МОТИВИ :
Срещу подсъдимия М.Ц.Ц., роден на *** ***, живущ ***, ***, *** гражданин,
със *** образование, ***, неосъждан, с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 192а, ал. 1 от НК. Същият е предаден на съд за
това, че през периода от време – неустановен ден на месец май 2008 г. –
05.08.2008 г., в гр. Дряново, в качеството си на управител на “***” ЕООД гр.
Габрово и работодател, действайки при условията на продължено престъпление, без
надлежно разрешение от Дирекция “Инспекция по труда” гр. Габрово и в нарушение
на чл. 303, ал. 3 от КТ /Лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията
по труда за всеки отделен случай./, приел на работа в обект, нает от горното
дружество – механа “***”, находящ се на ул. ***, като сервитьор, лице
ненавършило 18 години – С.И. ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият М.Ц.Ц. заявява, че е получил препис от обвинителния акт на
Дряновска районна прокуратура. Разбира повдигнатото обвинение. Дава обяснения
по фактическата обстановка на инкриминираното деяние. Не се признава за
виновен. Твърди, че не е знаел, че сервитьорката С.И.И. не е имала навършени 18 години. На работа я
приел не той, а свидетеля Н.С.И..
Подсъдимият М.Ц. и неговият защитник адв. Л. Ц. *** са
направили искане производството по делото да се разгледа по реда на Глава
двадесет и седма от НПК, при условията на чл. 371, т. 1 от НПК.
С протоколно определение от 16.04.2010 г., на основание
чл. 372, ал. 3 във вр. с чл. 371, т. 1 от НПК съдът е одобрил изразеното
съгласие от защитника адв. Л. Ц. *** и подсъдимия М.Ц.Ц., при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за разпит на
свидетелите Д.Д.К., В.И.И., К.В.К., С.И.И. и Й.В.Й., без да се провежда разпит
на тези лица. Такова съгласие не е дадено само за св. Н.С.И..
В наказателното производство не е предявен граждански иск за съвместно
разглеждане.
Чрез комплексна преценка на събраните
по делото доказателства - ценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и чрез
съпоставка на същите с обясненията на подсъдимия, съдът прие за установено
следното от фактическа страна :
Подсъдимият М.Ц. ***. С
Решение № 55/29.01.2007 г. по НАХД № 1030/2006 г. на РС Габрово, влязло в сила
на 25.04.2007 г., за извършено през м. юли 2006 г. престъпление по чл. 192а,
ал. 1 от НК, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК подсъдимият М.Ц. е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 500 лв. в полза на държаната. С Решение № 180/12.04.2007 г. по НАХД №
99/2007 г. на РС Габрово, влязло в сила на 28.04.2007 г., за извършено на
27.07.2006 г. престъпление по чл. 308,
ал. 1 от НК, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК подсъдимият М.Ц. е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 500 лв. в полза на държаната.
Видно
от Решение № 956/12.07.2002 г. по търговско дело № 446/2002 г. на ГОС /л. 37 от
ДП/, М.Ц.Ц. е едноличен собственик на капитала и управител на “***” ЕООД със
седалище гр. Габрово и адрес на управление ул. ***. В
това си качество, считано от месец януари 2008 г. обв. М.Ц. е наел под наем
заведение – механа “***”, находяща се в гр. Дряново на ул. *** и започнал да
наема персонал във връзка с осъществяване на търговската дейност. За
функционирането на заведението помагал и св. Н.С.И.. Подсъдимият го третирал
като “съдружник”, макар да не е имало писмени документи в тази насока. През
месец май 2008 г. като сервитьорки в заведението са работили Д. О. и
свидетелката Й.Й.. Д. О. напуснала работа в средата на месец май 2008 г. За
това обстоятелство узнала свидетелката С.И.И.. Към този момент св. С.И. е била непълнолетна –
родена е на *** г. т. е. на 17 години. След няколко дни същата отишла в механа
“***”, където разговаряла с подсъдимия М.Ц. и му заявила, че си търси работа.
Последният отговорил, че ще я вземе на работа, да дойде на следващия ден, ще
работи като сервитьорка на смени и ще й заплаща по 10 лв. на смяна. На тази среща
присъствал и св. Н.И.. На следващият ден св. С.И. започнала работа в
заведението при тези условия, на смени, без да е изготвен и подписан трудов
договор между нея и работодателя, без да е изпратено уведомление до ТД на НАП и
без да е искано разрешение от Инспекцията по труда за този случай, съгласно
разпоредбите на чл. 303, ал. 3 от НК. След известно време св. С.И. попитала
подсъдимия М.Ц. и св. Н.И. няма ли да има писмен трудов договор, но св. И.
отговорил, че “не им се занимава, защото били много документи и разходи”. През
този период в заведението работили още две непълнолетни лица – св. Й.Й. –
сервитьор и С. М. – барман.
На 05.08.2008 г. около 20,20
часа в механа “***” била извършена проверка от инспектори на Дирекция
“Инспекция по труда” гр. Габрово – свидетелите В.И. и К.К.. Длъжностните лица
констатирали, че по същото време непълнолетно лице - С.И. ***, с ЕГН **********
осъществява трудова дейност като сервитьор в заведението, като сервира, приема
поръчки и плащания от клиенти. Констатациите са отразени в Протокол за
извършена проверка изх. № П-02-76 от 20.08.2008 г., подписан от главен
инспектор К. и старши инспектор И. /л. 12 и 13 от ДП/. Служителите на Дирекция
“Инспекция по труда” гр. Габрово съставили и АУАН № 07-0700059 от 01.09.2008 г.
По време на проверката св. Н.С.И. разпоредил на св. С.И. да каже пред
инспекторите, че не работи там постоянно, а само замества за няколко часа жена му А..
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин чрез съпоставка на обясненията на подсъдимия М.Ц.Ц. /л. 38 и 39 от НОХД № 27/2010 г./ с
писмените и гласни доказателства - показанията на свидетелите Д.Д.К. /л. 27 от ДП/, В.И.И. /л. 28 и 29 от ДП/, К.В.К. /л. 30 и 31 от ДП/, С.И.И. /л. 32 и 33 от ДП/, Й.В.Й. /л. 48 и 49 от ДП/, Н.С.И. /л. 25 и 26 от НОХД № 27/2010 г./, АУАН № 07-0700059 от 01.09.2008
г. /л. 11 и 12 от ДП/,
копие от Протокол за извършена проверка изх. № П-02-76 от 20.08.2008 г. /л. 12 и 13 от ДП/, Резолюция №
07/0700059 от 01.09.2008 г. на директора на Д”ИТ” Габрово /л. 14 от ДП/, копие от обяснения на С.И. /л. 15 от ДП/, копие от обяснения на М.Ц. /л. 16 от ДП/, писмо изх. № 17 от 29.01.2009 г. на ГОС и заверено
копие от Решение № 956/12.07.2002 г. по търговско дело № 446/2002
г. на ГОС /л. 36 и 37 от ДП/.
От заключението на вещото лице Б.Г.М. /л.
32-35 от НОХД № 27/2010 г./, което не се оспори от страните и което съдът възприе като правилно и обосновано се
установи, че свидетелят Н.С.И. страда от биполярно афективно разстройство
маниен епизод с психотични симптоми /психично разстройство в истинския смисъл
на думата/. Психичното състояние най-вероятно е започнало доста отдавна /по
анамнезни данни от родителите поне от края на 2008 г./. По отношение на Н.И. са
правени и други експертизи, по други дела, по които е имал качеството на
обвиняем за извършени престъпления. В експертните заключения е направен извод
за невменяемост на лицето, но невменяемостта не е тъждествена с невъзможността
да се дават правдиви показания в качеството на свидетел. След извършените
изследвания експертът изразява мнение, че лицето Н.С.И. може да дава достоверни
показания, може да възприема и да възпроизвежда под формата на свидетелски
показания фактите от обективната действителност.
При така установената по несъмнен начин
фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна :
След като през периода от време – неустановен ден на месец май 2008 г. –
05.08.2008 г., в гр. Дряново, в качеството си на управител на “***” ЕООД гр.
Габрово и работодател, действайки при условията на продължено престъпление, без
надлежно разрешение от Дирекция “Инспекция по труда” гр. Габрово и в нарушение
на чл. 303, ал. 3 от КТ /Лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията
по труда за всеки отделен случай./, приел на работа в обект, нает от горното
дружество – механа “***”, находящ се на ул. ***, като сервитьор, лице
ненавършило 18 години – С.И. ***, с ЕГН **********, действайки при форма на вина - пряк умисъл, подсъдимият М.Ц.Ц. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 192а, ал. 1 от НК, в извършването на което съдът го призна
за виновен.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл.
М.Ц. е извършил престъплението съзнавайки общественоопасния му характер,
предвиждайки неговите обществено опасни последици и искайки настъпването на
тези последици.
Деянието е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК, тъй като води до
увреждане на правно защитен обект – правата на младежта, защитени от
съответните норми на трудовото законодателство.
Неоснователни са доводите на защитата, че подсъдимия Ц. няма как да е приел
на работа непълнолетно лице без съответно разрешение, тъй като наскоро бил
съден за подобно деяние и “следвало да бъде проверен от психиатър, ако е
извършил такова действие”. От предишните деяния на подсъдимия не могат да се
правят изводи нито за неговата виновност, нито за неговата невинност. Без
значение е също, че Ц. ***, с което работел преимуществено. Действително, по делото
се доказа, че в механа “***” в гр. Дряново е работел и свидетеля Н.С.И., който
изпълнявал функции подобни на управител, макар за това да не е имало никакви
писмени документи. Но това не означава, че подсъдимият не е знаел и не е бил
ангажиран с дейността на заведението. В обвинителният акт се цитира
възникналото трудово правоотношение с непълнолетната по това време свидетелка
С.И.И.. Именно в нейните показания, дадени по време на досъдебното производство
се твърди, че след напускането на Д., св. С.И. се срещнала с М.Ц. и Н.И.,
двамата възприели заявеното от нея желание да постъпи на работа и й казали да
отиде на следващия ден в 16,00 часа, когато започвала втора смяна на персонала.
Нещо повече – по-долу в същите показания св. С.И. казва: “Питах Н. и М. няма ли
да имам договор около средата на периода, през който работех. Тогава, мисля Н.
ми отговори, че не им се занимавало, защото били много документи и разходи”.
Съвсем ясно е, че твърдението на обв. Ц., че през целия процесен период – от
месец май 2008 г. до 05.08.2008 г. въобще не знаел колко и какви хора работят в
стопанисваното от него заведение, поради което липсвал субективния елемент на
престъплението, не отговаря на истината. Свидетелят Н.И. също заявява: “Тези
две жени /С. и С./, Ц. ***008 г. за персонала в заведението отговаряше пак
подсъдимия, той беше управител”. От заключението на вещото лице Б.М. е видно,
че св. Н.И. може да дава достоверни показания, може да възприема и да
възпроизвежда под формата на свидетелски показания фактите от обективната
действителност, въпреки психическото си заболяване. Показанията на св. Н.И. не
са в противоречие с показанията на другите разпитани по делото свидетели. Те не
се оборват и от останалите доказателства. Защитата твърди, че М.Ц. не е знаел за
възрастта на С.И., тъй като “не е прегледал документите”. Всъщност, няма как
подсъдимият да очаква и да преглежда документи, тъй като по-голямата част от
работещите в заведението са били непълнолетни, с които не са сключвани трудови
договори, и по тази причина не са били изисквани и представяни документи.
Непълнолетна е била сервитьорката С.И.. Непълнолетна е била и другата
сервитьорка Й.Й.. Непълнолетен е бил и барманът С. М.. Той не е имал навършени дори 16
години. Непълнолетна е била и напусналата сервитьорка Д. О. /съученичка на св. Й./.
По тази причина, некоректно е да се твърди, че подсъдимият не се е запознавал с
документи, които никога не е изисквал. Действително, по време на проверката на
05.08.2008 г. Ц. не е бил в заведението. Уговорките със св. С.И. да излъже, че
е на по-висока възраст са направени от св. Н.И., но това не изменя правните
изводи. Характерът на продълженото престъпление не поставя изискване деецът да
се намира всеки час и всяка минута в заведението, за да се съгласява с
въведения и поддържан от него престъпен резултат. От показанията на св. Й.Й. е
видно, че тя и св. С.И. са изпълнявали трудовите си функции до 08.09.2008 г. т.
е. дори и след като Ц. е давал обяснения пред органите на Дирекция “ИТ” гр.
Габрово и му е съставен АУАН за същото деяние.
При определяне размера на наказанието за извършеното от подсъдимия
престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства : Средна степен на обществена опасност на престъпното деяние, с
оглед продължителността на периода, през който е извършено продълженото
престъпление и рисковете, които са създадени за непълнолетната, предвид
обстоятелството, че е работила без трудов договор и осигуровки, а в последния
месец от периода и без заплащане; Същите рискове са създадени и за по-голямата
част от персонала /сервитьори, барман/, които са полагали труд без трудови
договори, без съответно разрешение, преди да навършат пълнолетие; Ниска степен
на обществена опасност на подсъдимия като деец, предвид чистото му съдебно
минало; Обв. М.Ц. дава обяснения, които не съвпадат с доказаната по делото
фактическа обстановка. Същият счита, че следва да бъде оправдан, тъй като не е
имал противоправно поведение. Видно е, че подсъдимият не осъзнава вината си,
което се явява предпоставка за извършване на други такива деяния; Наложеното по
отношение на Ц. административно наказание на основание чл. 78а от НК за подобно
деяние не е постигнало целите, да предупреди дееца и да го възпре да извършва
противоправни деяния занапред.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът прие, че е налице превес на смекчаващите
вината такива. Наказание, съответно на минималния размер, предвиден в
разпоредбите на чл. 192а, ал. 1 от НК /редакция ДВ, бр. 26 от 2004 г./ би било достатъчно
за превъзпитание на дееца и изпълнение на превантивната функция. Предвид
изложеното, съдът осъди обв. М.Ц. на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на 1000 лв. /хиляда лева/ в
полза на държавата. Размерът на глобата се съобрази със семейното и имотно
състояние на подсъдимия.
Обв. М.Ц. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. Наложеното наказание лишаване от свобода е в размер на три месеца /т.
е. по-малко от три години/. Съдът намери, че за постигане целите на превенцията
и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително същият да изтърпи
наказанието. Поради изложеното и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът ОТЛОЖИ
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношение на обв. М.Ц. са неприложими разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй
като няма установени изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства.
По отношение на обв. М.Ц. са неприложими разпоредбите на чл. 78а от НК, тъй
като същият вече е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
По отношение на обв. М.Ц. няма влезли в сила присъди, които да доведат до
приложението на чл. 23 – 25 и чл. 68 от НК.
Съдът прие, че с така наложените на подсъдимия М.Ц.Ц. наказания ще бъдат
постигнати най-ефективно целите на чл. 36 от НК.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на установения в
страната правов ред от страна на подсъдимия.
Съдът осъди подсъдимия М.Ц. да заплати чрез Дряновски районен съд сума в
размер на 120 лв. - разноски по делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
По делото няма веществени доказателства.
В този смисъл е произнесената присъда.
Районен съдия :