№ 1471
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110202413 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „******************* против издадено
срещу дружеството наказателно постановление № 23-002923/28.07.2020 г. от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област”, с което на
основание чл. 416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ, на жалбоподателя, в качеството
му на работодател е наложено административно наказание - имуществена
санкция, в размер на 2 500 лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.
С жалбата се оспорват фактическите констатации, описани в АУАН и
НП и се поддържа, че фактическата обстановка не е изяснена. Не се оспорва
факта, че към датата на извършената проверка на дружеството, г-н К. е имал
подписан трудов договор със същото, както и че уведомлението за
регистрация на този трудов договор в НАП е от същата дата. Поддържа се, че
няма пречка след подписване на трудовия договор, лицето да се запознае с
мястото си на работа, докато договора бъде регистриран. Поради това, се
счита, че липсва извършено административно нарушение, а ако се приеме, че
е извършено такова, се претендира, че същото е маловажно. С тези
съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно
1
или алтернативно – за намаляване на размера на наложената имуществена
санкция.
В съдебно заседание, жалбоподателят е редовно призован и се
представлява от адв. А., която поддържа жалбата, считайки, че обжалваното
НП е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила и при неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че не е
ясно коя разпоредба се счита за нарушена – чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ.
Поддържа се, че от събраните доказателства се установява, че към датата на
проверката писмен трудов договор, подписан от двете страни не е имало,
поради което нямало как да бъде връчено копие от уведомление до НАП. От
това се прави извод, че е налице осъществен състав на нарушението по чл.61,
ал.1 от КТ, с оглед на което се претендира неправилно приложени на
материалния закон. Сочи се, че неясно е посочена и датата на нарушението.
Подробни аргументи са доразвити в представени по делото писмени бележки.
Моли се за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно, а при
условията на евентуалност – за изменение на същото, чрез намаляване
размера на наложената имуществена санкция.
Процесуалният представител на ответната страна – юрк.П., оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да
потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно,
като остави жалбата без уважение. Намира възраженията на жалбоподателя за
неоснователни, считайки, че от събраните доказателства в хода на съдебното
следствие се установява по несъмнен начин, че от страна на жалбоподателя, в
качеството му на работодател е извършено нарушение на разпоредбата на
чл.63, ал.2 от КТ. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 80 лева.
Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 22.06.2020 г. бил подписан трудов договор между
***************** и Б.Б К., по силата на който К. бил назначен на длъжност
„кофражист” към посоченото дружество. Между страните по трудовото
правоотношение било уговорено работникът да постъпи на работа на
22.06.2020 г. На тази дата на К. бил проведен инструктаж, отбелязан в
2
книгата за ежедневен инструктаж на работниците на *****************. На
22.06.2020 г. на К. били дадени работни дрехи, обувки и предпазни средства,
което обстоятелство било отразено в личния картон на работника.
На 23.06.2020 г., около 15.10 часа, свидетелката М.М – В. и нейната
колежка С.Д /служители на ДИТ – Софийска област/ извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство на строителен обект на контрол:
„Еднофамилни жилищни сгради” в гр. ********************, като строежът
бил изпълняван от *****************, видно от съставената
идентификационна карта. На място проверяващите заварили работника Б.Б К.,
който полагал труд, като на второ необезопасено ниво на етажна плоча без
иззидани външни стени, полагал сигнална лента. По време на проверката К.
попълнил декларация, че работи за ***************** като „кофражист” с
конкретно посочени трудово възнаграждение и работно време. На 26.06.2020
г. и на 29.06.2020 г. проверката продължила по документи, като от страна на
работодателя в сградата на ДИТ – Софийска област са представени трудов
договор на лицето Б.Б К., но не е представена справка от ТД на НАП за
регистриране на трудовия договор. При служебно направена справка от св.
М.М – В. за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, било
установено, че регистрацията на сключения трудов договор в ТД на НАП е
направена на 23.06.2020 г., в 17:22 часа, т.е. след започване на работа на
работника и след проверката в обекта на контрол от служителите на ДИТ –
Софийска област. Впоследствие, с възражение срещу АУАН работодателят
представил справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ,
която е била изведена от ТД на НАП с изх. №22388203274060 на 23.06.2020 г.
в 17:27 часа.
За направените констатации по време на извършената проверка бил
съставен Протокол №ПР2017115/29.06.2020 г., връчен срещу подпис на
управителя на ***************** на 29.06.2020 г.
Въз основа на констатациите от извършената проверка, св. М.М – В., в
качеството на актосъставител, е съставила срещу ***************** Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ №23-002923/29.06.2020
г., за това, че дружеството в качеството си на работодател е допуснал до
работа лицето Б.Б К. на длъжност „кофражист”, без преди това да му е
предоставил заверено копие от уведомление до ТД на НАП за регистриране
3
на трудовия му договор. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.63,
ал.2, вр. ал.1 от КТ. АУАН е връчен срещу подпис на управителя на
***************** на 29.06.2020 г.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, са постъпили писмени възражения
срещу съставения АУАН, които са приети за неоснователни от АНО. Въз
основа на съставения АУАН и при идентично описание на фактическата
обстановка и при същата правна квалификация на деянието, е издадено
обжалваното НП, което е връчено на адреса на дружеството на 24.09.2020 г. ,
а жалбата против него е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо -
01.10.2020 г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на писмените и гласни доказателства, приобщени в хода на съдебното
следствие.
