№ 46
гр. Шумен, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20223630202736 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-0000154 от 28.03.2022г.
на Началник на Отдел „Контрол“ в РД “АА” гр.Варна, с което на „К.Б. 13“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
„Тодор Икономов“ № 28а, представлявано от А.К.А., е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 лева на
основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, като посочва, че
архивната документация е унищожена поради настъпила усложнена
метеорологична обстановка, валял проливен дъжд и проникнали подпочвени
води във влагоизолирано и защитено от влага помещение съхраняващо
документацията. В съдебно заседание не се явява лично.
За РД “Автомобилна администрация” гр.Шумен -административно-
наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се
явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
От Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз
№12707 от 21.07.2017г. издадено на „К.Б. 13“ ООД, с ЕИК *********, се
1
установява, че в списъка към удостоверението са вписани 310 превозни
средства .
Била извършена комплексна проверка в периода от 01.01.2021г. до
30.10.2021г. на дейността на търговеца по спазване на изискванията на
законовите и подзаконовите нормативни актове касаещи компетенциите на
ИААА, като бил изготвен КП № 82-0051-1732-3/21.01.2022г.
В хода на проверката било констатирано, че превозвачът не е съхранил
и не е представил по време на проверката общо 296 броя пътни книжки.
На проверяващите били представени само 22 броя пътни книжки.
На жалбоподателя бил издаден и Акт за установяване на
административно нарушение №319754 от 20.01.2022г., в който
актосъставителят отразил, че на 12.10.2021г. в гр. Шумен, в офиса на „К.Б.
13“ ООД, превозвачът не е съхранил пътна книжка № 04431/28.01.2021г. за
лек таксиметров автомобил „Дачия Логан“ с рег. № Н 2169 ВР, като
нарушението не е изолиран случай, с което извършено нарушение на чл.34,
т.2, предл. 2 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. на МТ.
Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от
него, като е изложил, че няма възражения.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №23-0000154 от 28.03.2022г. на Началник на Отдел „Контрол“
в РД “АА”, гр.Варна, с което на „К.Б. 13“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Тодор Икономов“ № 28а,
представлявано от А.К.А., е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1, от
ЗАвтП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства и от гласните доказателства,
събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя И. и на
свидетеля С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетелите, доколкото са участвали лично в извършената проверка и
непосредствено са възприели фактите и обстоятелствата, за които
свидетелстват, като показанията им изцяло кореспондират със събрания
доказателствен материал и установената от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
В разпоредбата на чл.34, т.2 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за
таксиметров превоз на пътници на МТ е регламентирано задължение на
регистрираният търговец да осъществява контрол върху правилното и
редовното попълване на пътната книжка, както и нейното съхранение за срок
пет години.
По делото безспорно се установява и не се оспорва, че
жалбоподателят има качеството „превозвач” по смисъла на §1, т.5 от
Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози.
В подкрепа на горното е фактът, че търговецът притежава
Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, към
списъка на което са вписани множество автомобили, чрез които се
2
осъществява таксиметров превоз на пътници. Следователно именно за
жалбоподателя е съществувало задължение да осъществява контрол върху
правилното и редовното попълване на пътните книжки на автомобилите,
както и тяхното съхранение за срок от пет години.
От разпита в съдебно заседание /проведено на 07.02.2023г./ на
актосъставителя и на свидетеля по акта се установява, че по време на
извършената проверка, и по-късно жалбоподателят не е представил пътна
книжка за посочения в наказателното постановление автомобил, който е бил
включен в списъка към удостоверението.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложени в
жалбата. Същевременно в преписката е налична декларация подписана от
упълномощеното лице К.Б., в която изложеното е в противоречие с
посоченото в жалбата. В тази връзка съдът съобрази, че административно -
наказателната отговорност на едноличните търговци, както и на
юридическите лица, е обективна (безвиновна), поради което практическите
затруднения при осъществяването на дължимия контрол се явяват правно
ирелевантни.
Поради всичко изложено, настоящия състав намира, че жалбоподателят,
в качеството си на превозвач, не е осъществил контрол върху съхранението на
пътната книжка за срок от пет години, с което е осъществил състава на
нарушението, визирано в разпоредбата на чл.34, т.2, предл. 2 от Наредба №34
от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници на МТ.
Съдът намира, че административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата за това нарушение обща санкционна
разпоредба, а именно чл.105, ал.1, от ЗАП, доколкото за конкретното
нарушение не е предвидена изрична такава. Съгласно посочената правна
норма за нарушения на ЗАП и на подзаконовите нормативни актове, издадени
въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари,
за които не е предвидено друго наказание, се налага „глоба” или
„имуществена санкция” в размер 200 лева. Административно- наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно
посочената разпоредба, като е наложил „имуществена санкция” в нейния
абсолютен размер.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло.
Предвид изхода на делото и с оглед обстоятелството, че от
административно- наказващия орган е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в съпроводителното писмо, съдът съобрази,
че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства
по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски
по реда на АПК. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай с оглед депозирано
по делото становище, обективирано в придружителното писмо/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази
посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство
не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
3
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0000154 от
28.03.2022г. на Началник на Отдел „Контрол“ в РД “АА” гр.Варна, с което на
„К.Б. 13“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. „Тодор Икономов“ № 28а, представлявано от А.К.А., е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 лева на
основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП.
ОСЪЖДА „К.Б. 13” ООД, да заплати на Началника на отдел „Контрол“
в РД „АА“, гр.Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на
чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4