№ 119
гр. Ловеч, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200639 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №11-0001553 от 28.06.2021 година на инж. Митко Лалев
Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр. Ловеч е наложена на
**** ЕИК **** гр. София, представлявано от К. А.. Х. – председател, ЕГН **********, в
качеството му на местен работодател по смисъла на &1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, на основание
чл.79, ал.4 във вр. с чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ имуществена санкция в размер на 2000.00 лева,
за това, че на 26.03.2021 г. е извършена проверка на представената документация по
спазване на изискванията на трудовото законодателство и за законосъобразно наемане на
работа на чужденци. Документацията е представена от К. А.. Х. - председател на *****, гр.
София, експлоатираща обект - База за гушене на патици, намиращ се в землището между с.
Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч. При проверката е представен трудов договор №
82/19.10.2020 г., сключен с *****(*****), роден на ***** г., паспорт № ****** -гражданин
на Република Молдова, за изпълнение на длъжността „Птицевъд", с място на работа
Птицеферма, с. Йоглав, общ. Ловеч, в който е документирано, че лицето е постъпило на
работа на 21.10.2020 г. В договора е отбелязано, че се сключва във връзка с регистрация на
сезонна заетост по чл. 24, ал. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
(ЗТМТМ). Представени са книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа, от
които е установено, че на 21.10.2020 г. е проведен инструктаж на работно място и
извънреден инструктаж. Представени са и ведомости за заплати за месец октомври 2020 г.,
ноември 2020 г., декември 2020 г. и януари 2021 г., от които е установено, че на ***** е
начислено и изплатено трудово възнаграждение за положения от него труд, срещу положени
подписи във ведомостта за съответния месец. При проверката е представена декларация рег.
№ РКЗ-10-00-0350 от 30.06.2020 г. за осъществяване на краткосрочна заетост без
разрешение за работа чрез регистрация на сезонна работа до 90 дни по чл. 24, ал. 3 от
ЗТМТМ в периода от 13.07.2020 г. до 11.10.2020 г., с която е регистрирана заетост на лицето
***** с работодател *****, гр. София за посочения в декларацията период. При проверката
не е представено издадено разрешение от Агенцията по заетостта(АЗ) или регистрация на
заетост в АЗ за работата на лицето по трудов договор № 82/19.10.2020 г., започнала с
1
постъпването му на 21.10.2020 г.
Информацията за лицето от предоставената декларация е потвърдена от Агенцията по
заетостта, като данните са за периода 13.07.2020 г. до 11.10.2020 г., тоест не е посочена
никаква информация, налична в АЗ за дадени разрешения или направена регистрация на
заетост на това лице за друг период. Във връзка с установяване статута на пребиваване на
***** е направено запитване до Група Миграция при ОД на МВР - Ловеч. В отговор на
запитването е получена информация, че лицето е влязло в Република България на 08.09.2020
г. законно в условия на безвизов режим. От това следва, че към момента на приемане на
работа на 21.10.2020 г. от работодателя *****, гр. София, ***** - гражданин на трета
държава е пребивавал законно на територията на Република България и е приет да
предоставя работна сила без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта.
С оглед на гореизложеното е установено, че *****, гр. София, в качеството си на
местен работодател по смисъла на §1, т. 11 от ДР на Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, е извършила нарушение на изискванията • на Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност, като на 21.10.2020 г., е приело лицето СЕRNISENCO
ALEXANDRU (*****), роден на ***** г., паспорт № ****** - гражданин на Република
Молдова, да предоставя работна сила по сключения с него трудов договор № 82/19.10.2020
г. като „Птицевъд" в експлоатирания от кооперацията обект База за гушене на патици,
намиращ се в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, без съответното
разрешение или регистрация в Агенция по заетостта.
С това е нарушен чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Към преписката са приложени:
Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК от 10.03.2021 г., призовка на основание чл. 45, ал.
