разписание на 16.12.2022 г. Лошите метрологични
условия заявява ответника, че са несъвместими с експлоатацията на съответния полет ,
изрично посочени в съображение 14 към Регламент 261 /2004 г.като извънредно
обстоятелство, а именно: съгласно Конвенцията от Монреал: „задълженията на опериращите
въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени и отменени в случаите, когато дадено
събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори при вземане на всички мерки. Такива обстоятелства могат да възникнат по специално
в случаите на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на П. и стачки, които оказват влияние върху дейността на
превозвача."
2
При тези възражения ответникът моли съдът да отхвърли иска и да присъди в негова
полза и в тежест на ищцата сторените по делото съдебно - деловодни разноски , вкл. и да му
се присъдят разноски и хонорар за адвокат по заповедното производство.
С Определение № 10367/30.08.2023 г. исковият съд е насрочил производството по
делото за разглеждане в открито съдебно заседание като е изготвил и проект за доклад по
делото съгласно нормите на чл.140 - 146 ГПК.
С писмена молба депозирана на 20.10.2023 г.във ВРС и заведена с рег. № 77960/23
ответникът по делото е признал иска и направил възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Видно от обективираното в протокола от проведеното първо и единствено открито
съдебно заседание от 20.10.2023 г., исковият съд е уважил искането на ищцовата страна за
постановяване на Решение при условията на чл.237 ГПК, като е прекратил съдебното
дирене.
В откритото съдебно заседание ищцата, представлявана от адв. Т. , моли съда да
уважи установителния иск при условията на чл. 237 от ГПК, ведно с присъждане на
разноските в двете производства, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ , въз основа на изложените по-горе твърдения и изявления на страните,
на база събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено
и изяснено от фактическа и правна страна по делото следното :
Производството по делото е образувано въз основа на процесуално допустим
специален положителен установителен иск и е продължение на заповедното дело - частно
гр.дело № 1393/2023 г. по описа на РС В..
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание от 20.10.2023 г., съдът е
намерил ,че са налице основанията,визирани в нормата на чл. 237 от ГПК, тъй като
ответникът, чрез процесуалният си представител е признал иска . От своя страна, ищцата
чрез процесуалният си представител е изразила желание да бъде постановено Решение по
реда на чл. 237 от ГПК, тъй като ответникът е признал иска . Съгласно нормата на чл.237,
ал.1 ГПК : Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното
дирене и се произнася с Решение съобразно признанието. Алинея 2 – ра на същата норма
гласи, че в мотивите решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието
на иска, а съгласно алинея 3 –та съдът не може да постанови Решение при признание на
иска в два лимитативно изброени случая, а именно – тогава, когато :1. признатото право
противоречи на закона или на добрите нрави и 2. е признато право, с което страната не може
да се разпорежда. Т.е. налице са положителните предпоставки визирани в ал.1 на чл.237
ГПК, поради което и съдът се произнася с Решение, съобразно пълното признанието на
основанието и на размера на иска. Единствено и само за пълнота на мотивите съдът намира
за необходимо да конкретизира, че не са налице отрицателните абсолютни процесуални
предпоставки изключващи произнасяне с Решение при условията на чл.237 ГПК. С оглед
гореизложеното и съобразно признанието на иска съдът уважава иска, така както е предявен.
При този изход на спора, а и с оглед процесуалното поведение на ответника, станал
причина за иницииране на исковото производство и поддържал висящността на иска , съдът
уважава и искането на ищцата за присъждане на сторените по делото съдебно - деловодни
разноски съгласно нормата на чл.78, ал.1 ГПК .
Исковото производство е образувано след като ответник в качеството му на длъжник
по заповедното производство е възразил по реда на чл.414 ГПК против Заповедта по чл.410
ГПК издадена в полза на кредитора - ищец в исковото производство. От материалите по
исковото и по заповедното производство се установява факта, че заповедното производство
е образувано на дата 6.2.2023 г., исковото на 10.5.2023 г. , а цялата висящност на исковото
производство от ответника е поддържана до деня в който е проведено първото открито
съдебно заседание - 20.10.2023 г. Ето защо и се налага и извода, че разноските които ищцата
е сторила като заявител и като ищец и в заповедното и в исковото производство и се дължат
.
3
Данни по делото затова ответникът да не е станал причина за образуване на двете
производства във ВРС по делото няма.
