№ 17
гр. Сливен , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мартин Ц. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500121 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
Обжалвано е решение № 260025/18.01.2021г. по гр.д. № 3655/20 г. на
Районен съд Сливен, с което е осъден Р. М. Р. ЕГН ********** от *********,
ул.********4 да заплати на Р. Р. Р. с ЕГН **********, с адрес
гр.С***********, ет.4, ап.7 издръжка в размер на 100 лева, считано от
23.10.2020 г. лева до завършване на образованието му но не по-късно от
навършване на 25 годишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска като е отхвърлен предвявеният иск до пълния размер на
сумата 300 лева като неоснователен и недоказан.
Против решението е подадена въззивна жалба от ответника, чрез
процесуалния му представител по пълномощие с твърдения за неговата
неправилност.На първо място са въведени твърдения за допуснати
процесуални нарушения. Не са спазени в цялост нормативните изисквания за
доклад по делото и са изложени аргументите за това. Налице е формален
доклад, който не отговаря на изискванията на чл. 146 от ГПК. Решението
страда от липса на мотиви, налице са вътрешнопротиворечиви такива, сочат
се аргументи. Съдът въвел мотив, че са въведени твърдения за отрицателни
1
факти и поради това в тежест на ответника/въззивник е да докаже, че ищецът
има имущество и доходи от които да се издържа, т.е. без разпределена
доказателствена тежест в доклада по делото, едва в мотивите се разпределя
такава и то касаеща ответника/въззивник; нещо повече, още в отговора на ИМ
е наведено, че не са ангажирани и не са представени от ищеца доказателства
относно тази предпоставка по чл.144 от СК /че не може да се издържа от
доходите си или от използване на имуществото си/, което в доклада нито е
отразено, нито за това има разпределена доказателствена тежест, нито е
указано, че не се сочат доказателства. Приема се за безспорно, че
ответникът/въззивник има още едно малолетно дете, но той реализира
средномесечен доход от 837лв., а задължения за това дете има и неговата
майка, получаваща нетен доход от 411лв., която също имала задължение да
полага грижи за малолетното им дете. Изцяло липсва анализ относно
разпределението на тези суми, като от тези мотиви става ясно, че съдът
отнася всеки доход на семейството на ответника към получилия го, а не като
общ такъв, респ.явно вменява на майката да поема изцяло или по-големите
грижи за общото им дете. Без никакви мотиви и анализ на доказателствата е
въведен мотив, че съдът намира, че ответникът/въззивник следва да заплаща
издръжка от 100 лв., т.е. за това изцяло липсват мотиви. Подробно се
аргументира тезата, че въззивникът не е в състояние да заплаща издръжка на
пълнолетния и в обобщение се иска изцяло да се отмени решението на РС-
Сливен като неправилно и незаконосъобразно и вместо това да се постанови
друго с което да се отхвърли предявения от ищеца иск с правно основание
чл.144 от СК като неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната
жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Решението на районния съд е
правилно и обосновано. Иска се да се постанови решение, с което да бъде
оставено в сила решението на Сливенския Районен съд като законосъобразно
и да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна, като се претендират
разноските пред въззивната инстанция- адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.2 вр. ал.1 т. 3 от Закона за адвокатурата.
В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено
становище от представителя по пълномощие, с което се поддържа въззивната
жалба и се претендират разноски.
2
В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено
становище от представител по пълномощие, с което се оспорва
основателността на подадената въззивна жалба. Претендират се разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Представените
и приети с въззивната жалба писмени доказателства не променят съществено
установеното от фактическа страна в хода на първоинстанционното
производство.
Неоснователни са поддържаните в жалбата твърдения за допуснати
процесуални нарушения, а именно, че не са спазени в цялост нормативните
изисквания за доклад по делото и е налице формален доклад, който не
отговаря на изискванията на чл. 146 от ГПК, както и че решението страда от
липса на мотиви и са налице вътрешно противоречиви такива. Районният съд
е изготвил доклад по делото в отделно заседание, разпределил е
доказателствената тежест и е дал указания. Не е необходимо в доклада да се
дават конкретни указания за всяка теза поддържана от страните, а само за
онези относими за спора обстоятелства, които имат значение за решаването
на делото.
3
За да възникне правото на ищеца да получава издръжка по чл. 144 от
СК е необходимо същият да докаже, че е син на ответника, че е пълнолетен,
но няма навършена двадесет и пет годишна възраст, че учи редовно във
висше учебно заведение, че не може да се издържа от своите доходи и от
използване на имуществото си, а родителят, към когото е насочена исковата
претенция, може да дава месечна издръжка без особени затруднения, като
законът изисква всички тези условия да са изпълнени кумулативно.
В случая, при преценка на дължимостта на месечната издръжка, която
ищецът претендира от своя баща, следва да бъдат отчетени обстоятелствата,
не само обуславящи нуждата на ищеца - необходимостта от средства за
обучение, учебни пособия, средства за транспорт, храна, облекло и пр., но
следва да бъдат отчетени и тези обстоятелства, касаещи възможностите на
родителя да издържа детето си, без това да създава особени затруднения за
задълженото лице.
Липсва легална дефиниция на понятието “без особени затруднения”, но
във всеки конкретен случай следва да се преценяват възможностите на
родителя за задоволяване на неговите елементарни ежедневни нужди, като се
отчете и задължението му към ненавършили пълнолетие деца, за които е
длъжен да се грижи и по отношение на които задължението за издръжка е
безусловно, както и разходите на родителя. Заплащането от родителя на
издръжка на пълнолетно му дете предвид изискванията на чл. 144 от
СК предпоставя материални възможности на този родител, които следва да са
реални и обективно да съществуват, не да са преценени с оглед на неговата
трудоспособност, възраст и професия, а само с оглед на действително
реализираните доходи и материално състояние, така че доставянето на
издръжка на пълнолетното дете да не поставя родителя в невъзможност да
осигурява собствена си издръжка за нормално съществуване и да изпълнява
безусловното задължение за издръжка на непълнолетно си дете.
С оглед на изложеното, от събраните по делото доказателства се
установи, ответникът получава нетно месечно възнаграждение в размер на
549.89 лева и е декларирал доход , извън този по трудово правоотношение за
2019 г. в размер на 3446.56 лева. Така следва да се приеме, че средномесечния
му доход е около 837 лева. Не е спорно и обстоятелството, че въззивникът
4
има още едно дете, за което следва да полага грижи, в който смисъл това
задължение за същият е приоритетно и винаги следва да се ползва с
предимство пред търсената издръжка от пълнолетното дете.
Задължението за издръжка е семейноправно задължение, в основата му
лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно -
самият закон определя условията, предпоставките, при които се поражда,
променя или погасява, и е строго лично – неразривно свързано с личността на
задължения и оправомощения. Задължението на родителите да издържат
децата си е в основата си морално задължение, но докато задължението за
издръжка по чл. 143 СК – при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от
гледна точка на положението на детето, то при издръжката на пълнолетен
учащ, пълна безусловност на задължението не е налице. Необходимо е детето
да не може да се издържа от доходите/имуществото си и даването на
издръжка да не създава особено затруднение за родителя. В настоящия случай
се установява, че пълнолетният ищец не може да се издържа от имуществото
си, но даването на издръжката в претендирания с исковата молба размер ще
затрудни възззивника. Няма спор, че за поддържане на пълнолетен учащ са
необходими средства за издръжка, но това автоматично не означава, че част
от тях следва да се поемат от родителя, от когото се търсят, защото
принципно пълнолетните деца по начало са длъжни сами да се грижат за
издръжката си. Такава е и логиката на законодателя, вложена в текста на
нормата на чл. 144 от СК, която предвижда заплащане на издръжка от
родителя, но само след като той е покрил своите собствени нужди и има
възможност без особени затруднения да поеме тази издръжка. По делото се
установи, че такива затруднения са налице, както с оглед задължението за
издръжка към другото непълнолетно дете, така и с оглед здравословното
състояние, което от своя страна е свързано с допълнителни разходи. Предвид
гореизложеното и доколкото родителят не е задължен да осигурява изцяло
издръжката на пълнолетния си низходящ, то при преценка на възможностите
на бащата, съдът правилно е приел, че месечно са възможни по 100 лева, като
размер над този би съставлявал затруднение за него, предвид реализираните
доходи, допълнителните разходи за медицинско лечение, както и
необходимите средства за собствената му издръжка.
Това обосновава извода за основателност на предявеният иск за
5
посочения период и до посочения размер, като за разликата над уважения до
пълния претендиран размер от 300 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Неоснователни са оплакванията за неточности и непълноти в
диспозитива на решението, тъй като волята на съда ясно е изразена.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 300 лева представляваща адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 вр. ал.1 т. 3 от Закона за адвокатурата за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА. решение № 260025/18.01.2021г. по гр.д. № 3655/20 г.
на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА Р. М. Р. ЕГН ********** от *********, ул.********4 да
заплати на адвокат С.И. Р. АК Сливен сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 вр. ал.1 т. 3 от
Закона за адвокатурата за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7