1 от АПК от 10.03.2021 г., протокол за оглед изх. № 11-С-16-31 от 26.03.2021 г. 12:20 часа,
протокол за оглед изх. № 11-С-16-31 от 26.03.2021 г. от 12:56 часа, трудов договор №
82/19.10.2020 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 изх. №
22388203467694/20.10.2020 п, допълнително споразумение № 31/01.01.2021 г. към ТД №
82/19.10.2020 г., копие от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа - заглавна
и 2 стр., ведомости за заплати за месец октомври 2020 г., ноември 2020 г., декември 2020 г.
и януари 2021 г. - 12 стр., декларация рег. № РКЗ-10-00-0350 от 30.06.2020 г. за
осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация, договор
за наем рег. № 2253/2016 г. от 01.02.2016 г., карта № 2 за идентифициране на опасностите и
сценка на риска за безопасността и здравето на работещите в *****, гр. София, писмо до
изпълнителния директор на Агенция по заетостта изх. № ИЗХ21017496/01.04.2021 г., писмо
от Агенция по заетостта вх. № ВХ21052206/10.05.2021 г., писмо до директора на ОД на
МВР - Ловеч изх. № ИЗХ21017316/31.03.2021 г., писмо от директора на ОД на МВР - Ловеч
вх. № ВХ21027777/07.04.2021 г., покана за съставяне на АУАН изх. №
ИЗХ21043171/21.05.2021 г., разписка за получаване от 27.05.2021 г., заявление от К. А.. Х. с
вх. № ВХ21057079/31.05.2021 г., справка от Търговски регистър за актуално състояние.
2
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят ****
ЕИК **** гр. София, представлявано от К. А.. Х. – председател, който го обжалва в срок
чрез адв. Л. от ПлАК и излага, че НП е незаконосъобразно. Излага, че липсва компетентност
на актосъставителят и на наказващия орган, в която насока развива подробни съображения.
На следващо място сочи, че при издаване на АУАН, съответното при издаването на НП,
актосъставителят и АНО неправилно са формирали фактическите и правни изводи, което е
довело до неправилно приложение на закона. На следващо място сочи, че в акта и в НП не е
посочена датата на извършване на нарушението, не е направено описание на нарушението и
на доказателствата, които го потвърждават. Сочи, че при съставянето на АУАН и НП са
нарушени императивни разпоредби съответно на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН и са
допуснати съществени противоречия и неточности в описанието на извършеното
нарушение, които ограничават правото на защита на кооперацията. Сочи, че съставянето на
акта само в присъствието на един свидетел е нарушение, тъй като ЗАНН изрично сочел, че
акта се съставял в присъствието на свидетели. Счита, че разпоредбата, която според АНО е
нарушила кооперацията - чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, е неправилно посочена и неясно
формулирана, което съществено ограничавало правото на защита на санкционираното лице,
сочи, че нормата е санкционна и определя не дължимото поведение, а вида и размера на
наказанието, поради което е недопустимо да се посочва като разпоредба, която е нарушена.
Излага, че от друга страна - дори да се допусне, че в разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от
ЗТМТМ се съдържат и правила за поведение, които са нарушени, то и в този случай АНО е
описал неясно какво е нарушението, предвид факта, че в цитираната норма са предвидени
две хипотези, при които е определен вида и размера на санкцията за работодател -
юридическо лице: 1) за което чужденец предоставя работна сила и 2) или е приело законно
пребиваващи чужденци - граждани на трети държави. Сочи, че тези две хипотези са
преплетени в НП, по начин, който не позволява на санкционираното лице да разбере в какво
всъщност се състои обвинението на АНО. Сочи, че ако хипотетично се приеме за доказано,
че кооперацията е приела чуждия гражданин да предоставя работната си сила, то и в този
случай оспореното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като в АУАН и
НП е вписана неточна дата на извършване на нарушението, което е равносилно на липса на
дата. Сочи, че в случая Кооперацията е наела Ч., след като на 30.06.2020 г. е подала
декларация до АЗ за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез
регистрация на сезонна работа до 90 дни по чл.24, ал.3 от ЗТММ в периода от 13.07.2020 г.
до 11.10.2020 г., с която е регистрирана заетост на лицето Ч., и че същото е постъпило на
работа на 21.10.2020 г., тъй като вероятно поради обективни причини е било
възпрепятствано да се яви в уговорения срок на заетост. Сочи, че тези обстоятелства
налагат извода, че констатираното нарушение се различава съществено от другите подобни
нарушения на ЗТМТМ, при които местният работодател наема чужди граждани от трети
страни без да е подал декларация до АЗ. Сочи, че Правителството на Р България и
Правителството на Р Молдова има спогодба за регулиране на трудовата миграция, с която
страните признават, че трудовата миграция е явление от взаимен интерес за двете държани и
може да допринесе за икономическото и социалното развитие, да улесни културното
разнообразие и развитието на обмена на технологии, както и обстоятелството, че Ч., е
гражданин на Молдова, с която има безвизов режим, показвало, че трудовото
правоотношение не е имало за цел да се избегне регистрацията на чуждия гражданин в АЗ, а
е било свързано с института на „Крайна необходимост На следващо място сочи, че ако
хипотетично се допусне, че е извършено нарушение на ЗТМТМ от кооперацията, то в този
случай следвало да се приеме, че същото е осъществено при крайна необходимост /чл. 8 от
ЗАНН/ - да не погине стоката /процесът на угояване на патки е непрекъсваем/, да се спаси
кооперацията от финансови щети и прекратяване на дейността си; да бъдат осигурени
средства за заплащане на трудовите възнаграждения на наетите лица, което при
особеностите на пазара на труда в региона и действащите епидемиологични мерки не е
3
могло да стане по друг начин освен чрез спешно наемане на работници - птицевъди. Сочи,
че и дори да се приеме формалното наличие на нарушение, за което според него липсват
основания, то същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
кооперацията не следва да бъде санкционирана с налагане на имуществена санкция, респ. -
наказателното постановление следва да бъде отменено. Сочи, че по арг. от чл. 1, ал. 1, т. 1 от
ЗТМТМ основната цел на закона е регулирането на достъпа до пазара на труда на работници
- граждани на трети държави, като въведените в ЗТМТМ правила за постъпване на работа на
граждани на трети държави, вкл. и съблюдаването на съответните режими /регистрационен
и разрешителен/ има за цел да не се допускат пряка или непряка дискриминация,
привилегии или ограничения, основани на народност, произход, етническа принадлежност,
лично положение, пол, сексуална ориентация, раса, възраст, политически и религиозни
убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно,
обществено и материално положение и наличие на психически и физически увреждания -
чл. 2 от ЗТМТМ. Сочи, че от това следва извод, че основната цел на всички предвидени
ограничения е да не се допуска експлоатация на работници от трети държави на територията
на Република България и да не се оказва натиск върху вътрешния пазар на труда, а в
настоящия случай, деянието /ако се допусне, че такова е извършено/ е с много по - ниска
степен на обществена опасност в сравнение с другите подобни нарушения на ЗТМТМ и
несъмнено представлява маловажен случай в която насока са изложени възражения. С
оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НК като им се присъдят
разноските за адвокатско възнаграждение съгласно представен по делото опис за разноските.
В съдебно заседание жалбоподателят, р. пр., се представлява от адв. Л. от АК Плевен,
който моли да се отмени обжалваното НП на посочените в жалбата основания, които
доразвива в с.з. Представя и писмени бележки, в които са посочени подробни аргументи за
отмяна на обжалваното НП.
Ответникът – Д “ИТ” гр. Ловеч, редовно призовани се представляват от юрисконсулт
Деков, който моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и се потвърди НП, моли да му
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В предоставеният му
от съда срок представя писмени бележки, в които са посочени подробни съображения за
отмяна на обжалваното НП.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В.