При така изложеното по -горе , и съгласно списъка по чл.80 ГПК представен от
ищцата в откритото съдебно заседание и приобщен на лист 35 - ти съдът следва присъди
разноските сторени от ищцата в заповедното и в исково производство, а и да се произнесе
по възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал.5 ГПК ,макар и сторено
своевременно се оказва безпредметно . Независимо от това какъв размер на адвокатски
хонорар е претендирала ищцата в исковото производство в качеството й на ищец и в
заповедното производство, приложените по делото на л. 10 -ти по заповедното дело и на л.9
писмени доказателства удостоверяват факта, че ищцата е ползвала безплатна правна помощ
на осн. чл.38 ЗАдв.Ето защо, в хипотеза , като настоящата съдът следва да присъди разноски
в полза на ищцата само за заплатените от нея държавни такси, а размерът на адвокатското
възнаграждение подлежи на определяне не от ищцата или процесуалния й представител,а от
съда съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. При така установеното по делото , исковият съд присъжда в
полза на ищцата сторените от нея разноски по заповедното дело в размер на 25 лв. за
заплатена д.т. по ч.гр.дело № 1393/2023г. по описа на РС В., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК .В
полза на адв.Д.Т. съдът присъжда отново минималния размер на адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по заповедното дело от 400 лв. съгласно чл. 38, ал.2 ЗАдв.
За исковото производство съдът присъжда в полза на ищцата сумата от 25 лева - съдебно -
деловодни разноски за заплатена държавна такса на основание чл. 78, ал.1 ГПК, а в полза на
адв.Д.Т. минималния размер на дължимо се адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАДв
от 400 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал.2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните : ищцата С. П. Н. -
Т., ЕГН **********, с адрес: *** и ответника „У. Е. У. Ц..“ - дружество, регистрирано в
У., действащо на територията на Б. чрез „У. Е. У. Ц.. - клон Б.“ КЧТ, ЕИК *** , със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Й.В., Д.П., Д.М., Х.Х., Д.Г., С.А.,
Д.Х. и С.П., че ответното дружество дължи на ищцата СУМАТА от 400,00 евро
(четиристотин евро) - главница, представляваща неизплатено парично обезщетение по чл.
7, т. 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г., за отменен полет номер ***, планиран за 16.12.2022 г. по релация Летище В.
до Летище Ш. - Б., за което парично вземане е била издадена Заповед № 557/07.02.2023 г.за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело № 1393 по
описа на ВРС за 2023 г., 42 -ти състав, на основание чл.422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК,
вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004г.
ОСЪЖДА ответника „У. Е. У. Ц..“ - дружество, регистрирано в У., действащо на
територията на Б. чрез „У. Е. У. Ц.. - клон Б.“ КЧТ, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Й.В., Д.П., Д.М., Х.Х., Д.Г., С.А., Д.Х. и С.П., ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата С. П. Н. - Т., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 25.00 лв.
(двадесет и пет лева ) - сторените от ищцата съдебно - деловодни разноски по заповедното
дело- ч. гр.д. №1393/2023г. по описа на РС В. за заплатена държавна такса на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ответника „У. Е. У. Ц..“ - дружество, регистрирано в У., действащо на
територията на Б. чрез „У. Е. У. Ц.. - клон Б.“ КЧТ, ЕИК *** , със седалище и адрес на
4
управление: ***, представлявано от Й.В., Д.П., Д.М., Х.Х., Д.Г., С.А., Д.Х. и С.П., ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата С. П. Н. - Т., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 25.00 лв.
(двадесет и пет лева )- сторените от ищцата съдебно - деловодни разноски за заплатена
държавна такса в исковото производство , пред настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА ответника „У. Е. У. Ц..“ - дружество, регистрирано в У., действащо на
територията на Б. чрез „У. Е. У. Ц.. - клон Б.“ КЧТ, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Й.В., Д.П., Д.М., Х.Х., Д.Г., С.А., Д.Х. и С.П., ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. М. Т., ЕГН ********** , с личен номер ********** , със съдебен
адрес: *** СУМАТА от 400.00 лв. (четиристотин лева ) - дължимо адвокатско
възнаграждение за осъществената при условията на чл.38 ЗАдв правна помощ на заявителя -
кредитор по заповедното дело - ч.гр.д. № 1393/2023 г. по описа на РС В., на основание чл.
38 , ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ответника „У. Е. У. Ц..“ - дружество, регистрирано в У., действащо на
територията на Б. чрез „У. Е. У. Ц.. - клон Б.“ КЧТ, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Й.В., Д.П., Д.М., Х.Х., Д.Г., С.А., Д.Х. и С.П., ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. М. Т., ЕГН ********** , с личен номер ********** , със съдебен
адрес: *** СУМАТА от 400.00 лв. (четиристотин лева ) - дължимо адвокатско
възнаграждение за осъществената при условията на чл.38 ЗАдв правна помощ на ищцата по
исковото производство, пред настоящата инстанция, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от получаване на
преписа с Въззивна жалба пред ОС В. /чрез РС В. /.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5