№ 21114
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20241110171179 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ....., ЕИК ......., със седалище в
град София, срещу ......., ЕИК ....., също със седалище в град София, за заплащане на сумата
от 651,90 лв., представляваща регресен иск за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.
Ищецът поддържа твърдението, че на 04.04.2024 г., в град Монтана, при излизане от
паркинг, водачът на автомобил марка „.......“ с ......... не е осигурил достатъчно странично
отстояние и е нанесъл удар на МПС марка „.......“ с ......., което е извършвало маневра за
включване в движението по ........ Вследствие на този неправомерен акт, са причинени
материални щети по автомобил „.......“, застрахован по „Каско +“ при ищеца. Ремонтът на
увредените предна и задна дясна врата е извършен в доверен сервиз, като ищецът е изплатил
сумата от 636,90 лв. по фактура и претендира 15,00 лв. ликвидационни разходи,
формирайки обща сума от 651,90 лв. Към момента на събитието, автомобилът „.......“ е бил с
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника. С
изплащането на обезщетението, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу
застрахователя по „Гражданска отговорност“, но отправената регресна покана е била
изрично отхвърлена.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ....... оспорва предявения иск изцяло, както
по своето основание, така и по размер. Твърди се, че искът е неоснователен и недоказан.
Оспорва се, че е настъпило произшествие с участието на техния застрахован водач С. М. С..
Категорично се оспорва вината на техния застрахован, като се поддържа, че тя не е
1
установена по надлежния процесуален ред. Оспорва се авторството и доказателствената
сила на Двустранния констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. Поддържа
се тезата за изключителна вина на водача на „.......“, В. В. Д., поради нарушения на
правилата за движение по пътищата, довели до засичане на автомобила с предимство.
Евентуално, в условията на съпричиняване, се прави възражение за значителен принос на
водача на „.......“ за настъпването на вредоносния резултат. Оспорва се и размерът на
претендираното обезщетение като силно завишен, като се твърди, че не всички щети са в
причинно-следствена връзка с процесното произшествие.
Предявеният иск е за регресно вземане, който намира своето правно основание в нормите
на действащото застрахователно законодателство, а именно чл. 411, във връзка с чл. 45 от
гражданското законодателство, регулиращо задълженията и договорите.
Според чл. 411, ал. 1, с плащането на застрахователното обезщетение по застраховка
„Каско“, застрахователят (ищецът) встъпва в правата на увредения срещу неговия
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ (ответника) до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
За да бъде уважена регресната претенция, съдът следва да установи наличието на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно и виновно
деяние от страна на водача, застрахован при ответника; настъпила вреда; и пряка причинно-
следствена връзка между деянието и вредата. Допълнително следва да се докажат
валидността на застраховката „Гражданска отговорност“, изплатеното от ищеца обезщетение
и неговият размер.
В тежест на ищеца е да докаже настъпването на пътнотранспортно произшествие, вината на
водача на автомобила, застрахован при ответника, причинно-следствената връзка между
произшествието и щетите, както и размера на претендираните вреди и изплатеното
обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си за изключителна вина на увредения
водач, евентуално за съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна, както и
прекомерност на претендирания размер на обезщетението.
С определение от 23.07.2025 г., обявено за окончателен доклад по делото, съдът прие за
безспорни следните обстоятелства:
На 04.04.2024 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие в град Монтана. Увреденото
МПС марка „.......“ с ....... е застраховано по „Каско +“ при ищеца. МПС „.......“ с рег. № .......,
собственост на С. М. С., е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника към датата на произшествието. Ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 636,90 лв. и претендира 15,00 лв. ликвидационни
разходи, общо 651,90 лв.. Ищецът е предявил регресна претенция към ответника, която е
отхвърлена.
Съдът, след като се запозна с приложените писмени доказателства, обсъди събраните гласни
2
доказателства чрез разпит на свидетели и анализира заключението на съдебно-
автотехническата експертиза (САТЕ), приема за установено следното:
От Двустранния констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, който е попълнен
и подписан от двамата водачи без възражения, се потвърждава настъпването на събитието и
се установява, че автомобилът „.......“ е увреден по предна и задна дясна врата, което е в
съответствие с твърдения механизъм на страничен удар. Приложените фактура,
ликвидационен акт и преводно нареждане доказват, че ищецът действително е заплатил
сумата от 636,90 лв. за възстановяване на щетите.
От свидетелските показания на свидетелката В. В. Д. (водач на „.......“) се установява, че е
изчаквала, за да се включи в движението, когато от дясната страна е била ударена от
другия автомобил, който се е опитал да мине до нея, въпреки че лентата за движение е само
една. Тя изрично заявява, че другият водач е признал грешката си и е бил съставен
Двустранен протокол.
Свидетелят С. М. С. (водач на „.......“) описва, че са били спрели и тръгнали едновременно,
при което той се е престроил плътно вдясно, а другият автомобил е бил от лявата страна и
е потеглил надясно, в резултат на което го е „закачил“.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в частта, в която се установява, че на изхода на
паркинга двата автомобила са предприели маневра на едновременно потегляне и завой
надясно, при което се е стигнало до пресичане на траекториите им и страничен удар.
Противоречията в показанията относно лентите и конкретното разположение не променят
извода, че вината е в неправилното разпределение на мястото за движение при потегляне.
Вещото лице инж. Й., в своето заключение, потвърждава, че щетите по „....... .....“ (предна и
задна дясна врата) се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото
произшествие. Експертизата определя механизма на произшествието като пресичане на
траекториите на двете превозни средства, потеглящи едновременно от изхода на паркинга,
като това е довело до контакт между левия преден край на „.......“-а и дясната странична част
на „.......“-то. Експертизата също така установява, че стойността за възстановяване на „.......
.....“ е 1060,69 лв. с включен данък върху добавената стойност.
Настоящият съдебен състав, след като прецени всички събрани доказателства, намира, че
основната и пряка причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е
виновното и противоправно поведение на водача С. М. С., който е управлявал
автомобила, застрахован при ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, водачът, който извършва маневра, е длъжен да бъде
особено внимателен и да не създава опасност за движението на другите участници в него.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 допълва, че при потегляне или преминаване в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне всички останали участници.
Въпреки че водачът на „.......“ също е потеглял, опитът на водача С. да се включи в
движението едновременно с другия автомобил, като е предприел маневра на заобикаляне
или опасно изпреварване в условията на ограничено пространство и без да осигури
3
необходимото странично отстояние, представлява грубо нарушение на посочените норми. С.
е следвало да изчака, докато другият автомобил приключи маневрата си и се включи в
движението, или да осигури достатъчно пространство, за да не предизвика контакт.
Потвърденият от САТЕ механизъм на пресичане на траекториите потвърждава, че
водачът С. е предприел маневрата си по начин, който пряко е довел до увреждането.
Възраженията на ответника за изключителна вина или съпричиняване от страна на водача
на „.......“ са неоснователни. Не се установи несъобразена скорост или други нарушения,
които да са в пряка причинно-следствена връзка със страничния удар.
Следователно, налице са всички кумулативни предпоставки на чл. 411 за ангажиране на
регресната отговорност на ответника. Ответникът, като застраховател по „Гражданска
отговорност“, отговаря за причинените вреди вследствие на виновното и противоправно
деяние на неговия застрахован.
По отношение на размера на обезщетението, претендираната сума от 651,90 лв. е изцяло
доказана. Изплатената сума от 636,90 лв. за ремонт е значително по-ниска от определената
от вещото лице пазарна стойност на възстановяването, която е 1060,69 лв.. Сумата от 15,00
лв. за ликвидационни разходи се явява обичаен и необходим разход, подлежащ на регресно
възстановяване.
Главният иск за сумата от 651,90 лв. следва да бъде уважен в пълния му размер, ведно с
претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2024 г., до
окончателното изплащане.
По отношение на разноските по делото, съгласно чл. 78, ал. 1 от процесуалното
законодателство, ответникът следва да заплати на ищеца всички сторени разноски, тъй като
искът се уважава изцяло. Общият размер на претендираните разноски е 2330,00 лв.
Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
основателно. При материален интерес от 651,90 лв., размерът на възнаграждението от
1800,00 лв. значително надхвърля минималните изисквания. Съдът, като съобрази правната
и фактическа сложност на делото, определя справедливо възнаграждение в размер на 480,00
лв., което представлява адекватно възнаграждение за положения труд.
Общият размер на дължимите разноски от ответника към ищеца възлиза на: Държавна
такса: 50,00 лв.; Депозити: 480,00 лв.; Адвокатско възнаграждение (намалено): 480,00 лв.
или общо дължими разноски: 1100лв.
Следва да бъде осъден ответникът да заплати тези разноски.
Водим от изложеното, съдът постанови
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......., ЕИК ....., със седалище в град София, да заплати на ....., ЕИК ......., със
седалище в град София, сумата от 651,90 лв. (шестстотин петдесет и един лева и деветдесет
стотинки), представляваща регресно обезщетение за изплатена застрахователна сума по щета
4
№ ......, настъпила на 04.04.2024 г. в град Монтана, при излизане от паркинга на
супермаркет „Lidl“ към ......., вследствие на виновно и противоправно поведение на водача
С. М. С. с автомобил „....... Пасат“ с ........., застрахован по „Гражданска отговорност“ при
ответника, на основание чл. 411, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 29.11.2024 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ......., ЕИК ....., да заплати на ....., ЕИК ......., сумата от 1130,00 лв. (хиляда сто и
тридесет лева и нула стотинки), представляваща сторени съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5