Съдът прие показанията на свидетелката М.М – В., като логични и
последователни, както и подкрепени от приобщените по делото на осн. чл.283
НПК, вр. чл.84 ЗАНН писмени доказателства – АУАН, протокол за
извършена проверка, трудов договор, извлечение от книга за начален
инструктаж, служебна бележка и личен картон на Б.Б К., извадка от ИС на
ИА „ГИТ” и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ,
идентификационна карта, копие на известие за връчване на НП, пълномощни.
По делото не е налице спор относно обстоятелството, че към момента
на извършената проверка от инспекторите към ДИТ – Софийска област,
лицето Б.Б К. е полагало труд в полза на работодателя ***************** в
проверения обект, въз основа на сключен трудов договор №29/22.06.2020 г.
между лицето в качеството на работник и ***************** в качеството на
работодател.
Останалите приети за установени факти се установяват по един
категоричен и несъмнен начин от приобщените писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. М.М – В., както и писмените
доказателства, които не се оспорват и от страните.
С оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията
и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да
4
провери изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, съдът прие от правна
страна следното:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като ясно
и категорично е посочено и в двата акта, както словесно така и цифрово, че са
издадени срещу дружеството-жалбоподател за нарушаване на разпоредбата на
чл.63, ал.2, вр. ал.1 от КТ. С оглед на това, съдът счита, че не е налице
неяснотата визирана от процесуалния представител на жалбоподателя.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити – достатъчно ясно за целите на упражняване
правото на защита са описани нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, датата и мястото на извършване на нарушението са ясно посочени
и се извеждат от описаните факти, посочена е нарушената законова
разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая
не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административно-наказателното
производство.
АУАН е издаден в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съставен е в
присъствието на представител на дружеството, на който е връчено копие от
съставения АУАН. Обжалваното НП е съставено в рамките на 6-месечния
срок от издаване на АУАН.
По съществото на спора, съдът намира следното:
Предвид на така установеното от фактическа страна се налага извода, че
с деянието си работодателят е нарушил именно чл. 63, ал.2 във връзка с чл.
63, ал.1 от Кодекса на труда (обн. ДВ, бр. 26/1986 г.), като на 23.06.2020 г.,
около 15.10 часа /когато е извършена проверката/, в качеството на
работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ, ***************** е
допуснал до работа лицето Б.Б К., преди да му е предоставил копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, за регистрация на сключения с него
трудов договор на 22.06.2020 г. Ясно и коректно, както в АУАН, така и в НП е
5
посочено, че извършването на нарушението е започнало още на 22.06.2020 г.,
когато съгласно трудовия договор и книгата за инструктаж лицето К. е
започнало да престира труда си в полза на работодателя *****************,
но доколкото това обстоятелство фактически не е констатирано тогава от
инспекторите към ДИТ – Софийска област, е прието, че нарушението е
продължило и към момента на проверката - 23.06.2020 г., около 15.10 часа,
когато вече фактически и несъмнено е констатирано, че лицето е допуснато
до работа, без предварително работодателят да му е предоставил копие от
уведомление за регистриране на трудовия му договор в ТД на НАП.
Видно от представената по делото справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, с изх. №22388203274060 /23.06.2020 г. и
час: 17:27 часа, трудовият договор с Б. К. е бил регистриран в 17:27 часа на
датата на проверката, т.е. след нейното приключване, поради което е нямало
как в по-ранен момент да е било връчено копие на работника от това
уведомление.
Съгласно чл. 415в, ал.2 от КТ нарушенията по чл. 63, ал.2 от КТ не са
маловажни.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д.
№ 7/2010 г., ОСНК за нарушения на трудовото законодателство е
недопустимо приложението на чл. 28 от ЗАНН. Поради това, исканията на
жалбоподателя за третиране на случая като маловажен се явява
неоснователно.
С оглед на изложеното, несъмнен е извода за това, че работодателят
***************** не е изпълнил задължението си по чл. 63, ал. 1 от КТ
относно връчването на копие от уведомлението до НАП на работника Б. К.
преди постъпването му на работа и в нарушение на забраната по чл. 63, ал. 2
от КТ го е допуснал до работа на 23.06.2020 г., когато е била извършена
проверката от органите на ДИТ – Софийска област. Затова и дружеството
правилно е било санкционирано на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
За извършеното нарушение, в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ
законодателят е предвидил за работодателя налагане на имуществена санкция
в размери от 1500 до 15000 лева. В конкретния случай на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, което
е над законоустановения минимум, но АНО е изложил конкретни
6
съображения относно размера на наложената санкция, които изцяло се
споделят от настоящия съдебен състав. Видно от съдържанието на Протокола
за извършена проверка №ПР2017115, освен настоящето, са констатирани и
други нарушения от същия вид, което показва, че макар и процесното
нарушение да се явява първо по ред, към момента на констатирането му,
очевидно не е единственото допуснато от работодателя, поставяйки в риск
трудовите права на не един работник. С оглед на това и съобразявайки
обстоятелствата по чл.27 ЗАНН, настоящият съдебен състав намира, че за
постигане на целите по чл.12 ЗАНН, наложената на *****************
имуществена санкция, по своя размер носи признаците на пропорционалност
и достатъчност, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, правото за присъждане на разноски се
поражда за АНО, който е бил представляван от юрисконсулт, като с оглед на
фактическата и правна сложност на делото, която не е висока и своевременно
направеното искане, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение,
което следва да бъде присъдено в полза на АНО е достатъчно да е в рамките
на минималния, предвиден в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ – 80 лева, какъвто именно размер се претендира от процесуалния
представител на АНО.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 и чл.63д, ал.4 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-002923/28.07.2020
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област”, с
което на основание чл. 416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ, на
„*******************, в качеството му на работодател е наложено
административно наказание - имуществена санкция, в размер на 2 500 лева, за
нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА „*******************, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8