В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. МИХАЙЛОВА

при секретаря Димитър Цветанов, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.дело № 70485 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е за делба на недвижим имот, като производството се намира във фазата по извършване на съдебната делба.

С решение от 09.10.2015г., влязло в законна сила от 28.01.2016г. с решение на ОС Монтана по въззивно гражд.дело № 3.., е допусната съдебна делба между страните по делото по отношение на следния недвижим имот:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ХІІІ, пл.№ 1. от кв.13 по кадастралния и регулационен план на с.Вирове, обл.Монтана, одобрен със Заповед № 1. от 27.03.1987г., целият с площ от 743 кв.м., ведно с построените в него къща, стопански постройки и други подобрения при съседи: от две страни улици, Г. Ц. Г. и И. Г., при равни права за страните, по ½ идеална част за всяка от тях.

Във фазата по извършването на делбата ищцата Т.С.Л., чрез процесуалния си представител, адв. Р.Ч.,xxx, в първото заседание след допускане на делбата заявява искания по сметките на основание чл.346 ГПК, като на основание чл.12, ал.2 ЗН претендира заплащане на сумата от 3340.00 лева, представляваща половината от пазарната стойност на процесния имот към момента на изготвяне на експертизата, като в този смисъл бъдат признати изплатените от нея суми, които наследодателката е използвала, за да уравни дела си в делбата на процесния имот със сестра си, като приеме, че тези плащания представляват облигационни отношения и са довели до значително увеличаване размера на делбения имот, сумата от 2 519.53 лева, претендирана като обезщетение за това, че ответникът я е лишил от възможността да ползва половината от съсобствения им имот, ведно със законната лихва, както и заявява искане за поставяне в нейн дял на новообразуван имот с планоснимачен номер 1., в парцел ХVІ, целия от 370 кв.м., заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда с мазе и полумасивна сграда на един етаж – жилищна и стопанска в едно. Претендира разноски по делото съгласно списък по чл.80 ГПК.

Ответникът Т.С.Л. xxx, в първото заседание след допускане на делбата, чрез пълномощника си, по същество не взема становище относно реалното извършване на делбата, оспорва исканията по сметки на противната страна. В съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания, редовно известен, не се явява и не се представлява, не взема становище по същество.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е и заключение на вещото лице Л.И. по извършената съдебно-техническа и оценителна експертиза, заключение на вещото лице Л.З.Ц. по оценителна експертиза и е изготвен и одобрен проект за изменение на Подробен устройствен план – План за регулация, ПУП – ПР, за УПИ ХІІІ, имот пл.№1. в кв.13 по кадастралния и регулационен план на с.Вирове.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, в тяхната логична връзка и единство и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С влязло в сила Решение, постановено на 09.10.2015г., влязло в законна сила, е допусната съдебна делба между страните по делото по отношение на следния недвижим имот:

В настоящето производство е допусната и приета съдебно-техническа и оценителна експертиза, извършена от вещото лице Л.И., което заключение не е оспорено от страните и съдът го приема за обективно и компетентно изготвено. В писменото заключение вещото лице е посочило пазарната стойност на процесния поземлен имот и е извършило разпределение на тази цена съобразно правата на съделителите. За определяне пазарната стойност на имота вещото лице е посочило, че е извършило изчисления по метода на вещната стойност и по метода на приходната стойност, като от получените резултати, прилагайки метода на претеглената стойност в съотношение 50:50 е извела пазарната стойност на имота, а именно 6 680.00 лева. Вещото лице е посочило, че имотът е поделяем и съгласно даденото предписание на л.91 от делото на Главен архитект на Община Монтана УПИ ХІІІ, кв.13 по плана на с.Вирове е поделяем при спазване изискванията на чл.201, ал.2- чл.19, ал.4 ЗУТ.

С оглед на даденото предписание страните са направили искане да бъде разделен на два отделни имота, е допусната и назначена техническа експертиза, изготвен е проект за изменение на Подробен устройствен план – План за регулация ПУП – ПР за УПИ ХІІІ в квартал 13 по действащия регулационен план на с.Вирове, община Монтана.

