Присъда по дело №2232/2024 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №2232 по описа за 2024 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство №962/2024 год. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия М.А.А., с ЕГН**********, роден на
****** год. в гр.Шумен, с постоянен адрес в гр.Шумен български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан за извършено от него престъпление от общ
характер по чл.195, ал.1, т.7 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 07 срещу 08 октомври 2024 год. в
гр.Шумен в условията на повторност отнел чужди движими вещи: телефон „Самсунг“,
неустановен модел със сим карта, машинка за рязане на дърва марка „STIHL“ MS 170,
машинка за рязане на дърва марка „RAIDER“ RDI-BCCS32, нож и тесла на обща стойност
707 лева от владението на Р.И.Й., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят не е маловажен.
В правно-релевантния момент преди началото на разпоредителното заседание
пострадалото лице не предявява граждански иск.
В разпоредително съдебно заседание подсъдимия при обсъждане на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК изяви желание да се възползва от диференцирани процедури по НПК,
поради което съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVII от НПК. На основание
чл.371, т.2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 05.03.2025 год.
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без
да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага
на съда да наложи на подсъдимия А. наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години,
което на основание разпоредбата на чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3. Така определеното
наказание в размер на 2 години да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване.
В хода на съдебното следствие подсъдимият А. заявява, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние,
заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен
с тях. Изказва съжаление и разкаяние за стореното. Защитникът на подсъдимия счита, че в
настоящия случай на подзащитния му следва да бъде наложено наказание при отчитане на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият М.А.А. живеел в гр.Шумен. Тъй като нямал доходи, решил да си
набави средства чрез извършване на кражби на вещи от различни граждани, които
впоследствие да продаде. В изпълнение на намерението си около полунощ на 07 срещу
08.10.2024 год., подсъдимият отишъл до къща с дворно място, собственост на свидетеля
Р.И.Й., която се намирала в **************. Къщата била в процес на ремонт, като само
първия етаж от нея бил пригоден за живеене, а на втория ремонтът още не бил приключил.
Собственикът живеел на първия етаж от къщата, като тази вечер бил легнал да спи в една от
стаите на къщата. След като пристигнал до имота на Й., подсъдимият влязъл в двора като
откачил оградната мрежата, която била закачена само с парче тел, под формата на кука, за
1

един от бетонните колове. После отишъл до къщата и се качил на плочата на втория етаж,
като по вътрешни стълби слязъл на първия етаж. Забелязал, че в една от стаите на първия
етаж спи свидетеля Й., като на маса до леглото му имало оставен мобилен телефон
„Самсунг“, неустановен модел, със сим-карта. След като влязъл през незаключената врата в
стаята, където спял Й., подсъдимият взел мобилния телефон със сим-картата в него. След
това излязъл от стаята и влязъл в една от съседните стаи на първия етаж. Оттам извършил
кражба на следните вещи: машинка за рязане на дърва марка „STIHL“ MS 170, машинка за
рязане на дърва марка „RAIDER“ RDI- BCCS32, нож и тесла. Всички тези вещи също били
собственост на пострадалия Й.. След това А. излязъл от дома на свидетеля Й. и си тръгнал.
На 08.10.2024 год. през деня в гр.Шумен А. се срещнал със свидетеля К.Р.Г. и му
продал машинката за рязане на дърва марка „STIHL“ MS 170, собственост на свидетеля Й.,
за сумата от 50 лева, без да му съобщи, че тя е предмет на престъпление. По-късно същия
ден се срещнал в гр.Шумен и със свидетеля Б.А.И., на когото продал машинката за рязане на
дърва марка „RAIDER“ RDI- BCCS32 за сумата от 15 лева, отново без да му съобщи, че
вещта е предмет на престъпление. Впоследствие А. изгубил откраднатата от дома на Й.
тесла, а останалите вещи продал на лица, които не са били установени в хода на
разследването. Парите, които получил от продажбата на вещите, предмет на престъплението
изхарчил за задоволяване на свои лични нужди.
След разкриване на деянието, с протокол за доброволно предаване от 09.10.2024 год.,
свидетелят К.Г. предал на служител на РУ-Шумен машинката за рязане на дърва марка
„STIHL“ MS 170.
С протокол за доброволно предаване от 19.10.2024 год. свидетелят Б.И. предал на
служител на РУ-Шумен машинката за рязане на дърва марка „RAIDER“ RDI- BCCS32.
С постановление от 21.10.2024 год. на водещия разследването разследващ полицай от
РУ-Шумен тези вещи били върнати на пострадалия Й..
Със Заповед за задържане на лице от 18.10.2024 год. спрямо А. е била взета мярка
задържане под стража за срок от 24 часа по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия М.А.А., направено в хода на съкратеното съдебно
следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по
съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК,
както и от събраните в хода на досъдебното производство веществени доказателства,
приложени по делото и предявени на страните по реда на чл.284 от НПК.
За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода на досъдебното
производство са били изготвени две съдебно-икономически експертизи, които дават
заключение, че общата стойност на отнетите движими вещи е в размер на 707 лева.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимият А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.195, ал.1, т.7 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
2

условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху
движими вещи.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е разбирало
свойството и значението на извършеното и е могло да ръководи постъпките си и което не е
притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението.
От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи, които не
са нито собствени, нито във владение на подсъдимия и за отнемането им е липсвало
съгласие от страна на владелците. Изпълнителното деяние е отнемането на вещите чрез
действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху тях от страна на
собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на
чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целел
да установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение
противозаконно да ги присвои, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е
целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската
правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на
собственост.
При определяне на квалификацията на инкриминираното деяние, съдът установи, че
подсъдимият е извършил престъплението, предмет на доказване в настоящото наказателно
производство след като е бил осъден с влязла в сила присъда и за друго престъпление по
чл.194, ал.1 от НК /С присъда №56 от 23.11.2022 год. по НОХД №2213/2022 год. по описа на
РС - Шумен, влязла в законна сила на 09.12.2022 год. му е наложено наказание “лишаване от
свобода” в размер на 8 месеца за деяние по чл.194, ал.1 от НК/, което дава основание
деянието му да бъде квалифицирано и по чл.195, ал.1, т.7 от НК.
При определяне на наказанието на подсъдимия А. за извършеното от него
престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, която
преценява като висока - касае се за отнемане на множество чужди движими вещи.
Стойността на откраднатите вещи също не е незначителна – съгласно заключението на
назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи стойността на отнетите вещи е 707
лева. Степента на обществената опасност на подсъдимия, която съдът преценява като
висока с оглед данните за личността на дееца, наличието на множество предишни
осъждания. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете обстоятелството, че
процесното деяние е извършено след като подсъдимият е бил осъден за множество други
деяния, част от които са били извършени след като е навършил пълнолетие. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете обремененото семейно и материално
положение на подсъдимия А., което се доказва от материалите по делото. Съдът не отчита
като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното самопризнание, доколкото
същото е отчетено от законодателя и е задължително условие за разглеждане на делото по
реда на глава ХХVІІ от НПК. В същото време обаче съдът намира, че като смекчаващо
вината обстоятелство следва да бъде отчетено изказаното от подсъдимия съжаление и
разкаяние за постъпката му. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът възприема
и оказаното от подсъдимия съдействие в хода на досъдебното производство, което е
допринесло за разкриване на деянието и за откриване и връщане на част от откраднатите
вещи.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия А., като
наказанието бъде определено при отчитане както на отегчаващите, така също и на
3

смекчаващите отговорността обстоятелства. При преценка на същите съдът намира, че
доколкото отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни то
същите не могат да обосноват приложението на чл.55 от НК. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи
наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК. Именно, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в
разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия
деяние да му бъде наложено наказание в размер над минимума, но под средния, предвиден
в разпоредбата на чл.195, ал.1, т.7 от НК, а именно – 3 години “лишаване от свобода”. В
същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното
наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на две години “лишаване
от свобода”.
По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като взе
предвид предишните осъждания на дееца, по които е прекарал един продължителен период
от живота си в затвора, обуславящи факта, че подсъдимият очевидно не се е поправил,
счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК се налага
неговото ефективно изтърпяване. Отделно от това е невъзможно условното осъждане на
дееца при условията на чл.66, ал.1 от НК, а и такова дори да е възможно не би могло да даде
необходимия и целен положителен резултат.
В тази връзка на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи
първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното общо наказание “лишаване
от свобода”.
На основание чл.59, ал.1 от НК приспадна времето, през което подсъдимият е бил
задържан за срок от 24 часа на основание чл.72 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице
рег. №1729зз-272/18.10.2024 год.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.А.А., с
ЕГН********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер
на 292.00 лева /двеста деветдесет и два лева и нула стотинки/ и 5.00 лева /пет лева/ такса за
издаване на изпълнителен лист, като постанови сумата от 292.00 лева следва да бъде
заплатена по сметка на ОД на МВР Шумен, а сумата от 5.00 лева по сметка на ШРС.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове
на обществото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	9
Дата:	5 март 2025 г. (в сила от 21 март 2025 г.)
Съдия:	Ростислава Янкова Георгиева

Дело:	20243630202232
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 декември 2024 г.

Присъда по дело №2232/2024 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите