Определение по дело №1000/2018 на Административен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер     691             Година    2018, 03.04.         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив, І отд.,  ІІІ състав

 

на 03 Април Година 2018

 

в  закрито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 1000 опи­са за  2018 година

 

Постъпила е жалба от М.В.М., с адрес на при­зоваване гр.С., с която е оспорено решение  изх. №17 КМЧП6 от 04.12. 2017г. на Кмета на Община - Пловдив. С жалбата се навеждат дови за неговата незаконосъобразност, като се настоява за отмяната му и задължаване възста­новяване на състоянието на гражданския регистър в частта, уредена с обжалва­ното решение, в състоянието отпреди промяната му със същото.

Настоящият състав, след като служебно са занима по въпросите, касае­щи допустимостта на това съдебно производство, намира за установено след­ното.

Жалбоподателката сочи, че на 04.12.2012г. в сключила брак с М.А. в Боливарска Република Венецуела, който бил прекратен на дата 28.03. 2013г. поради смъртта на съпруга. Сочи, че през 2015г., след представяне на съответните документи и вписването на промяната в регистъра за гражданско състояние, Община - Пловдив и издала удостоверение за сключен граждански брак от 11.09.2015г., а последващо и удостоверение за наследници от дата 17.06.2016г., в което за наследници на починалия А. били вписания тя и дъщеря от предходен брак - Г.А.-Б..

На следващо място се отбелязва, че във връзка с опити в началото на 2018г. за ползване пред финансови институция в Конфедереция Швейцария на документ - удостоверение за наследници, в което вече като единствен наслед­ник на А. фигурира само дъщеря му, и във връзка с входирано заявление до Община - Пловдив, станало известно на оспорващата, че по молба на дъще­рята от 23.10.2017г. е допуснато и признато от Кмета на Община - Пловдив чуждестранно съдебно решение - на първоинстанционнишя съд в гр.Каракас, Венецуела, с което  сключеният на 04.12-2012г. граждански брак бил признат на „фалшив и несъществуващ“.

Именно този акт на Кмета на Община - Пловдив се атакува пред съда.

В жалбата си М. излага множество аргументи, касаещи незаконо­съобразно формираните изводи на административния орган, вкл. неспазване на производствените правила и разпоредбите на КМЧП.

Преди всичко следва да се посочи, че правилата на КМЧП, уреждащи признаването /чл. 118 КМЧП/ на чуждестранно решение се прилагат, когато това решение е извън обсега на правото на Европейския съюз и не е в обхвата на друг международен източник. Признаването по КМЧП се извършва без да е необходимо да има договор, или България да е в условия на фактическа взаим­ност с държавата, чието решение ще се признава у нас.

С новелата на чл.118 КМЧП са уредени два вида признаване на чуждест­ранно съдебно решение /като тук става въпрос за установителни и конститу­тивни решения; осъдителните решения са предмет на съдебната процедура по чл. 119 КМЧП/: пряко признаване, без необходимост от съдебно производство, от органа, пред който се представя - чл. 118, ал. 1 КМЧП; и непряко признаване по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск пред СГС - чл. 118, ал. 2 КМЧП.

При прякото признаване по чл. 118, ал. 1 КМЧП органът, пред който са представени, след проверка за наличието на предпоставките по чл. 117 КМЧП, може да признае решението, т. е. да зачете правните му последици - силата на пресъдено нещо на установителното решение и СПН и конститутивното дейст­вие на конститутивното решение, или да откаже признаването. В този смисъл и например когато се касае до чуждестранно съдебно решение за развод, което е конститутивно по характера си, представянето му от заинтересованото лице пред органа по гражданското състояние за признаване у нас, означава искане да се зачетат правните последици на акта - установеното потестативно право на развод за лицето /СПН/ и промяната в гражданския му статус /конститутив­ното действие/. С положителното решение на органа се приема, че лицето има право да сключи нов брак, защото предишният му брак е прекратен от чуждест­ранния съд. Следователно, целта на признаването - чуждото решение да има в държавата - адресат на признаването, същото действие, каквото има в държа­вата по произход - е постигната. Търсената правна защита е дадена и поло­жителното решение на органа поражда действие за страните.

