Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19.06.2023 г. град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 02.02.
2023 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 101 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 307 от ТЗ.
В исковата молба се сочи, че на 18.01.2010г. между „Д.Г.С.
„М.“ гр. М., като възложител, и ищецът -
търговско дружество „К.Ф.“ ООД гр. С.З., като изпълнител, е сключен договор № 4
за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „П.“
в района на дейност на ДГС „М.“.
Сочи се, че към настоящия момент, Т. „Д.Г.С. „М.“ гр. М.
е Т. по смисъла на чл.164, ал.1, т.2 от Закона за горите на „Ю.Д.П.“ - гр. С. и
има материална и процесуална правоспособност, съобразно чл. 174, ал.1, т.1 и
т.5 от Закона за горите.
Наведени са твърдения, че за периода от сключването на
договора през 2010г. до настоящия момент, ищецът „К.Ф.“ ООД като изпълнител
добросъвестно е изпълнявал задълженията си по договора, и в частност
задълженията по чл. 5.4., свързани със създаване на условия и предприемане на
действия за опазване на дивеча, подхранването му, регулирането му и т.н.
Заявено е, че всичко това е свързано със значителни парични разходи, а отделно
са заплащани и всички парични задължения, предвидени в договора в негова тежест
като изпълнител. Така, в парично изражение, вложените средства и платените
такси от страна на изпълнителя за срока на действие на договора надхвърлят 120
000 лв. без ДДС.
Изложено е, че същевременно обаче, голяма част от
обективните условия, при които е сключен договора, са се променили по
независещи от изпълнителя причини през периода от 2010г. насам. Сочи се, че
тези причини са свързани на първо място с постепенното изсичане на горите в
дивечовъден участък „П.“, прокарването на горски пътища и движението на
моторни-превозни средства по тях. Вследствие на тези дейности, дивечът е започнал
да напуска обичайните си местообитания в този участък и всяка година все повече
е намалявал. Друга причина за намаляването му са и силното настъпление на
болести по животните като африканска чума по свинете, „син език“ и др. Посочено
е, че намаляването на дивеча и особено на дивите свине е довело и до значително
намаляване на организирания ловен туризъм и групов лов, който е единствения
източник за приходи на дружеството. Твърди се, че особено тежко е станало
положението след въвеждането на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и свързаното с това ограничаване на свободното придвижване чрез въвеждане на
контролно- пропусквателни пунктове. В резултат на всички тези фактори,
включително и с оглед развитието на епидемиологичната обстановка в страната,
свързана с ковид - 19, през изминалия ловен сезон 2020г. - 2021 г. се стигнало
дотам, че на територията на дивечовъден участък „П.“ не са отстреляни никакви
животни, респективно не са реализирани и приходи.
Заявено е, че при така възникналата тежка икономическа
ситуация за ищцовото дружество и предстоящите ежегодни парични плащания по
договора до 31.03.2021г., „К.Ф.“ ООД и други дружества, стопанисващи съседни
ловни райони са изпратили писмо от 05.03.2021г. до управителя на ответното Т. „Д.Г.С.
„М.“, гр. М., с искане да бъдат изменени договорните им условия. В отговор са
получили писмо изх. № ЛС - 22-29/1 от 10.03.2021 г., че в договорите липсват
клаузи за преразглеждането им, включително и по отношение на таксите, поради
което няма основание за промяна на договорите.
Сочи се, че гореописаните обстоятелства - изсичането
на горите, прогонването на дивеча, силното разпространение на болести по
животните, в частност африканска чума по свинете и особено световната пандемия
с развитието на ковид - 19 и свързаните с това медицински мерки, които
променили изцяло поведението на хората, особено що се отнася до свободното придвижване,
не са могли да бъдат предвидени от страните при сключване на договор № 4 за
предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „П.“ в
района на дейност на ДГС „М.“ от 18.01.2010г. Отбелязано е, че липсата на организиран
ловен туризъм и групов лов през сезон 2020г. - 2021 г. напълно е лишило
ищцовото дружество от средства за посрещане на задълженията си по договора.
Сочи се, че същевременно, договорът съдържа клаузи за извършване на ежегодни
плащания до 31 март по чл.5.1. в размер на 10 300 лв. без ДДС и за поддържане
на годишна гаранция в размер на 26 630,85 лв. без ДДС, съгласно чл.9. Твърди
се, че тези суми към настоящия момент се явяват непосилни за дружеството, а
неплащането им е скрепено със санкция за прекратяване на договора поради
виновно неизпълнение. Според ищеца, в този смисъл, запазването на клаузите за
извършване на ежегодни плащания по чл.5.1 и чл.9 от договора се явяват в
очевидно противоречие със справедливостта и добросъвестността. Посочва, че това
е така, защото ищцовото дружество е лишено от еквивалентната престация по
договора от ответника, поради липса на дивеч, а ответната страна е едностранно
облагодетелствана от договора при настъпилото обективно изменение в
обстоятелствата. Намира, че не е без значение и фактът, че ответникът е и
структура в системата на държавната администрация, т.е. не може да се осъществи
нормален диалог на пазарен принцип между бизнес партньори за изменение на
договора.
Ето защо се сочи, че за ищеца „К.Ф.“ ООД е налице
правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.307 от ТЗ за
изменение на договор № 4 от 18.01.2010г. поради стопанска непоносимост.
Интересът на дружеството е от неговото изменение, а не от неговото
прекратяване, защото от страна на ищеца са направени значителни вложения през
изтеклите 10 години от договора, а същият има срок за още 4 години до 2025г. и
при благоприятно развитие на обстоятелствата е възможно компенсиране на
сегашната трудна ситуация.
Счита, че родово компетентен съд съобразно чл. 365,
т.1 от ГПК е окръжен съд, а местно компетентен съд, съобразно чл. 108, ал.1,
изр. второ от ГПК, е съдът по местонахождението на поделението - гр. М.. Ето
защо, счита, че родово и местно компетентен съд по настоящия правен спор е
Окръжен съд - С.З., търговско отделение.
Моли, да се образува търговско дело и страните да се
призоват на съд, и след като докаже твърденията си, да се постанови решение, с
което да се измени договор № 4 за предоставяне стопанисването и ползването на
дивеча в дивечовъден участък „П.“ в района на дейност на ДГС „М.“, сключен на
18.01.2010г. между Т. - Д.Г.С. - М. на Д.П. „Ю.Д.П.“ - гр. С. /бивше „Д.Г.С. „М.“,
гр. М./, като възложител, и търговско дружество „К.Ф.“ ООД, гр. С.З., като
изпълнител, както следва:
1/ в чл.5.1., като отложи плащането на сумата 10 300 лв.
без ДДС от изпълнителя, дължима до 31.03.2021 г. за срок от 1 една г. до
31.03.2022г., поради стопанска непоносимост.
2/ в чл.9, като отложи плащането на сумата 26 630,85 лв.
без ДДС или предоставяне на банкова гаранция за същата сума от изпълнителя,
дължима до 31.03.2021г. за срок от 1 една г. до 31.03.2022г., поради стопанска
непоносимост.
Евентуално, ако се отхвърли искането за отлагане на
горепосочените две плащания за срок от 1 г., ищецът моли, да се постанови
решение, с което да се измени договор № 4 за предоставяне стопанисването и
ползването на дивеча в дивечовъден участък „П.“ в района на дейност на ДГС „М.“,
сключен на 18.01.2010г. между Т. - Д.Г.С. - М. на Д.П. „Ю.Д.П.“ - гр. С. /бивше
„Д.Г.С. „М.“, гр. М./, като възложител, и търговско дружество „К.Ф.“ ООД, гр. С.З.,
като изпълнител, както следва:
1/ в чл.5.1., да се намали сумата 10 300 лв. без ДДС,
дължима от изпълнителя до 31.03.2021г. до размера на сумата 1 030 лв. без ДДС,
поради стопанска непоносимост.
2/ в чл.9 да се намали сумата 26 630,85 лв. без ДДС
или предоставяне на банкова гаранция за същата сума от изпълнителя до размера
на сумата 2 663 лв. без ДДС,
поради стопанска непоносимост.
Моли, да се осъди ответника да заплати всички
разноски, направени от ищеца във връзка със съдебното производство.
В съдебно
заседание от 10.03.2022 г. съдът е прекратил производството по делото в частта,
с която ищеца моли да се измени процесния договор, както следва:
1. В чл.5.1
като се отложи плащането на сумата 10 300 лв. без ДДС от изпълнителя,
дължима до 31.03.2021г. за срок от една г. до 31.03.2022г. поради стопанска
непоносимост.