Със заповед № 9.. на Кмета на Община Монтана е одобрен проект за изменение на Подробен устройствен план – План за регулация ПУП – ПР за УПИ ХІІІ, имот пл.№ 1. в кв.13 по кадастралния и регулационен план на с.Вирове, с който се образуват два нови УПИ: УПИ ХІІІ и УПИ ХVІ, имот пл.№1. в кв.13 и се запазва конкретното им предназначение „За ниско жилищно застрояване”. Процесната заповед на Кмета на Община Монтана, с което е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР, влиза в сила по реда на чл.15, ал.6 от ЗУТ и се прилага след влизане в сила на решението за делба, съгласно чл.201, ал.3 от ЗУТ. Приложени са скици на новообразуваните УПИ ХІІІ и УПИ ХVІ от кв.13 по действащия кадастрален план на с.Вирове.

По делото е изготвена и съдебно-икономическа и оценителна експертиза, касаеща претенцията на ищцата по сметките, за размера на месечния наем за ползване на процесния имот за периода от смъртта на наследодателя, 14.03.2013г. до момента на изготвяне на заключението. За периода от 15.03.2013г. до 31.01.2018г. наемната цена на имота е общо 5 039.06 лева, съответно ½ ид.части е 2 519.53 лева, подробно посочени по години и по елементи. Заключението е изготвено обективно и компетентно, прието е от съда и не е оспорено от страните.

Установява се, че наследодателката на страните Л. Т. Й., починала на 14.03.2013г. е оставила законни наследници страните по делото, съответно Т.С., дъщеря, и Т.С.Л., син. Същата им е оставила в наследство процесния недвижим имот по регулационния план на с. Вирове, който е допуснат до делба при равни права между страните. Установява се също, че наследодателката на страните Л. Т. придобива ½ идеална част от процесния недвижим имот чрез делба със сестра си П. Т., като и изплаща суми за уравнение на дела й в размер на 32 500 лева на основание постановеното решение по в.гр.д.№ 3.., съответно гр.дело № 1.. на РС Монтана. Видно от приложените по делото вносни бележки на л.10 до л.16 вкл. сумата, за която е осъдена наследодателката на страните да плати на сестра си, е изплатена от ищцата Т.С.Л.. На всички вносни бележки като вносител е името на ищцата с отбелязване, че сумата се внася от името на Л. Т.. В този смисъл възражението на ответника, че сестра му е заплатила само първата вноска, а всички останали вноски са изплатени от него.

Неоснователно се явява и твърдението на ответника Л., че в този период ищцата не била в добри отношения с наследодателката, като дори не стъпвала в имота. На всички платежни документи като вносител е името на ищцата, която е изплатила сумата за уравнение на дела на сестрата на своята майка Л. Т.. Документите са приложени от нея, което води до извод, че същите са съхранявани, държани, от нея, тъй като и сумите са внасяни от нея.

В тази насока са и гласните доказателства, показанията на разпитаните свидетели Р.Т. и Р.Г., които поддържат, че ответникът лишил сестра си от ползване на наследствения имот, като настанил в него многочленно ромско семейство. Този факт се потвърждава и от свид.И. Каменов, допуснат по молба на ответника, който твърди, че живее в тази къща, „живеем в тази къща седем човека...Не познавам Т., за която ме питате...На Т., който е тука по делото, е къщата, аз с него се познавам...”.

Несъмнено се налага извода, че ищцата е била лишена от право да ползва наследствения си имоТ.

Съдът намира, че в настоящия случай делбата на недвижимия имот следва да се извърши чрез разпределение по чл.353 от ГПК, според която разпоредба съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дяловете и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. В тази хипотеза евентуалното съставяне на окончателния разделителен протокол и тегленето на жребий за имота, се явява много неудобно. От друга страна следва да се вземе предвид и становището на страните в производството, които заявяват искане, всеки от тях да получи в дял частта от имота, останал им в наследство от майка им.

Според настоящия състав, с оглед правата на страните от една страна, и от друга предвид изразеното становище на ищцата Т.С.Л., в дял на ищцата – съделителка Т.С.Л. следва да бъде поставен и същата да стане собственик на новообразуван УПИ ХVІ пл.№1. в кв.13 по регулационния план на с.Вирове, целия с площ от 370 кв.м., ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда с мазе и полумасивна сграда на един етаж – жилищна и стопанска в едно, а в дял на ответника Т.С.Л. следва да бъде поставен и същия да стане собственик на новообразуван УПИ ХІІІ пл.№1. в кв.13 по регулационния план на с.Вирове, целия с площ от 374 кв.м., ведно с построения в него навес.

В случая реалните дялове на страните не съответстват на стойността на квотите им в съсобствеността, поради което се дължат суми за уравнение на дяловете. От приетото по делото заключение на вещото лице Л.И. е видно, че пазарната стойност на поземления имот УПИ ХІІІ в кв.13 пл.№ 1., целият от 743 кв.м., ведно с намиращите се в него постройки е 6 680.00 лева. Пазарната стойност на същия имот след делбата ще е както следва: за новообразуван УПИ ХІІІ пл.№1. в кв.13 по регулационния план на с.Вирове, целия с площ от 374 кв.м., ведно с построения в него навес, 2013.00 лева, а за новообразуван УПИ ХVІ пл.№1. в кв.13 по регулационния план на с.Вирове, целия с площ от 370 кв.м., ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда с мазе и полумасивна сграда на един етаж – жилищна и стопанска в едно е на стойност 4 667.00 лева. С оглед на горното, съделителката Т.С.Л. ще следва да заплати на Т.С.Л. сумата от 1 327.00 лева за уравнение на дела му.

По исканията по сметките на основание чл.346 ГПК:

С оглед събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема, че ищцата Т.Л. е изплатила сумите за уравнение на дела на майка си в делбата с нейната сестра П. Т. относно процесния имот, които плащания от нейна страна са довели до увеличаване размера на делбения имоТ. В горния смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата половината от пазарната стойност на имота към момента на изготвяне на заключението в размер на 3 340.00 лева.

Също така се установи по безспорен начин, че ищцата е била лишена от правото на ползване на наследствения имот, с оглед на което за периода от смъртта на наследодателката, 14.03.2013г. до деня на изготвяне на заключението, 31.01.2018г., ответникът следва да бъде осъден да й изплати обезщетение в размер на наема за ползване на имота. От заключението на вещото лице Л.З.Ц. се установи, че за процесния период наемната цена за имота е в размер на 5 039.06 лева, респективно с оглед правата на страните ½ идеална част е 2 519.53 лева, която сума следва да се заплати от ответника на ищцата.

С оглед изхода на делото и на основание чл.8 от ТДТ, съделителите следва да заплатят по сметка на Районен съд – Монтана дължимата държавна такса както следва: ищцата Т.С.Л. сумата от 133.60 лева, съобразно своя дял, ответникът Т.С.Л. сумата от 133.60 лева съобразно дела си, както и 5 лева – държавна такса всеки един от тях, в случай на служебно издаване на изпълнителен лисТ.

Ищцата претендира разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Съобразявайки разписаното в чл.355 ГПК, както и чл.78 ГПК, относно присъединените искове по сметките по чл.12, ал.2 от ЗН, съдът намира, че ответникът следва да заплати сторените разноски от ищцата в производството в общ размер от 1 606.41 лева.

По горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

На основание чл.353 от ГПК ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Т.С.Л. ЕГН xxxxxxxxxx xxx следния недвижим имот – новообразуван УПИ ХVІ пл.№1. в кв.13 по регулационния план на с.Вирове, целия с площ от 370 кв.м., ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда с мазе и полумасивна сграда на един етаж – жилищна и стопанска в едно на пазарна стойност за дела в размер на 4 667.00 лева.

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Т.С.Л. ЕГН xxxxxxxxxx xxx следния недвижим имот – новообразуван УПИ ХІІІ пл.№1. в кв.13 по регулационния план на с.Вирове, целия с площ от 374 кв.м., ведно с построения в него навес, на пазарна стойност за този дял в размер на 2 013.00 лева.

ОСЪЖДА Т.С.Л. ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.Л. ЕГН xxxxxxxxxx xxx за уравнение на дела му сумата от 1 327.00 лева, която сума следва да бъде изплатена в 6-месечен срок след влизане на решението в законна сила.

ОСЪЖДА Т.С.Л. ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.Л. ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от 3 340.00 лева, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска, 25.09.2013г., до окончателното изплащане, сумата от 2 519.53 лева, считано от датата на падежа, 31.01.2018г. до изплащането им, както и сумата от 1 606.41 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Т.С.Л. ЕГН xxxxxxxxxx xxx да заплати по сметка на Районен съд Монтана сумата от 133.60 лева – държавна такса по отношение на своя дял, както и сумата от 5 лева – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лисТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	146
Дата:	21 март 2018 г. (в сила от 1 октомври 2018 г.)
Съдия:	Румяна Михайлова

Дело:	20131630170485
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	25 септември 2013 г.

Решение по дело №70485/2013 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА