№ 9241
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110168168 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу Р. Е. В., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 2537,24 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Люлин 9“, бл. 986, вх. А, ет. 5, ап. 15, аб. № 291494, ведно със
законната лихва от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 439,47 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021
г. до 25.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия,
сумата в размер на 53,20 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 11,56 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.10.2020
г. до 25.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по гр. д. № 56253/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в случая такава не
била заплатена за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Оспорва наличието на твърдяното облигационно
правоотношение между него и ищеца, а в условията на евентуалност релевира възражение за
погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач д не изразява становище по предявените искове.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на последния е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай от събраните по делото писмени доказателства – нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 22.07.1996 г., както и представената молба-
декларация за откриване на партида, се установява, че през исковия период ответникът е бил
собственик на процесния имот. При това положение следва да се приеме, че съобразно
действащата нормативна уредба ответникът е бил клиент на топлинна енергия през исковия
период. По делото не са ангажирани доказателства и не се твърди ответникът да е отчуждил
процесния имот преди исковия период, поради което следва да се приеме, че по делото се
установява наличието на правоотношение между посочените лица и ищеца по договор за
доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал –
доставил е топлоенергия, съответно за ответника е възникнало задължение да платят
дължимата цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
В разглеждания случай с оглед изявленията на ответника в отговора на исковата молба
безспорни между страните са обстоятелствата, че процесният имот е топлоснабден, като
стойността на доставената топлинна енергия възлиза на сумата, посочена от ищеца в
исковата молба. Тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с
доклада по делото, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема същите за
установени.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от
представените изравнителни сметки, третото лице е извършило услугата, като няма данни
работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение по силата на цитираните разпоредби. Между страните не се спори, а и от
представените по делото доказателства – извлечение от сметка, се установява, че дължимата
сума за процесния период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата в размер на
2
53,20 лева, какъвто е и претендираният от ищеца размер, поради което искът за дялово
разпределение се явява основателен.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по
което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
11.10.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 11.10.2020
г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила
през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При
това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2020 г., започва
да тече от 16.07.2020 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2023 г. Следователно
погасени по давност се явяват задълженията за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., тъй
като давността за задължението за месец август 2020 г. изтича на 16.10.2023 г., но същата е
прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– на 11.10.2023 г., от който момент се счита предявен разглежданият иск. Предвид
неоспорените и приети по делото фактури погасените по давност вземания за главница за
периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. възлизат на сумата в общ размер на 24,69 лева,
което налага извод, че задължението на ответника за потребена топлинна енергия за
непогасения по давност период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата в общ
размер на 2512,55 лева. Следователно предявеният иск следва да бъде уважен до този размер
и период, а за разликата до пълния предявен размер от 2537,24 лева и за периода от
01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение частично погасена се явява и претенцията за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.09.2020 г. в размер на 5,07 лева. За периода
от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. непогасената цена за предоставената услуга възлиза на сума
в размер на 48,13 лева, до който размер и период искът следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 53,20 лева и за периода от 01.08.2020 г. до
30.09.2020 г. искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
3
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следователно за непогасеното по
давност вземане за главница в размер на 2512,55 лева, дължимо за периода от 01.08.2020 г.
до 30.04.2022 г. ответникът изпада в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването
на общата фактура от 31.07.2021 г. и дължи заплащане на такова, считано от 15.09.2021 г.
При това положение определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава
за процесния период от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г. върху дължимата сума за топлинна
енергия от 2512,55 лева възлиза на сумата в общ размер на 428,10 лева, до който размер
предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер
от 439,47 лева - отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което акцесорната
претенция в размер на 11,56 лева за периода от 16.10.2020 г. до 25.09.2023 г. се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 160,83 лева, от
които 60,83 лева за платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Същите съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на
158,04 лева.
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за платена
държавна такса в размер на 60,83 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 108,91
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. В случая е претендирано адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна
адвокатска помощ на ответника. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС
тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
съдът следва да откаже да приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1
ДФЕС. При това положение за определяне размера на възнаграждението следва да бъде
взета предвид освен цената на иска, но и липсата на фактическа и правна сложност на
делото, обстоятелството, че вземанията произтичат от едно и също правоотношение – за
доставка на топлинна енергия, които са характерни за предмета на дейност на ищеца, както
и това, че производството не се отличава с каквато и да било особеност от множеството
идентични производства в СРС, по които ищец е т, както и че извършените от процесуалния
представител на ответника действия на процесуално представителство се свеждат до
подаване на отговор на исковата молба. Ето защо възнаграждението следва да бъде
определено на сумата в размер на 700 лева. Същото съразмерно на отхвърлената част от
исковете възлиза на сумата в размер на 12,13 лева.
4
В заповедното производство също се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38
от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника. Съдът
предвид изложеното определя възнаграждението на сумата в размер на 50 лева. Същото
определено съразмерно на отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на 0,87
лева. Следователно в полза на процесуалния представител на ответника - адвокат И. А. Н.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
исковото и в заповедното производство в общ размер на 13 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу Р. Е. В., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Е. В. , ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. „Люлин 9“, бл.
986, вх. А, ет. 5, ап. 15, дължи на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 2512,55 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин 9“, бл. 986, вх. А, ет. 5, ап. 15, аб. № 291494,
ведно със законната лихва от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
428,10 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 15.09.2021 г. до 25.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна
енергия, както и сумата в размер на 48,13 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
56253/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2512,55 лева до пълния
предявен размер от 2537,24 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., иска за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 428,10 лева до пълния
предявен размер от 439,47 лева, иска за главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 48,13 лева до пълния предявен размер от
53,20 лева и за периода от 01.08.2020 г. до 30.09.2020 г., както и иска за сумата в размер на
11,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
16.10.2020 г. до 25.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА Р. Е. В. , ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. „Люлин 9“, бл. 986, вх.
А, ет. 5, ап. 15, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 158,04 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 108,91 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на адв. И. А. Н., САК, с адрес на кантората гр. Ботевград, ул. „Свобода“ №
3В, ет. 1, офис 6, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 13 лева – адвокатско
възнаграждение за исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– д, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5