2. В чл.9
като се отложи плащането на сумата 26 630,85 лв. без ДДС или предоставяне
на банкова гаранция за същата сума от изпълнителя, дължима до 31.03.2021г. за
срок от една г. до 31.03.2022г. поради стопанска непоносимост, поради оттегляне
на тези искове.
Съдът е
приел, че в производството остават за разглеждане предявените първоначално евентуални
искове да се измени процесния договор, както следва:
1. В чл.5.1
да се намали сумата 10 300 лв., дължима от изпълнителя до 31.03.2021 г. до
размера на сумата 1 030 лв. без ДДС, поради стопанска непоносимост.
2. В чл. 9
да се намали сумата 26 630, 85 лв. без ДДС или предоставяне на банкова гаранция
за същата сума от изпълнителя до размера на сумата 2 663 лв. без ДДС, поради
стопанска непоносимост.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът взема становище по предявения иск.
Счита, че искът е процесуално
недопустим, а по същество изцяло неоснователен.
Заявено е, че предявеният иск е недопустим, поради
това, че е предявен против ненадлежна страна, тъй като процесната сума
представляваща годишна такса за ползване и стопанисване на дивечовъден участък
„П.“, се дължи на Д.П. ЮИДП - С., а не на териториалното поделение Д.Г.С. М..
Посочено е, че за дължимата годишна такса е издадена фактура с №1357 от
10.03.2021г., като издател е ЮИДП С., а получател е съответно „К.Ф.“ ООД.
Изложени са аргументи, че съгласно § 9, (2) от Закона
за горите, от датата на вписването в търговския регистър държавните предприятия
по приложение № 1(в това число и ЮИДП-С.) са правоприемници на активите и
пасивите, както и на архива на съответните държавни ловни стопанства по
приложение № 2, т. 1 - 25 от Закона за лова и опазване на дивеча, както и на
съществуващите към деня на влизане в сила на закона държавни горски стопанства.
Заявено е, че както и самият ищец е наясно, през
първите четири години от действието на Договор № 4 от 18.01.2010г., а именно
2010, 2011, 2012 и 2013-та, дължимата годишна такса се е заплащала на Д.Г.С. М..
След промяната в Закона за горите, и настъпилото правоприемство, годишните
такси са станали дължими на Ю.Д.П. - С.. Сочи се, че считано от 2014-та г. до
настоящия момент, фактурите се издават от ЮИДП С., а ищецът ги е заплащал
надлежно до 2020-та г., именно по банковата сметка на ЮИДП С..
Отбелязано е, че процесуалната легитимация
(принадлежността на правото на иск) е положителна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск, липсата на която обуславя недопустимост на
предявения иск.
Според ответника, в настоящия случай искът е насочен
срещу ТП Д.Г.С. М., което е лице, чуждо на правния спор, т.е. ненадлежна
страна, която не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по него.
Посочено е, че изменението на договора с иск по чл. 307 от ТЗ следва да бъде
търсено в производство срещу ЮИДП-С., а не срещу ТП ДГС М..
Поради направеното възражение, ответникът моли съда да
остави иска без разглеждане като недопустим и да прекрати делото.
Възразява срещу изложеното твърдение, че, предявеният
иск е неоценяем, поради което е внесена държавна такса в размер от 80.00 лв.
Изложени са следните аргументи:
Сключеният между ДГС М. и „К.Ф." ООД Договор № 4
от 18.01.2010г. е концесионен договор, съгласно предмета на който, Д.Г.С. М.
предоставя на ищеца „К.Ф." ООД дивечовъден участък „П." за ползване и
стопанисване, за срок от 15 години. Съгласно чл.5.1 от Договора, ищецът се е
задължил ежегодно в срок до 31- ви март да заплаща дължимата годишна вноска за
стопанисване на дивеча в размер на 10 300.00 (десет хиляди и триста) лв., тоест
за ищеца е налице задължение за извършване на периодични плащания.
В тази връзка, ответникът счита, че размера на иска,
следва да бъде определен по правилото на чл.69, ал.1, т.6 от ГПК, а именно
цената на иска е сбора от всички платежи по договора.
Заявено е, че противно на изложеното в исковата молба,
че искът е неоценяем, е изложеното от ВКС в Определение № 359 от 30.07.2018г.
постановено по ч.т.д № 1663 от 2018г. Сочи се, че в него съда е изложил
твърдение, че съгласно разпоредбата на чл.69 ал.1 т.6 ГПК, по искове за парични
суми, произтичащи от периодични платежи за определено време, цената на иска се
определя от сбора на всички платежи.
Посочва се, че понятието „периодични платежи" е
изяснено в задължителната практика на Върховния касационен съд - ТР
№3/18.05.12г. по тълк.д.№3/11г. на ОСГТК на ВКС - такива са плащанията, които
произтичат от единен правопораждащ факт, представляват повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи и падежът им настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
или плащанията - еднакви.
Сочи се, че в случая претенциите на ищеца са за
отлагане, или, алтернативно за намаляване, на дължимата годишна такса за
стопанисване на дивечовъден участък „П." за 2021-ва г.. Това плащане е
дължимо на основание сключения договор за стопанисване през 2010-та г., както и
всички останали дължими плащания за целия срок на един и същи договор.
Алтернативно, в случай, че, съдът не приеме за
основателни доводите за определяне на цената на иска по правилото на чл. 69 ал.
1 т. 6 ГПК, то ответникът моли същата да бъде определена по чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 4 % върху цената на
иска.
Според ответника, от изложеното в исковата молба не
може да се обоснове извод за неоценяемост на иска, тъй като правният интерес на
ищеца е да не плати дължимата годишна такса в размер на 10 300.00 лв., както и
да не плати сумата в размер на 26 630.85 лв., представляваща гаранция за
изпълнение на договора.
Аргументира се, че предявеният иск по чл. 307 ТЗ е
конститутивен и с него се цели изменение на правоотношението между страните,
като в конкретния случай се иска изменение на размера на дължимата такса за
ползване и стопанисване на дивечовъден участък „П.". Сочи, че този иск не
може да се приравни на исковете за съществуване, унищожаване или разваляне на
договор по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Заявява, че правният интерес на ищеца не е
нито съществуване на правоотношението по договора, нито унищожаването или
развалянето му, а само изменение на някои от клаузите на договора. Поради
изложените съображения счита, че по отношение на цената на иска по чл. 307 ТЗ
за изменение на договора следва да се приложи разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ГПК. Като в тази връзка, ответникът моли съда да вземе предвид размера на
изменението, което се иска.
Заявява, че предявеният иск от „К.Ф." ООД срещу
ТП ДГС М. е изцяло неоснователен.
Отбелязва, че стопанската непоносимост е институт,
който е приложим само за търговски сделки, но не и за такива, които нямат
търговско качество.
Твърди, че в настоящия случай, сключения между
страните договор за стопанисване и ползване на дивеч в ДУ „П." не е
търговска сделка. Сочи, че договорът е сключен след проведен конкурс на
основание разпоредбите на Закона за лова и опазване на дивеча. Заявява, че
предметът му не съвпада с предмета на нито една от сделките посочени в чл.1,
ал.1 от ТЗ, както и с тези визирани в чл.286, ал.1 от ТЗ. Според ответника, не
е достатъчно само сделката да е сключена от търговец, а трябва да е свързана с
упражняваното от търговеца занятие. Занятието изисква извършването на тези
сделки да е трайно и системно, а не еднократно, или случайно, както е в
настоящия случай.
В тази връзка, ответникът сочи, че за да бъде
основателен иска на „К.Ф." ООД с правно основание чл. 307 ТЗ, ищецът
трябва да установи и да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки:
1. Валидно сключена търговска сделка, чието изпълнение
не е завършило, поне за страната, която се позовава на стопанската
непоносимост.
2. Изпълнението на тази страна да е принципно
възможно.
3. Чувствителна, фрапантна промяна на съотношението в
стойността на насрещните престации в сравнение с момента на сключване на
договора, към който страните са ги считали еквивалентни.
4. Настъпили след сключване на договора събития, които
страните не са могли и не са били длъжни да предвидят.
5. Причинна връзка между настъпилите непредвидени и
непредвидими обстоятелства и нарушената еквивалентност.
Ответникът сочи, че посочените елементи на фактическия
състав са равностойни и само в съвкупността им биха могли да се квалифицират
като състояние на стопанска непоносимост, при което по-нататъшното изпълнение
на вече драстично нееквивалентните насрещни престации би било в противоречие
със справедливостта и добросъвестността.
