Р E Ш Е Н И Е
№ 137
гр.Плевен, 20.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора И. Шарков, като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 1366
по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 158 от 14.11.2019
год., постановено по НАХД № 316/2019 год., Районен съд – гр. Левски потвърдил Наказателно постановление № 19- 0293- 000897/12.08.2019г. на Началник РУ-
Левски към ОД на МВР- Плевен, с което на И.Х.И., ЕГН **********, с адрес ***,
са наложени следните административни наказания :
1. На основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца;
2. На основание чл.183
ал.1, т.1, пр.1,2 от Закона за движение по пътищата – глоба в размер на 10
/десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП;
3. На основание чл.183, ал.4, т.9, пр.1 от Закона за
движение по пътищата глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.98, ал.1, т.2
от ЗДвП.
Против горното решение постъпила
касационна жалба от И.Х.И. ***, подадена чрез адв. Р. Р. ***, в която се
излагат доводи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Оспорва се анализът на събраните в хода на
производството пред РС- Левски гласни доказатества и се сочи, че от същите не
се установява автомобилът да е управляван от касатора, както и че автомобилът
не е установен в момент на движение, но в противоречие с това в АУАН и НП е
прието, че водач е бил И.Х.И. и е записано, че същият „управлява като спира за
престой“. Твърди се наличие на противоречия между свидетелските показания и се
оспорват доводите на въззивния съд, с които не са кредитирани показанията на
свидетеля Х. И. Г. В заключение се прави
искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановена отмяна на
оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Р., която
поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът не изпраща процесуален представител
и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява
становище, че касационната жалба е основателна, поради което следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
оплакванията за неправилен анализ от страна на въззивния съд на събраните по
делото гласни доказателства. В обжалваното решение е направен цялостен анализ
на събраните гласни и писмени доказателства и съдът е изложил мотиви в
достатъчен обем, от които може да се направи извод, че фактическата обстановка,
описана в АУАН е достоверна. Настоящият съдебен състав е напълно съгласен с
изложените мотиви във въззивния съдебен
акт, поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
Съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Процесният АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т.е. представлява
редовно съставен акт по смисъла а посочената по- горе разпоредба, а от
показанията на свидетелите В. С. и Г. Г. се установява обстоятелството, че те
са възприели неправилно престояващ автомобил, на шофьорското място на който е
бил именно касаторът. Правилно РС- Левски не е кредитирал противоречащите на
горната доказателстване съвкупност показания на свидетеля Х.Г., който е баща на
жалбоподателя и като такъв не е непредубеден и незаинтересован от изхода на
делото, а освен това тези му показания са изолирани, кореспондират единствено с
обясненията на жалбоподателя, които се явяват твърдения на страна в
производството, а освен това са в противоречие с отразеното в редовно
съставения АУАН, ползващ се с материална доказателствена сила, който от своя
страна кореспордира с показанията на посочените по-горе двама свидетели, за
които не са налице данни за заинтересованост от изхода на делото. От направения
доказателствен анализ от страна на РС- Плевен се установява по несъмнен начин,
че процесният автомобил е бил спрян за престой до паркирано ППС в активната
лента по посока на движението, че на мястото на водача е бил именно
жалбоподателя, който не е предоставил на контролните органи свидетелство за
управление на МПС и е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и не е
изпълнил предписание за химико- токсикологично лабораторно изследване за
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че
при издаване на АУАН и оспореното НП не са допуснати нарушения на закона. В
хода на съдебното производство нарушенията, самоличността на нарушителя и
неговата вина са установени по несъмнен начин с допустимите и относими в това
производство писмени и гласни доказателства, поради което не са налице
посочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение.
Същото е постановено от родово и местно компетентен
съд, при спазване на процесуалните правила за разглеждане на производството,
поради което АС- Плевен намира, че то е валидно, допустимо и съответно на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
158 от 14.11.2019 год., постановено по НАХД № 316/2019 год. по описа на Районен
съд – Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.