РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Плевен, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430107572 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Делото е
образувано по искова молба от ***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от *** Ю. . Х. Ю., чрез: *** И. Н., ***; М. А. И., с ЕГН: ********** и с адрес:
*** с правно основание: чл. 415, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК с цена на иска: 2183,30 лв. Съдът е
сезиран с искане да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че М. А. И., в качеството й на
Кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № *** от *** г., дължи на „***“ ЕАД, с ЕИК ***, следните суми,
присъдени в издадената срещу нея Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/*** г. по описа
на Районен съд П., а именно: 1692,73 лв. - представляваща неизплатена главница по Договор за заем; 379,39 лв. -
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.05.*** г. до 26.08.*** г.; 111,18 лв. / - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.05.*** г. до 03.12.*** г., законна лихва върху главницата считано от датата
на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга;
както и сторените и предявени разноски по ч. гр. д. № ***/*** г., по описа на PC ***.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Безспорно е, че по силата на /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между “***” ЕАД,
с ЕИК *** /***/ и „***” ЕАД, с ЕИК *** /***/, вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит с № ***, сключен между *** и М. А. И., е прехвърлено в полза на
„***” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което
вземане е индивидуализирано в Приложение *** от *** г. към Рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/от *** г.
С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент
и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна
на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение
№ 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в
настоящия съдебен процес.
Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пар. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД,
администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите
1
лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на
субектите няма да бъдат засегнати по-неблагоприятен начин.
Ето защо, в извлечението на приложение № 1 са включени само и единствено
личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите
физически лица са заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се
обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи.
В приложение № *** и договора за цесия е заличена и търговската информация,
която също е ирелевантна за процесния случай.
Съгласно чл. 3.6. от рамковия договора за цесия, ***, в качеството на цесионер се е
задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената
цесия, за което *** има изрично пълномощно от “***” ЕАД. В изпълнение на договорните
задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на *** с Изх. № Изх. № ***/*** / *** г.,
което е получено от ответника.
Съгласно постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № ***/*** г. по т. д.
№ ***/*** г. на *** т. о. и Решение № ***/*** г. по т. д. № ***/*** год. на *** т. о., когато към исковата молба
по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
С оглед факта, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
иск не е подадено от представляваното о търговско дружество „***“ ЕАД и ищецът не е
страна по частното гражданско дело, се позовава на т. 10. б. от ТР 4/2013 г. на ОСГТК,
съгласно която ВКС е приел, че настоящият иск би могъл да се предяви и от цесионера, ако
е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК, от датата на връчване на указанията на съда на цедента.
В тази насока е и Определение № *** от *** г. на ВКС по ч.гр.д. № ***/*** г., *** г.о., ГК с
докладчик съдията ***, съгласно което „не е предвидена /в закона/ забрана след издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, вземането да бъде прехвърлено от кредитора
- заявител. ... законът не обвързва разрешаването на повдигнат материалноправен спор в
исков процес, непременно със заявителя в заповедното производство“. Също в тази насока е
и Определение № ***от *** г. на ВКС по т.д. № ***/*** г., *** т.о., ТК с докладчик съдията
***, съгласно което ВКС е постановил, че е допустимо да бъде подаден иск за установяване
на вземането по издадена заповед за изпълнение от новия кредитор /цесионер по договор за
цесия/ на длъжника, когато вземането по заповедта за изпълнение е цедирано преди да е
подадено възражението против същата.
В Определение № *** от *** г. По ч.т.дело № *** от ***г. на *** т.о. На ВКС със
съдия докладчик *** е допуснат въпроса: „При частно правоприемство, основано на договор
за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран ли е цесионерът
да предяви иска по чл.422 ГПК, ако заповедта за изпълнение е издадена на основание
чл.417, т.2 ГПК с оглед особеното качество на кредитора - ***, каквото качество цесионерът
няма?“. Върховният съд е отговорил, че задължителната практика на ВКС, обективирана в т.
106 от ТР по д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която при частно правоприемство
при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на
заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл. 422 ГПК, легитимиран да участва в
производството по установителния иск е цедентът, с приложение на нормата на чл.226 ГПК.
Изрично е посочено обаче, че легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил
срока по чл.415, ал.1 ГПК/ал. 4 в сегашната редакция на ГПК/. Последното разрешение,
задължително за всички съдилища, е приложимо и в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги, с които се установява вземане на
***. Нито в мотивите, нито в диспозитива на този акт на нормативно тълкуване са посочени
изключения от постановките във връзка с активната процесуалноправна легитимация на
цесионера да установи съществуването на вземането, предмет на издадена, на основание чл.
417, т. 2 ГПК, заповед за изпълнение в полза на *** /цедент/, след като прехвърлянето на
вземането е осъществено след издаване на заповедта за изпълнение, но преди завеждане на
специалния установителен иск. Единственото условие е цесионерът да е спазил срока за предявяване на
иска, така както е регламентиран в чл. 415, ал. 4 ГПК, независимо от обстоятелството, че
указанието на заповедния съд за предявяването му, е съобщено на *** - заявител.
2
Аргументи за обратното разрешение, не могат да се черпят от т. 4г на ТР № 4/2013
г. В тази част на ТР е даден отговор, релевантен към основанията за издаване на заповед по
чл.417 ГПК, при депозирано заявление от правоприемник на посочения в съответния
документ, кредитор. В диспозитива на т. 4г, а и в мотивите към нея изрично е посочено, че
когато се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК от частен
правоприемник на кредитора /***/, той следва да притежава същото особено качество, за да
получи заповед за незабавно изпълнение. Приложимостта на т. 4г от ТР № 4/2013 е
ограничена само в хипотезите на настъпило частно правоприемство преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ до издаването на
заповедта, но не и в последващото исково производство по чл. 422 ГПК. Процесуално
недопустимо е прилагането по аналогия - и за исковото производство, на посоченото в т. 4г
от ТР ограничение относно субектите, легитимирани да се снабдят с изпълнително
основание по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, след като вземането е прехвърлено, след получаване
на заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор.
При наличие на задължителна за всички съдилища практика на ВКС, обективирана в т. 106 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. в отклонение от която е постановено атакуваното въззивно
определение, не следва да се пременява дали е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1, пр.2
ГПК.
Процесното вземане произтича от сключен на *** г. Договор за потребителски
кредит с № *** /Договора/ между *** и М. А. И., съгласно който *** е предоставила кредит
в размер на 2000 лв., за общо ползване, като е сключеил застраховки, подробно описани в
чл. 7.1 от Договора, която сума ответникът се е задължил да върне на Кредитора ведно с
уговорените лихви до 25.11.2019 г. /чл. 6 от Договора/ на равни месечни вноски, всяка в
размер на 113,52 лв., без последната вноска, която е изравнителна и е в размер на 113,70 лв.
Така към датата на подписване на Договора, страните са уговорили
Кредитополучателят/ответник да плати на *** общата сума от 4086,90 лв. /чл.10 от
договора/
За сключения Договор се дължи и еднократна такса за оценка на риска в размер на
297,59 лв., описана в чл. 7 от Договора.
Съгласно чл. 9 от Договора, за отпусната сума се дължи възнаградителна лихва с
годшен лихвен процент от 41,73 %. А в случай на просрочие, съгласно чл. 9.4. от Договора,
се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената
сума за периода на просрочието.
В чл. 11.2 от Договора е инкорпориран и погасителния план към него, съгласно
който първата дължима месечна погасителна вноска е с падежна дата 25.12.2016 г., а
последната е 25.11.2019 г.
Фактическите твърдения в исковата молба се потвърждават от следните писмени
доказателства: Договор за потребителски кредит № *** от *** г. и искане за кредит, Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата ***.*** г.; Потвърждение за
извършена цесия;, Извлечение от Приложение № ***/*** г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***.***, от което се удостоверява, че
вземането спрямо ответника е предмет на договора за цесия;
По гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло. При този изход на делото ответникът следва
да заплати на ищеца направените разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, на основание чл. 415, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, че М. А. И., ЕГН
**********, АДРЕС ***, общ. П., обл. П., в качеството й на Кредитополучател по Договор за потребителски
кредит с № *** от *** г., дължи на „***“ ЕАД, с ЕИК ***, адрес ***; Законен представител, Ю. Х. Ю. - ***,
следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № ***/*** г. по описа на Районен съд П., а именно: 1692,73 лв. - представляваща неизплатена главница по
Договор за заем; 379,39 лв. - представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
3
25.05.*** г. до 26.08.*** г.; 111,18 лв. / - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.05.*** г. до
03.12.*** г., законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга; както и сторените и предявени
разноски по ч. гр. д. № ***/*** г., по описа на PC ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК, М. А. И., ЕГН **********, АДРЕС ***, общ. П., обл.
П., ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ЕАД, с ЕИК ***, адрес ***; Законен представител, Ю. Х. Ю. - ***, направените
разноски по делото в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК, М. А. И., ЕГН **********, АДРЕС ***, общ. П., обл.
П., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА РС – П., направените разноски по делото в размер на 43,67 лв.
държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - П., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4