Заявено е, че ищеца не може да постигне целения правен
резултат с предявяване на настоящия иск, доколкото първата предпоставка за
уважаването му не е налице.
Отделно от това, ответникът сочи, че искът е
неоснователен и поради това, че, липсват каквито и да било доказателства за
изложените твърдения.
Отбелязано е, че в подадената искова молба от „К.Ф."
ООД се твърди, че голяма част от обективните условия, при които е сключен
договора са се променили по независещи от ищеца причини през периода от 2010-та
г. насам. Като причина за тези промени са посочени постепенното изсичане на
горите в ДУ „П." и появата на болестите „африканска чума по свинете"
и „син език". Особено тежко станало положението през 2020-та г. с
въвеждането на извънредно положение в страната. В резултат на тези фактори се
стигнало до там, че на територията на ДУ „П." през ловен сезон 2020-2021г,
не са отстреляни никакви животни и не били реализирани приходи.
Оспорва изложените твърдения като неверни.
Заявява, че извършването на дърводобив и направата на
временни горски пътища е част от обичайната дейност, която се извършва от Д.Г.С.
М.. Това става чрез възлагане на физически и юридически лица с провеждане на
тръжни процедура. В ДУ „П.", както и в другите дивечовъдни участъци на
територията на стопанството, ежегодно се извършва дърводобив, според нуждите на
ТП ДГС М., като това става в условно обособени обекти, включващи не-големи
териториални площи. Твърди, че извършването на дърводобив по никакъв начин не
възпрепятства провеждането на ловни излети. Дърводобив се извършвал през целия
период на действие на договора, така че това не е ново събитие, което да е
настъпило, без страните да са могли да го предвидят.
Твърди, че появата на болестта „африканска чума по
свинете" наложила да се предприемат мерки на територията на цялата страна
с цел предотвратяването на разпространението й. Част от мерките включват и
намаляване на популацията на дива свиня. Съгласно Заповед на БАБХ плътността на
дивата свиня следва да се сведе до 0,3 броя на 100 хектара площ. Това за площта
на ДУ „П.", която е 1800 хектара, означава, че запаса от дива свиня, който
трябва да се поддържа е 6 броя животни от този вид. Сочи, че това е задължение
на фирмата стопанисваща участъка, а именно „К.Ф." ООД, а не на ДГС М..
Отделно от това, организирането на ловни излети се извършва не само, или
предимно за дива свиня. Заявено е, че видно от отчетените от „К.Ф." ООД
разрешителни за групов лов, техните излети са предимно за лов на хищници.
Твърди се, че броя на проведените ловни излети през последните няколко години е
приблизително един и същ, в това число и през ловен сезон 2020-2021г.
Намира за неоснователно твърдението, че през периода
на извънредното положение от 13.03.2020 до 13.05.2020г., поради поставените
контролно-пропускателни пунктове, ловците не са могли да се предвижват
свободно, и поради това не е имало възможност да се провеждат ловни излети.
Посочено е, че през този период на г.та съгласно Закона за лова и опазване на
дивеча се провежда индивидуален лов. Изложено е, че съгласно отчетените през
годините разрешителни за лов в ДГС М. от „К.Ф." ООД, се вижда, че
дружеството почти не провежда такъв вид лов. Ловните излети, които организира и
провежда ищеца са предимно групов лов. Сочи се, че съгласно разпоредбите на
закона груповия лов се провежда ежегодно в периода от 01-ви октомври до втората
седмица на януари, като за ловен сезон 2019-2020г. срокът е удължен до
15.02.2020г. Съгласно представени описи-справки на издадени разрешителни за
групов лов за 2019-та и 2020-та г. от „К.Ф." ООД, са организирани и
проведени многобройни ловни излети, като над 90% от тях са издадени за лов на
хищници. Много малка част са за лов на дива свиня.
Ответникът излага становище по повод на твърдението,
че за периода от сключване на договора през 2010г. до настоящия момент ищецът в
качеството си на Изпълнител по Договор №4 от 18.01.2010г., добросъвестно е
изпълнявал задълженията си по договора. Заявява, че това твърдение също не е
вярно. Посочва, че в действителност ищецът е неизправна страна по договора,
като излага следните аргументи:
Договор № 4 от 18.01.2010г. е сключен в резултат на
проведен конкурс на основание чл.366, ал.1 от Закона за лова и опазване на
дивеча. Конкурсът е открит със Заповед № 1646 от 09.09.2009г. на Председателя
на Държавната агенция по горите. Със заповедта са определени изискванията към
кандидатите за участие в процедурата, както и методиката за оценка. Класирането
на кандидатите е извършено въз основа на комплексна оценка, в която влизат
четири отделни показателя.
Първият показател за оценка е предложения от кандидата
размер на годишната вноска за стопанисване на дивеча в участъка. Вторият
показател е размера на предложените от кандидата инвестиции по години за срока
на действие на договора, а третия показател е предложения от кандидата среден
годишен брой на планираните работни места за срока на действие на договора.
Сочи се, че въз основа на направените предложения по
отделните показатели със Заповед № 78 от 05.11.2009г. на Изпълнителния директор
на ИАГ „К.Ф." ООД е класиран на първо място и определен за изпълнител. На
това основание е сключен договора за ползване и стопанисване на дивечовъден
участък „П." .
По първия показател кандидата „К.Ф." ООД е
предложил годишна такса за стопанисване на дивеча в размер на 10 300.00 лв.
По втория показател е предложил да направи инвестиции,
за което е представена инвестиционна програма, в размер над 1350 000.00 само до
2020-та г.. Инвестициите, които е предложил за периода 2021-2024 г. не са
включени в тази сума.
По третия показател е предложил назначен персонал -17
броя лица, в това число: началник дивечовъден участък – 1бр., служители по
охрана на дивеча - 8 броя, дивечовъди -5 броя и служители ловен дом - 3 броя.
И тъй като на база направените предложения в офертата
му, дружеството е класирано на първо място и избрано за изпълнител, то следвало
същите да бъдат изпълнявани стриктно както в количествено, така и в качествено
отношение. Но в действителност поетите ангажименти не се изпълнявали от „К.Ф."
ООД.
Посочва, че съгласно Доклад за изпълнение на Договор №
4 от 18.01.2010г. за стопанисване и ползване на дивеча в ДУ „П." през
2018-та г., изпълнението от страна на „К.Ф." ООД възлиза на 26,19 % от
плануваната инвестиция. По плана за инвестиции дружеството е трябвало да
направи инвестиции в размер на 96 500 лв., а в действителност са направени
такива на стойност 25 274.00 лв. По инвестиционен план дружеството следвало да
има назначени 17 лица, а в действителност имало назначени само 2 лица. Сочи, че
за 2018-та г. неизпълнението е в размер на 73,81 %.
Посочено е, че съгласно Доклад за изпълнение на
Договор № 4 от 18.01.2010г. за стопанисване и ползване на дивеча в ДУ „П."
през 2019-та г., изпълнението от страна на „К.Ф.“ ООД възлиза на 27,41 % от
плануваната инвестиция. По плана за инвестиции дружеството е трябвало да
направи инвестиции в размер на 96 500 лв., а в действителност са направени
такива на стойност 26 460.00 лв. По инвестиционен план дружеството следвало да
има назначени 17 лица, а в действителност има назначени само 2 лица. Сочи се,
че за 2019-та г. неизпълнението е в размер на 72,59 %.
Посочено е, че съгласно Доклад за изпълнение на
Договор № 4 от 18.01.2010г. за стопанисване и ползване на дивеча в ДУ „П."
през 2020-та г., изпълнението от страна на „К.Ф.“ ООД възлиза на 40,60 % от
плануваната инвестиция. По плана за инвестиции дружеството е трябвало да
направи инвестиции в размер на 96 500 лв., а в действителност са направени
такива на стойност 39 158.00 лв. По инвестиционен план дружеството следвало да
има назначени 17 лица, а в действителност има назначени само 2 лица. За 2020-та
г. неизпълнението е в размер на 59,40 %.
Твърди се, че към момента на изготвяне на настоящия
отговор ищецът не е изпълнил задължението си за плащане на годишната вноска,
както и за представяне на документ за внесена или учредена в полза на
Възложителя гаранция за изпълнение на договора. Посочва, че съгласно договора
срокът е до 31.03.2021г.
Заявено е, че изложените аргументи в тяхната
съвкупност водят до извода, че предявеният от ищеца иск е неоснователен и
недоказан.