Ако българският орган приеме, че не е налице някое от условията по чл. 117 КМЧП, тогава заинтересованото лице може да иска признаване на чуждест­ранното решение по съдебен ред, като предяви установителен иск пред СГС - чл. 118, ал. 2 КМЧП. В тази посока е и установената съдебна практика /задъл­жителна и незадължителна/, касаеща процесуалните предпоставки за допусти­мост на иска по чл. 118, ал. 2 КМЧП, която константно приема, че писменият от­каз на органа да признае чуждестранното решение е предпоставка за завеж­дане на установителния иск пред СГС/така напр. опр. № 416/23.07.2009 г. по ч. гр. д. № 149/2009 г. на III г. о., опр. № 79/25.02.2015 г. по ч. гр. д. № 7343/2014 г. на I г. о., опр. № 475/10.07.2012 г. по ч. гр. д. № 328/2012 г. на III г. о., поста­новени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК; решение № 23/13.02.2006 г. по гр. д. № 638/2005 г., II г. о. на ВКС и решение № 342/13.05.2009 г. по гр. д. № 940/2008 г., III г. о. на ВКС, постановени по отменения ГПК/.

Установителният иск има за предмет признаването на съдебното реше­ние. Легитимирани страни са лицето, което иска признаване и другата страна в процеса пред чуждия съд, която го оспорва. Допустимостта на установителния иск обаче, винаги е обусловена от наличие на правен интерес за завеждането му. Текста на нормата на чл. 118, ал. 2 КМЧП изисква да е налице "спор относ­но условията за признаване на чуждестранното решение", а такъв възниква обичайно в случаите, когато има отказ на органа да зачете чуждото решение и/или при спор между заинтересованите /обвързаните от чуждото решение/ страни. Правната теория приема, че признаването на чужди решения може да се разглежда като субективно право, като производство и като крайния акт на компетентния орган. В този смисъл, когато заинтересованото лице е упражнило веднъж субективното си преобразуващо право по чл. 118, ал. 1 КМЧП да иска пряко признаване на чуждестранното решение, твърдейки, че са налице всички законови условия за това /чл. 117 КМЧП/ и компетентният орган се е произ­несъл положително по искането му, за това лице липсва правен интерес от за­веждане на иск по чл. 118, ал. 2 КМЧП за съдебно признаване на същото реше­ние.

Когато и другата страна по чуждестранното решение не само не оспорва акта на органа по признаването, но и се позовава на действието и правните му последици, включително в хода на висящ процес представя доказателства, че са били налице всички предпоставки по чл. 117 КМЧП за извършеното приз­наване, за нея също липсва правен интерес, който да обуслови необходимост от завеждане на иск по чл. 118, ал. 2 КМЧП за нарочно съдебно признаване на чуждото решение.

По отношение на конкретната фактология на настоящия казус, то следва да се посочи, че е видно от заявлението на Габриела Ангелоф-Бари/л.24 от делото/, че същата е поискала от Кмета на Община - Пловдив  със заявлението си от 23.10.2017г. предприемане на действия по „...възобновяване на адми­нистративната процедура по издаването на акт за сключен граждански брак..., като се откаже съставянето на такъв със всички следващи се от това законови последици“. Очевидно е, че едно такова заявление включва в случая решаване на въпросите, предмет на уредба в чл.117 КМЧП, като сезираният орган /ответ­ният Кмет/ има възможността да се произнесе на основание чл.118 ал.1 КМЧП, норма даваща му право да признае едно чуждестранно съдебно решение - инцидентно, когато то е представено пред него.

Тълкуването на посочените разпоредби налага извода, че при предста­вяне на чуждестранно съдебно решение пред орган във връзка с друго висящо производство /в случая целта на производството е не простото признаване и допускане на изпълнението на решението на чуждия съд, а определена промя­на в личния статус на определени физически лица, вкл. по вписване на промяна в регистъра по гражданско състояние, респ. досежно съставени актове за граж­данско състояние/ органът по висящото производство следва да зачете правни­те му последици, ако са налице предпоставките, визирани в чл. 117 КМЧП, кои­то той проверява служебно.

В този случай обаче признаването и допускане на изпълнението поражда действие само между страните по съответното производство и това е поради несамостоятелния характер на производството по признаване на чуждестранно влязло в сила съдебно решение от органа по гражданско състояние при съот­ветната Община, като водещо и основни си остава главното производство. В случая - поискана промяна във вече съставени актове за гражданско състояние, респ. вписване на промяна в регистъра за гражданско състояние и то на повече от едно лице.

В този смисъл и инцидентното признаване или непризнаване на чуждест­ранното съдебно решение е от значение единствено за извършване на услуга­та, която е поискана /така решение Решение № 11570 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6350/2015 г., VII о./.

Или спрямо М. оспореното решение не представлява годен акт за обжалване, тъй като пренасяне на въпросите решени от органа - пред специа­лизирания административен съд, би довело по същество до решаване на спор досежно условията за признаване на чуждестранното решение, който въпрос обаче /що се отнася до производството пред съд/ е вменен в компетентността на общия съд - в случая СГС съобразно изричната уредба на чл.118 ал.2 КМЧП.

По-важното е обаче, че в казуса решението на Кмета на Община – Плов­див по заявлението на дъщерята от 23.10.2017г., в резултат на което е било издадено удостоверение за наследници с ново съдържание, различно от вече издаденото такова през 2016г., е довело до извършването на промени, касаещи самия акт за сключен граждански брак на М. - видно от представения препис от съставен акт от регистъра/л.66 от делото/, като в графа „забележка“ е извършено отбелязване на ДЛГС при Община - Пловдив, сочещо, че актът за брак е унищожен с признатото и допуснато до изпълнение първоинстанционно съдебно решение на венецуалския съд.

Или в случая съответното длъжностно лице по реда на чл.73 и сл. ЗГР е извършило отбелязване в акта за сключен гр. брак.

Доколкото М. е заинтересовано лице по този промяна, то същата е следвало да бъде уведомена за нея,  тъй като това обективно променя освен статута на съставения преди това акт за брак, но и личния й статус по регис­търа за гражданско състояние в частта „семейно положение“, за което обаче данни от преписката няма. Именно тази извършена промяна може да бъде ос­порвана от лицето пред административен съд.

Освен това за М. също е открит и пътят да търси допускане и признаване на представено от нея решение на по-горната инстанция /Висшия съд в гр.Каракас/, с което първоинстанцнионното решение е било отменено, а спорът върнат в изходна позиция за ново разглеждане.

Или следва да се обобщи, че в светлината на изложеното по-горе, отдел­ното, самостоятелно оспорване на решението на Кмета от 04.12.2017г. е недо­пустимо, а на оспорване биха подлежали волеизявлението/ията на ДЛГС, с кое­то се допускат отбелязвания, допълнения или поправки на вече съставени акто­ве за гражданско състояние, тъй като за това е налице изчерпателна правна уредба, като се има предвид, че самите актове за гражданско състояние не под­лежат на оспорване по чл.128 ал.1 АПК/така ТР № № 5 от 30.05.2017 г. на ВАС на РБ по т. д. № 1/2016 г., ОСС, I и II колегия/.

С оглед изложеното и на основание чл.159 т.1 АПК жалбата следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство прекрати - като недопус­тимо.

Водим от горното, съдът:

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.В.М., ЕГН **********, с адрес на при­зоваване *****, адв.С.С., с която е оспорено Решение  изх. №17 КМЧП6 от 04.12.2017г. на Кмета на Община - Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1000/2018г. по описа на Административен Съд – Пловдив, І отд., ІІІ състав.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/