П. Ц., П. Н. Н., Д.С.Н. и Д.К.Д. от становището на процесуалните представители на
жалбоподателят и на ответника и представените от тях писмени бележки, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 31.05.2021 год. бил съставен Акт № 11-0001553 за установяване на
административно нарушение от св. В. П. Ц. в присъствието на св. П. Н. Н. срещу **** ЕИК
**** гр. София, представлявано от К. А.. Х. – председател, ЕГН **********, в качеството
му на местен работодател по смисъла на &1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, за това, че на 26.03.2021
г. е извършена проверка на представената документация по спазване на изискванията на
трудовото законодателство и за законосъобразно наемане на работа на чужденци.
Документацията е представена от К. А.. Х. - председател на *****, гр. София,
експлоатираща обект - База за гушене на патици, намиращ се в землището между с.
Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч. При проверката е представен трудов договор №
82/19.10.2020 г., сключен с *****(*****), роден на ***** г., паспорт № ****** -гражданин
на Република Молдова, за изпълнение на длъжността „Птицевъд", с място на работа
4
Птицеферма, с. Йоглав, общ. Ловеч, в който е документирано, че лицето е постъпило на
работа на 21.10.2020 г. В договора е отбелязано, че се сключва във връзка с регистрация на
сезонна заетост по чл. 24, ал. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
(ЗТМТМ). Представени са книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа, от
които е установено, че на 21.10.2020 г. е проведен инструктаж на работно място и
извънреден инструктаж. Представени са и ведомости за заплати за месец октомври 2020 г.,
ноември 2020 г., декември 2020 г. и януари 2021 г., от които е установено, че на ***** за
положения от него труд е начислено и изплатено трудово възнаграждение срещу положен
подпис във ведомостта за съответния месец. При проверката е представена декларация рег.
№ РКЗ-10-00-0350 от 30.06.2020 г. за осъществяване на краткосрочна заетост без
разрешение за работа чрез регистрация на сезонна работа до 90 дни по чл. 24, ал. 3 от
ЗТМТМ в периода от 13.07.2020 г. до 11.10.2020 г., с която е регистрирана заетост на лицето
***** с работодател *****, гр. София за посочения в декларацията период. При проверката
не е представено издадено разрешение от Агенцията по заетостта(АЗ) или регистрация на
заетост в АЗ за работата на лицето по трудов договор № 82/19.10.2020 г., започнала с
постъпването му на 21.10.2020 г.
Информацията за лицето от предоставената декларация е потвърдена от Агенцията по
заетостта, като данните са за периода 13.07.2020 г. до 11.10.2020 г., тоест не е посочена
никаква информация, налична в АЗ за дадени разрешения или направена регистрация на
заетост на това лице за друг период. Във връзка с установяване статута на пребиваване на
***** е направено запитване до Група Миграция при ОД на МВР - Ловеч. В отговор на
запитването е получена информация, че лицето е влязло в Република България на 08.09.2020
г. законно в условия на безвизов режим. От това следва, че към момента на приемане на
работа на 21.10.2020 г. от работодателя *****, гр. София, ***** - гражданин на трета
държава е пребивавал законно на територията на Република България и е приет да
предоставя работна сила без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта.
Предвид гореизложеното е установено, че *****, гр. София, в качеството си на местен
работодател по смисъла на §1, т. 11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, е извършила нарушение на изискванията на Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, като на 21.10.2020 г., е приело лицето СЕRNISENCO ALEXANDRU
(*****), роден на ***** г., паспорт № ****** - гражданин на Република Молдова, да
предоставя работна сила по сключения с него трудов договор № 82/19.10.2020 г. като
„Птицевъд" в експлоатирания от кооперацията обект База за гушене на патици, намиращ се
в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, без съответното разрешение или
регистрация в Агенция по заетостта, с което е нарушен чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност.
В акта е направен следния опис на писмени материали: Уведомление и призовка от
10.03.2021 г., 2 бр. Протоколи за оглед от 26.03.2021 г., тр. договор №82 от 19.10.2020 г. и
ДС от 01.01.2021 г., от книга за инструктаж, ведомост за м. 10. 2020 г- - януари 2021 г.,
декларация рег. № РКЗ-10-00-0350 от 30.06.2020 г., договор за наем, карта за оценка на
риска, писмо изх. № ИЗХ21017496/01.04.2021 г., писмо вх. № ВХ21052206/10.05.2021 г.,
писмо изх. № ИЗХ21017316/31.03.2021 г., писмо № ВХ21027777/07.04.2021 г., писмо с
ИЗХ21043171/21.05.2021 г., разписка за получаване, справка за актуално състояние, писмо
№вх.21057079/31.05.2021 г.
5
В акта не е вписано възражение. Въз основа на акта за нарушение е постановено
обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения от категорията представляващи абсолютни основания за отмяна на
наказателно постановление. АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това,
видно от Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”. С тази заповед е определено правомощието на
директорите на дирекции „Инспекция по труда” да издават наказателни постановления по
АУАН, издадени от инспектори, като по делото са представени, приети и вложени писмени
доказателства от които се установява, че актосъставителят е изпълнявал длъжността ст.
инспектор към датата на съставяне на акта, а издателят на НП е изпълнявал длъжността
Директор на ДИТ Ловеч към датата на издаване на НП. Компетентността на
актосъставителят да съставя актове по ЗТМТМ произтича от разпоредбата на чл.67, ал.2 от
ЗТМТМ, съгласно която специализираната контролна дейност по спазване на закона се
осъществява от ИА „Главна инспекция по труда“, като е безспорно известно, че ДИТ Ловеч
е териториална структура на ИА. В настоящия случай установеното нарушение е извършено
в община Ловеч, поради което местно компетентен орган да разгледа и реши преписката е
Директорът на Д „ИТ”– Ловеч. Аргумент в подкрепа на това, че и акта и НП се явяват
издадени от компетентни органи са и разпоредбите на чл. 20, чл. 21 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и чл.79, ал.4 от ЗТМТМ,
поради което направените в тази насока възражения от процесуалният представител на
жалбоподателят се явяват неоснователни.
Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано ясно, като са посочени обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават, поради което не е било ограничено
правото на защита на дружеството - нарушител.
Съставянето на акта в присъствието само на един свидетел също не е процесуално
нарушение. Процесуалният закон посочва четири категории свидетели, които е допустимо
да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата група свидетели са лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението
и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за
изясняване на обективната фактическа обстановка и са присъствали при извършване на
нарушението. Втората група обхваща свидетелите, присъствали при установяване на
нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата,
мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат
ясна представа за това дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в
акта. Третата група оформят свидетелите, присъствали при съставяне на акта, а именно това
6
са лицата от посочените по-горе две групи, така и лицата, които не са възприели нито факта
на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а
единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата група
свидетели са такива на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието
участие се налага само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Така изброените четири категории
свидетели удостоверявали различни факти и обстоятелства. Видно от данните по делото,
актът е изготвен от компетентен служител, като посоченият свидетел при съставянето му е
свидетел очевидец, както на документалната проверка така и на физическата проверка
извършена в провереният обект. Ето защо изготвянето на АУАН в присъствието само на
един свидетел, който в случая е очевидец не съставлява нарушение на ЗАНН.
От събраните по делото доказателства, гласни и писмени такива се установява, че на
10.03.2021 г. актосъставителят и свидетелят по акта заедно със служители на служба
Миграция при ОД на МВР Ловеч и ТД „НС“ Ловеч извършили проверка на обект,
стопанисван от дружеството - жалбоподател и намиращ се в землището между с. Умаревци
и с. Йоглав и представляващ База за гушене на патици.
При проверката на територията на обекта били заварени лица, които били с работно
облекло. На същата дата и на място била попълнена призовка по чл.45, ал.1 АПК (л.21 от
делото), връчена на заварено в обекта лице, с която бил задължен жалбоподателят да се яви
на 26.03.2021 г. в ДИТ Ловеч за представяне на подробно изброени документи.
На 26.03.2021 г. в Дирекция ДИТ със седалище гр. Ловеч, била представена изисканата
от ****** документация, в т.ч. бил представен и трудов договор № 82/19.10.2020 г., сключен
с *****(*****), роден на ***** г., паспорт № ****** -гражданин на Република Молдова, за
изпълнение на длъжността „Птицевъд", с място на работа Птицеферма, с. Йоглав, общ.
Ловеч, в който е документирано, че лицето е постъпило на работа на 21.10.2020 г., както и
че се сключва във връзка с регистрация на сезонна заетост по чл. 24, ал. 3 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Освен това били представени и книги
за инструктаж по безопасност и здраве при работа, от които се установило, че на 21.10.2020
г. на лицето Ч. е проведен инструктаж на работното място и извънреден инструктаж, както и
ведомости за заплати за месец октомври 2020 г., ноември 2020 г., декември 2020 г. и януари
2021 г., от които установили, че на Ч. за положения от него труд е начислено и изплатено
трудово възнаграждение срещу положен подпис във ведомостта за съответния месец.
Свидетелките направили и запитване до група Миграция при ОД на МВР Ловеч, в отговор
на което получили информация, че Ч. е влязъл в Р България на 08.09.2020 г. в условия на
безвизов режим с право на престой до 90 дни в рамките на 180 дневен период. Действително
по делото е налична декларация рег. № РКЗ-10-00-0350 от 30.06.2020 г. за осъществяване на
краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация на сезонна работа до 90 дни
по чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ в периода от 13.07.2020 г. до 11.10.2020 г., с която е регистрирана
заетост на лицето ***** с работодател *****, гр. София за посочения в декларацията
период, но не е представено издадено разрешение от Агенцията по заетостта(АЗ) или
регистрация на заетост в АЗ за работата на лицето по трудов договор № 82/19.10.2020 г.,
започнала с постъпването му на 21.10.2020 г.
Предвид на установеното по – горе на жалбоподателят бил съставен процесния
7
АУАН за това, че на 21.10.2020 г. като работодател е приел законно пребиваващ чужденец в
лицето на Ч. – гражданин на Република Молдова, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта. В цифров вид деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.75а, ал.2 ЗТМТМ.
Съгласно чл.75а, ал.2 ЗТМТМ наказанието по ал. 1 се налага и на работодател –
юридическо лице, което е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети
държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Не се
спори, че Ч. е гражданин на Република Молдова. Съгласно § 1.т.4 от ДР на ЗТМТМ
"Гражданин на трета държава" е лице, което не е гражданин на Република България и не е
гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария. Ноторен факт е, че Република Молдова не е член на Европейския съюз, нито на
Споразумението за Европейско икономическо пространство. Предвид посоченото съдът
приема за безспорно, че Ч. е гражданин на трета държава. Не се спори също така и че
дружеството - жалбоподател е „работодател“ по смисъла на § 1.т.11 от ДР на ЗТМТН.
По делото не се събраха доказателства за командироване на завареното лице или
изпращането му по чл.9, ал.3 и ал.4 ЗТМТМ; решение на Изпълнителния директор на
Агенцията по заетостта по чл.7, ал.3 ЗТМТМ за разрешаване на достъп до трудовия пазар за
сезонна работа до 90 дни по чл.24, ал.3 ЗТМТМ, нито по чл.36, ал.1 ЗТМТМ (научен
работник).
Наложеното наказание е съобразено с императива на чл. 27 от ЗАНН – при
определянето му да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи
налагането му, тъй като е в границите на посоченото по чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ и е в
минимума, предвиден там, а конкретното формално нарушение не разкрива признаци, които
до го характеризират с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид, за да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни направените от процесуалният представител
възражения, че деянието не е извършено от жалбоподателят. От приобщените писмени и
гласни доказателства се установява, че между дружеството-жалбоподател и работника е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният се е задължил да
престира своя труд като "Птицевъд“ в стопанисван от дружеството обект, срещу което
жалбоподателят се е задължил да изплаща трудово възнаграждение. Безспорно е установено,
че тр. договор е сключен на 21.10.2020 г., както и че на Ч. е проведен инструктаж на
работното място и извънреден инструктаж, от същата дата, което безспорно доказва факта,
че именно от тази дата същият е започнал да изпълнява трудовите си задължения. Факта, че
Ч. е започнал да изпълнява трудовите си задължения от 21.10.2020 г., се установява и от
8
приложената по делото ведомост за заплати за месец октомври 2020 г., от ., от която е видно,
че на Ч. за положения от него труд е начислено и изплатено трудово възнаграждение срещу
положен подпис във ведомостта за този месец. По делото се установи, че това е станало без
съответна регистрация в Агенция по заетостта, по който начин е посочена и формата на
изпълнителното деяние, като правилно е приложена и разпоредбата на чл.75а, ал. 2 от
ЗТМТМ. Доколкото чуждестранният гражданин не е имал нито разрешение, нито
регистрация в Агенцията по заетостта, той е нямал право да предоставя работна сила в полза
на жалбоподателят, поради което и правилно е прието, че дружеството е извършило
вмененото му административно нарушение.
Съдът намира, че Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, както и че Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок от съставянето на акта, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН, поради което и направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни.
Противно на становището на жалбоподателя, настоящият състав счита, че вмененото му
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Правилно е посочена нарушената материална норма.
Цитирането на нарушената разпоредба, кореспондира с фактическото описание на деянието.
Изрично в АУАН и НП е посочено, че обектът, на който работникът е полагал труд се
намира в с. Йоглав, общ. Ловеч, както и датата на нарушението – 21.10.2020 г. Датата на
извършеното нарушение е изрично посочена от актосъставителя и наказващият орган, която
съвпада с датата на която е бил сключен трудовият договор с Черничинко, като по делото са
налице безспорни доказателства, че на тази дата Ч. е започнал и фактически да изпълнява
трудовите си задължения, поради което съдът не приема и възраженията на жалбоподателя в
тази връзка, че е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В този смисъл съдът счита, че в двата
процесуални документа по достатъчно описателен начин са посочени както мястото на
извършване на нарушението, така и датата на осъществяването му. В обобщение,
настоящият състав счита, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Съдът намира, че обжалваното НП е и материално законосъобразно, поради което
не споделя и направените в тази насока възражения, като съображенията за този извод са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ, чужденец – гражданин на
трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен
в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. А съгласно чл.
75а, ал. 2 от ЗТМТМ, наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за
9
което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци –
граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от
2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Видно от прочита на
разпоредбата на ал. 2, за да се ангажира отговорността на работодателя е необходимо
физическото лице – гражданин на третата държава, да предоставя работна сила за него, без
регистрация за това в Агенция по заетостта. Тоест, разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ
има както санкционен, така и материалноправен характер, доколкото съдържа и състав на
административно нарушение, поради което и съдът не приема възраженията на
жалбоподателя в тази връзка.
От приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че към датата на
проверката, между дружеството-жалбоподател и работника е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което последният се е задължил да престира своя труд като
"Птицевъд“ в стопанисвания от дружеството обект, срещу което жалбоподателят се е
задължил да изплаща трудово възнаграждение. По делото се установи, че това е станало без
съответна регистрация в Агенция по заетостта, по който начин е посочена и формата на
изпълнителното деяние, като правилно е приложена и разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от
ЗТМТМ. Доколкото чуждестранният гражданин не е имал нито разрешение, нито
регистрация в Агенцията по заетостта, той е нямал право да предоставя работна сила в полза
на жалбоподателят, поради което и правилно е прието, че дружеството е извършило
вмененото му административно нарушение.
Неоснователни са и възраженията на процесуалният представител на
жалбоподателят, че незаконосъобразността на акта и НП произтича и от това, че
производство е било проведено по АПК, а не по ЗАНН. Административно наказателното
производство съгласно нормите на ЗАНН започва със съставянето на АУАН, което в случая
е проведено изцяло съобразно разпоредбите на ЗАНН. Преди съставянето на акта, видно от
събраните по делото доказателства в ход е било административно производство, което
безспорно се води по правилата на АПК.
Съгласно чл. 8 от ЗАНН не са административни нарушения деянията, които са
извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост, а разпоредбата на чл. 13, ал.1
от НК, към която препраща чл. 11 от ЗАНН, определя понятието “крайна необходимост” - за
да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или
имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
Съдът намира, че в конкретния случай не са налице данни за позоваване на
разпоредбата на чл.8 от ЗАНН. Анализа на събраните по делото доказателства сочи на
извод, че деянието на жалбоподателя е административно нарушение, което не е извършено
при крайна необходимост. Съдът споделя изводът на ответника, че разпоредбата на чл.8 от
ЗАНН не може да се прилага при извършване на обичайна дейност, с която се занимава
10
жалбоподателят, а именно отглеждането на животни. Несъмнено за да се извършва тази
дейност е осъществено планиране, а наемането на работа на чужденци, както се установи и
от показанията на разпитаната в с.з. св. Николова представлява обичайна практика, която е
предварително планирана. Намирането на чужденци за наемане на работа е било възложено
на външна фирма, като отговорността за спазване на трудовото законодателство е на
кооперацията, тъй като тя ги е приемала на работа. Съдът споделя и становището на
ответника, че позоваването на крайна необходимост при всеки един случай когато е
нарушено трудовото законодателство би създало несигурност в правния мир относно
трудовите права на работниците и служителите и по – конкретно в спецификата на
разпоредбите, защитаващи вътрешния трудов пазар на Р България, съдържащите се в
ЗТМТМ. Поради тази причина съдът споделя изводът на ответника, че не може да има
крайна необходимост при една планирана работна дейност.
Правилно и законосъобразно наказващият орган е наложил санкцията в
минималния законоустановен размер от 2 000 лева.
По изложените в жалбата съображения, че извършеното представлява маловажен
случай, съдът намира следното. Действително преценката за маловажност на деянието
подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на
ВКС, ОСНК, по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Легалната дефиниция на понятието
"маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11
ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК,
маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база
фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването
му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите
на административнонаказателната отговорност. В конкретния случай жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, като по делото не се събраха
доказателства за липса или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид, и с оглед на горните критерии и
съобразявайки фактическите данни по делото, съдът счита, че не са налице предпоставките
по чл. 93, т. 9 НК във вр. с чл. 11 и чл. 28 ЗАНН.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 3 вр. с
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи до размера от 80
лв., като следва да се остави без уважение претенцията за присъждане на разноски в частта
над 80 лв. до притендираната част от 100 лв. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
11
чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски
следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от АПК предвижда, че в полза на юридически лица, които са
били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП вр. чл. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на
процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на разноски като
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ№11-0001553 от 28.06.2021 година
на инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр.
Ловеч, с което е наложена на **** ЕИК **** гр. София, представлявано от К. А.. Х. –
председател, ЕГН **********, в качеството му на местен работодател по смисъла на &1,
т.11 от ДР на ЗТМТМ, на основание чл.79, ал.4 във вр. с чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ
имуществена санкция в размер на 2000.00 лева, за нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА жалбоподатателят **** ЕИК **** гр. София, представлявано от К. А.. Х. –
председател, ЕГН ********** да заплати на ДИТ гр. Ловеч сумата от 80.00 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред РС Ловеч, като оставя
без уважение претенцията за присъждане на разноски в частта над 80 лв. до притендираната
част от 100 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на
жалбоподателят за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на
АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12