Намира, че тежестта за доказване на нарушен баланс на
насрещните престации по сключения договор носи ищеца. Заявява, че никъде в
текста на подадената искова молба не са посочени конкретни факти и данни, от
които да може да се направи извод, че променените обективни условия са довели
до нееквивалентност на насрещните престации по договора. Сочи, че ищецът
обосновава стопанската непоносимост единствено с липсата на приходи от
дейността си по стопанисване и ползване на ДУ „П.“.
Счита, че само по себе си, липсата на приходи за
последната г., без връзка на обусловеност с нарушената еквивалентност на
насрещните престации, е без значение в случая. Отбелязва, че възложителят няма
задължение срещу договорената годишна такса за стопанисване да осигурява и
определени положителни резултати от дейността в участъка. Посочва, че
последните зависят изцяло от фактори извън предмета на неговата престация не
само в условията на криза, но и при стабилна икономическа обстановка.
Изложено
е, че целта на института на стопанската непоносимост е да се отстрани драстично
нарушената еквивалентност на насрещните престации, а не да се спасяват
стопански субекти от губещи проекти.
Ответникът моли да се отхвърли предявения от ищеца
иск, като недопустим, неоснователен и недоказан. Моли, да се присъдят сторените
съдебни разноски и адвокатски хонорар.
Депозирана е допълнителна искова молба, с която ищецът взема становище по
въпроса за пасивната процесуална легитимация.
Заявено е, че дали посочения от ищеца ответник е
процесуално легитимиран да бъде страна в съдебен процес е въпрос, който се
решава при прегледа от съда на редовността на исковата молба и в частност при
проверката на процесуалната правоспособност, за която съдът следи служебно
съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 27 от ГПК. Излага аргументи, че съгласно чл. 27 от ГПК, процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.
В случая се сочи, че материалното право в чл. 174, ал.1, т.1 и т.5 от Закона за
горите изрично придава материална и процесуална правоспособност на
териториалните поделения на държавните предприятия.
Ето
защо, Т. - Д.Г.С. - М. на Д.П. „Ю.Д.П.“ - гр. С. се явява процесуално
правоспособно и като такова, легитимирано да участва като ответник в настоящия
процес. Според ищеца, поради това, няма как исковете да са недопустими.
Изложено е, че дали искът е предявен срещу надлежна
страна по материалното правоотношение е въпрос по съществото на спора, по който
съдът се произнася с окончателния си съдебен акт, като уважава или отхвърля
иска.
По въпроса за цената на иска е изложено, че както
правилно е приел и ответникът, предявените в условие на евентуалност искове са
конститутивни, а не осъдителни, и целят внасяне на правна промяна в създадени
между страните договорни отношения. Поради тази причина те са неоценяеми и
затова е внесена максималната държавна такса в размера, посочен в чл.3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Посочено е, че въпросът за основателността на иска за
прилагане на института на стопанската непоносимост е преди всичко въпрос на
доказване, което следва да бъде извършено в хода на процеса и анализирано по
съществото на спора.
По направеното възражение за неприложимост на
института по отношение на лица, които нямат търговско качество, счита, че
същото е неоснователно, тъй като чл. 62, ал. 3 от ТЗ регламентира
осъществяването на търговска дейност от държавни предприятия, които не са
търговски дружества, когато това е уредено със закон. Сочи се, че в чл. 174,
ал.1, т.1 от Закона за горите изрично е дадена възможността териториалните
поделения на държавните предприятия да сключват търговски договори, т.е. да
бъде материално-правно легитимирана страна по търговски правоотношения. В този
смисъл ищецът намира, че обстоятелството, че фактурите за периода 2014г.-2021г.
са издавани от „Ю.Д.П.“ - гр. С., а не от Териториалното поделение в гр.М. е
въпрос на тяхна вътрешна организация. Това обаче не променя факта, че ищцовото
дружество е имало и има преки взаимоотношения с материално и процесуално
легитимираното Т. в гр. М..
Постъпил е допълнителен отговор на допълнителната искова молба, в който е
заявено от ответника, че оспорва изложеното в точка 1 от допълнителната искова
молба, поради следното:
Посочва, че положителна процесуална предпоставка
относно процесуалната допустимост на предявената искова молба е процесуалната
легитимация на страните в процеса. Според ответника, това означава, че страните
в този спор, при подаване на исковата молба в съда, трябва да имат качеството
на „надлежни страни„ в процеса. Сочи, че процесуалната легитимация на страните,
определяща ги като „надлежни страни“ в процеса предполага следното :
в полза на ищеца да съществува право на иск, което
определя неговата активна процесуална легитимация, т.е. иска следва да е
предявен от лице, което не е чуждо на правния спор и да е носител на
субективното право;
ответника да може да отговаря по предявения иск, което
определя неговата пасивна процесуална легитимация, т.е. иска следва да е
предявен против лице, което не е чуждо на правния спор;
Посочва, че в настоящия случай ответника ТП ДГС М. не
може да отговаря по предявения иск, тъй като процесната сума представляваща
годишна такса за ползване и стопанисване на дивечовъден участък „П.“, се дължи
на Д.П. ЮИДП - С., а не на териториалното поделение Д.Г.С. М.. За дължимата
годишна такса е издадена фактура с № 1357 от 10.03.2021г., като издател е ЮИДП С.,
а получател е съответно „К.Ф." ООД.
Заявено е, че липсата на пасивна процесуална
легитимация означава, че иска е ненадлежно предявен. Ненадлежното предявяване
на иска го прави порочен, като недействителен. Сочи се, че това води до
процесуалната недопустимост на предявения иск, което от своя страна ще доведе
до недопустимост на исковия процес и на постановеното съдебно решение.
Отбелязано е, че в исковата молба като ответник по
иска е посочено Т. Д.Г.С. М., което не е пасивно легитимирано да отговаря по
предявения иск. Счита, че не е надлежна страна в процеса. Изложено е, че в
полза на този правен субект липсва процесуална легитимация, което означава, че
правото на иск е ненадлежно упражнено.
Сочи се, че в точка 2 от допълнителната искова молба
ищецът поддържа твърдението си, че предявения иск е неоценяем, и поради това
счита, че е внесъл държавна такса в максимален размер съгласно чл.3 от Тарифата
за държавните такси.
Изразява несъгласие с изложеното, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.69 ал.1 т.6 ГПК, по искове за парични суми, произтичащи от
периодични платежи за определено време, цената на иска се определя от сбора на
всички платежи. Алтернативно, в случай, че не се приеме, че цената на иска е
сбора на всички платежи по договора, то моли същата да бъде определена по чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - 4% върху
цената на иска, тъй като счита, че изложеното твърдение, че искът е неоценяем,
не е вярно.
Сочи се, че в петитума на исковата молба е направено
искане съда да постанови решение, с което да намали размера на дължимата
годишна такса за стопанисване на дивечовъдния участък от 10 300.00 лв., на
1030.00 лв., както и да намали размера на дължимата за внасяне гаранция за
изпълнение на договора от 26 630.85 лв., на 2663.00 лв. В тази връзка счита,
че, предявеният иск е оценяем, и неговата цена е в размер на 33 237.00 лв.
Посочено е, че в точка трета от допълнителната искова
молба ищецът е изложил твърдение, че института на стопанската непоносимост е
приложим по отношение на лица, които нямат търговско качество, тъй като чл.62,
ал.3 от ТЗ регламентирал осъществяването на търговска дейност от държавните
предприятия, когато това било уредено със закон. Според ищеца в чл.174, ал.1,
т.1 от Закона за горите изрично била дадена възможност на териториалните
поделения на държавните предприятия да сключват търговски договори.
Оспорва изложеното, тъй като при внимателния прочит на
цитираната разпоредба на чл.174, ал.1, т.1 от Закона за горите, става ясно, че
териториалните поделения на държавните предприятия: сключват от свое име, за
своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори в рамките на
предоставените им от закона и от директора на държавното предприятие
правомощия.
Сочи се, че компетентността на държавните горски
стопанства е определена в чл. 173, ал. 1 във връзка с чл. 165, ал. 1 от ЗГ.
Според ответника, ищецът не е съобразил и нормата на чл. 27, ал. 6 ЗГ, която
изрично предвижда процесуалното представителство по дела, които се отнасят до
горски територии - държавна собственост, да се осъществява от министъра на
земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице.
Моли, да се отхвърли предявения иск като недопустим и
неоснователен.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
По делото не е спорно, че между страните е сключен договор № 4 от
18.01.2010 г. след проведен конкурс, който има за предмет предоставяне
стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък “П.” за срок от 15 години. Видно от клаузата на
чл.1 от договора възложителят ДГС М. възлага, а ищецът „К.Ф.“ ООД, в качеството
му на изпълнител на договора, се задължава да извършва стопанисване и ползване
на дивеча в дивечовъдния участък „П.“, попадащ на територията на ДГС М.. Задълженията
на възложителя са изброени в чл. 4 , а за изпълнителя в чл. 5.4.
В раздел IV от договора страните са уредили правата и задълженията на
изпълнителя при изпълнение на договора, включително да заплаща годишна вноска
за стопанисване на дивеча в размер на 10 300 лв., да внесе гаранция за
изпълнение на договора, както и да извършва ловностопанска дейност и
ловностопански мероприятие в дивечовъдния участък. В клаузата
на чл. 6 от договора е посочено, че предложенията, с които изпълнителят е
спечелил конкурса за сключване на договора, стават неразделна част от раздел IV
на договора, регламентиращ правата и задълженията на изпълнителя. Разпоредбата
изрично препраща към бизнес програмата, съдържаща описание на инвестициите в
дивечовъдния участък по вид, стойност и по години, които изпълнителят се
задължава да извърши през периода на действие на договора за стопанисване на
дивеча.
По делото са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят Д. К.Д. посочва, че е ловец от преди 30 – 40
години. Дивечовъдният участък „П.“ посещава от 2009 г. редовно, всеки сезон.
Според свидетеля основно се ловувало дива свиня, чиято популация се увеличила
след като започнало подхраването на тези животни. Свидетелят посочва, че когато
започнал да ходи в дивечовъдния участък „П.“, гората имала един облик, но след
години вследствие на планираната стопанска дейност, гората ставала все по
разредена и по този начин обитанията на дивата свиня намалявали. Според
свидетеля, не е имало никакви залесителни дейности в района, а заради Африканската
чума, дивите прасета изчезнали.
Свидетелят Д.Г.С. посочва, че е ловец от 2005г., в ловно
стопанство „П.“ ловува от 2014г. – 2015г. Помагал на собствениците за
подпомагане и изхранване на дивеча. Според свидетеля в момента, диви прасета
изобщо няма, също така и сърни и сръндаци. Според свидетеля в района на „П.“
непрекъснато има дърводобив и по този начин се нарушават основните
местообитания на животните. Свидетелят посочва, че след африканската чума в района
нямало никакви прасета, а през ловният сезон 2020г. – 2021г., не видели нито
едно прасе.
Свидетелят А.С.Т., който е технолог по лова в ТП „Д.Г.С.
гр. М.“ посочва, че площта на дивечовъден участък „П.“ е 1923 хектара, разделен
на два участъка. През 2018г. сечите, които се водят са на площ от 69,55
хектара, за 2019г. са 55 хектара и за
2020г. – 60,2 хектара, предимно се водят сечи свързани със здравословното
състояние на гората, т.нар. „санитарни сечи“. Всяка година „К.Ф.“ правят ремонт
на път в рамките на 12 – 14 км ремонт на път, като това бил частичен ремонт,
където имало изсипване, дупки, коловози. Всяка година дърводобива е в рамките
на 60 – 70 хектара. Свидетелят посочва, че фирмата подава график - заявка за
дните, за които ще извършва лов в ловния район, това ставало в края на месеца
за следващия месец и отчета на тези разрешителни става на всяко 6-то число на
следващия месец, когато е минал лова. При подаване на график в Горското
стопанство всички ползватели се съобразяват и събота и недяла, когато се
провежда груповия лов е забранено извоза и сечта на материал от горското
стопанство. Според свидетеля първите години, когато са пускани графиците за лов
се изпълнявали на 95 %, а последните години имало подадени графици, но нямало
излизане на лов. Свидетелят посочва, че на територията на Горско стопанство – М.
имало само два случая на заболяло животно от африканска чума, единият е в Ловно
- рибарска дружинка – М., другият е в С.. За провеждане на ловни излети нямало забрана
за събиране на хора на едно място и излетите се провеждали нормално.
Свидетелят посочва, че таксацията за 2019г. показвала, че
дивеча е в рамките - на сърната малко увеличение, а дивата свиня намалявал. След
направената таксация през 2021 г., дивечът
бил драстично намалял. За последната година за „П.“ нямал информация за
обстрел, но и нямал информация, че е излизано на лов. За 2020г. от октомври
месец до декември месец били подадени графици за лов, обаче за тези графици
нямало отчет на разрешителни, което означавало, че фирмата не е излизала на
лов. За януари 2019г. имало заявени четири излета за дива свиня, но отчели три излета. За
индивидуален лов за м.юни за дива свиня отчетени бил 2 бр., за м.август за
индивидуален лов 10 бр. са взети разрешителни - 5 бр. са отчетени. Групов лов за
м.октомври 8 бр. разрешителни - отчетени 3 бр. дива свиня и 2 бр. хищници, за
м.ноември 5 бр. разрешителни за дива свиня 4 броя за хищници. Според свидетеля обстрела
на дива свиня драстично намалял заради африканската чума, която драстично
унищожила популацията на дивата свиня.
Свидетелят И. И.Г., който е служител в ТП „Д.Г.С. М.“
посочва, че в Т. - М. са сключени шест концесионни договора, като един от тези
договори е с фирма „К.Ф.“, като съгласно програмата, която те са представили,
тяхно е задължението за подобряване местообитанието на дивеча, увеличаване на
популацията и управление на популацията. На свидетелят не му е известно да са
закупени животни, тъй като би трябвало да има протокол за разселване на дивеч,
ако е имало закупени животни с цел повишаване на популацията, подобряване на
генофонда и т.н.
Според свидетеля, дърводобивът е един от механизмите, с
които може да бъде подпомагано изхранването на дивеча, като се създава
допълнително хранителна база, включително дивечови сечища, поддържането им, облагородяване
на налични местообитания, създаване на допълнителни укрития, включително
почистване на захрастени райони, бивши ливади или бивши ниви, с цел подобряване
на хранителната банка.
Понастоящем в участък С.г.и горско стопански участък С.
са двата най-големи участъци в горското стопанство и основният дърводобив е
съсредоточен в тези два участъка.
Най-много животни са обстреляни в участък С.г., другият
участък е В., който обхваща част от горско стопански участък Д. и Б..
Според свидетеля, ежегодно всички фирми, които имат
сключен договор за концесия представят график за ловните дружинки, които биха
желали да направят лов в предоставената им територия. Свидетелят е проверил
специално за фирма „К.Ф.“, и констатирал, че има представени графици, които не
са били изпълнявани.
На свидетеля не му е известно да има положителна проба от
африканска чума в този дивечовъден участък, през годините има една регистрирана
проба, която е на Ловна дружинка - М..
Не може да каже дали е попречило извънредното положение,
но в сравнение с другите стопански райони ловната дейност си върви нормално с
оглед протоколите, които предават и разрешителните, които отчитат. През март,
април и май по сегашното законодателство е разрешен лова на дива свиня
целогодишно и от 01.05. на сърни мъжки, към момента не са провеждани такива
излети в ловно стопанския район предоставен на фирма „К.Ф.“.
Свидетелят посочва, че Д.Г.С. - М. се съобразявало с
графиците на всички, които са подали такива и са изявили желание за ловуване,
тъй като груповия лов е разрешен в събота и неделя за всички ловно стопански
райони, работата по дърводобива събота и недяла се прекратява, за да не се пречи
на ловците. Разрешава се работа в съботни дни по изключение, ако има много
наложителна причина, обикновено това е, когато се извършва подготовка за
пожароопасния сезон.
Според свидетел, числеността на дивеча трябва да се следи
от фирмите, които са получили концесионни договори, те отговарят за развитието
на популациите, както и за контролирането на обстрел. Съгласно инвестиционната
програма на фирма „К.Ф.“ са предвидени, около 25 000 лв. за закупуване на
жив дивеч за разселване с цел увеличаване на числеността популацията.
Свидетелят посочва, че сечите на гората влияят по
различни начини за подобряване на местообитанията, самата сеч е начин за
предоставяне на допълнителна хранителна база. Разреждането на гората се прави с
различни видове сеч. Повалянето на дърветата независимо от кой вид сеч и поради
каква причина става, доставя млади филизи, които са по връхната част на
дърветата и представляват интерес за разнообразяване на храната на едрия дивеч,
която ако не се извършва, сечта е недостъпна. Освен това, поддържането на
дивечови сечища, просеки, се извършва само и единствено със сеч. Точно това е
нещото, което дивеча ползва допълнително за хранителна база, връхните части на
дървета, които са най-младите части от самото дърво. Прекъсването на
стопанската дейност през размножителния период на благородния елен, може и
става чрез подаване на заявление през Териториалното поделение и регионалния
директор издава писмена заповед по предложение на стопанисващия дивеча за
прекратяване на стопанска дейност за определен период.
Съгласно представените таксации специално дивата свиня
намалява във всички местообитания. През последните две години наличието на
африканска чума по дивата свиня е основната причина за засилената миграция
по-скоро на дива свиня от местообитания, където има регистрирана африканска чума
към местообитания, където няма. Дивата свиня не е затворена може да мигрира,
където пожелае. Таксацията се прави към дата 1 април на настоящата година, през
останалите 12 месеца дивеча извършва свободно миграция, може да извършва към
определено място на местообитание.
Свидетелят посочва, че целта на едно Д.Г.С. е съхраняване
генофонда на представители на едрия дивеч. За тази цел, това е записано в
Закона за лова и опазване на дивеча, държавата предоставя ресурс - гора, с
която да поддържа разходите на съществуващия генофонд, самата поддръжка на
генофонда става по различни начини, включително и разстрел на негодни индивиди.
На концесионера никъде в договора не пише, че трябва да поддържа генофонд и да
инвестира някакви средства, това не е генофонд, трябва да поддържа количество
бройки животни.
От заключението на ловно стопанската експертиза се
установява следното:
Според вещото лице, горите в ДУ „П.“ са разнообразни по отношение на
състав, произход, възраст и структура. Съществуват и достатъчно площи заети от
храстова растителност, естествени поляни и ливади. През района протичат няколко
малки реки, в които целогодишно има вода. Горите са основно дъбови, които
осигуряват естествена храна под формата на жълъд, листа и клонки. Територията е
отдалечена от големи населени места и пътна инфраструктура. Съществуват горски
пътища, както стабилизирани /трошено-каменна настилка/, така също и временни
горски пътища, които се проектират и изграждат във връзка с провеждането на
стопанската дейност от страна на ТП ДГС М.. Стопанисването на дивечовъдния
участък по никакъв начин няма отношение по провеждане на стопанската дейност на
горското стопанство. Съществуват определени условия по Закона за лова и
опазване на дивеча, при които стопанисващия може писмено да поиска и съответно
РДГ да забрани за определен срок дейности, на основание чл. 69а. В останалите
случаи се спира дейността през дните, в които се провежда лов по месечен график
представен от стопанисващия на ДГС /от гледна точка най-вече на безопасност/.
Местоположението, релефа, надморската височина, хидрологията и
горско-дървесната растителност обуславят едно много добро местообитание за
всички видове дивеч.
Съществуващата пътна мрежа подпомага осъществяването на лов по линия на организирания
ловен туризъм /бързо и лесно придвижване на участниците в лова, дори и при
неблагоприятни климатични условия, лесен достъп до биотехническите съоръжения
за доставяне на фураж, сол и др,, условя за контрол, наблюдение и охрана/.
След появата на Африканската чума по свинете /АЧС/ се наблюдава във всички
райони така наречената „санитарна миграция“ - движение на животни от райони с
АЧС към такива в които все още няма. Напускането на местообитанията в
конкретния участък е само по отношение на дивата свиня. Също така при нормални
условия съществува миграция за търсене на храна, вода, по-добри условия, брачен
период, размножаване, прекомерно ловуване /дори и без да има отстрел, тъй като
прогонването е достатъчно/ и др. като е ежедневна и сезонна. Това е естествено
при всички видове дивеч. Някои видове дивеч извършват миграция на големи
разстояния /благороден елен и дива свиня/ понякога до 40 километра, докато
други /сърна и заек/ на значително по малки разстояния. Тези миграции, извън
санитарната, могат да бъдат контролирани и ограничени чрез комплекс от
ловностопански мероприятия като интензивно подхранване с разнообразен и
съобразен с биологичните изисквания на съответния вид дивеч, сол, изграждане на
калища /за дива свиня/, създаване и поддържане на дивечови ниви с разнообразни
култури, косене на ливади /с цел стимулиране на развитие на ценни видове трева
и в по-млада възраст/, охрана, регулиране числеността на хищниците /за района
не са проблем/, извършване на селекционен и санитарен отстрел.
Африканската чума по свинете е изключително агресивно, заразно заболяване в
кратки срокове предизвикващи смърт на животните /до 14 дни от заразяване/, без
разработена ваксина и методи за лечение. В почти всички ловностопански райони
АЧС е довела до над 90% смъртност. Част от незасегнатите животни напускат
районите.
За другите болести като син език и шап, характерни за елените и сърните, не
нанасят щети в такива размери и не предизвикват санитарна миграция.
По отношение на груповия лов значение има АЧС за дивата свиня, тъй като
само този вид дивеч е разрешен за групов лов от 1 октомври до втората неделя на
януари. Организираният ловен туризъм се провежда, както чрез групов лов, така
също и чрез индивидуален лов.
Вещото лице посочва, че от разговор с Г.С. – управител на ищцовото
дружество и липсата на документи регламентиращи организирания ловен туризъм
/заявления за ловни билети на чужди граждани, заявления за придружители,
разплащателни протоколи, фактури, протоколи за оценка на ловни трофеи/ се
установява, че не е провеждан такъв вид лов. Ловували са гости, които са
заплащали само разрешителното за групов лов, но не и отстрел и услуги. За
периода на стопанисване са провеждани само лов на дива свиня и лов на хищници.
Световната пандемия от Ковид-19 се отразява негативно в цялата икономика.
Основно чрез ограничаване на придвижването на хората. Възпрепятстване или силно
ограничаване на пътуване на чуждестранни ловци, съгласно ограничителните мерки
в страната, от която идва и страната в която пристига. Отражението на
територията на страната, на ДГС и на дивечовъдния участък е идентично.
Африканската чума по свинете е регистрирана за първи път в Република
България края на юли 2019 г.. Няма изрични нормативни документи към датата на
сключване на процесния договор.
От официално писмо от РДГ С.З. е установено, че за 2019 г. е регистриран един случай на
африканска чума, за 2020 г.-три случая, за 2021 г. -един случай и за 2022 г. - два
случая, на територията на ТП ДГС М.. Няма регистриран официално случай на АЧС
на територията на ДУ „П.“.
Основният начин на ловуване
на дива свиня в ДУ „П.“ е груповия лов. Има единично издадени разрешителни за
индивидуален лов на сърна и дива свиня, като има отстреляни 2 броя сърни през
2013 г.; по 1 брой сърни през 2014 и 2015г. Също така има проведени групови
ловувания на хищници.
Сроковете за ловуване съгласно Закона за лова и опазване на дивеча са както
следва:
Благороден елен
-мъжки и приплоди - от 01 септември до 31 януари;
-женски - от 01 октомври до 31 декември.
Сърна
-мъжки, селекционно и трофейно - от 01 май до 30 октомври;
-женски и приплоди - от 01 септември до 30 октомври.
Дива свиня
-подборен лов /индивидуален/ мъжки, едно и две годишни - целогодишно;
-групов лов - от 01 октомври до втората неделя на януари.
Периода на извънредното положение засяга само 13 /тринадесет/ дни от месец
май, само за индивидуален лов на мъжки трофейни сърни /сръндаци/ и селекционен
отстрел /мъжки - с лоши трофейни заложби, изостанали в развитието си, болни,
отслабнали по една или друга причина/, женски - ялови, родили по три в някои
случаи и по два приплода, отслабнали или болни. Периода не засяга груповия лов
на дива свиня.
За сезон 2019-2020 г. са издадени 10 /десет/ броя разрешителни за групов
лов на дива свиня, 10 /десет/ броя разрешителни за групов лов на хищници, 3
/три/ броя индивидуални разрешителни за индивидуален лов на дива свиня.
Отстреляни са 2 /два/ броя чакали.
За сезон 2020-2021 г. са издадени 7 /седем/ броя разрешителни за групов лов
на хищници и са отстреляни 3 /три/ броя чакали и един брой лисица.
Съгласно действащия ловоустройствен проект на ТП ДГС М. за основен вид
дивеч е определен благородния елен, като втори вид е определена сърната. Дивата
свиня е определена като съпътстващ вид.
От заключението на допълнителната ловно стопанска експертиза се установява
следното:
Няма данни за изпълнение на мерки по ограничаване на разпространението на
АЧС. Провеждан е единствено групов лов, но не като част от мерките, тъй като те
изключват груповия лов.
Според заложеното в инвестиционната бизнес програма на „К.Ф.“ ООД
изграждането на био-техническите съоръжения е трябвало да приключи до 2012 г.,
а за останалия срок, тяхното поддържане и ремонт.
Малка част от биотехническите съоръжения и като обем и като стойност имат
отношение към дивата свиня /изключение т.нар. „ограда“ БИСД/. Касаещите дивата
свиня са хранилки /автоматизирани и наземни/, калища и ниски чакала.
Автоматизираните хранилки не са предвидени в бизнес - плана. За наземните
хранилки не необходимо „изграждане“, просто храната се изсипва на земята, в
някои случаи и се заравя.
Планирано е изграждане на следните биотехнически съоръжения /с изключение
на чакалата и ремонта на ловната база и пътищата, тъй като нямат отношение
пряко към дивеча/:
2010 г.
Хранилка-ясла 3 бр. - 1300 лв.; Хранилка висока 2 бр. - 900 лв.; Хранилище
за дива свиня 3 бр. - 1400 лв.; Солища 4 бр. - 500 лв.; Кош за зърнен фураж 1
бр. - 1500 лв.
2011 г.
Хранилка-ясла 4 бр. - 400 лв.; Хранилка висока 3 бр. - 750 лв.; Хранилище
за дива свиня 4 бр. - 600 лв.; Солища 3 бр. - 100 лв.; Кош за зърнен фураж 2
бр. - 3000 лв.
2012 г.
Кош за зърнен фураж 1 бр. - 1500 лв.
От 2013 до 2024 г. са предвидени 85 000 лв.- за ремонт и поддръжка,
включително и на чакалата.
Предвидената База за интензивно стопанисване на дивеча БИСД така наречената
„ограда“ от 100 хектара, не е изградена.
По отношение на дивечовите ниви. За 2010 г. са предвидени разкриване на
нови площи за 22 000 лв. За 2011 г. за 30 000 лв. и допълнително до 2024 г. за
още 50 000 лв. Няма посочени площи.
Допълнителни инвестиции за подобряване на фуражната база /многогодишни
култури, горскоплодни дървета и др./ за 2010 г. 14 000 лв. и за 2011 г. 29 000 лв.
Годишно за засяване на дивечовите ниви са предвидени за 2012 г. 33 500 лв.,
за 2013 г. 36 000 лв., за 2014 г. 37 000 лв. и до 2024 г. по 40 000 лв. на г.
За 2011 г.
По доклад от ТП ДГС М. за приемане на извършените дейности
Горива 36 499 лв.
Закупена техника 7 477 лв.
Ремонт база 6 378 лв.
Строителни материали 1604 лв.
Фураж 5 121 лв.
Наем на техника 32 000 лв.
Общо 89 073 лв.
Изградени
Хранилка-ясла 3 бр.
Хранилка висока 1 бр.
Хранилище за дива свиня 4 бр.
Солища 3 бр.
Кош за зърнен фураж 1 бр.
Средствата са само за строителните материали.
Според Доклад на РДГ С. е посочено, че при остойностяване на съоръженията,
за които няма представени счетоводни документи, ще се достигнат предвидените в
бизнес плана средства.
За 2012 г.
Хранилка-ясла 4 бр.; Хранилка сено 4 бр.
Комплексна хранилка 2бр.; Хранилище за дива свиня 4 бр.
Солища 3 бр.
Кош за зърнен фураж 1 бр.
Според доклада на ТП ДГС М. изпълнението е 69%
За 2013 г.
Няма изграждане на био-технически съоръжения. Само ремонт на пътища,
засяване на дивечовата нива. Дивечовата ливада е неподдържана, обрасла с тръни
и храсти.
Изпълнението е отчетено като 3%, но е предвидена БИСД. След намаляване на
предвидените разходи със стойността на БИСД от 190 000лв., изпълнението е 7,4%.
За 2014 г.
Поставени 2 броя автоматични хранилки на чакалата, за които няма финансови
документи. Ремонт на пътища, засяване на дивечовата нива.
Според доклада на ТП ДГС М. изпълнението е 4,42%
За 2015 г.
Няма изграждане на био-технически съоръжения. Само ремонт на пътища,
засяване на дивечовата нива.
Според доклада на ТП ДГС М. изпълнението е 25%
За 2016 г.
Няма изграждане на био-технически съоръжения. Само ремонт на пътища,
засяване на дивечовата нива. Дивечовата ливада не е поддържана и е обрасла с
храсти.
Според доклада на ТП ДГС М. изпълнението е 26,57%
За 2017 г.
Няма изграждане на био-технически съоръжения. Само ремонт на пътища,
засяване на дивечовата нива. Дивечовата ливада не е поддържана и е обрасла с
храсти.
Според доклада на ТП ДГС М. изпълнението е 37,27%
За 2018 г.
Няма изграждане на био-технически съоръжения. Само ремонт на пътища,
засяване на дивечовата нива. Дивечовата ливада не е поддържана и е обрасла с
храсти.
Според доклада на ТП ДГС М. изпълнението е 26,19%
За 2019 г.
Няма изграждане на био-технически съоръжения. Само ремонт на пътища,
засяване на дивечовата нива.
Според доклада на ТП ДГС М. изпълнението е 27,41%
За 2020г.
Няма изграждане на био-технически съоръжения. Само ремонт на пътища,
засяване на дивечовата нива.
Според доклада на ТП ДГС М. изпълнението е 40,6%. Според вещото лице неправилно
са включени като разход стойността на сол, три броя автоматизирани хранилки и
фургон-склад и чакало, тъй като е записано, че са дарения на стойност 8 944
лв.
За 2021 г. и 2022 г., няма данни по
протоколите на ТП ДГС М..
При анализ за разпределението на разходите, прави впечатление, че разходите
за ремонт на пътищата са 30-40% от общите разходи за година. Отчета е с
едностранни протоколи от стопанисващия ДУ.
Най-голям дял при неизпълнението на инвестиционната програма е от разходи
за заплата на заетите лица - по бизнес план 17 /седемнадесет/ човека, реално
двама, като вероятно инженера е на непълен трудов договор. Друга част от
неизпълнението е за обогатяване на фуражната база /семена, фиданки и др./ по
точки 2, 2.1, 2.2 и 2.2 на стойност 583 500 лв.
Предвидените в програмата като обем биотехнически съоръжения са изпълнени,
изключение БИСД /ограда/.
Общата стойност на предвидените биотехнически съоръжения е 30 200 лв., а за
ремонт и поддръжка за периода 2013 - 2023 г. - 85 000 лв.
Няма отчети за разходи за поддръжка и ремонт.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл. 307 от ТЗ е конститутивен и представлява предоставено на
страна по договорно правоотношение потестативно право да иска прекратяване или
изменение на конкретно правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 307 от ТЗ,
искът може да бъде предявен от засегнатата страна, която твърди, че в резултат
на изменение на икономическата обстановка, изпълнението на нейното договорно
задължение противоречи на справедливостта и добросъвестността. За да е налице
стопанска непоносимост, следва да е настъпило такова съществено изменение на
икономическата обстановка спрямо съществувалата такава при възникването на
задължението, при която изпълнението обективно би довело до несправедлив и социално
неоправдан резултат за една от страните и запазването на договора би довело до
неправомерно и в разрез със справедливостта ощетяване на страна. За да намери
приложение институтът на стопанската непоносимост, променените условия не само
следва да са обективно настъпили, но и трябва да нарушават съществено
съответствието между стойността на престациите на страните по договор. Поради
това в тежест на ищеца е да установи, че нееквивалентността между престациите е
закономерна и адекватна последица от настъпилата промяна в обстоятелствата след
сключване на договора.
В настоящия случай, за да обоснове настъпването на стопанска непоносимост, ищецът
излага твърдения, че в последните години броят на дивеча започнал да намалява,
като причина за намаляването му е дърводобива,
африканската чума по свинете, „син език“, въвеждането на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и свързаното с това ограничаване на свободното
придвижване чрез въвеждане на контролно- пропусквателни пунктове. В резултат на
всички тези фактори, включително и с оглед развитието на епидемиологичната
обстановка в страната, свързана с Ковид - 19, през ловен сезон 2020г. - 2021 г.
на територията на дивечовъден участък „П.“ не са отстреляни никакви животни,
респ. не са реализирани и приходи.
Съдът намира, че изложените от ищеца доводи са неоснователни по следните
съображения:
Твърденията на ищеца, че извършваният дърводобив в участъка от страна на ТП
„ДГС М.“, е довел до намаляване на популацията на дивеча, категорично се
опровергават от показанията на свидетелите А.С.Т. и И. И.Г. – служители в ТП
„ДГС М.“, които установяват, че дърводобивът е един от начините, чрез които
може да бъде подпомагано изхранването на дивеча, като се създава допълнително
хранителна база, включително дивечови сечища, поддържането им, облагородяване
на налични местообитания, създаване на допълнителни укрития, включително
почистване на захрастени райони, бивши ливади или бивши ниви, с цел подобряване
на хранителната банка. Повалянето на дърветата независимо от кой вид сеч и
поради каква причина става, доставя млади филизи, които са по връхната част на
дърветата и представляват интерес за разнообразяване на храната на едрия дивеч,
която ако не се извършва сечта е недостъпна. Освен това, поддържането на
дивечови сечища, просеки, се извършва само и единствено със сеч. Точно това е
нещото, което дивеча ползва допълнително за хранителна база, връхните части на
дървета, които са най-младите части от самото дърво.
На следващо място, от заключението на ловно стопанската експертиза е видно,
че болестта „африканска чума“ засяга единствено дивата свиня, която съгласно
утвърденият лесоустройствен проект на ТП „ДГС М.“ е определена като съпътстващ
вид, а основен вид дивеч е благородния елен, втори вид е сърната, като
последните не са засегнати от болестта „африканска чума“ и за тях ловът не е
преустановен. От официално писмо от РДГ С.З. е установено, че за 2019 г. е
регистриран един случай на африканска чума, за 2020 г. - три случая, за 2021 г.
- един случай и за 2022 г. - два случая, на територията на ТП „ДГС М.“, като
няма регистриран официално случай на африканска чума на територията на ДУ „П.“.
Вещото лице е посочило, че по отношение на дивата свиня след появата на
Африканската чума по свинете /АЧС/ се наблюдава във всички райони „санитарна
миграция“ - движение на животни от райони с АЧС към такива в които все още
няма. Също така съществува и миграция за търсене на храна, вода, по-добри
условия, брачен период, размножаване, прекомерно ловуване /дори и без да има
отстрел, тъй като прогонването е достатъчно/ и др. като е ежедневна и сезонна.
Това е естествено при всички видове дивеч. Тези миграции, извън санитарната,
могат да бъдат контролирани и ограничени чрез комплекс от ловностопански
мероприятия като интензивно подхранване с разнообразен и съобразен с
биологичните изисквания на съответния вид дивеч, сол, изграждане на калища /за
дива свиня/, създаване и поддържане на дивечови ниви с разнообразни култури,
косене на ливади /с цел стимулиране на развитие на ценни видове трева, охрана,
регулиране числеността на хищниците, извършване на селекционен и санитарен
отстрел.
По делото е установено, че за периода на стопанисване са провеждани само
лов на дива свиня и лов на хищници, като не е организиран ловен туризъм. Вещото
лице е извършило обход заедно с управителя на „К.Ф.“ ООД и заместник директора
на ДГС М., при който е констатирано, че на местата, през които са минали, е
имало царевица и фураж, но в солищата е нямало сол. Поради това може да се
направи извод, че в този дивечовъден участък се полага грижа единствено за
дивата свиня и то не изцяло, тъй като от представените доклади от Регионална
дирекция по горите – С.З. е видно, че при изпълнението на договора, има години,
в които дивечовите ниви не са поддържани. Не е установено, че ищецът е полагала
грижи за основните видове дивеч - благороден елен и сърна.
На следващо място по делото е категорично установено, че въведеното в
страната извънредно положение поради епидемията
от Ковид – 19 в периода 13.03.2020 г. до 13.05.2020
г. не съвпада с активния сезон за групов лов на дива свиня, определен съгласно
чл. 54, ал. 1 от ЗЛОД.
С оглед изложеното съдът не възприема доводите на ищеца, че дърводобивът, африканската
чума по свинете и въвеждането на извънредно положение поради епидемията от
Ковид, са обстоятелства, които са оказали негативно влияние върху отстрела на
диви животни.
Съдът намира за самостоятелна предпоставка за отхвърляне на така предявения
иск и поведението на ищецът „К.Ф.“ ООД по изпълнението на договора, който се
явява неизправна страна по него. При дългосрочните договори (тези с
продължително или периодично изпълнение), какъвто е и настоящият договор
правото да се иска изменение, респ. прекратяване на договора на основание чл.
307 от ТЗ има само изправната страна по договора.
По делото е безспорно установено, че ищецът не е изпълнил представената при
сключване на договора бизнес програма. Съгласно чл. 6 от сключения между
страните договор, предложенията /бизнес програмата/, с които изпълнителят е
спечелил конкурса, стават задължителна част от него по този раздел. От
допълнителното заключение на ловно стопанската експертиза е видно, че
предвидената База за интензивно стопанисване на дивеча БИСД така наречената
„ограда“ от 100 хектара, не е изградена изцяло. Не е изпълнено задължението за
обогатяване на фуражната база /семена, фиданки и др./ по точки 2, 2.1, 2.2 и
2.3 от инвестиционната бизнес програма, не е изпълнено и задължението за
назначаване на 17 човека, като е
установено, че са назначени реално само двама, и то на половин работен ден. От представените
справки от Регионална дирекция по горите - С.З., в които се съдържа информация
за изпълнението на инвестиционната програма от страна на ищеца по тригодишни
периоди /за периода 2014-та, 2015-та и 2016-та година и за периода 2017-та,
2018-та и 2019-та година/ се установява, че изпълнителят „К.Ф.“ ООД не е изпълнил
задълженията си по инвестиционната програма.
Поради това съдът намира, че ищецът не е извършил инвестиции във вида и
обема, съгласно постигнатите между страните договорености - изграждане на
биотехнически съоръжения в дивечовъдния участък за стопанисване на дивеча,
което е негово задължение видно от сключения договор и съгласно разпоредбата на
чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗЛОД. Ето защо следва да се приеме, че причина за
нереализирането на печалба е неизпълнението на
предвидените по договора задължения от страна на ищеца. Поради това съдът
приема, че ищецът не е установил наличието на предпоставките за уважаване на
предявения от него конститутивен иск с правно основание чл. 307 от ТЗ.
Предвид гореизложеното съдът счита, че следва да отхвърли предявеният иск
от „К.Ф.“ ООД против Т. „Д.Г.С. „М.“ за изменение
на чл. 5.1 от договора, като се намали сумата от 10 300 лв., дължима от
изпълнителя „К.Ф.“ ООД до 31.03.2021 г. до размера на сумата от 1 030 лв. без
ДДС, поради стопанска непоносимост и да измени чл. 9, като се намали сумата 26
630, 85 лв. без ДДС или предоставяне на банкова гаранция за същата сума от
изпълнителя до размера на сумата 2 663 лв. без ДДС, поради стопанска непоносимост, като неоснователен.
В настоящото производство, Т. „Д.Г.С.
„М.“ е направило следните разноски: за адвокатско възнаграждение в размер на
1 600 лв. и за възнаграждение на вещото лице в размер на 635 лв. или в общ
размер на 2 235 лв.
С оглед изхода на делото „К.Ф.“ ООД следва да заплати
на Т. „Д.Г.С. „М.“ направените в настоящото производство разноски в размер на 2 235 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „К.Ф.“ ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.З., *** против Т. - Д.Г.С. - М. на Д.П.
„Ю.Д.П.“ - гр. С., с адрес: гр. М., *** за изменение на чл. 5.1 от договор №
4/18.01.2010г. , като се намали сумата от 10 300 лв., дължима от
изпълнителя „К.Ф.“ ООД до 31.03.2021 г. до размера на сумата от 1 030 лв. без
ДДС, поради стопанска непоносимост и за изменение на чл. 9 от същия договор,
като се намали сумата 26 630, 85 лв. без ДДС или предоставяне на банкова
гаранция за същата сума от изпълнителя до размера на сумата 2 663 лв. без ДДС,
поради стопанска непоносимост, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „К.Ф.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., *** да заплати
на Т. - Д.Г.С. - М. на Д.П. „Ю.Д.П.“ - гр. С., с адрес: гр. М., *** направените
в настоящото производство разноски в размер на
2 235 лв. /две хиляди
двеста тридесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :